Повече от чувство 79

                                                Текста не е подходящ за лица под 18 години!

                                                           

Ню Йорк, Януари, 2001 година


Майкъл остави папката върху скрина и се приближи към дивана, на който Парис, Принс и Грейс спяха. Той се усмихна и внимателно побутна бавачката на децата си по рамото. Тя бавно отвори очи, но веднага след това се изправи и все още бореща се със съня, прошепна:

- Майкъл, извинявай! Не съм разбрала как съм заспала.

Той се наведе и пъхвайки ръце под коленете и мишниците на Принс й отговори:

- Случва се, Грейс, но не е желателно да се повтаря. Ще ми помогнеш ли да ги сложим в леглото?

Майкъл вече беше вдигнал Принс и вървеше с него към дъното на президентския апартамент на хотел „ Four Seasons”, в който отново бяха отседнали след завръщането им от Невърленд . Той влезе в спалнята, която беше отредена за децата и внимателно постави Принс на голямото легло. Грейс направи същото с Парис и попита, дали му трябва за вечерта, но Майкъл я отпрати и тя си тръгна.

След около час, докато той със затворени очи релаксираше във ваната две ръце се плъзнаха по гърдите му и той усмихвайки се каза:

- Вече мислех, че няма да дойдеш.

Майкъл отвори очи и погледна нагоре, а Анджелика се наведе и го целуна.

- Здравей, Frou-frou! Липсваше ми толкова много! – Каза тя.

- О, и ти ми липсваше!

Тя седна на ръба на мраморната вана и се запита как ще му каже онова, за което беше дошла така непланувано в NY и как ще реагира той на решението й. Майкъл я гледаше и все още не говореше, а Анджелика си мислеше си, че е по – добре да помълчат преди да стигат до същността на пристигането й. Дланта й отново потърси съприкосновение с него и тя погали ръката му, която спокойно си почиваше близо до нея.

- Искаш ли да влезеш при мен? – Попита Майкъл.

- Не – поклати глава тя.

- Всичко наред ли, мъничка? По телефона беше много лаконична.

- Не знам.

Майкъл я погледна внимателно, изучавайки лицето й, а тя сведе очи.

- О! Кажи ми! – Възкликна той.

- Не сега. Ще те оставя да приключиш тук и ще говорим, когато излезеш. Съгласен ли си?

- Щом ти искаш да бъде така, добре.

Анджелика се изправи и докато излизаше Майкъл проследи как тя сваля бялото си вълнено палто и това обикновено действие му се стори толкова секси, че той затвори очи, заставяйки се да не се поддава на емоциите и повика на тялото си. Той усещаше, че тя има да му казва нещо важно и че не беше прелетяла отново разстоянието Маями – Ню Йорк само, защото той я беше молил да го направи дни наред. Точно заради тези свои предположения той реши да изгони желанието си по нея и да й позволи да му сподели причината за посещението си. 

Когато той влезе в просторната дневна първоначално не успя да различи къде е Анджелика, защото осветлението не беше включено. После я видя опряна на рояла в ъгъла на стаята, загледана в светлините на града. В ръката си тя държеше чаша с червено вино и точно, когато Майкъл я бе намерил с погледа си в просторната всекидневна, тя отпи една бавна глътка от тъмночервената течност и без да сваля чашата от устните си ги опря в ръба й и продължи да се вглежда в Ню Йорк. Той не можеше все още да отгатне настроението й. Изглеждаше му вглъбена и колкото и да се опитваше да открие нещо повече не успяваше.

- Майкъл, – каза тя и той се изненада, че го беше усетила – ела при мен.

Изпълнявайки молбата й той я прегърна през кръста, позволявайки й да отпусне гърба си върху гърдите му. Аромата й го обгърна и той неуспяващ да му се насити зарови лице в косите й.

- Майкъл, аз трябва да замина за известно време за Европа.

- Какво?! – изненадан възкликна той и се отдръпна от нея, но без я да пуска.

- Да. Нали знаеш, че аз, въпреки че не работех активно никога не съм спирала да снимам. Подбрах най – сполучливите фотографии и ги изпратих на различни галерии. Другото са подробности. Важното е, че онзи ден ми се обадиха от една от галериите в Лондон с предложение да излагам там. Оказа се, че изложбата е част от проект, който включва и други градове из Европа и се налага и присъствието на фотографите, защото се организират срещи с тях, присъствие на лекции и… и такива неща, с които няма смисъл да те занимавам.

- Не, Анджи! Ти не можеш да заминеш! Не мога да ти позволя да го направиш!

Тя продължаваше да остава спокойна и неспирайки да гледа навън му отговори:

- Предполагах, че ще реагираш по този начин. Искам да го направя, Майкъл. Не ставай егоист.

- Не! Няма да отидеш! Край на разговора по тази тема!

Анджелика се отдръпна от него и в очите й Майкъл видя обидата, който бушуваше в нея.

- Не те питах, дали може, Майкъл! Не помня да съм го правила. А колкото до това, което каза, ще се престоря, че не съм го чула.

Майкъл нямаше намерение да отстъпва.

- Казах ти „Не”, Анджи и го мисля! Ти няма да заминеш за Европа, защото ще дойдете с Айзая при мен.

- А аз ти казвам, че ще замина и това не подлежи на дискусия.

- Защо дойде тогава щом не искаш да го обсъдим? – Атакува я той.

- Исках, но не предполагах, че ти ще ми нареждаш какво да правя. Не можеш и нямаш такова право. Аз казвам ли ти да се откажеш от записите за албума си?

- Това е различно.

- Наистина ли? И кое е различното? Не дойдох да се караме. По дяволите! Дойдох, за да прекарам малко време с теб преди да се разделим за дълго. Не искам да проваляш всичко.

- Няма да заминаваш, Анджи! Искам те тук до мен! Може да излагаш и без да присъстваш. Знаеш, че е така.

Тя постави чашата върху рояла и ръцете й се заключиха на тила му.

- Чуй ме, Майкъл. Искам да ме чуеш. Няма смисъл да протестираш. Премислила съм го. Сега искам да млъкнеш и да ме целунеш.

- Но, Анджи…

- Шшшшш…

Звука му забрани да продължава, а последвалото й действие го накара засега да се откаже от опитите да наложи своето решение. Устните й се приближиха до неговите и той усети топлината им с рецепторите на своите. Майкъл въздъхна и затвори очи. Искаше да говорят, искаше да й каже, че я обича и не иска да са разделени повече, но тя не му позволяваше, а го предизвикваше по начин, по който не би могъл да й устои. Той започна да се губи от сладостта на устните й, а ръцете му нетърпеливо погалиха гърба й, спуснаха се по него, сграбчвайки я за сексапилното дупе, Майкъл я придърпа плътно към себе си, издавайки нисък, ръмжащ гърлен звук.

- Липсваше ми толкова много, Kite! Толкова много….

Думите се загубиха в ненаситната им целувка, която ги накара да започнат да дишат по- дълбоко и да усещат как огъня, който пазят в себе си един за друг се разпалва и горещите му езици ги парват безпощадно.

Майкъл я избута в извивката на рояла и тя потъна в нея. Устните му се отделиха от нейните и той се вгледа в лицето й, което вече беше добило онова спиращо дъха му, призоваващо го изражение и той го погали с тръпнеща от желанието длан.

- Боже, колко си красива! – Възхити се той.

Анджелика притвори очи и едва чуто въздъхна, когато усети как той спусна големите си длани по тялото й и след това, обхващайки я за кръста я повдигна и я качи върху рояла. За миг те отново останаха заключени в тайнството на погледите си, с които си казаха хиляди думи и после той сложи устни върху изкусителната й шия. Тя отметна глава назад, оставяйки го да пътешества с копринената си нежност по кожата й. Майкъл повдигна нагоре роклята й и тя послушно се остави да той да я съблече. Той се възхити от разкрилата се пред него гледка и нетърпеливо обходи стомаха й, а след това дланите му се спряха върху гърдите й, които прозираха и го зовяха със своето съвършенство и пълнота през прозрачното черно боди, с която тя бе облечена. Зъбите му внимателно намериха зърното на едната и го стиснаха леко, а след това устните лакомо засмукаха цялата му изпъкнала твърдост.

- Ауу! – възкликна Анджелика и ръката й се плъзна в косата му. – Боже!

Майкъл усети как краткия й стон накара в главата му да забушува толкова познатото и мощно торнадо и то вихрено да се спусне към слабините, изтръпващи от парещото желание, което то образува. Той я хвана за кръста и я придърпа към себе си, изправяйки я отново седнала. Дланите му поеха гърдите й, а той зарови лицето си в гънката между тях, обезумяло вкусвайки от тяхната прелест.

- Te amo! Te amo, mi mundo! – каза Анджелика и вземайки лицето му в дланите си го целуна нежно.

- Te quiero más! – отговори й Майкъл и я накара да се усмихне.

Треперещите му пръсти започнаха да разкопчават жартиера й и след това той бавно свали бодито й и дланите му се плъзнаха по корема й и той, навеждайки се последва пътя им с парещи устни и език. После ръката му се пъхна между бедрата й и плацът му започна бавно да масажира мястото където те се свързваха, а Анджелика, неуспяваща да издържи на сладкото мъчение, на което Майкъл отново я подлагаше пак легна върху рояла с цвят на катран и протегна ръце над главата си. Той отново се върна на гърдите й и леко започна да удря зърната им с език, да ги засмуква бързо и внимателно, обещаващ очакваното продължение за още и още. Майкъл обичаше гърдите на Анджелика и затова, за нейна радост, никога не забравяше да я накара да изтръпва от начина, по който показваше възхитата си към тази част от тялото й. Палецът му не спираше кръгообразното си движение между бедрата й, а дланта на другата му ръка, пъхната под кръста й го галеше с лек натиск на върховете на пръстите.

Анджелика усещаше все по – силно възбудата от действията му и вдигна краката си върху рояла, разтваряйки ги широко. Гърба й се изви като дъга и тя простена и след това, продължаваща да се чувства напълно безпомощна се отпусна обратно. Майкъл, за нейна изненада спря да я докосва и отваряйки очи Анджелика го видя да се отдалечава.

- Майкъл, какво…

- Къде е шала ти, Анджи? – Прекъсна недоумението й Майкъл.

- Моя… До дамската ми чанта, върху онзи шкаф е – каза тя повдигайки се на лакти.

Майкъл го намери и се върна с него, а Анджелика не спираше да го гледа с любопитство, неразбирайки защо му е потрябвал шала й. Съвсем скоро той сложи край на чуденето, когато събувайки бавно чорапите й и целувайки бедрата й пъхна шала между тях малко над коляното й и започна да го придвижва нагоре. Съприкосновението на гладката материя с кожата й, съпроводено с кратките целувки на Майкъл я накараха отново да поеме дълбоко въздух. Когато той стигна точно между бедрата бавно го придвижи нагоре – надолу и веднага продължи по другия й крак.

Анджелика простена силно, а Майкъл бързо се надвеси над нея и заглуши стона й с устните си.

- Шшш, скъпа! Не искаш да ги събудим, нали?

- Ау, Майкъл, охх… - можа по – тихо да въздъхне тя.

Майкъл продължи да я подлудява по този начин, докато не усети как шалчето й е напълно влажно. Той отново я вдигна да седне и виждайки я разпиляна, дишаща тежко и с онзи окъпан във влага поглед я прегърна и ненаситно я зацелува.

Анджелика нетърпеливо повдигна тениската му и спирайки да го целува я свали бързо. Устните се впиха в ямката на врата му и езика й зарисува спирали в тази винаги съблазняваща я част от тялото на Майкъл, а дланите й не спираха да галят гърдите му.


Той я прегърна здраво и каза:

- Трябва да идем в спалнята, Анджи! Не мога да… Аз трябва да те имам! Не мога да издържам повече.

Анджелика го погледна изненадано, защото в повечето случаи тя беше тази, която го молеше да бързат, но сега виждаше и усещаше как той диша много бързо и дълбоко, как тялото му трепери сякаш бе девствено момче и разбра, че без да е направила нищо, с което да го възбуди той едва се удържаше.

- Добре, скъпи.

Тя понечи да слезе от рояла, но Майкъл я спря, притискайки я плътно и тя обвивайки ръце и бедра около тялото му позволи да я занесе в спалнята. Той я постави върху леглото, а тя се изтегли назад и седнала за кратко наблюдаваше бързите движения на Майкъл, с които той се освобождаваше от дрехите си. После тя коленичи пред него и ръката й се спусна към слабините му. Докосването й бе съпроводено с познатия й съскащ звук, който той издаваше през зъбите си и тя веднага го погледна. Очите му бяха затворени, но вероятно усетил, че тя го наблюдава Майкъл ги отвори и те срещнаха нейните и тя видя как изгарят в пламък и са черни като въглени.

Анджелика се изправи и прегръщайки го се отри в него, а той шумно си пое въздух.

- О, Господи, Kite! Какво ми причиняваш?!

- Какво? – Попита го тя и върха на езика стопи ухото му.

Майкъл беше толкова красив в завладялата го силна възбуда, в неконтролируемото си треперене, в забързаното си дишане и тихи стонове, че тя не можеше да се насити на желанието, което той демонстрираше. Избутвайки я обратно върху леглото тялото му покри нейното и устните им отново се срещнаха. Докато се целуваха и Анджелика се поддаваше на неговата страст, а той не спираше да увеличава безмилостно собственото си напрежение като се отриваше в нея и тя усещайки как той намокри със соковете си корема й, каза:

- Направи го, Майкъл! Хайде, нека те почувствам!

Майкъл не чака повече да го подканват и с неочаквано и нетипично за него бързо и лакомо проникване потъна в нея. Тя го погледна изненадано, но той беше затворил очи и Анджелика не успя да срещне погледа му, леко се повдигна и след това бедрата й го обвиха около таза. Забързаните му движения продължаваха да я изненадват, докато тя съвсем скоро не получи отговора за изненадващото му поведение. Майкъл я притисна плътно към себе си, тласъците му станаха още по – бързи и дълбоки и той простенвайки каза:

- Не мога, Анджи…Не мога повече.

Докато го казваше тя усети кулминацията му, която бе изключително мощна и той дълго остана в нейния плен. През цялото време тя го гледаше възхитена, от начина, по който изглежда и в същото време разочарована, защото имаше нужда тяхното сливане да продължи още дълго.

Когато Майкъл се успокои сконфузено се отстрани от нея и тихо и виновно каза:

- Съжалявам, скъпа! Съжалявам! Извинявай!

Анджелика го прегърна и се притисна плътно в него.

- Недей, Майкъл. Всичко е наред, скъпи! Всичко е наред!

Майкъл усети какво прави тя, докато го успокоява и ръката му спря нейната, която се движеше, пъхната между бедрата й.

- О, Боже, скъпа! Спри! Аз ще се погрижа за теб.

Анджелика изгаряше и трябваше да задоволи бързо ескалиралото желание и затова без да мисли правеше логичното за този случай. Това, че Майкъл спря търсенето на освобождаването от събралото се напрежение в нея я накара да възкликне възмутено:

- Не! Не ме спирай! Само… - тя въздъхна. – Погали гърдите ми, Майкъл!

Докато го казваше тя приближи устните си до неговите и започна да го целува като не спираше да простенва. Майкъл, изпълнявайки желанието й погали гърдите й, а след това внимателно започна да масажира зърната им. Нямаше как да я гледа, защото тя не спираше страстно да го целува, а беше сигурен, че гледката си заслужава. В търсене на кулминацията си Анджелика извиваше гръб, повдигаше таз, а звука, който достигаше до слуха му от движението на пръстите й беше спиращ дъха му. Майкъл не издържа и едната му ръка се спусна между бедрата й и намирайки твърдата й перла между тях започна бързо да движи пръстите си по нея. Решението му бе съпроводено със силен стон и Анджелика, спирайки да го целува впи устни във врата му и малко след това до слуха му достигнаха звуците породени от пълният й екстаз. Тялото й тръпнеше под неговото, а от ъгълчетата на затворените й очи започнаха да се стичат сълзи.

- Боже! Обичам те! – Каза Майкъл. – Обичам те толкова много.

Тя в момента не можеше да му отговори, а само се отпусна омаломощена и все още потрепваща от силата на оргазма си, а Майкъл избърса сълзите й и нежно целуна очите й.

- Съжалявам, скъпа!

- Недей – най – сетне успя да проговори тя. – Случва се.



Нощта премина тягостно, защото Майкъл или не успяваше да се възбуди достатъчно или от превъзбуда прегаряше и цялото това неуспешно търсене на изненадващо загубения баланс изненадваше Анджелика. Тя не знаеше и не можеше да проумее какво се случва с него и след поредния неуспешен опит за синхрон между двамата тя каза:

- Отивам до банята и смятам да поспим, защото вече е късно и аз съм уморена.

Майкъл я погледна виновно и с тъга в гласа каза:

- Не е нужно да се преструваш, Анджи! И двамата знаем, че провалих тотално вечерта. Не знам какво се случи и това ме притеснява.

- Спри, Майкъл! Не е възможно винаги да е перфектно. Не искам да мислиш повече за това – тя го целуна и се изправи и протягайки ръка го попита – Идваш ли?

- Не – усмихна се той. – Аз ще вляза после.

Когато Майкъл остана сам въпросите го застигнаха и той се почувства още по- объркан. Питаше се, дали това се бе случило заради умората или от пренавиването му, дали е заради лекарствата, които вземаше или просто беше инцидент и повече нямаше да се повтори?! Беше чел и слушал за мъже с подобни проблеми и сега, когато го беше изпитал разбираше, че е ужасно да имаш такива провали. Той желаеше толкова силно жената до себе си, искаше да я накара да изгаря с него и това, че не бе успявал тази вечер го беше карало да не може да спира да мисли и да се концентрира точно върху този проблем. Ангажираността му да разсъждава повече, отколкото да се остави на усещанията си също беше изиграла решаваща роля за провалите и той си обещаваше, че ще се постарае тази катастрофа никога да не се повтаря.

Анджелика излезе от банята и лягайки до него отпусна глава на гърдите му и го прегърна.

- Анджи, трябва да поговорим – каза той.

- За какво?

- За заминаването ти.

- Няма какво да говорим. Казах ти, че съм взела решението си и нямам намерение да го променям.

- Защо си толкова упорита, Kite?

- Хайде да спим, Майкъл.

- Ти се страхуваш да се обвържеш с мен, нали?

- Щом казваш.

Майкъл беше изненадан. Тя не се гневеше, не започваше да го убеждава в правотата си, а просто заявяваше твърдо позицията си и отказваше диалог.

- Няма ли да ти липсвам?

- Боже! Няма ли да спреш? Разбира се, че ще ми липсваш.

- Тогава не заминавай!

Пръстите на Анджелика захванаха кожата на Майкъл около кръста му и тя го ощипа, а той изненадан от действието й подскочи и я погледна изумено.

- Ауу… Това защо беше?

- Казах ти да спреш. Не искам да влизаме в безсмислени спорове. Приеми, че става въпрос за моето име и кариера и това е. Мисля, че не е трудно да го разбереш.

- Защо ти е това скъпа? Ти ще бъдеш моя съпруга.

Тя отегчено въздъхна и най – сетне реши да му говори, затова седна и каза:

- Добре. Слушай сега. Аз дълго време се бях оттеглила и почти не работех. Кенет се развиваше и ръководеше бизнеса перфектно. Нито веднъж не каза, че му е тежко да съчетава творческите си пориви и търсения с бизнеса, а аз знам, че двете са трудно съвместими…

- Защо намесваш Кенет? – прекъсна я Майкъл.

Тя му отправи сериозен и критичен поглед и продължи:

- ОК, няма да говоря за него. Аз създадох красиви фотографии, Майкъл. Такива, които може би за първи път през живота ми са израз само на моя вътрешен свят. Не търсех погледа си върху външния, а чрез него пресъздадох своя. Сега искам да ги споделя. Искам да се срещна и с колеги, защото в изложбата ще участват още 8 фотографа. С тях ще обменим опит, ще поговорим за новите тенденции, ще се обогатя определено. Защо искаш да се лиша от тази възможност?

Майкъл я гледаше как говори и въпреки че осъзнаваше, че е абсурдно да я спира, каза:

- Защото не искам да сме разделени повече. Не мислиш ли, че е редно да бъдем заедно?

- Чака ни цял живот, скъпи. Какво са два месеца?

- Два месеца?! – Възкликна той. – Анджи, ти не спомена, че ще е толкова дълго… И какво ще правиш с Айзая?

- Той ще дойде с мен – повдигна рамене тя.

- Искам да те питам нещо? Мислиш ли, че точно на този етап Дилън ще позволи да пътуваш с Айзая извън страната? Периода е дълъг и мисля, че ще се нуждаеш от неговото разрешение.

Предизвикателният му поглед я накара да потръпне, защото през тези два дни тя не бе имала време да помисли върху подхвърления от Майкъл проблем. Не беше сигурна как ще постъпи Дилън и затова отговори:

- Защо да не го направи?

- Не знам.

Майкъл си играеше в една от връзките на нощницата на Анджелика и навивайки я около показалеца си, продължаваше да я гледа победоносно.

- Защо ми го причиняваш? Кажи ми? Изглеждаш толкова шиб… - тя прекъсна думата по средата, защото Майкъл присви очи, спирайки я да напсува. – Изглеждаш доволен.

- Да, доволен ще съм, ако не заминеш, но мисля, че наистина ти трябва подписа му. Ако го получиш ще се нуждаеш и от някой, който да пътува с теб, за да се грижи за Айзая, докато си по ангажименти. Не би могла да го вземаш със себе на тях, нали?

Тя го гледаше гневно, посегна и прибра връзката, с която той си играеше и я завърза отново на панделка. Не беше мислила за тези досадни подробности.

- Ще взема майка ми с нас – опита се да намери решение тя.

- О! – Възкликна Майкъл. – Разбира се. А тя знае ли?

- Не желая да разговарям повече. Спи ми се.

- На кого ще оставиш и Спарки? – не спираше да я обърква Майкъл.

Тя не му отговори и легна с гръб към него. Той се приближи плътно до тялото й и надвесвайки лицето си над нейното, попита:

- А как ще си далече от мен два месеца?

- Била съм и много по- дълго. Забрави ли? Сега ме остави. Не е време за разговори.

- Какво му е на времето, Анджи?

Анджелика вече беше ядосана. Дори да осъзнаваше, че той е напълно прав тя не можеше да приеме, че са се появили неочаквани пречки, които биха провалили пътуването й. Не искаше да повярва, че вече й се налага да мисли за толкова много неща и не може както преди няколко години просто да събере багажа си и да отпътува. Това затваряне на волния й дух, на желанието й да открива нови светове я накара да се почувства като пленник и усещането никак не й харесваше. Без да се обръща тя въздъхна и тихо каза на прегърналият я Майкъл:

- Знаеш ли, Майкъл, ти наистина тотално провали вечерта ми.

Мощно сексуално желание го застигна неочаквано и премина през цялото му тяло – изтръпващо и безпощадно. То накара Майкъл да усети силата му чак във върховете на пръстите си. Един стон се прокрадна между устните му и се разнесе из настаналата тишина, засядайки в ъглите на стаята и след това, връщайки се като бумеранг се удари в Анджелика.

- Майкъл? Какво?

Той не й отговаряше и затова тя се обърна към него. Първото, на което се спряха очите му бяха чувствените й устни, а после красивият й врат, след него равномерно повдигащите й се гърди и образувалата се гънка между тях. Тази гледка го накара да потръпне едва доловимо и да усети как едва удържа силата на възбудата си.

- Майкъл? – повтори тя.

- Нищо. Аз… Заспивай, мила.

След като го каза той стана и влезе в банята, оставяйки Анджелика да се колебае какво бе предизвикало силният му стон, който бе запалил слабините й. Тя затвори очи, за да се опита да прогони въпросителните, но любопитството й вземаше тотален превес и тя след малко стана и се отправи към банята.

Анджелика внимателно отвори вратата и в същият миг съжали, че го бе направила. Очите й се разшириха, а Майкъл, виждайки я пред себе си възкликна изненадано и извика почти истерично:

- Анджи! Боже! Излез!!!

Тя поклати глава в знак на отрицание и се приближи към него.

- Майкъл, защо?!

Той не можеше да я погледне и завързвайки с треперещи ръце връзките на пижамата си я помоли отново:

- Моля те, излез!

- Не, няма! Какво става, Frou – frou? Говори ми, скъпи!

Тя стоеше пред него и се опитваше да осъществи контакт с очите му, но не успяваше. Ръката й хвана неговата над китката и този неин жест го накара да се почувства още по – неудобно заради начина, по който тя го беше видяла и извърна глава встрани.

- Майкъл! Говори ми! Не ме ли желаеш вече?

Той не можеше да й отговори. Усещаше как страните му изгарят от срама, който безмилостно обсебваше цялото му тяло.

Анджелика отново застана пред него, а той пак извърна глава.

- Спри, Майкъл! Кажи ми!

- Няма нищо за казване – отговори й най – сетне той без да я поглежда.

- Майкъл, аз бях до теб. Там, в леглото, - посочи тя към спалнята – а ти дойде тук, за да… за да мастурбираш?!

- Анджи! Моля те, спри! Не биваше да влизаш!

- Да, но го направих.

Анджелика все още не успяваше да се опомни от споходилата я преди минута гледка. Пред очите й на забързан кадър преминаваха запечатаните секунди, в които бе видяла как дланта на Майкъл се плъзга по невероятно силно еректиралия му пенис, главата му отметната леко назад и облегната на стената, затворените му очи, прехапаната долна устна…

- Чувствам се толкова засрамен. Моля те да излезеш! Моля те!

Анджелика отстъпи една крачка назад, вгледа се в него и след това излезе от банята. Тя седна на ръба на спалнята, качи крака върху нея и ги обгърна с ръцете си, Искаше да се освободи от спомена за самозадоволяващият се Майкъл, но не можеше. Не знаеше какво точно усеща и се опитваше да проумее постъпката му. Ами, ако той наистина не я желаеше повече? Ако вечерите като тази започнеха да се повтарят? За нея секса винаги бе бил много важен за една връзка и сега не знаеше какво да очаква. Всичко, което се беше случило тази нощ бе логично и нормално и тя разбираше, че не винаги нещата могат да протичат в перфектен синхрон, но онова, което видя в банята й идваше в повече. Тя трябваше да знае! Имаше нужда Майкъл да й обясни! Да й каже защо бе предпочел да го направи сам, докато тя беше до него.

Анджелика отново стана и решена този път с цената на всичко да разговаря с него и да получи отговорите на въпросите, които я терзаеха, тя отново отвори рязко вратата на банята. Майкъл беше под душа и тя плъзвайки преградата отново остана вцепенена.

Майкъл се извърна бързо към нея и връщайки обратно преградата извика:

- Анджи, за Бога! Не мога ли да остана за 5 минути сам без да ми дишаш във врата? Излез веднага! Искам най – сетне да свърша.

Вика му я стресна и тя усещайки огромна грапава топка да засяда в гърлото й отстъпи назад, а от очите й бързо се стече една сълза.

Когато Майкъл излезе от банята видя леглото празно и ядосан тръгна да търси Анджелика. Намери я в дневната да седи на един от фотьойлите и да отпива от чашата пълна с вино. Той седна на масата пред нея и без да говори все още започна да я гледа. Виждаше, че бе плакала и недоумяваше защо го е направила. Той трябваше да е засегнатият (и беше) в цялата ситуация. Тя на два пъти си беше позволила да нахлува в личното му пространство и въпреки че те двамата го правеха непрекъснато този път не бе било уместно.

- Анджелика, никога повече не искам да нахълтваш така в банята!

- Няма. Обещавам ти. Не желая да се сблъсквам с това повече.

- О! Хайде сега. Да не би да си обидена заради това?

- Не, не съм обидена. Уплашена съм.

- Уплашена?! – Изненада се той. – Защо?

- Защото… Защото… - очите й отново се напълниха със сълзи – ти вече не ме желаеш.

- Боже! Това не е вярно!

- Тогава защо?

- Защото цялата вечер се провалям. Не исках отново да те разочаровам, а бях много възбуден. Това е.

- И нищо повече? – Попита тя.

- Нищо повече, Kite.

Майкъл продължаваше да се чувства безкрайно неудобно и искаше по някакъв начин да успее да заличи спомена за случилото се от съзнанието си. Срамуваше се и не искаше да говорят повече, а тя продължаваше да го гледа, очаквайки още отговори. Той стана от масата, за да избяга от очите й, които го изпиваха и го караха да се чувства още по- виновен и притеснен. Без да има нужда от каквото и да е питие той започна да оглежда наличието напитки в бара и да чете машинално етикетите им.

- Майкъл?

- Да, мила?

- Какво търсиш?

Той вдигна рамене и реши да не й отговаря.

- Майкъл, говори с мен, моля те!

Боже, нямаше ли да го остави на мира?! Какво още можеше да й каже? Как можеше да я накара да разбере, че случката няма нищо общо с нея? Нищо. Тя събуждаше в него желанието както винаги, но точно тази вечер не беше предопределено нещата между тях да се получат.

Един силен вик разкъса тишината, в която бяха попаднали и Майкъл бързо се извърна по посоката, от която идваше.

- Тате! – Продължаваше да го вика Парис.

Анджелика вече беше права и го погледна за кратко и след това се отправи към стаята на децата му. Майкъл бързо я настигна и каза:

- Остави на мен, Анджи. Мисля, че е най – добре да си легнеш. Аз ще дойда след малко.

Парис продължаваше да го вика и беше успяла да събуди и Принс и той потриваше сънени очи, а тя беше обляна в сълзи и в момента, в който видя баща си, разтвори ръце в очакване на прегръдката му. Майкъл бързо я взе в обятията си и тя слагайки глава обви малките си ръчички около врата му и продължи да плаче.

- Какво има, мъничето ми? Лош сън ли сънува? Не плачи, фъстъче. Тати е тук и всичко е наред.

Той е прегърна още по – силно и погледна към Принс, който затваряше клепачи и се опитваше да игнорира плача на сестра си. Майкъл се изправи и тихо излезе от стаята. Парис вече не плачеше така неудържимо, а само тихичко подсмърчаше.

- Искаш ли малко мляко, а след това ще ти разкажа приказка?

- Да – каза тя.

Майкъл се усмихна и минавайки покрай спалнята си хвърли поглед в нея. Осветлението беше спряно и той не успя да различи нищо. Предположи, че Анджелика си е легнала и се помоли тя да заспи, докато той успокоява дъщеря си. За първи път се случваше Парис да се буди по този начин и да плаче така. Майкъл не знаеше какво е предизвикало кошмара й, но се замисли, дали децата му получават всичко, от което имат нужда. Една мисъл, че те са лишени от истинската си майка, премина бързо през съзнанието му, но той бързо я отхвърли, като си каза, че те имат Грейс, а тя беше достойно женско присъствие. Нещата нямаше да са такива, когато Анджелика заживееше с него и те станеха едно семейство.

Майкъл подаде розовата чаша с усмихнато жълто пате на Парис и тя хващайки я с две ръце започна да пие от млякото. Той я наблюдаваше съсредоточено и галеше меката й коса, но мислеше за Анджелика и за това в колко неловка ситуация го бе поставила.

- Готова съм. Може ли да получа още мляко?

- Не, миличка. Това е напълно достатъчно за малкото ти стомахче. Сега е късно и малките деца трябва да спят.

Той е гушна и тя, отпускайки се върху гърдите му, помоли:

- Разкажи ми приказка.

Майкъл се усмихна и със спокойния си, нежен тембър и заразказва любимата й приказка, с която винаги успяваше да я приспи.

- Тате, изпей ми „ Блести малка звездичке” – прекъсна разказа му тя.

Майкъл не чака да го подканват повече и запя приспивната детска песничка, за която дъщеря му бе помолила. Докато пееше Анджелика също чуваше чистият му глас и също както дъщеря му той я успокояваше и я караше да усеща как клепачите й натежават и скоро тя вече не различаваше звуците и предавайки се на съня и умората си, започна да се унася.

Майкъл погледна към Парис и внимателно се изправи. Тя вече спеше, спокойно отпусната в обятията му и той, занасяйки я отново при брат й я сложи на голямата спалня и след като я покри с меките и пухкави завивки тихо излезе от стаята, оставяйки вратата отворена. От далече леглото изглеждаше празно, но той знаеше, че там са най – свидните му същества на този свят и тази мисъл го накара да се изпълни с усещане за благодат. Сега трябваше да се върне при най – скъпата жена на този свят и се молеше тя вече да спи, за да не вижда онзи питащ и уплашен поглед, който го караше да се чувства безкрайно виновен и объркан. Той точно щеше да влезе, когато чу почукването на вратата. Сключи изненадано вежди и тръгна, за да провери кой го безпокои по това време.

- Кой е? – Попита тихо той.

- Аз съм – каза Тайсън.

Майкъл отвори вратата и изненадано се вгледа във Франк.

- Тайсън, какво правиш в NY? Не каза ли, че ще дойдеш чак във вторник?!

- Да, казах, но трябваше да свърша някои неща. Виж кой ти водя?

- Кой? – Изненадано го погледна той.

Франк се отмести и Майкъл видя Джоана. Тя му се усмихна мило и с нейният приятен френски акцент каза:

- Здравей, Майкъл. Радвам се да те видя отново.

- Здравей, Джоана – усмихна се той и се обърна към Франк. – Може ли да говоря насаме с теб, Тайсън? Извини ни за минута, Джоана.

Франк влезе вътре в апартамента, а Майкъл веднага го нападна с гневен въпрос:

- Какво правиш, човече? Какво?

- Мислех, че я харесваш – изненадано каза Франк в своя защита. - Срещнах я случайно в един клуб. Била тук от седмица и се опитвала да се свърже с теб, но все нещо спирало достъпа й.

- Боже, помогни ми! Знам, че е тук. Видях я няколко пъти до студиото. Франк, Анджи в момента спи в спалнята. Ако тя я види не искам и да си помисля какво ще се случи.

- Да видя кого? – Попита Анджелика.

Майкъл застина и се страхуваше да се обърне, за погледне към нея.

- Здравей, Анджи – каза Франк. – Как си? Съжалявам, ако съм те събудил. Аз… Аз трябва да тръгвам. Извинявам се, че ви притесних.

- Да видя кого, Майкъл? – Повтори въпроса си тя. – Кого не трябва да виждам? Отговорете ми веднага!

Франк се обърна, за да излезе възможно най – бързо и да не усложнява с присъствието си бездруго обърканата нощ на Анджелика и Майкъл. Той почти беше хванал дръжката на врата, когато гласа на Майкъл го накара да се обърне.

- Анджи, недей! Моля те!

Покрай него, сякаш беше невидим мина Анджелика и рязко отвори вратата на апартамента. На няколко крачки от нея стоеше красива блондинка и в мига, в който видя гневния поглед на жената срещу себе си, усмивката замръзна на устните й.

- О! – Възкликна Анджелика.

Тя се обърна и отправяйки на Майкъл поглед, който смрази кръвта дори и на Франк, каза:

- Прекрасно, Майкъл! Просто зашеметяващо. Това следващата Фентъзи ли е? Или е нещо по- специално? Имаш добър вкус между другото.

Тя тръгна към спалнята, но Майкъл застана на пътя й.

- Анджи, нека ти обясня.

- Пак ли ще ми обясняваш? До кога ще ме заливаш с обяснения, canalla? Махни се от пътя ми!

Франк незабелязано се измъкна от апартамента и чувствайки се много виновен, че беше създал проблем на Майкъл, сложи ръка върху гърба на Джоана и каза:

- Трябва да тръгваме. Сега не е удобно да се видиш с него.

- Коя е тя? – Попита Джоана.

- Не знам – излъга той. – Да вървим, Джо.



Майкъл се опитваше да я накара да излезе от банята, но засега опитите му бяха неуспешни. Познаваше я много добре и бе напълно готов за вербаланта атака, която предстоеше. Може би тя имаше право да реагира по този начин. Беше много късно, почти един часа сутринта и той нямаше как да й обясни, че за него такова посещение е съвсем нормално и обичайно. Тайсън като всеки млад човек обичаше нощния живот, прибираше се късно и често беше придружаван от момичета. Разбира се, че той не ги водеше в апартамента на Майкъл, но сега случая беше съвсем различен. Джоана беше момиче, с което той не можеше да бъде, въпреки че бе пробвал няколко пъти. Тя определено беше само и единствено за Майкъл и бе спирала всички опити за интимност от страна на приятеля му.

Майкъл усети пак силната болка в гърба си и отваряйки едно от шишенцата с лекарства изпи 2 таблетки и след това стана и се приближи към вратата на банята.

- Анджи, излез, моля те! Не може да стоиш там с часове. Дори не ми разрешаваш да ти обясня.

- Махни се, Майкъл. Не искам да те слушам точно сега – чу гласа й той.

- Правиш си грешни изводи и…

- Не е вярно и ти го знаеш – прекъсна го тя. - Чух ви. Не забравяй, че ви чух.

- Добре. Излез, за да изясним нещата. Омръзна ми да реагираш първосигнално и да се измъчваш без да знаеш истината.

Вратата рязко се отвори и Майкъл изненадано се отдръпна назад. Видя, че тя не беше плакала, което го уплаши още повече, защото знаеше, че в такива случаи тя е истински ядосана и за миг погледа й го накара да се почувства наистина виновен без никаква вина.

- Добре. Кажи ми истината. Коя е тази, puta?

- Анджи!!! – Възмутено възкликна Майкъл. – Не говори по този начин!

- Не се занимавай с моя език сега. Кажи ми!

- Тя е… Боже, Анджи, защо не можеш да разбереш, че обичам само теб? До кога ще необходимо да обяснявам всяко незначително женско присъствие в живота си?

- Кажи ми, по дяволите! Защо тази… - тя едва се сдържа да не я обиди отново – беше пред вратата ти в един часа сутринта? Кажи ми!

- Тя беше с Франк. Той беше пред вратата ми.

- О! И затова си я виждал и преди това. Не ме лъжи. Не се и опитвай.

Тя дишаше тежко и лицето беше поруменяло от възмущение, обида и гняв. Майкъл се запита докога тя ще успява да овладява емоциите си и определено се страхуваше от изригването им, защото ако това се случеше тя щеше да реагира импулсивно и нямаше да го слуша. Обзе го паника, че може отново да я загуби и затова заговори бързо:

- Тя е моя фенка от Франция. Познавам я от много време. Нищо повече, Анджи. Тя е от най – лоялните ми фенове. Виждам я доста често на мои участия.

- Колко от феновете ти се появяват безпрепятствено в хотела ти и ти се страхуваш от това аз да не науча за тях? – Попита тя и сви ядосано очи.

- Искаш да направиш нещата да са такива, каквито не са, но аз няма да го позволя. Тя не е нищо повече от влюбена в мен фенка. Нищо повече.

- Не мога да се справям и с това – каза тя.

- Трябва. Това е част от моята работа. Без феновете си съм никой и те означават много за мен.

- Знаеш ли, опитвам се да ти повярвам и не мога. Познавам те. Тя те привлича, нали?

- Боже мой! – Възкликна Майкъл. – Ще спреш ли с това?

- Погледни ме в очите и ми кажи, че греша. Направи го, Майкъл.

Тя всъщност беше права. Майкъл харесваше Джоана. Харесваше я и то много и нямаше как да излъже, затова просто посегна към ръката на Анджелика и преди тя да успее да я отдръпне той заключи пръсти около китката й.

- Обичам те, Анджи! Само това има значение. Само това. Трябва да ми повярваш най – сетне! Моля те да ми повярваш!

- Знам, че ме обичаш. Но въпроса с доверието е много по – сложен. Ти няколко пъти го предаде и сега ми е много трудно да повярвам, че онази chica с кърваво червени устни и похотлив поглед не те кара да си мечтаеш да разкъсаш дрехите й.

Майкъл рязко я дръпна към себе си и лицето му остана на сантиметри от нейното.

- Искам да разкъсам твоите дрехи – каза той.

- Не си прави труда да разиграваш театър. Тази вечер ми демонстрира перфектно какво желаеш.

Майкъл пусна ръката й и се отдалечи от нея, казвайки:

- Мисли каквото искаш. Нямам намерение да разговарям повече с теб.

- О, разбира се. Така е по- лесно. Преструваш се, че няма проблем и продължаваш. Защо просто не кажеш, че вече не ме желаеш и че съм ти омръзналa? Ще си спестим агонията. Непрестанното ни лутане ни измори и вече може би само се лъжем, че има нещо, а то сигурно си е отишло.

Майкъл бързо се върна и заставайки отново опасно близо пред нея, сви устни, стисна зъби и каза:

- Не говори от мое име, Анджелика. Може да говориш само за своите чувства, но не й за моите. Само аз ги познавам и ти нямаш ни най – малка представа какво е вътре в мен. Не можеш да предположиш дори и за миг колко много ме нараняват думите ти и колко виновен са чувствам заради това, което се случи тази вечер. Не говоря за Джоана. Тя е и ще си остане мой фен и независимо, дали на теб ти харесва или не ще я виждаш често. Така че, изобщо не се опитвай да ми казваш какво изпитвам. Нямаш това право!

Тя мигаше бързо срещу него и не знаеше какво да му отговори. Обичаше го. Знаеше само това и нищо повече. Аромата му я влудяваше, а гневния му поглед я караше и да се страхува и да разбира, че беше преминала границата.

- Извинявай! – Каза тихо тя и сведе очи. – Но не искам тази… това момиче повече да се вижда с теб!

- Не можеш да поставяш условия, Анджелика. Говориш с мен и вероятно забравяш, че в мен са влюбени хиляди момичета и жени. Не можеш да забраниш да се срещам с феновете си.

- Казах, че не искам тя да се вижда с теб. Обещай ми! Ако не го направиш всичко между нас приключва тук и завинаги.

- Какво?! Ти полудя ли? Заради нея? Заради фен?

- Обещай ми! –Оставаше непреклонна Анджелика.

Трябваше да го направи. Не можеше да приеме факта, че е възможно той да постави и феновете си преди нея. Нямаше да успее да понесе и това. Майкъл не спираше да я гледа без да й отговаря и изглеждаше наистина побеснял от гняв и възмущение. Анджелика търпеливо чакаше какво ще й каже, но мълчанието му беше повече от красноречиво за нея, затова тя вдигна ръце, блъсна го в раменете и минавайки покрай него, каза:

- Така да бъде. Ти избра.

- Не, не, не. Не! – Настигна я Майкъл. – Не можеш.

- Кой? Аз ли? Гледай ме!

Майкъл истински беше уплашен. Тя беше способна да си тръгне и той трябваше да я спре. Нямаше да позволи за пореден път да се разделят за нещо, което беше само суета и нищо повече. За части от секундата изминалите две години без нея се върнаха и той отново изпита копнежа, болката, вината и желанието и си пожела никога да не му се налага да ги почувства пак. Спомни си самотата в мрака, необходимостта тя да е до него, за да споделя всичко онова, което го вълнува, радва или натъжава. Нуждата да й покаже красив залез или изгрев, далечни съзвездия или да сподели зашеметил го с проникновението си пасаж от книга, красива картина или просто полета на пеперуда след която тя да се втурне да тича, за да види от близо красивите й багри. Майкъл си припомни болката и убедеността, че ако тя е до него няма да я усеща така силно. Почувства се отново на летящата рампа в Мюнхен и усети как сякаш със същата скорост може да загуби любовта на живота си и този път да е завинаги.

Тя вече посягаше към роклята си, когато Майкъл я взе от ръцете й и я захвърли върху канапето.

- Обещавам ти, Анджи! Обещавам! – Забързано каза той. - Няма да разговарям с нея. Няма да разрешавам да я допускат близо до мен. Обещавам ти!

Тя се обърна към него и го гледаше безкрайно възмутена.

- Какво забави толкова дълго решението ти, Майкъл? Какво? Искаш да вкусиш от нея, нали?

- Не прекалявай! Разбери, че Джоана спира да съществува за мен от този миг. Тя е никоя. Това не ти ли стига?

- Засега ме устройва. Но видя ли още веднъж лицето й, видя ли я близо до теб с нас е свършено.

- Ами, ако…

- Без „ако”, Майкъл. Няма да се примирявам с всичко. Не мога и не желая. Сега ме остави. Искам да бъда сама.

Майкъл понечи да каже нещо, но след това се отказа и излезе от стаята. Анджелика знаеше, че няма да успее да заспи. Тази вечер определено беше една от най – неприятните, които бе имала с Майкъл. Тя беше знаела, че той ще оспорва решението й да замине за Европа, но тъй като бе убедена в правото си да развива и възроди кариерата си беше била сигурна, че не след дълго той ще бъде принуден да признае, че не трябва да я спира. Толкова с очакванията й. Всичко останало, което се беше случило я свари напълно неподготвена и тя имаше необходимост да го осмисли и анализира. Разбира се, че появата на тази малка красива французойка я беше изненадала неприятно и нервите й не бяха издържали. Казваше си, че повече няма да влиза в конфликти с Майкъл, а той сякаш напук я предизвикваше. Не можеше да се освободи от напрежението винаги да очаква нещо, което ще помрачи дните им и ще ги постави пред ново изпитание. Жадуваше за спокойствие. Толкова й харесваше, когато можеше да се отпусне в ръцете му и да говорят спокойно и без да се карат, а децата им да тичат наоколо. Нямаше нищо по- хубаво от тази така обикновена домашна идилия, в която тя се чувстваше сигурна и щастлива. Мислите й пак я върнаха на спомена за онова момиче. Как беше казал, че е името й? Джоана? Кога тя беше стигнала толкова близо до Майкъл, до приятелите му и наистина ли можеше да се довери, че тя не е нищо повече от фен, които опитва всичко, за да се приближи до идола си? Знаеше, че засега бе по- добре да повярва, защото, ако не го направеше съмненията и ревността щяха да й донесат само болка, вреда и нищо добро.

Анджелика отново напълни чашата си с вино и видя колко много беше изпила. Не беше никак типично за нея да пие, но точно сега виното й помагаше да се отпусне от цялото напрежение и тя го търсеше замайващата му власт непрекъснато. То се разливаше в тялото й, смесваше се с кръвта й и скоро тя започна да усеща ефекта му, но не спря да пие, докато бутилката не остана празна.

Защо всичко беше така трудно? За първи път обичаше толкова силно и за първи път не можеше да се почувства сигурна в любовта си. Безумието, страстта, препятствията, силните емоции, раните, щастието, сълзите, смеха… всичко носеше само едно единствено име и нямаше спасение от неговия безмилостен плен. Майкъл я унищожаваше, за да я спаси, той я въздигаше и приземяваше, разкъсваше я на малки частици и след това внимателно ги събираше, полираше заострените им ръбове и я изграждаше по- прекрасна от преди. Очите му я караха да не може да се съвземе от съня, от приказката, в която живееше, те я подчиняваха, оставяха я безгласна пред изумителната им кошутена власт и тя, дори и смъртно наранена не искаше да загуби съприкосновението си блестящата им чистота и необятност. Майкъл я притежаваше изцяло и нямаше значение, дали сега ще затвори врата, казвайки му „Сбогом”, тя оставаше завинаги негова сред милярдите хора, крачещи, обичащи, страдащи, творящи, живеещи, съществуващи на тази земя. Сред необятната небесна шир, измежду малкото звезди и студената тъмна материя на Млечния път, измежду яркостта на Орион и сред изригващите зарева на необозримите светове. Нищо, никой, никога нямаше да има властта само с едно леко, по - деликатно докосване от това на крилата на пеперуда да я накара да изтръпне и да поиска да плаче, да се смее, да изгаря и да се разтапя. Майкъл я учеше, той й показваше пътя на истините за живота и понякога тя заслушана в спокойния му, тих глас си мислеше, че вероятно Исус така е проповядвал. Нямаше патос, нямаше безумна Хитлерова жестикулация, а само един нежен, обгръщаш с мекотата си тембър, но хипнотизиращ и убедителен. Всяка казана дума носеше своя заряд, улучваше точно в целта и премерено идваше следващата, за да нанесе съкрушителния си, изригващ удар, който не болеше, а караше да се подчиниш и съгласиш, да признаеш и споделиш, да тръгнеш където и да е само, защото ще можеш да слушаш този глас, ще се къпеш в зората на тази усмивка и ще потъваш в дълбините на световете в тези големи кафяви очи - галещи и изумяващи.

Тя беше пияна и не знаеше, дали е от виното или от любовта, но изпита прилив на толкова силно умиление и нужда да се сгуши в Майкъл, че стана и замаяна отвори вратата на спалнята. Той не спеше. Работеше. Погледна я и после бавно свали очилата, които отскоро ползваше, когато четеше и чу как тя, предала се и оставила се на най – важното, което ги свързваше, изрича с отмалял, но изпълнен с чувство глас:

- Майкъл, обичам те! Прегърни ме!

Той я прие в обятията си и усети как тя вече е укротена и покорна, нежна и бяла, тиха и добра. Почувства се така сякаш държи в дланите си малка лястовичка. Птичето притихваше от страх да не бъде наранено, свиваше се и ставаше сякаш още по- мъничко, сърчицето му биеше бързо, а перцата му галеха кожата с неочакваната си мекота и гладкост. Анджелика приличаше точно на тази птичка, която смирена се губеше в ръцете му.

- Прегърни ме по – силно, Майкъл! Здраво! Не ме пускай никога! Абсорбирай ме!

- О, скъпа моя, единствена! Скъпа моя! – повтаряше той и я обгръщаше в топлината на най – любимия й лагунен пристан.

Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!