Повече от чувство 82

14.02.2001 година

 Майкъл свърши речта си и след известно време влезе в лимузината, където привидно спокойна го чакаше Анджелика. Той се усмихна и попита:

- Дълго ли чака?

Тя сви рамене и каза:

- Не знам. Не съм засичала време.

- Какво мислиш?

- За кое?

- За идеята, за целите, за речта… За всичко.

- Беше трогателно и силно. Ти умееш да внушаваш идеи и да увличаш хората.

- Не си в настроение – каза Майкъл.

- Нищо ми няма.

Майкъл виждаше как тя се опитва да се пребори със себе си и да запази самообладание и тъй като не искаше да я предизвиква замълча и се облегна назад. Искаше му се да я прегърне, но тя нямаше да му разреши и затова остана притихнал. Питаше се, дали не е видяла Джоана в тълпата, която за кратко бе била в опасна близост до него?!

Не след дълго тя каза:

- Хубав подарък за Св. Валентин, Майкъл. Благодаря ти!

- Какво направих сега?

- Нищо. Всъщност ти не направи нищо. О, между другото успех с намирането на перфектната жена!

Беше го очаквал и въпреки това му стана смешно.

- Стига, скъпа. Нали не си мислиш, че ще намеря по- перфектна от теб?

- Продължавай да търсиш. Ето, че имаш и помощник за целта.

Докато говореше тя беше започнала да сваля годежният си пръстен и Майкъл, виждайки какво прави хвана ръцете й в своите й я спря.

- Да не си посмяла да го свалиш за втори път, Мендес! Да не си посмяла!

- Защо да го нося?

- Боже! – Въздъхна Майкъл. – Дай ми сили, Боже!

- Не призовавай напразно Божието име, Майкъл!

- Защо тези мои думи така те ядосаха? Не искам никой, освен най – доверените ми хора да знае за нас, Анджелика.

- Защото не съм достатъчно перфектна ли?

- Не, защото… Хайде, сякаш не знаеш какво ще се случи. После пак ще ми плачеш, че не можеш да излезеш без охрана и че си като затворник. Искаш това да се повтори ли? Опазвам те възможно най – дълго от лапите на медиите, Анджи, защото знаеш, че ще те смажат и ти ще си недоволна.

Анджелика може би щеше много по – лесно да преглътне думите по време на речта му, когато беше споделил на присъстващите, че няма време да се срещне с жена заради ангажиментите около децата и кариерата си и че Шмули му е обещал да му намери перфектната, ако от мига, в който бе затворила очи вечерта не си бе мислила за сутринта. Като всяка романтична и чувствена натура тя обичаше Св. Валентин и винаги го очакваше с особен трепет. Знаеше, че това е просто един нормален ден от връзката й, но заряда, който цареше навсякъде, сърчицата, балоните, шоколадовите бонбони, цветята в ръцете на обичаните жени я караха да се усмихва и да се въвлича в розовата – червено – сладка омая около себе си. На сутринта Майкъл я беше събудил, за да могат да се приготвят за Карнеги Хол и дори не й беше честитил денят. Подаръкът й за него бе останал недокоснат в шкафа, а тя го беше избирала дълго, докато беше в Маями и преди да се случи това, което той бе направил с Джоана.

В момента й беше много мъчно, защото след дългите дни, в които тя се беше чувствала излъгана, обидена и принизена имаше нужда Майкъл да й докаже, че наистина няма по- важна жена от нея на този свят. Нямаше по – подходящ повод да го направи без да изглежда като извинение от днешния ден. Анджелика го познаваше така добре и беше изумена, че толкова чувствителен човек като него може да се заключи за този празник и да не се опита да достави и малко радост на жената до себе си.

Анджелика не отговаряше на думите му и затова той отново въздъхна и каза:

- Съжалявам, че го казах.

- О, да, разбира се. Това е напълно в твой стил. Грешиш, а после тичаш при мен с болен поглед и казваш, че съжаляваш.

- Анджи, не предполагах, че това ще те засегне толкова много. Наистина. Ако мислех, че така силно ще те впечатли никога нямаше да го изрека.

- Понякога няма да е зле да се поставяш на мое място. За кратко го прави, Майкъл! – Тя поклати глава. – Наистина сякаш непрекъснато търсиш начин да ме засегнеш, защото вече си убеден, че съм склонна да ти простя грешки, които никога не бих простила.

Майкъл нямаше какво повече да й каже и затова само държеше ръцете й и не спираше да я гледа, търсейки очите й. Наистина не бе мислил, че тези думи ще я наранят и тя отново ще се почувства засегната. Не бе допускал, че те могат да я накарат да пожелае отново да върне пръстенът, който така красиво блестеше на ръката й. Беше изрекъл тези думи като закачка, за да разведри речта си, за да покаже за сетен път колко много ненавижда медиите и журналистите, които бяха готови на подлост и лъжа, на мерзост, за да получат място на първа страница.

Сега Майкъл се надяваше, че ще успее да изкупи неволно причинената й болка с изненадите, които й готвеше и за които тя нямаше и най – малка представа, че предстоят.



Както често се случваше Андежлика беше слязла от лимузината малко преди да стигнат до хотела и вече минаваше през лобито, когато чу някой да я вика. Тя се извърна и видя как една много позната физиономия й се усмихва. В първият момент тя не успя да познае кой бе това, но когато до жената застана още една тя се усмихна и бързо се приближи.

- Здравейте! Какво ви води в Ню Йорк?

- Ти не си ли тук по същата причина, Анджи? – попита Сюзън.

- Не. Каква е тя?

- Семинар и ще присъстват най – добрите, скъпа.

- Защо точно на Св. Валантин?

- Не знам, но на мен не ми пречи. С Пати се видяхме преди малко и смятаме да поговорим на чаша кафе. Искаш ли да се присъединиш?

Анджелика се замисли, защото от много време не бе имала възможност да се види със свои колеги и да обмени идеи с тях. Със Сюзън бяха учили заедно в LA, а Пати беше колежка, с която се бяха запознали по изложби, семинари и трите си бяха прекарвали страхотно. Отделена за дълго време от гилдията и позволила да бъде позабравена Анджелика изпита нужда да поговори за фотография и да се посмее със Сюзън, която винаги имаше да разкаже по нещо забавно.

- Да. Ще дойда с вас. Не съм ви виждала от толкова време, че много ми се иска да разбера как сте.

Те излязоха от хотела и скоро бяха в любимото кафе на Пати, в което по нейните думи предлагат най – добрите десерти в NY. Понеже Сюзън имаше възможност да се среща с по – голяма част от колегите им не спираше да им разказва кой и до къде се е развил професионално.

- Но, Сони, ако питате мен се справя най – добре от всички нас в момента. Скоро беше успял да снима… Ето, забравих кой бе снимал – тя за кратко се замисли, но после продължи. – Няма значение. Била е някаква звезда. За снимките са се надпреварвали поне 10 таблоида и когато той е продал снимките е получил сума, за която се твърди, че е 5 цифрена.

Когато Сюзан каза това, Анджелика се сети за Майкъл и посегна към телефона си, за да му се обади и да му каже, че ще е срещнала свои познати и ще се прибере малко по- късно. Докато го набираше си помисли, че всъщност би трябвало той да я потърси след като е забелязал, че нея я няма и се отказа да го информира къде е.

Тя продължи да разговаря с колежките си, сподели им защо не работи активно и въпроса на Пати: „А как се издържаш?” я накара да се стресне. Скоро не бе усещала финансови затруднения и затова не бе и мислила за парите си. След като бе продала дяла от компанията и бизнеса си на Кевин тя разполагаше с прилична сума, но понеже не работеше тя можеше скоро да се стопи. В същият момент видя как Сюзън и Пати се погледнаха и как по лицата им заиграха усмивки и попита:

- Какво? Защо се усмихвате така?

- О, за нищо – побърза да отговори Пати.

Сюзън продължи да се усмихва и каза:

- Хайде, Анджи, не се преструвай. Всички знаят. Това няма как да го скриеш.

- Кое, Сюзън? – продължаваше да се преструва, че не разбира Анджелика.

- Вероятно той се грижи добре за теб.

- Какво имаш предвид?

- Говоря за човека, с когото имаш връзка.

- Ти не го познаваш, Сюзън.

- Недей, скъпа! Нали не си забравила, че работим в един от най – клюкарските бизнеси и не е особено трудно да се сдобием с информация, а и преди години медиите бяха залени с ваши снимки.

- О! Ти говориш за Майкъл Джаксън.

- Да, за него говоря.

- Това беше много отдавна, Сю. Беше за съвсем кратко и бе незначителна авантюра, която продължи не повече от месец.

- Наистина?!

- Да, наистина. С него сме прекалено различни, за да бъдем заедно за по- дълго.

- Какъв е той, Анджи? – попита Пати.

- Нормален човек, на който не му се позволява да бъде нормален.

- Не мога да си представя как бих се чувствала до такава звезда. Вероятно нямаше да ми бъде комфортно.

Какво знаеха те за комфорта? Как можеше да им обясни колко е хубаво да бъдеш обичан силно от човек като Майкъл. Анджелика се почувства далече от тях и само слушаше как те не спираха да обсъждат живота на звездите и колко са нестабилни те във връзките си.

- Съжаляваш ли, че се разделихте, Анджи? – пак я притесни Пати.

- Не. Аз пожелах това да се случи. Трудно е да бъдеш с човек като него. А и мисля, че той не желаеше да продължи по – дълго.

Що за глупости говореше? Защо споделяше? И дори и да ги лъжеше, защо го правеше? Не беше ли по- добре да им каже, че нищо от това, което се е изписало в медиите не е истина, че целувката им е била просто порив на двама самотни човека и не е имало нищо повече? Сюзън работеше за списания, които бяха насочени към светската тематика и тя осъзнаваше, че може да бъде използвана всяка нейна дума. Прииска й се да е при Майкъл. И точно, когато мислеше, че трябва бързо да си тръгне, телефона й позвъня.

- Ало? – Каза тя.

- Анджи, къде си? Знам, че си ми сърдита, но не ме карай да се побърквам от притеснение! – Каза Майкъл.

- След малко се прибирам. Ще ти обясня като се видим.

- Искаш ли да дойда да те взема?

- Не. Как е Айзая?

- Той, те са с Грейс и ги няма в момента.

- О?! Не знаех за това. Никой не поиска разрешението ми.

- Денят е прекалено хубав, за да стоят затворени в хотела, не мислиш ли? – попита Майкъл.

- Да, всъщност си прав. След малко съм при теб.

Тя затвори телефона и се извини, а Сюзън посегна към ръката й и вземайки я в своята, възкликна:

- Анджи! Красив е. Кой е щастливецът?

Анджелика отдръпна ръката си и се изправи, бързайки да сложи ръкавицата, за да скрие пръстена:

- Бих искала да остана, но не мога. Чакат ме. Все пак е Св. Валентин и имаме планове – излъга тя.

- О! Браво! Във „Four Season” ли сте отседнали?

- Да.

Сюзън отново се усмихна, поклати глава и каза:

- Разбирам те, Анджи! Ако искаш ми вярвай, но те разбирам. Бъди щастлива, мила!

Докато пътуваше в таксито Анджелика се питаше, дали има изобщо човек на тази планета, който да я разбира? Може би, да, но тя все още не го бе срещнала.



Майкъл беше нервен. Дълго бе чакал Анджелика да се появи и когато тя не го беше направила се почувства длъжен да я потърси. След разговора се беше ядосал. Тя си позволяваше прекалено много. Не можеше така да изчезва и той да не знае къде е. Сърдита или не тя трябваше да предположи, че той ще се притесни заради отсъствието й и беше необходимо да го информира къде е. Сега се чувстваше по- спокоен и с нетърпение я чакаше да се върне.

Андежелика отвори вратата на апартамента и не видя никой вътре.

- Майкъл? – извика тя. – Прибрах се.

Не чу отговор и започна да съблича палтото си. Когато го поставяше върху облегалката на дивана тя чу стъпките му и се обърна. Той й се усмихна и каза:

- Беше крайно време да си дойдеш. Липсваше ми!

- О! Нима?

- Да – отговори й той, игнорирайки язвителната й забележка. - Къде беше, скъпа?

- Видях едни познати в лобито и отидохме да се почерпим. Те са ми колежки, с едната сме учили заедно в LA и… Това е. Кога се връщат децата? Мисля след като обядваме да изляза с Айзая. Обещала съм му да го водя отново в зоопарка в Сентръл Парк и понеже днес наистина е прекрасен слънчев ден ще отидем да се разходим.

- Те няма да се върнат скоро.

- Какво означава това?

- Това означава, че са в Джърси. Със семейството на Тайсън ще посетят зоопарка там, а вечерта всички заедно ще отидат на шоуто на Medieval Times.

Анджелика го гледаше изумена и премигваше без да може да каже нещо. Майкъл се разсмя.

- Само да можеше да се видиш.

- Как го реши без да ме попиташ, дали може, Майкъл? Искам Айзая да се върне тук възможно най – скоро! Що за своеволие?!

Тя продължаваше да е шокирана , но гнева й все още не беше взел връх. Посегна към телефона си и започна да търси номера на Грейс. Майкъл я наблюдаваше внимателно и не реагираше по никакъв начин.

- Ало, Грейс, здравей! Майкъл не е съобразил, че аз имам планове за Айзая днес и затова ще те помоля, когато ти се обадя след малко…

Майкъл посегна и взе телефона от ръката й.

- Грейс, всичко си остава така както е планувано – каза той и затвори.

- Как си позволяваш да се разпореждаш с мен и сина ми? Това е нечувано! Върни ми телефона!

- Не – поклати глава той.

- О, Боже! Дай ми го, Майкъл! Не ме дразни!

- Преди да си се ядосала искам да ти кажа, че имам планове за нас двамата и те не включват присъствието на децата ни.

Тя промени изражението си и то от гневно се превърна в изразяващо любопитство и попита:

- Какви планове?

- Ти мислеше, че аз съм забравил какъв ден е днес? Не съм, Анджи. Планувам го от седмица. Не знаех, дали ще успея да го осъществя, защото ти беше сърдита, но въпреки това го планувах.

- О! – успя да каже само тя.

- Честит Св. Валентин, скъпа! Обичам те!

Той се приближи и я прегърна, а тя все още изненадана от бързото развитие на ситуацията каза:

- Ох, Майкъл, ужасен си! Така ме ядоса!

- Съжалявам! Сега мисля, че нямаш нищо против да останат в Джърси, а ние да потопим в малко романтика.

- Няма ли да притесниш семейството на Франк? Все пак това е празник и за тях?

- Казаха, че няма проблем. Ако имаха планове нямаше да ги ангажирам, а щях да оставя Грейс да се справя с тях.

- И какво си планувал?

- О, това е изненада – усмихна се той. – Ела! Искам да ти покажа нещо!

Анджелика хвана ръката на Майкъл, но изведнъж се спря. Той се извърна към нея, а тя гледайки го в големите топли очи, каза:

- Обичам те! Честит Св. Валентин!

Майкъл не издържа и я притегли към себе си започвайки да я целува. Болезненото усещане в слабините му се завърна и той бързо се отдръпна от нея, потръпвайки от стона, който тя издаде. Тя го усети и го изгледа изпитателно.

- Стига, Майкъл! Не може да е толкова зле.

- О, повярвай ми, че може.

- А защо не си… Сещаш се.

- След онази вечер не смея и да си го помисля – сведе поглед той.

- Майкъл, ти не си ме разбрал тогава…

- Разбрах те, Анджи. Просто… Нека не говорим за това сега. Ела.

Той отново хвана ръката й и се опита да овладее цялата болка, която стягаше слабините му. Когато стигнаха до нейната стая Майкъл отвори вратата и я остави да влезе, а той остана на мястото си.

В мига, в който пристъпи в спалнята видя огромните червени рози и се приближи до тях. Те бяха високи почти колкото нея и дори по- високи. Не можеше да преброи колко точно са, но те величествено я изумяваха с красотата си и ароматът им бавно завладяваше нюха й.

- Майкъл! Невероятни са! Боже, само бях чувала за тях. Никога не ги бях виждала! Колко са красиви… Разкошни са! Разкошни!

Тя се върна при него и го прегърна отново:

- Благодаря ти, скъпи! Аз наистина си мислех, че си забравил какъв ден е днес.

- Как бих могъл?! Не, мъничето ми. Не съм.

Тя се държеше като малко дете и не спираше искрено да се радва на подаръка си. Майкъл каза:

- Изчакай секунда.

След това, оставяйки я качена върху креслото опиваща се от аромата на изключително високостеблените рози се отправи към своята спалня. След малко тя чу гласа му:

- Анджи, би ли дошла тук?

Тя се усмихна и опитвайки се да предугади развитието влезе при Майкъл, а той не спря да я радва с малки, но стоплящи сърцето й с посланията си подаръчета, докато дойде момента, в който й каза, че е време да си вземе вана и да се приготви за излизане.

- Не искам да излизаме. Искам да останем тук – каза тя.

- Не. Стоим тук прекалено много. Сега ще излезем заедно и ти обещавам, че ще ти хареса.

След около два часа лимузината на Майкъл спря пред „Majestic Theatre”. Анджелика се огледа и каза:

- И ще слезем тук?

- Да. Ще слезем – потвърди Майкъл.

- Не. Няма – отказа тя.

- Анджи, какво има сега?

- Това означава, че в този момент спираш да ме опазваш от медиите, а и себе си. Не съм сигурна, дали съм готова за това.

- Добре. Разбирам те. Тогава ще слезеш със Сами и ще влезеш с него вътре. Аз ще дойда след малко. Така добре ли е?

- Не са глупави, Майкъл. Все пак лицето ми не им е съвсем непознато.

- Спокойно. Аз ще съм дегизиран.

- О! - Възкликна тя. - Пак ли?

- Да. Имаш ли по- добро предложение?

- Това е просто кошмар и искам да свърши час по – скоро – възмути се тя.

Майкъл хвана ръцете й и я погледна с тъжни очи.

- Съжалявам, скъпа!

- Недей. Ти не си виновен. Просто съм бясна, защото живота ти е превърнат в… Няма значение – усмихна се тя. – Ще влизам вътре, а ти не се бави.

Той поклати глава.

- Няма. Бърз съм.

Малко след като светлините угаснаха и музиката завладя залата до Анджелика тихо седна Майкъл и побърза да хване ръката й. После се наведе към нея и й прошепна:

- Гледала ли си този мюзикъл, Анджи?

- Не, никога.

- Е, тогава се наслаждавай.

- Благодаря – каза тя.


Нямаше или почти нямаше миг, в който Анджелика да не беше зашеметена от онова, което се случваше на сцената пред нея. Красивата история за любовта между Кристин и Раул, завистта и злобата на Фантома, прекрасната музика я оставяха в състояние на непрекъснато изумление и тя бе напълно завладяна от тази готическа приказка, разказана така вълнуващо.

След първо действие тя стоеше до Майкъл и тихо му обясняваше, че няма търпение да влезнат отново, за да догледа мюзикъла.

- Аз не мога да оценя музиката с професионално ухо, но наистина ме завладява, Майкъл!

- Не е нужно да си професионалист, за това, скъпа. Музиката се твори от хора, които имат талант да го правят, но е предназначена за всички.

- Толкова силни са внушенията й, нали? Може да те накара да се смееш и да плачеш, да изживяваш всичко с небивала сила.

Майкъл се усмихна и кимна, съгласявайки се с нея, а след това се наведе към нея и й прошепна:

- Много си красива тази вечер, Анджи! Спираш ми дъха. Когато слушах партията на Кристин и Раул не спирах да мисля за нас.

- И ти ли? – усмихна се тя.



Майкъл също се усмихна и отново кимна. Беше си мислил, че наистина е време тъмнината да си отиде и между тях да остане само онова, което изпитваха един към друг. Не знаеше защо бяха минали през толкова изпитания, раздели и болки, но толкова силно желаеше най – после всяка пречка да изчезне и да се потопят в любовта си.

Романтичната душа на Анджелика от своя страна не беше спирала да си мечтае за зеленината на дома на Майкъл, за спокойствието, което цареше там. Искаше й се да могат да са там поне за месец без да се налага той да заминава където й да е и да бъдат напълно отдадени един на друг, забравяйки, дали е ден или нощ, дати и ангажименти. Желаеше да се разхождат като тийнейджъри, хванали се ръка за ръка и неспирайки да се смеят да си поделят най – красивите мигове на този свят. Нищо повече от това не желаеше. Само място, на което да бъдат сами с децата си, място без дебнещи папараци, място.

- Анджи, трябва да влизаме вече – каза Майкъл.

Динамиката на второ действие, опита на Фантома да унищожи съкровеноста на любовта, да я постави пред условия и егоистично да я унищожи разстроиха Анджелика и тя инстинктивно потърси ръката на Майкъл и той пое нейната в дланта си и погледна към нея. Въпреки тъмнината успя да различи как по лицето й се стичат сълзи, а гърдите й бързо се повдигат. Той понечи да я попита, дали е добре, но предпочете да не го прави, за да не я изважда от силната емоция, която я беше завладяла.

Въпреки че бяха вече в лимузината и пътуваха към следващия подарък на Майкъл Анджелика оставаше тиха и не разговаряше. Тя все още беше под въздействието на мюзикъла и не можеше да се отърси от мислите и усещанията, които беше събудил в нея. Все още не можеше да изгони едно ужасно чувство за обреченост и прокоба и дори комфорта на прегръдката на Майкъл не й бе достатъчен, за да я измъкне от него.

- Добре ли си, скъпа? – попита най – сетне Майкъл.

- Не знам.

- О, мила, това е само една фантазия, приказка.

- Знам, Майкъл. Знам… Просто толкова неочаквано ме завладя, че ми е трудно да се отърся от усещането за предопределеност.

- Какво имаш предвид? – изненада се Майкъл.

- Нищо. Добре съм.

Искаше й се да му сподели мислите си, но беше по- добре да не го прави. Тя вярваше в това, че любовта е способна да преодолее всяко препятствие по пътя си, но се питаше защо бе нужно винаги да има някой, който да спира красотата на цялото това чувство? Хора, обстоятелства се намесваха и превръщаха любовта в борба, в непрекъснат стремеж да успееш да се докоснеш до нейната истинска сакралност и кристална чистота. Защо трябваше да е така? Защо всяка секунда щастие се налагаше да бъде заплатена и то с висок данък?

Майкъл отлично познаваше „Фантомът от операта” и за пореден път бе възхитен от таланта на Л. Уебър. Искаше му се някой ден да има възможността да напише нещо подобно, защото често в главата му зазвучаваха подобни идеи, а той нямаше необходимото време, за да им се отдаде. Понякога дори му се искаше да изиграе ролята на Фантома. Тя според него бе драматична и многопластова. Според Майкъл Фантома не беше само зло, а предизвикано зло, заради хорската нетолерантност и отхвърляне на различността. Често и самият той се чувстваше по този начин, но за разлика от героят никога не позволяваше омразата и негодуванието да се превърнат във водеща сила в живота му.

- Майкъл, къде отиваме?

- Не питай, а чакай търпеливо и ще разбереш. Тази вечер е нощта на изненадите и искам да остане така.

Анджелика не му отговори, а се сгуши в топлата му прегръдка и след малко каза:

- По- късно искам да поговорим за мюзикъла. Не знам защо, но подозирам, че ти много силно си завладян от образа на Фантома.

- Как разбра?

- Познавам те, Майкъл. Мисля, че Раул ти е прекалено скучен.

Майкъл се разсмя.

- Не, не ми е скучен, но е праволинеен.

- Но Фантома е зъл.

- Анджи, помисли си защо е зъл? Почти никой не идва на този свят лош, нали? От малък видял само затвор и присмех, станал зрелище за масите само защото има уродливо лице и …

- Майкъл? – Погледна го сериозно Анджелика. – Ти да не би да се отъждествяваш с него?

- В много отношения, да.

- Скъпи! Как можеш? Той е демон, егоист, опитващ се да вреди и да отмъщава на невинни хора, заради собственото си нещастие.

- Защо е такъв? Точно върху това искам да помислиш.

- И това го оправдава?

- Не, но го прави много по- интересен от всички останали персонажи. Той те разплака, нали, а не Раул?

- Не, не разбираш. Аз плачех, защото… Защото той се опитваше да погуби нещо свято, да притежава жена, която само му се възхищава като учител, но не го обича. Защото го приех като всяко зло на този свят.

- Не можеш да му се сърдиш, Анджи. Той е влюбен, а аз не съм виждал влюбен, който да разсъждава рационално и благородно.

- Мога. Не обичам потъпкването на всички пречки само защото някой е решил, че света му е длъжник.

Майкъл тръсна глава, усмихвайки се и отговори:

- Обичам да споря с теб. Боже, Анджи, трябва по- често да излизаме. Много пъти съм гледал този мюзикъл и много често съм зад кулисите. Сам. Без цялата тази стена от гардове около себе си. Днес обаче не можех да те лиша от атмосферата и предпочетох да сме сред публиката. Трябва да отидем и на други представления? Би ли ти харесало?

- Разбира се. Когато бях малка майка ми и баща ми непрекъснато ни водеха по такива места. Обичам изкуството, Майкъл! Може би за теб фотографията не е точно изкуство, но…

- О, грешиш. Определено я приемам като изкуство. О, виждам, че почти сме близо до следващия ми подарък за теб.

Анджелика се загледа навън, но понеже почти не познаваше Ню Йорк мястото не й говореше нищо и тя почувства как с нетърпение очаква какво й е подготвил още Майкъл. Не можеше да отрече, че той истински се беше постарал за този ден. Всичко, което й беше подарил имаше своя смисъл и носеше отпечатъка на нещо тяхно, нещо споделено и интимно.

Лимузината спря и Анджелика присви очи и после погледна към Майкъл:

- Наистина ли е това, което си мисля и виждам?

- Предполагам – отговори той и се усмихна – Хайде да слизаме.

- Ти определено си решил да ме накараш да се чувствам засрамена.

- Защо казваш това, Анджи?

- Заради моя подарък.

- О, аз обожавам подаръка ти! Толкова е личен и когато знам, че ти си го изработила и си вложила толкова любов в него моментално се превръща в един от най – скъпите подаръци, които някога съм получавал. Виж, нося го и тук.

- Нямам търпение да отидем в Маями, за да ти подаря и другия.

- Няма ли да ми кажеш какво ще е?

- Не. Изненадата си е изненада, нали?

- Да. Ще се наложи да почакам още няколко месеца. Хайде, слизаме.

Когато слязоха и Анджелика осъзна големината на леко поклащащата се пред тях яхта каза:

- Майкъл, сами ли ще сме на яхтата?

- Би могло да се каже. Само охраната и екипажа ще пътуват с нас. Защо питаш?

- Защото е огромна. Нужно ли беше?

- О, затова ли? Тази ми хареса. А и понеже е голяма няма да се притесняваме, че ще се налага да се засичаме с останалите. Искам наистина да прекараме една вечер, на която да се насладим подобаващо без някой да ни пречи.

- ОК. Предполагам, че си прав.



След около час и нещо след като бяха вечеряли в изключително романтичната обстановка Майкъл и Анджелика стояха прегърнати на палубата и наблюдаваха бавно сменящият се пейзаж на NY. Наоколо цареше тишина и спокойствие, което бе нарушавано само от мотора на друга яхта и шума на реката. Близо до тях бе плувала огромна яхта, от която се беше чувала силна музика и гласове, огласящи тишината, но скоро тя остана далече зад тях и двамата се почувстваха владетели на нощта.

Анджелика се опря на перилата и се загледа пред себе си, а Майкъл се наслаждаваше на профила й. Вятърът си играеше неуморно с един неин кичур и го развяваше непрекъснато, проваляйки нейните опити да го усмири.

- Анджи, много е студено, скъпа. Нека да влезем вътре.

- Красиво е, Майкъл. Града е толкова близо, а е така тихо и приятно. Искам да останем още малко, 5 минути и ще влезнем.

- Анджи?

- Да?

-  Дай ми ръката си. 

Тя му подаде ръката си и проследи как той извади от джоба си една кутия за бижута. Анжелика възкликна в мига, в който той я отвори и попита:

- Харесва ли ти?

- Разбира се, но…

- Виж, Анджи, обичам те. Не искай обяснения. Просто го видях и реших, че бих искал да украсява ръката ти. Това е. Вероятно ще ти подаря още много като него. Вероятно ще го правя често, защото те обичам.

- Благодаря ти, Майкъл! Надявам се това да е последната ти изненада, защото всички рози, сърца, плюшени играчки, мюзикъла, невероятната вечер, която ми подаряваш тук сред красотата на тази яхта са предостатъчни.

- Миличка, мога да ти подарявам още много, безкрайно много, и не защото мога, а защото искам. Ти си моята принцеса и не искам нищо да ти липсва.

- Майкъл, стига ми да съм до теб и да не ме караш да страдам.

- Никога повече. Обещах ти го!

Той я прегърна и за известно време останаха мълчаливи и загледани отново в светлините пред себе си. После Майкъл най – после я склони да влезнат вътре и тя попита:

- Тук ли ще останем през нощта?

- Ти ще решиш. Ако искаш ще се върнем в хотела.

- Не, не искам.

Тя се прозя и бавно се отпусна на дивана. Майкъл я изгледа изненадано и разтвори изненадано ръце:

- Тук ли искаш да останем?

- Защо? Къде искаш да отидем?

- Мендес! – Усмихна се той.

- Какво, Джаксън?

- Вдигни сексапилния си задник и ела с мен в спалнята!

- О! Това ми прозвуча като заповед.

- И е заповед. Не мога повече да чакам.

- А ти какво чакаш? – Усмихна му се тя.

Майкъл седна до нея и устните му се плъзнаха по врата й.

- Анджи, хайде, мила, не се преструвай, че не разбираш. Нямам сили за игри.

- Майкъл, аз – тя се отдръпна от него – не мога. Все още не съм готова.

- Ти се шегуваш. Кажи ми, че това е шега.

- Не. Не е. Съжалявам, ако съм ти дала напразни надежди.

- Добре. Разбирам. Ще кажа на някой от екипажа да приготвят отделна каюта за теб.

Той стана и се отдалечи. Анджелика знаеше, че го беше наранила много, но нямаше да му позволи да я манипулира само защото беше денят на влюбените и той наистина се беше постарал да й покаже любовта си по изумителен начин. Искаше да може да я накара да му се довери отново, а за това трябваше време.

След около 10 минути Майкъл се върна. В ръката си държеше чаша с алкохол и след като седна срещу нея каза:

- Каютата ти е готова предполагам. Когато решиш, че ти се спи можеш да се оттеглиш.

- Ти няма ли да спиш?

- Не знам. Ще остана в салона още малко.

- Сърдиш ми се, нали?

- Не. Бих ти се сърдил, ако ми бе обещала нещо, а сега откажеш да го изпълниш. По – скоро съм… Не е важно. Ще ми мине.

- Майкъл, знаеш, че не го правя нарочно, нали? – Попита тя, сядайки до него.

- Знам.

Майкъл стана и се отдалечи от нея. Загледа се навън, а после с тих и равен глас я информира:

- Не знам колко още ще успея да издържа, Анджи. Страхувам се, че онази лудост, която ме обзема понякога ще ме накара да извърша някоя глупост и нищо няма да е в състояние да ме спре. Нищо. Ще те помоля да не ми се сърдиш тогава, защото ще съм те предупредил. Аз съм мъж в активна сексуална възраст и не мисля, че мога да се държа като неориентирано момченце, задоволявайки нагона си сам. Аз…

- Майкъл! Спри, моля те! Защо в крайна сметка всичко опира до секса?

- Защото сме зрели хора и имаме нужда от него. Какво искаш, Анджи, – обърна се той – да ти изнасям факти каква е ползата от секса ли?

- Не.

- Защо тогава ми задаваш този въпрос? Ти си невероятно сексапилна жена и си способна да ме накараш да те желая по всяко време на денонощието, да те искам, когато четеш, когато се занимаваш със сина си, когато се движиш, когато отмяташ косата си… Боже!!! А аз и те обичам от цялото си сърце и душа. Какво искаш още да ти кажа? Всичко има допустими граници. Аз не мога да трупам повече това желание и то напира да излезе. Не разбираш ли, че понякога с часове съм възбуден и нищо не може да прогони това мое състояние, – той се разсмя нервно – а аз контактувам непрекъснато с жени, с фенове. Мислиш ли, че не забелязват?

- И аз съм виновна? Това ли се опитваш да ми кажеш?

- Не си виновна, разбира се. Не исках да прозвучи така. Извинявай!

- Майкъл, знаеш колко обичам секса. Знаеш го. Но само като си помисля как си докосвал и целувал онази Джоана и всяко желание се изпарява, а повярвай ми, че и аз имам нужда от ласки, от това да чувствам топлината ти, стоновете ти на удоволствие, че се сливаш с мен и…

- Не! Спри! – Помоли я Майкъл. – Спри да ме измъчваш, Анджи! По – добре отивай да спиш. Вече е късно. Моля те! Моля те, защото съм способен да те нараня, за да утоля желанието си, а не искам да се случва отново.

 

Анджелика се вгледа в него и след това стана.

- Не исках вечерта ни да завършва по този начин, повярвай ми.

- Нито пък аз.

Майкъл отново й обърна гръб, давайки й да разбере, че няма какво повече да й каже.

- Лека нощ, Майкъл!

- Лека нощ! – каза той без да се обръща.

- О, Майкъл коя е моята каюта?

- Надолу по коридора. Четвъртата врата.

- Благодаря!

- Моля.

Анджелика тръгна, после се спря, извръщайки се, но виждайки, че Майкъл е останал на мястото си, излезе от салона.

Когато минаваше покрай втората врата, тя забеляза, че е открехната и предполагайки, че това е каютата на Майкъл се огледа и внимателно бутна вратата. В сумрака видя пламъка на свещи с различна форма и височина, които бяха поставени върху всяко от нощните шкафчета, а на поставките, върху които бяха сложени имаше по една красива червена роза. На самото легло лежеше поднос, а върху него две чаши за шампанско и малка кошничка, в която след като се приближи Анджелика видя, че има ягоди, които бяха с шоколадова глазура. С периферното си зрение тя видя и отблясъците на свещи и от банята и преди да се приближи отново се огледа и почти на пръсти стигна до нея и отвори напълно вратата. Виждайки цялата подредба, плуващите във водата листенца от рози, тя сложи ръце пред лицето си и седна на ръба на ваната. „Ти си идиотка!” си повтаряше тя непрекъснато, защото разбираше колко много бе очаквал тази вечер Майкъл и колко засегнат го беше оставила преди по- малко от 5 минути.

Докато тя седеше и се чувстваше по – гузна от всякога чу как някой влиза в каютата и след като вратата се затвори тя видя Майкъл. Той взе подноса от спалнята и го премести върху шкафа, а след това загаси всички свещи. Тя го чу как въздъхна и не знаеше какво да прави, затова се стаяваше в сумрака на банята, а сърцето й преливаше от любов към мъжа, който бавно бе започнал да разкопчава ризата си.

Майкъл се извърна и се запъти към банята и видя как Анджелика седи на ръба на ваната и го гледа с красивите си очи. Той остана на мястото си и попита:

- Обърка каютите ли?

- Не съм. Майкъл, съжалявам! Всичко е толкова красиво, толкова ухаещо на любов. Моля те, прости ми, че съм такъв егоист. Моля те! Аз провалих всичко, а ти… Майкъл, прости ми!

- Няма какво да прощавам, Анджи. Аз те обичам. А това… Не му обръщай внимание. Просто се подготвях за една наистина прекрасна нощ след този хубав ден. Но, знаеш ли, благодаря ти и за онова, което сподели с мен! – Тъжно се усмихна той. - Е, би било добре да си взема вана преди да си легна, така че трябва да…

- Майкъл, моля те, моля те…

- Какво, скъпа? – приближи се той.

Тя се изправи и го прегърна.

- Не искам… Не ми разрешавай да изляза от тук!

- Анджи, аз не искам да пра …

Тя спря думите му с устните си. Целувката беше толкова изпепеляваща, толкова ненаситна, че сякаш те имаха желание да се погълнат с нея и да се загубят един в друг. Анджелика се притискаше в Майкъл, а той се опитваше да удържи силния си порив да разкъса дрехите й и да я има веднага. Миг след това усети как тя сякаш споделя неговото желание, защото пръстите й започнаха трескаво да разкопчават колана на панталона му, бързайки. Той последва желанието й и скоро свали ризата си, а пръстите му започнаха да разкопчават ципа на роклята й. Да докосва плътта й беше болезнена награда.

- Боже, не си го представях така – изхриптя той.

- Мълчи, Майкъл! Просто замълчи и ме целувай!

Той продължи да я целува и бързо я избутваше към спалнята. Когато тя усети съприкосновението на тялото й със леглото тя се отдръпна и нетърпеливо свали роклята си. Ръцете на Майкъл бързо покриха тялото й с бързи и хаотични докосвания, които сякаш се опитваха да са навсякъде по нея. След това той я положи върху спалнята, неспирайки да я целува и докосва по същият лаком и обсебващ начин. Устните му се спуснаха по врата й, а Анджелика понечи да погали слабините му, но след това бързо се отказа, осъзнавайки, че няма никаква нужда.

- Майкъл, кажи ми, че никога няма да докоснеш друга жена!

- Никога, скъпа.. Довери ми се, Анджи, моля те да ми вярваш!Боже, колко силно те желая!

За кратко той спря и се вгледа в нея, прокарвайки бавно тръпнещи пръсти между гърдите й, рисувайки по стомаха й и стигайки до бикините й пъхна показалецът под ластика им и бавно започна да ги смъква. Анджелика повдигна таза си и помагайки му бързо ги свали от себе си.

- Боже, ти си като произведение на изкуството, Анджи! Съвършена си!

Той взе между устните си зърното на една от гърдите й и започна да го смуче агонизиращо бавно, а Анджелика не спираше да среща изгарящият му в страст поглед. Когато усети как цялата й гръд сякаш набъбва под устните му тя хвана главата му в ръцете си и простена. Тя вече беше напълно подвластна на устните и дланите на Майкъл и усещаше как дишането й става все по- трудно и как се задъхва за въздуха, който възбудата й отнемаше с всяка изминала секунда. Той не спираше да целува, милва и смуче гърдите й тя неиздържайки на сладкото мъчение, на което я подлагаше започна да стене все по- силно, да повдига таза и да търси диво съприкосновението на слабините им едни с други, молейки го чрез движенията си да ги освободи от дълго събираното в тях желание.

- Недей, Анджи, моля те! Недей! Без друго едва издържам, но искам да ти докажа, искам да ми повярваш, че ти си единствената!

- Тогава го направи, Майкъл! Позволи ми да те почувствам веднага! Бъди в мен! Искам те целия!

Майкъл свали бельото си и след това устните му покриха със сладки целувки стомаха и бедрата й. Докато устата му обхождаше бленуваното й дълги дни и нощи тяло той не спираше да усеща как тя тръпне, а до слуха му достигаха замайващите й го стонове, които разкъсваха парещо слабините му. Приканвайки го да се слее с нея, Анджелика изви гръб, но той продължаваше да я кара да чака и взе ръката й, придвижвайки я към запалените й от желание слабини и двамата започнаха да ги докосват.

- Ох, скъпа, само, ако можеше да се видиш с моите очи би си загубила ума от любов! Толкова си секси… Боже, толкова сладка и секси!

Широко отворените и очи потърсиха съприкосновение с неговите и тя главозамаяна го помоли за още от блажената наслада, повдигайки отново таза си.

- Майкъл, моля те, прави любов с мен!

Той плъзна гъвкавото си тяло върху нейното, карайки я да усеща как от това отриване цялата настръхва и постепенно влезе в нея, докато усети, че не може да се движи повече напред. Стените й го обърнаха, а тя така здраво ги стисна обгръщайки го плътно с тях, че той трябваше да спре да се движи, за да не свърши преждевременно. Силни стонове се откъснаха от гърдите им и затрептяха във въздуха, а Майкъл започвайки бавно да върти таза си предизвика почти припадащо усещане у Анджелика и тя отново извика, борейки се за въздух. Той застана на лакти над нея и гледайки лицето й попита:

- Харесва ли ти, момиче, кажи ми? Нима си мислиш, че бих могъл някога да дам всичко това на друга жена? Кажи ми, Анджи! Мислиш ли сега така?

Пръстите й се впиха в раменете му и въпреки че знаеше, че може би ще го нарани ноктите й се забиха в плътта му и тя проплака:

- Ох, Боже… Не ме засяга! Искам те! Ти си единствения… О, да … Ммм… По дяволите!

Анджелика се повдигна отново, опитвайки се да остане в синхрон с неговият страстен ритъм, който сякаш й причиняваше малка смърт всяка секунда. Неспирайки да го гледа тя видя как по лицето му започва да проблясват малки капчици пот, а как секунди след това по челото и слепоочието му се търкулват по – едри, които тя изтри с треперещи пръсти. Онова, което правеше с таза си я изгаряше и тя ту притихваше, а после извикваше, когато с той сякаш започваше да изписва малки осморки в нея и да докосва най – възбудимите й места. Очите й се разширяваха, а след това тя ги стисваше, а гърдите й се повдигаха с бързо и тя изглеждаше като красива рибка извадена на сушата, молеща за водната шир, а Майкъл продължаваше да прониква в нея с бързите си тласъци. Вдигайки се на колене той я издърпа плътно към себе си и обви краката й около кръста си, а тя се изправи, за да седне в него. Чувството да я изпълва цялата отново я накара да силно да простене и той я притисна в обятията си, когато тя омаломощена почти падна върху него.

- Сега разбираш ли колко означаваш за мен, Анджи? Имаш ме… Имаш всеки един сантиметър от мен. Сега и завинаги! Вземи ме, скъпа! Вземи ме целият!

Тласъците му не спираха, а той усещаше как и двамата са толкова близо до края на лудешкото си препускане, че с всички сили се опитваше да задържи, изчаквайки нейният оргазъм, докато усети как го заля приливната вълна от влагата й и тя се разля по неговата мъжественост. Майкъл веднага потърси лицето й и видя как на него е изписана силата на екстаза й, нейната радост, че я държи в обятията си и любовта, която я караше да изглежда най – красивата жена на този свят. Неможейки да задържа повече той потъна още веднъж в нея и с силен стон експлодира сред кадифената й, хлъзгава сладост. След това без да спира тласъците си той продължи да се движи, изливайки в нея всяка останала капчица желание и това продължи, докато не усети как не успява да удържа двамата повече, споходен от пълно безсилие. Лягайки на леглото Майкъл я държа дълго в прегръдката си, а когато тя отвори очите си и се вгледа в неговите той й каза:

- Сега вярваш ли ми, Анджи? Вярваш ли ми колко много те обичам и че си единствената?

- Обичам те, Майкъл! Вярвам ти! – и тя го целуна. – Вярвам ти.

Докато оставаха в плен на любовта си и си даряваха ласки телефона на Майкъл позвъни и той изненадано погледна към Анджелика и недоволно го извади от джоба на панталона си.

- Да, Тайсън?... Кой?... Кога?... Кажи му, че утре ще се свържа с него. Лека нощ!... Не, не мога да разговарям с него точно сега. Кажи му какво съм казал. Нека остави телефона си за връзка. Благодаря ти!

Майкъл затвори, а Анджелика попита:

- Кой беше?

- Тайсън. Търсили са ме по работа, но точно сега аз съм зает с много по- приятни занимания – отговори й Майкъл и я целуна.

Докато Анджелика го обгръщаше с длани и бедра в главата му не спираха да отекват като ехо думите на Тайсън: „Майкъл, Алекс Грей се обади и каза да ти предам, че иска да говори с теб за някакво момиче. Той каза, че ще се досетиш за кого става въпрос.” 


Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!