Когато паркираха пред вратите тя плати, слезе от таксито и неуверено пристъпи. Не след дълго Анджелика говореше по интеркома със служител на Майкъл, който я накара да изчака, а след няколко минути вратите се отвориха. Тя премина по познатия й път с човек от охраната, който я въведе в просторната къща.
- Изчакайте тук, моля – каза той.
Скоро след това тя видя Майкъл да слиза по стълбите. Той беше с обичайните си за престоя си у дома пижами и изглеждаше така сякаш току – що става от сън. Очите му я гледаха изненадано.
- Здравей, Анджи! – Каза той щом приближи.
Тя си пожела да види усмивката му и понечи да го прегърне, но той се отдръпна и тя сконфузено каза:
- Здравей, Майкъл! Предполагам, че си изненадан да ме видиш.
- Да, така е. Трябваше да ми се обадиш преди да дойдеш, защото имаше голяма вероятност да не съм тук.
- Знаех, че ще бъдеш. Тайсън ми каза.
- Тайсън? – Изненада се Майкъл. – От кога черпиш информация за мен от него, Анджи?
- От скоро. Трябва да поговорим, Майкъл.
- Нали вчера говорихме?
- Не, не става по телефона.
Майкъл беше напълно шокиран от появата й и все още не можеше да я проумее. Главата му все още тежеше от изпитото количество вино през изминалата вечер, но въпреки всичко помнеше много добре разговора им довел го до това състояние.
- И затова прелетя хиляди километри?
- Кога те са ме е спирали да те видя? – Апострофира го тя.
Той най – после се усмихна и я покани да влезе в дневната с тежко обзавеждане и скоро тя потъна в мекотата на един от плюшените дивани.
Майкъл седна на един от столовете, които й напомняха за стила на Луи ХVI и след като я погледа известно време каза:
- Е, слушам те.
- Аз най – напред искам да ти кажа, че съжалявам за нещата, които ти казах вчера. Бях много разстроена и си го изкарах на теб. Беше… глупаво. Цяла вечер не можах да заспя, звъних ти, но предполагам, че си ми бил прекалено ядосан и затова не ми вдигна. Ти не заслужаваше тези думи, а и аз не ги мисля в действителност. Поне не всички, защото някои са верни. Ние вече наистина не сме същите. Спомнях си какви бяхме преди 4 години – тя се усмихна – и знам, че се променихме. Накратко искам да ти кажа, че съжалявам – тя сведе очи – и искам да знаеш, че секса с теб никога не е просто секс.
- И заради това прелетя разстоянието от Маями до Ню Йорк!? – Шокиран попита Майкъл.
- И да и не.
- За „Да” е ясно. Нека чуя какво се съдържа и в „Не”.
Тя се усмихна:
- Просто е, Майкъл. Исках да те видя.
- Анджи! – Възкликна той. – Ти наистина си невероятна. Е, видя ме. Сега какво?
Въпроса му я обърка. Почувства се чужда и ненужна в тази стая с изискана антична мебелировка, която сякаш я притисна и засили усещането й за студ. Нещо заседна в гърдите й и много силно я заболя, но тя се изправи и вземайки дамската си чанта започна да слага ръкавиците си.
- Съжалявам, Майкъл! Сгреших, че дойдох. Беше глупава идея. Не я обмислих. Ще тръгвам.
- Недей, Анджи. Пътувала си толкова дълго…
- Не, тръгвам! – Прекъсна го тя. - Съжалявам за безпокойството! Не, не ставай. Знам къде е изхода.
- Анджи! – Помоли я той.
Тя не реагира на повика му и побърза да излезе. Навън се стелеше сумрак и дъжда беше отстъпил пред снега, който се сипеше на малки снежинки, които вятърът блъскаше в лицето й. Скоро Майкъл я настигна тичешком.
- Спри, момиче! – Хвана я той за ръката.
Изглеждаше сърдит.
- Остави ме, Майкъл. Сега разбирам, че наистина трябваше да ти се обадя. Влизай вътре. Вали сняг.
- Анджи, не си тръгвай!
- Трябва.
Той застана пред нея. Студеното му изражение си беше отишло и Анджелика видя отново топлината в очите му, заради която беше пропътувала близо двете хиляди километра.
- Моля те, не си отивай!
- Майкъл, не виждаш ли? Толкова объркаме отношенията си, че забравихме да се радваме на срещите си. Не знам как стигнахме до тук? Толкова ме боли!
Майкъл я прегърна и устните му намериха нейните. Не можеше да й устои. Не можеше да й се сърди. Не можеше да спре да обича. Не можеше да спре да я желае. Той я прегръщаше през кръста, а с другата си ръка държеше лицето й, страхувайки се, че тя ще го отблъсне и ще го лиши от цялата си незаменима сладост.
- Няма да те пусна да си тръгнеш от живота ми никога повече, Анджелика! Няма!
Тя го погледна, а той дишаше тежко и по изражението му и проблясващите сякаш искри в очите му тя разбра, че той е напълно убеден в думите си. Анджелика се запита, дали моста вече е сигурен и дали ще издържи под тежестта на миналото?! Ръцете му я притискаха обсебващо и тя не знаеше как да му каже, че все още се страхува да не повторят грешките си, които бяха допуснали.
Когато вече бяха влезнали вътре Майкъл продължаваше да не я пуска и здраво стискаше ръката й, водейки я към спалнята си. Анджелика не искаше отново да изглаждат отношенията си, отдавайки се един на друг и затова спря, а той се обърна изненадан към нея.
- Какво? Защо спря?
- Не искам – отговори му тя.
- Какво не искаш, Анджи?
- Не се нуждаем от това точно сега, Майкъл.
- За какво ми говориш? Не те разбирам.
- Не мисля, че трябва да решаваме проблемите си в леглото, Майкъл. Знаеш, че там всичко е перфектно. Нямаме нужда от тази лъжа, за да си мислим, че щом там е добре и с всичко останало е така. Искам да говорим. Трябва!
- Ще говорим… После.
- Майкъл! – Възмути се тя. – Аз говоря сериозно.
- Аз също, Анджи. Толкова дълго ме лишава от себе си, а аз не спирах да търся и желая тялото ти. Може да ти звучи отвратително, но не мога да те лъжа. Трябва да почуствам, скъпа! Нужно ми е!
Той я притисна към себе си и поглеждайки я в очите, попита:
- Усещаш ли? Не ми казвай, че и ти не го искаш.
- Не става въпрос какво искам или не, – изчерви се тя – а какво трябва.
В този момент по коридора се зададе непознат за Анджелика мъж и неспирайки да я изучава с проницателен поглед се усмихна лукаво на Майкъл, който извика след него:
- Алекс, нека не ни притесняват. Предай на Грейс, че съм зает.
- Добре, г- не – отговори му той и пак се усмихна странно.
Анджелика го изгледа как слиза по стълбите и усещаше, че необяснимо защо не го харесва.
- Нека поговорим, Майкъл! Моля те!
- Скъпа! Нека те усетя! Желая те! Моля те!
Ръката му се вплете в косите й и я погали по тила. Действието му я накара да прехапе устната си и да затвори очи.
- Боже, колко си лош! – Въздъхна тя.
Анджелика разбра, че няма да го накара да промени решението си и го остави да я въведе в спалнята си. Тя направи няколко крачки и после се обърна, а Майкъл стоеше облегнат на вратата й я гледаше. Тя спря и незнаейки какво да прави остана на мястото си, опитвайки се да издържи на погледа му.
Майкъл за пореден път се опиваше от съвършенството й и очите му попиваха всяка мъничка извивка на тялото й. Тя беше облечена с вълнена рокля, която преливаше от светли към по- тъмни стигащи почти до черно нюанси на сивото. Дължината й беше малко под средата на бедрата й и откриваше перфектните й колене, които бяха скрити от плътни черни чорапи.
Целият ансамбъл завършваше с високи боти, които удължаваха още повече красивите й бедра и караха всеки хетеросексуален мъж да желае да последва пътя по тях и да открие мястото, на което се свързват в едно. След раждането тя беше станала още по – привлекателна, защото беше загубила отчасти момиченцето в себе си и вече всички нейни форми имаха една невероятно женствена заобленост и мекота. Майкъл не можеше да откъсне очи от цялата й красота и не знаеше с кое да насища сетивата си най – напред. Дали с нежното й лице или с красивата й коса, дали с изкусителната крива на кръста й, под която изпъкналата й заобленост го караше да полудява всеки път, когато я гледаше?! Дали с плоският й корем или с перфектно оформените й, изненадващо стегнати за кърмила жена гърди?!
- Няма по- красива жена от теб, Анджи!
- Няма по- голям ласкател от теб, Майкъл.
Майкъл седна на един от столовете, които й напомняха за стила на Луи ХVI и след като я погледа известно време каза:
- Е, слушам те.
- Аз най – напред искам да ти кажа, че съжалявам за нещата, които ти казах вчера. Бях много разстроена и си го изкарах на теб. Беше… глупаво. Цяла вечер не можах да заспя, звъних ти, но предполагам, че си ми бил прекалено ядосан и затова не ми вдигна. Ти не заслужаваше тези думи, а и аз не ги мисля в действителност. Поне не всички, защото някои са верни. Ние вече наистина не сме същите. Спомнях си какви бяхме преди 4 години – тя се усмихна – и знам, че се променихме. Накратко искам да ти кажа, че съжалявам – тя сведе очи – и искам да знаеш, че секса с теб никога не е просто секс.
- И заради това прелетя разстоянието от Маями до Ню Йорк!? – Шокиран попита Майкъл.
- И да и не.
- За „Да” е ясно. Нека чуя какво се съдържа и в „Не”.
Тя се усмихна:
- Просто е, Майкъл. Исках да те видя.
- Анджи! – Възкликна той. – Ти наистина си невероятна. Е, видя ме. Сега какво?
Въпроса му я обърка. Почувства се чужда и ненужна в тази стая с изискана антична мебелировка, която сякаш я притисна и засили усещането й за студ. Нещо заседна в гърдите й и много силно я заболя, но тя се изправи и вземайки дамската си чанта започна да слага ръкавиците си.
- Съжалявам, Майкъл! Сгреших, че дойдох. Беше глупава идея. Не я обмислих. Ще тръгвам.
- Недей, Анджи. Пътувала си толкова дълго…
- Не, тръгвам! – Прекъсна го тя. - Съжалявам за безпокойството! Не, не ставай. Знам къде е изхода.
- Анджи! – Помоли я той.
Тя не реагира на повика му и побърза да излезе. Навън се стелеше сумрак и дъжда беше отстъпил пред снега, който се сипеше на малки снежинки, които вятърът блъскаше в лицето й. Скоро Майкъл я настигна тичешком.
- Спри, момиче! – Хвана я той за ръката.
Изглеждаше сърдит.
- Остави ме, Майкъл. Сега разбирам, че наистина трябваше да ти се обадя. Влизай вътре. Вали сняг.
- Анджи, не си тръгвай!
- Трябва.
Той застана пред нея. Студеното му изражение си беше отишло и Анджелика видя отново топлината в очите му, заради която беше пропътувала близо двете хиляди километра.
- Моля те, не си отивай!
- Майкъл, не виждаш ли? Толкова объркаме отношенията си, че забравихме да се радваме на срещите си. Не знам как стигнахме до тук? Толкова ме боли!
Майкъл я прегърна и устните му намериха нейните. Не можеше да й устои. Не можеше да й се сърди. Не можеше да спре да обича. Не можеше да спре да я желае. Той я прегръщаше през кръста, а с другата си ръка държеше лицето й, страхувайки се, че тя ще го отблъсне и ще го лиши от цялата си незаменима сладост.
- Няма да те пусна да си тръгнеш от живота ми никога повече, Анджелика! Няма!
Тя го погледна, а той дишаше тежко и по изражението му и проблясващите сякаш искри в очите му тя разбра, че той е напълно убеден в думите си. Анджелика се запита, дали моста вече е сигурен и дали ще издържи под тежестта на миналото?! Ръцете му я притискаха обсебващо и тя не знаеше как да му каже, че все още се страхува да не повторят грешките си, които бяха допуснали.
Когато вече бяха влезнали вътре Майкъл продължаваше да не я пуска и здраво стискаше ръката й, водейки я към спалнята си. Анджелика не искаше отново да изглаждат отношенията си, отдавайки се един на друг и затова спря, а той се обърна изненадан към нея.
- Какво? Защо спря?
- Не искам – отговори му тя.
- Какво не искаш, Анджи?
- Не се нуждаем от това точно сега, Майкъл.
- За какво ми говориш? Не те разбирам.
- Не мисля, че трябва да решаваме проблемите си в леглото, Майкъл. Знаеш, че там всичко е перфектно. Нямаме нужда от тази лъжа, за да си мислим, че щом там е добре и с всичко останало е така. Искам да говорим. Трябва!
- Ще говорим… После.
- Майкъл! – Възмути се тя. – Аз говоря сериозно.
- Аз също, Анджи. Толкова дълго ме лишава от себе си, а аз не спирах да търся и желая тялото ти. Може да ти звучи отвратително, но не мога да те лъжа. Трябва да почуствам, скъпа! Нужно ми е!
Той я притисна към себе си и поглеждайки я в очите, попита:
- Усещаш ли? Не ми казвай, че и ти не го искаш.
- Не става въпрос какво искам или не, – изчерви се тя – а какво трябва.
В този момент по коридора се зададе непознат за Анджелика мъж и неспирайки да я изучава с проницателен поглед се усмихна лукаво на Майкъл, който извика след него:
- Алекс, нека не ни притесняват. Предай на Грейс, че съм зает.
- Добре, г- не – отговори му той и пак се усмихна странно.
Анджелика го изгледа как слиза по стълбите и усещаше, че необяснимо защо не го харесва.
- Нека поговорим, Майкъл! Моля те!
- Скъпа! Нека те усетя! Желая те! Моля те!
Ръката му се вплете в косите й и я погали по тила. Действието му я накара да прехапе устната си и да затвори очи.
- Боже, колко си лош! – Въздъхна тя.
Анджелика разбра, че няма да го накара да промени решението си и го остави да я въведе в спалнята си. Тя направи няколко крачки и после се обърна, а Майкъл стоеше облегнат на вратата й я гледаше. Тя спря и незнаейки какво да прави остана на мястото си, опитвайки се да издържи на погледа му.
Майкъл за пореден път се опиваше от съвършенството й и очите му попиваха всяка мъничка извивка на тялото й. Тя беше облечена с вълнена рокля, която преливаше от светли към по- тъмни стигащи почти до черно нюанси на сивото. Дължината й беше малко под средата на бедрата й и откриваше перфектните й колене, които бяха скрити от плътни черни чорапи.
Целият ансамбъл завършваше с високи боти, които удължаваха още повече красивите й бедра и караха всеки хетеросексуален мъж да желае да последва пътя по тях и да открие мястото, на което се свързват в едно. След раждането тя беше станала още по – привлекателна, защото беше загубила отчасти момиченцето в себе си и вече всички нейни форми имаха една невероятно женствена заобленост и мекота. Майкъл не можеше да откъсне очи от цялата й красота и не знаеше с кое да насища сетивата си най – напред. Дали с нежното й лице или с красивата й коса, дали с изкусителната крива на кръста й, под която изпъкналата й заобленост го караше да полудява всеки път, когато я гледаше?! Дали с плоският й корем или с перфектно оформените й, изненадващо стегнати за кърмила жена гърди?!
- Няма по- красива жена от теб, Анджи!
- Няма по- голям ласкател от теб, Майкъл.
Той беше толкова зашеметен от нея, че не успя да й отговори, а се приближи до уредбата и сложи диск в нея.
После се приближи до Анджелика, погали рамото й и другата му ръка я обгърна през кръста. Тялото му й подсказа, че иска да танцува с нея и тя последва движенията му. Плачеше й се. Песента събуждаше всички насъбрали се през годините емоции, терзания, въпросителни и болки, но тя разбираше, че само едно чувство взема връх и това беше любовта й към Майкъл, който така красиво й казваше какво усеща. Анджелика разбираше, че вече няма нужда от разговори и необходимостта от тях отстъпва пред това нежно признание, което я караше да се разтваря като цвете погалвано от слънчева светлина, да се изпарява като капчица роса и да се слива с въздуха, който я обгръщаше в нежната си прегръдка. Искаше да остане в тази сигурна и красива убеденост завинаги и не успяваше да спре желанието си да живее в само в този миг, защото той беше истински. Миг, който откраднал съвършенството на целия смисъл на любовта я оставяше безмълвна, тръпнеща и преливаща от щастие да осъзнава, че има най – ценното на този свят, че има вековната вреченост и божествена благодат я покриваше и тя нежно прегръщаше човека, който й обещаваше, че въпреки болката и препятствията никога няма да спре да я кара да се чувства като в Рая щом я държеше близо до сърцето си.
Обещанията продължаваха и тя и той сливаха телата си бавно и изкусно и се изпиваха с устни, попиваха се с длани и тихо стенеха от потрепващата сатенена нежност, която си даряваха.
После, когато тя беше отпуснала гръб върху гърдите му, а той я прегръщаше през кръста и гледаха сипещият се навън сняг, Анджелика каза:
- Майкъл, ти определено умееш да накараш една жена да се почувства специална.
- Ти си специална.
- Питам се, какво са изпитвали и другите жени, които са били с теб? Дали са чувствали това, което и аз?! И как живеят без теб после? Как можах аз да живея без теб?
Майкъл не отговори на въпросите й, а целуна рамото й.
- Кога ще ме запознаеш с дъщеря си?
- Утре. Сега вече е късно и мисля, че дори и да не е заспала не се нуждае от това да я превъзбуждаме. Тя е много чувствителна и съм сигурен, че срещата ви ще я накара да остане будна дълго… И като заговорихме за деца – къде е Айзая, Анджи?
Тя въздъхна тежко и тихо каза:
- С баща си. Каза, че иска да прекара Коледа с него. Не можех да му откажа да ползва 10 дни от споразумението ни. Много ми липсва, но трябва да свиквам. Когато пристигнах в NY се обадих и Дилън ми каза, че той е добре и да не се тревожа. Майка му не спирала да го гушка и да се занимава с него.
Тя отново въздъхна. Майкъл я гушна още по – силно и опитвайки се да я успокои каза:
- Сигурен съм, че ще го обградят с много любов. Не се тревожи.
- Не се тревожа. Просто ми липсва да е около мен, да чувам гласа му, смеха му… Липсва ми.
- Знам… Анджи, аз съм готов да поговорим.
- Вече няма нужда, Майкъл – усмихна се тя. – Мисля, че си казахме всичко.
- О! – Възкликна той. – Сигурна ли си, защото не искам после да ме обвиняваш, че съм те подвел и не съм те изслушал.
- Не искам да ме изслушваш. Исках диалог.
- Знаеш ли, въпреки че казваш, че нямаме нужда да говорим аз сега противно на теб мисля, че трябва да го направим и ще започна с това, че искам да дойдеш с нас в Невърленд за Коледа. Не искам да си в Маями тогава и всичко да ти напомня за Айзая и да се измъчваш от липсата му.
- Аз… Аз не знам, Майкъл.
- Защо? Какво те спира?
- Нищо. Просто изпитвам чувство на вина заради Айзая. Дори и сега.
- Защо не се обадиш?
Тя сякаш беше чакала някой да й даде тази идея и стана, за да вземе телефона си. След кратко мълчание, в което изчакваше Дилън да се обади тя каза:
- Дилън, аз съм. Исках да разбера как е Айзая? Дилън? Защо Айзая плаче?
Майкъл видя как очите й се напълниха със сълзи и седна в леглото, продължавайки да следи за реакциите й.
- Моля те, гушни го, говори му тихо, разкажи му приказка или му я прочети, изпей му песничка. Моля те, Дилън! Накарай го да спре да плаче!!!… Какво бих могла да направя от хиляди километри аз? Ти пожела да го разстройваш. Не му даде време да свикне с теб. Никога няма да ти го простя. Не ме послуша. Аз познавам детето си… Моля те, Дилън, отиди при него и го и го гушни! Не! Ти си му баща! Ти ще го прегръщаш, а не майка ти!
Сълзите се стичаха по лицето на Анджелика, а сърцето й се свиваше от болка. Айзая не просто плачеше, той се давеше в сълзите си. Тя чуваше как я търси и не можеше да спре да крачи нервно из стаята.
- Искам да чуя, че е спокоен и тогава ще затворя. По дяволите, Дилън!
Майкъл вече беше станал също и набираше някой. До слуха на Анджелика стигна гласа му:
- Г- н Шмит? Здравей, Майк. Майкъл Джаксън е.
Анджелика го гледаше недоумяващо, а в ухото й кънтеше истеричния плач на Айзая. Майкъл излезе от спалнята и тя чу Дилън да се опитва да успокоява сина им, но гласа му ставаше все по- изнервен. Тя слушаше как той се опитва да го занимава с играчки, но опитите му бяха неуспешни и плача не спираше.
- Дилън, гушни го!... Няма значение, просто го прегърни здраво и му говори спокойно и нежно. Направи го, по дяволите. Погали го!... Чувам, че ме вика, Дилън, не съм глуха... Не, Дилън, не го лъжи. Само това недей да правиш. Знаеш, че следващите 9 дни няма да ме види. Не го лъжи.
Плача на Айзая утихна, но тя ясно чуваше как той не спира, хленчейки да моли за нея. Имаше чувството, че никога не беше изпитвала по – силна болка през живота си. Искаше да може да е при него и да го гушне и той успокоен от близостта й да спре да плаче и да заспи. Тя само да предполагаше колко много стрес можеше да се натрупа в неразбиращото мъничко същество, което беше отделено от всичко, с което бе свикнало и сега беше оставено сред непознати хора, в чужда къща, стая, легло, играчки… Знаеше, че тази промяна е страшна и сега, когато чуваше ефекта от нея не знаеше как ще преживее следващите дни без да може да го прегърне.
Майкъл влезе и застана пред нея. Тя сякаш не го виждаше.
- Анджи?
- После, Майкъл. Не сега.
- Анджи, чуй ме. Обличай се. Отиваме да вземем Айзая.
- Какво?! Не можем, Майкъл…
По лицето й отново се спуснаха сълзи и Майкъл ги изтри, усмихвайки й се.
- Можем, скъпа и ще го направим веднага.
- Можем ли? – Попита тя, а очите й се разшириха.
- Да, можем. Облечи се. Дай ми телефона.
Майкъл взе телефона от ръката й, а тя го пусна с неохота.
- Отивай, Анджи.
Тя се подчини, а Майкъл започна да разговаря с Дилън. До слуха на Анджелика достигаше спокойния глас на Майкъл, който обясняваше на Дилън, че за съжаление трябва да се примири с факта, че след няколко часа ще се раздели с Айзая.
- Това е ваш избор, г- не, но ви уверявам, че ще загубите. Анджелика ще разполага с много добър екип от адвокати, ще има силна подкрепа и от едни от най – добрите психолози, които ще докажат на съда колко е важно детето да не бъде травмирано… Аз лично не мисля, че тя ще Ви ограничи да виждате сина си. Просто трябва да се държите като разумни възрастни хора и да поговорите много добре и без егоизъм и с мисъл за доброто на сина си.
Майкъл беше благодарен, че беше взел телефона от Анджелика, защото малко след като го беше направил привидно успокоения Айзая бе започнал отново да се дави в сълзи и сърцераздирателното му изтощено гласче не спираше да повтаря: „ Мама! Мама! Мама!…”
- Готова съм – чу гласа й Майкъл.
След около час те летяха на дългия полет, който щеше да ги заведе от заснежения вече Ню Йорк в топлия Сан Диего.
Ех, този Майкъл! Толкова много я обича! Тя пък е такъв сладур, че не мога да и се сърдя дълго. Какво ли има да им се случи още?!
ОтговорИзтриванеDooDoo, ще отдръпнеш ли малко завесата и да ни кажеш до 2009 ли продължава историята?