Повече от чувство 85

Анджелика се събуди и веднага усети тягостното усещане, което бе оставило съня й. Тя не го помнеше, но знаеше, че той я бе накарал да седне уплашена в леглото и да погледне веднага към Айзая. Той спеше спокойно и тя, отдъхвайки си приглади разпиляната си коса и отново легна. Чувството оставаше и тя не успяваше да го отпъди колкото и да опитваше.

Преди 3 дни се беше видяла с Еди и той й бе обещал, че ще направи всичко по силите си, за да събере информация за Алекс и да й я предостави възможно най – скоро. Анджелика очакваше с нетърпение какво ще открие и силно се надяваше да има нещо, което би могло да й даде предимство пред Алекс и да го накара да спре безумното издевателство над нея и Майкъл.

Тя стана и слезе в кухнята, за да приготви закуска за Айзая и да си направи чай. Когато беше готова седна и бавно започна да отпива от напитката. Мислеше си за Майкъл и се питаше какво ли прави той? Искаше да му се обади, но нещо я спираше да го направи. Последният им разговор бе бил изключително напрегнат и той отново я беше обвинил, че го беше изоставила и че не вярва в способността му да ги защити. Нищо не бе било в състояние да го накара да разбере, че според нея е по- добре да са разделени за кратко, за да объркат плановете на Алекс и че така бяха по- малко уязвими. Майкъл от се чувстваше засегнат, защото мислеше, че тя не вярва в неговата устойчивост и способност да се грижи за хората, който обича. „Вие вече сте част от семейството ми, Анджи.”, беше казал той „Ако не го чувстваш по – този начин аз ще трябва да преосмисля връзката ни. Мислиш ме безпомощно дете, а аз съм силен човек.” Тя не можеше да му обясни, че не иска да го замесва в онова, което беше решила да върши и че предпочита да не знае за действията й. Беше убедена, че ще я накара да се откаже от идеите си, а тя не желаеше да го прави.

На вратата се почука и тя стана, за да отвори. Бриджит връхлетя с типичната си енергичност и каза:

- Здравей, скъпа! Обличай се.

- О! Не си губиш времето – усмихна се Анджелика. – Защо искаш да се облека?

- Излизаме.

- О, не. Все още е рано и Айзая спи. Ще го изчакам да се събуди и закуси и тогава ще излезем.

- Момиче, веднага отивай да се обличаш! – Заповяда Бриджит.

Чак тогава Анджелика видя погледа на приятелката си и потръпна.

- Какво се е случило, Бридж? Кажи ми!

- Отивай, Анджи. Ще ти кажа, когато си готова.

- Кажи ми сега. Няма да помръдна от мястото си, ако не разбера веднага.

- Майкъл…

Щом чу името му Анджелика изплашено възкликна и попита с треперещ глас:

- Какво? Добре ли е той? Какво има? Кажи ми, че е добре!

- Не знам как е. Не съм говорила с него, но ми казаха, че не е нещо страшно. Той пак си е сменил номера и не успях да го чуя.

- Да – отнесено каза Анджелика.

Мозъка й работеше с бясна скорост, а сърцето й сякаш биеше с двойно по- бързо и затрудняваше дишането й. Осъзна се, когато усети дланите на Бриджид върху раменете й да я раздрусват.

- Хей! Ела на себе си! Не се паникьосвай!

- Да – отговори й отново Анджелика.

- Качвай се горе. Аз ще се оправя с Айзая.

- Искам да чуя Майкъл.

- После. Сега се приготви.

- Трябва да го чуя, Бриджит – казваше Анджелика, докато се отправяше към телефона.

Дългият свободен сигнал и включването на гласовата поща на Майкъл я накара да почувства как краката й не я държат и тя затвори и започна да набира отново.

- По дяволите! По дяволите! – Изруга тя, когато отново не успя да се свърже.

- Отивай, Анджи!

След по- малко от 10 минути те бяха в колата на Бриджит и тя караше към Невърленд като се опитваше да преустанови опитите на Анджелика да се свърже с Майкъл.

Анджелика беше извън всякаква трезва мисъл. Жадуваше да чуе Майкъл и да разбере какво се е случило с него и да й каже как се чувства. Телефона му не спираше да включва гласовата си поща, но тя непрекъснато пренабираше, очаквайки свободния сигнал да бъде прекъснат от гласа му.

- Дай ми телефона, Анджи! Стига вече! – Каза Бридижит.

- Ти не разбираш. Аз трябва да го чуя!

Бриджит посегна към ръката й и успя да вземе телефона.

- Върни ми го, Бриджит! – Извика Анджелика.

- Внимавай, Анджи! Шофирам. Не искаш да свършим пътуването си в болницата, нали? Просто се успокой и поеми въздух. Сигурна съм, че той е добре.

- От къде би могла да знаеш? Аз усещам…

- Хайде стига! Усещаш. Спри да се тревожиш и да изпадаш в крайни състояния преди да си се уверила какво се случва.

Анджелика не отговори на приятелката си. За миг погледна назад и видя как Айзая отново беше заспал и след това тя затвори очи и въздъхна шумно.

- Бридж, кой ти каза, че нещо с Майкъл не е наред? Как разбра?

- Аз исках да говоря с него по работа, но се оказа, че той отново си е сменил номера и се обадих на Франк, защото задължително трябваше да го намеря. Той ми каза, че не е възможно сега да ме свърже с Майкъл, аз бях доста агресивна и понеже Франк е в течение на взаимоотношенията ни ми сподели, че в момента Майкъл не може да говори, защото е претърпял инцидент и не е желателно да бъде безпокоен. Попитах го какво се е случило, но той не ми даде повече информация.

- Злополука… Защо не ми се е обадил? Какво става?

- Не знам, скъпа. Скоро ще разберем.

Когато пристигнаха нервите на Анджелика бяха подложени на още един тест. Охраната не искаше да ги пропусне да минат и упорито твърдеше, че имат заповед да не пропускат никого без изричното разрешение на Майкъл.

- Попитай го тогава! – Крещеше Анджелика. – Пуснете ме да вляза, по дяволите! Всички ме познавате!

Бриджит се опитваше да я успокои, но нищо не беше в състояние да спре лудостта, която я беше обзела. Тя продължаваше да настоява, че иска да влезе и че ако се налага ще премине през вратите с колата, но ще стигне до Майкъл.

- Г- це, имаме нареждания и сме длъжни да ги изпълняваме, така че виковете ви няма да променят нищо. Моля отдръпнете се от вратите, за да не се наложи да се обаждаме на полицията.

- Вървете по дяволите! Още утре ще бъдете уволнени. Лично аз ще се погрижа!

Тя се обърна към Бриджит и прегръщайки я се разплака на рамото й.

- Моля те, Бридж, измисли нещо. Трябва да го видя, а мозъкът ми е блокирал. Наистина ми иде да вляза с вратите вътре.

- Анджи, овладей се! Айзая те гледа.

Анджелика чак сега видя детето си, което останало само вътре в колата беше на път да се разплаче. Тя се влезе при него, разкопча коланите на детското столче и го притисна сина си към себе си. Айзая я гушна и помоли:

- Мамо, не плачи!

Думите му произведоха обратен ефект върху нея и тя почувствала се още по- безпомощна не издържа и отново се разплака. Никога не беше усещала с такава сила властта на Майкъл. Никога не бе представлявало проблем за нея да достигне до него и сега не знаеше как да се справи със ситуацията. Можеше да я приеме по- добре, ако той й се обадеше, ако знаеше как е, но оставена в пълно неведение тя беше на път да изпадне в състояние на истерия. Наоколо имаше фенове, които с любопитство наблюдаваха разиграващата се сцена, в която тя беше главно действащо лице и тихо си подхвърляха реплики, разпознали я.

- Анджи, говорих с Франк . След малко ще ни пуснат, предполагам – каза Бриджит, навеждайки се през отворената врата на колата.

- Благодаря ти, скъпа! Аз просто блокирах.

- Той каза да изчакаме известно време, така че се успокой и спри да разиграваш драми.

Времето минаваше, а вратите оставаха затворени. Анджелика все още прегръщаше Айзая и се опитваше да се успокои, но не успяваше и настроенията й се сменяха всяка секунда. Тя изпадаше в състояние на гняв и ярост до пълно отчаяние. Мисълта, че няма да може да го види я караше плаче и въпреки че осъзнаваше абсурдността на цялата ситуация не можеше да престане да се държи неадекватно.

Преди Бриджит да успее да реагира Анджелика остави Айзая и отново слезе от колата. В мига, в който се приближи до вратите, охраната отново се появи и тя извика предизвикателно:

- Ти си отиваш. Чуваш ли ме? Не ме гледай така. Пусни ни да минем, по дяволите! Трябва да видя Майкъл!

Ръцете й се впиха в решетките на вратите и тя впи свиреп поглед в очите на момчето, което много добре я познаваше. В очите му тя прочете молба. Сякаш й казваше, че съжалява за създалата се ситуация и я призоваваше да спре да създава проблеми.

- По дяволите! – Изруга още веднъж Анджелика. – Кажи ми поне как е той!

- Отдръпнете се, госпожице! – Каза той безизразно.

Тя му отправи последен гневен поглед и се върна в колата. Айзая я погледна и попита:

- Къде е Принс?

Разбира се! Как не се беше досетила по- рано?

- Бриджит, къде е телефона ми?

Бриджит й го подаде и тя намери номера на Грейс и я набра. След малко тя чу познатия й глас и сълзите й отново се върнаха.

- Грейс! Здравей, Грейс! Как е Майкъл? Какво се е случило?

- Анджи? Къде си? Той в момента спи. На болкоуспокояващи е.

- Защо, Грейс? Какво стана?

- Не знаеш ли, Анджи? Никой ли не ти е казал все още? Той падна доста лошо и крака му е счупен на две места.

- Боже! Добре ли е той?

- Не е нещо опасно. Снощи остана в болницата. Днес след като се прибра пи лекарства и сега си почива. Защо не дойдеш да го видиш?

- Аз съм тук, Грейс. Пред вратите съм, но не ме пускат да вляза повече от час.

- Наистина?! След малко ще дойда да ви взема.

- Благодаря ти, Грейс! Благодаря!

В мига, в който Анджелика затвори телефона се почувства чужда. Майкъл не й се беше обадил, за да й каже какво се е случило с него, а бавачката на децата му щеше да й помогне да влезе в къщата му. Изведнъж тя започна да се бори с желанието си да накара Бриджит да си тръгнат. Беше повече от ясно, че Майкъл не искаше да я вижда. Ако имаше нужда от нея той щеше да я е потърсил много отдавна и тя нямаше да научава за състоянието му от приятелката си и Грейс.

- Анджи?

- Да? – Премигна срещу Бриджит тя.

- Какво му е?

- Вчера си е счупил крака… Бриджит, не искам да оставаме. Нека си тръгваме.

- Ти побърка ли се, момиче?

- Хайде, скъпа. Нека се връщаме. Когато той реши, че заслужавам да разбера за състоянието му тогава ще дойда.

- Стига, Анджи! Омръзна ми да действаш преди да помислиш. Никъде няма да ходим, защото после ще съжаляваш.

- Не. Няма. Обърни колата, моля те! Не искам да го виждам сега, а и той без друго спи.

- Той ще се събуди… Анджи, поне веднъж реагирай като човек, който има връзка.

- Аз ли? Аз, която стоя като чужда пред вратите на дома на любимия си?

- А защо не си с него? Защо се скри в къщата на Хенри?

- Не е твоя работа. Сега искам да ме върнеш в LA, защото аз няма да влезна през тези врати. Не искам да се натрапвам.

- Аз искам да го видя и затова оставаме. Ако искаш можеш да ме изчакаш в колата.

- Да, ще го направя – каза Анджелика и даде на Бридижит да разбере, че не желае да продължават разговора.

След малко черните врати с красивия златен герб бавно се отвориха и охраната се приближи до колата им, за да им каже, че могат да минат.

- Благодаря! – Каза Бриджит. – Съжалявам за проблемите, които създадохме!

Момчето се усмихна и погледна към Анджелика, която от своя страна го съпроводи със студени очи и след това ги отмести. Тя видя Грейс в колата й и й се усмихна, кимвайки й в знак на благодарност.

Когато стигнаха пред къщата Бриджит слезе, но Анджелика упорито седеше вътре.

- Добре, както решиш – каза приятелката й.

Двете с Грейс скоро се скриха от погледа й тя остана с Айзая, който я гледаше въпросително и сочеше към дома на Майкъл, давайки й да разбере, че иска да отидат вътре.

- Не, Айзая, ние оставаме тук.

Бриджит трябваше да изчака около 20 минути сама в дневната на Майкъл. Докато седеше си мислеше за Анджелика и едва се удържаше да не излезе навън и да нея измъкне със сила от колата и да я принуди да отиде до Майкъл.

Телефона на Анджелика позвъни и тя видя, че се обажда Майкъл.

- Ало?

- Анджи? Оставила си ми безброй съобщения? Всичко наред ли е?

- Да. Исках да те чуя. Как си ти?

- Няма да повярваш какво ми се случи вчера. Глупав инцидент и сега лежа в леглото със счупен на две места крак.

- О! Как се случи?

- Паднах Анджи. Играехме с децата и аз паднах. Можеш ли да повярваш?

- Боли ли те?

- Не, вече не. Изпих порядъчна доза болкоуспокояващи.

- Защо не ми се обади?

- Не исках да те тревожа. Не е нещо, което ми се случва за първи път. Счупванията не са сериозни и скоро всичко ще е наред. Ти как си?

- Аз ли? Аз съм добре. Всъщност, знаеш ли? Бясна съм ти.

- Наистина? Защо? – Изненада се той.

- Защо не ми се обади, Майкъл? Как можа да ми го спестиш?

- Казах ти, че не исках да те притеснявам, Анджи. Щеше да искаш да дойдеш до болницата, а нямаше смисъл.

- О, и затова днес аз се побърках от тревога, когато Бриджит се появи и ми каза, че нещо се е случило с теб, а аз не можех да те открия.

- Затова ли си звъняла толкова много? Миличка, съжалявам! През повечето време бях под въздействие на лекарствата и…

- Разбирам, Майкъл. Не съм чак толкова важна, за да ме информираш как си.

- Какво?! Пак започваш да говориш глупости, Анджелика и не ми харесва тона ти. Не, че е ти дължа това обяснение, но бях в болница. Нямах телефон в себе си, бях на болкоуспокояващи и не съм се обаждал на никой.

- Аз не съм никой, Майкъл!

- Нямах време да ти се обаждам. Болеше ме, Анджелика! И ти казах, че не исках да те притеснявам. Защо винаги реагираш така?

- Защото ме е грижа, Майкъл… Дори и сега не казваш, че искаш да ме видиш.

- Нали ти реши да си далече от мен?

- Да, но ти си претърпял инцидент. Не искаш ли да се погрижа за теб?

- Има кой да се грижи за мен. Ти не си затова.

- О, забравих. Извини ме за безпокойството и за това, че ме е грижа.

Тя затвори и въздъхна. Беше ядосана и въпреки това, противно на решението си, че не иска да го вижда и думите на Майкъл, че няма нужда от нея тя взе Айзая в ръцете си и бързо закрачи към къщата.

Когато влезе я обгърна познатия аромат на дърво и тя пое дълбоко въздух и се отправи към спалнята на Майкъл, игнорирайки Бриджит, която я викаше. По пътя си тя видя Грейс и я помоли да се погрижи за Айзая и малко след това нахълта в спалнята на Майкъл без дори да почука.

- Как смееш да се отнасяш така с мен, Майкъл? Как можеш да ми говориш така? Аз те обичам, по дяволите! Всяка твоя болка е и моя и държа да знам за нея.

- Анджи, би ли ми спестила виковете си? Не можеш ли да ме пожалиш, когато ме боли? Просто замълчи! – Извика той. – Сега ме извини, но ще трябва да се видя с Бриджит.

Тя излезе от стаята и слезе в дневната. Седна и не можеше да овладее нервите си. Тялото й трепереше, разтърсвано от конвулсии и тя най – сетне изпитваше ефекта на събираното цял преди обед нервно напрежение. Всички въпросителни, догадки, страха, че може би Алекс е сторил нещо на Майкъл, неизвестността, унижението да стои пред вратите му и да не може да влезе, спокойното му отношение я караха да изпитва желание да вика.

Анджелика стана и се отправи към спалнята, от която се чуваше смеха на Бриджидт. Тя влезе и каза:

- Бриджит, може ли да поговоря с теб?

- Сега ли?

- Да.

Майкъл се обърна към нея, но тя игнорира погледа му и продължи да предизвиква Бриджид да я последва.

- Какво има, Анджи?

- Искам да си тръгнеш, Бридж. Трябва да разговарям с Майкъл веднага. Не ми се сърди, но имам нужда да си изясним някои положения и не искам да го отлагам нито секунда повече.

- Няма проблем, Анджи, но внимавай, защото той не е особено добре и хубаво да го щадиш.

- Да, ще го направя. Ще ти донеса чантата.

- Искам да се сбогувам с него.

- По- добре недей.

Още преди Бриджит да каже нещо Анжелика бързо тръгна към спалнята и докато вземаше чантата на приятелката си каза на Майкъл.

- Бриджит ми каза да ти предам, че ти пожелава бързо възстановяване и че съжалява, че трябва да тръгне без да се сбогува лично.

Майкъл я изгледа и каза:

- Ти си…

- Каква? – Предизвика го тя.

- Луда.

- Знам, но ти ме обичаш такава.

Той се усмихна и поклати глава, а тя излезе от стаята, за да изпрати Бридижит.

Скоро Майкъл я видя да влиза и да сяда до него.

- Как си, Frou – frou? За Бога, изплаши ме до смърт. Не знаех какво да мисля. Какви ли не сценарии не преминаха през съзнанието ми. Имам нужда от питие.

Тя излезе, а той все още замаян от болкоуспокояващите си помисли, че се бе влюбил и бе заобичал най – непостоянната и влудяваща жена на този свят. Не знаеше защо, но дори и когато го караше да му причернява от гняв той я обичаше силно и не можеше да си представи, че нещо е в състояние да промени чувствата му към нея.

Тя се върна с голяма чаша пълна с вино, отпи от нея малка глътка и приближавайки се до него го прегърна.

- Господи, колко много ме изплаши! – Прошепна тя. – Кажи ми, боли ли те много? Къде точно е счупеното?

- Малко над глезена. Не е сериозно, Анджи.

- Обичам те, Майкъл! Толкова силно те обичам, че мисълта, че не си добре просто ме влуди и после, когато не ни пускаха да влезем…

- Къде искахте да влезете? – Попита той, а ръката му се вплете между къдриците й.

- Тук. Не ни пускаха да минем. Трябваше да чакаме повече от час. Аз бях толкова разтроена, че почти не можех да мисля. После ми хрумна да се обадя на Грейс. Лудост е да съм далече от теб. Не мога повече да го правя. До тук бях. Сега, дори и да искаш да си тръгна няма да го направя. Не ме интересува какво ще прави Алекс. Искам да съм до теб.

Майкъл въздъхна и целуна врата й. Неговата луда любов… Какво ли щеше да й хрумне утре?

- Уморен ли си? Ако искаш да спиш ми кажи. Очите ти са премрежени. Кажи ми - имаш ли нужда от нещо? – Погали го бузта тя.

- Не. Искам само да те прегърна и да поспим. Лекарствата ме правят сънлив.

Той се отпусна назад без да пуска Анджелика от прегръдката си и тя легна до него. Скоро усети, че той заспа, но тя нито искаше, нито можеше да спи. Беше обвинявала Майкъл отново без да мисли и вероятно го беше наранила с думите си. Трябваше да му се реваншира за поведението си и трябваше да изкупи вината си. Знаеше, че той не е искал да я кара да страда.

- Майкъл? – Прошепна тя.

Той не й отговори и тя целуна устните му.

- Обичам те!

Анджелика не отделяше очи от него. Спокоен в съня си, Майкъл събуждаше в нея желанието да го притисне силно към себе си, почти до болка. Пръстите й внимателно се плъзгаха по лицето му, проследяваха контура на плътните му устни, скулите му, брадичката му, подреждаше внимателно косата му и когато целуна очите му той, изненадаващо я, каза:

- Анджи, опитвам се да спя.

- Извинявай! – Сконфузено каза тя.

Анджелика се опита да стане, но ръцете на Майкъл я върнаха и тя сложи глава на гърдите му. Сърцето му… Равномерно повдигащите му се гърди… Топлината му… Аромата му… Опитваше се да овладее емоцията си и не успя. Няколко сълзи бавно се спуснаха по страните й и тя притисна лице към тялото му, а ръката й, минаваща под мишницата му, здраво се вкопчи в рамото му. Майкъл се усмихна и вплете пръстите на дланите си едни в други и също я притегли още по- плътно към себе си.

- Разкажи ми за мечтите си, мъничка – помоли я той.

Анджелика се загледа навън и гласа й изпълни стаята. Тя поведе Майкъл в един свят, който му беше познато – непознат, изгради картини на щастие и равновесие, на притихнала като слънчев лъч, галеща нежност. Всяка нейна дума му крещеше, че тя изпитва необходимост от сигурност в дните си и от обещание за вреченост и любов.

- Искам, когато след години се обърна назад да знам, че дните ми са имали смисъл и че няма нещо, което, за което да съжалявам. Знам, че живота понякога е суров и безкомпромисен, но искам, когато сивото в косите ми властва аз да съм един щастлива и доволна жена, която е преминала с достойнство пътя си.

- Защо мислиш за старостта, скъпа? Тя не те ли плаши?

- Не. Не бива да ме плаши нещо, което е част от пребиваването ни този свят. Поне на по- голяма част от нас – тя се усмихна. – Не ме разбирай погрешно. Не си мечтая лицето ми да се покрие с бръчки и тялото ми да остарее, докато духа ми все още е на младо момиче, но искам да знам, че когато това се случи, аз няма да съжалявам и ще съм изпълнила мисията, заради, която Бог ме е изпратил на тази земя.

- И коя е твоята мисия, Анджи?

- Все още не съм сигурна. Преди няколко години бях убедена, че е работата ми, защото тя ме пренася на едно различно място, което е само мое. Сега… Не знам, дали е това. Сякаш цялото ми същество е ориентирано в съвсем друга насока.

- Коя е тя?

- Не мога да я дефинирам все още… Майкъл, искам да ти помагам в благотворителната дейност. Искам да дам възможност на колкото може деца да имат достойно и щастливо детство. Не мога да си представя какво е да се събуждаш гладен, изоставен, болен и да няма кой да ти се усмихне или да ти помогне. Никой не заслужава такава участ, а най – малко децата.

- Наистина ли го искаш, Анджи?

- Да. Не го казвам, защото на теб би ти харесало да е така. Сега, когато вече съм майка нещата стоят по- много по- различен начин.

- Ще се радвам да се включиш.

- И аз. Майкъл?

- Хм?

- Обичам те!

- И аз те обичам, мила! – Отговори и той и я целуна по челото.

Усещаше се уморен и замаян. Лекарствата бяха силни и той едва успяваше да задържа очите си отворени. Беше толкова странно усещане. През годините безсънието му започваше да става все по – плашещо го, а сега имаше чувството, че може да спи със дни.

- Искаш да спиш, нали? – Отгатна състоянието му Анджелика.

- Не, че искам, но лекарствата ме карат да се унасям. Извинявай!

- Не се извинявай. Ти без друго имаш нужда от сън. Ще те оставя да си почиваш и няма да говоря повече.

- Неее, говори ми, но ме извини, ако спра да ти отговарям. Искам да си до мен.

Анджелика остана в обятията му, говореща за какво ли не. Когато чу лекото му похъркване се усмихна и загледана навън се запита, дали Еди вече не се беше опитал да се свърже с нея. Телефона й беше останал в чантата й, а тя беше долу. Искаше да приключи нещата с Алекс, за да се успокои. Погледна Майкъл и внимателно се освободи от ръцете му.

Когато видя, че все още не е получила така чаканото обаждане тя не издържа и набра номера на Еди. Той вдигна почти веднага и каза:

- Анджи, мислех да ти позвъня съвсем скоро. Мила, от къде познаваш този човек?

- Откри ли нещо? – Игнорира въпроса му тя.

- Не нещо, мила, а неща. Пази се от него. Това е моят съвет. Кога бихме могли да се видим, за да поговорим?

- Хммм… Утре?

- Утре съм много зает. Ако на теб ти е удобно да се срещнем днес ще е най – добре. Следващият ден летя за Далас и ще остана там около седмица. Ти реши.

- Аз не съм в LA, Еди… Близо съм, но … Виж, нека помисля и ще ти се обадя отново.

Тя седна на дивана, стискайки здраво телефона и очите й се взираха невиждащи нищо наоколо. Беше знаела, че този човек е опасен, беше го чувствала и сега, когато потвърждението от Еди бе дошло, тя изпита отново вледеняващ страх. Искаше час по – скоро да разбере до каква информация се е добрал приятелят й, а нямаше на разположение превоз, но дори да имаше какво щеше да каже на Майкъл, за да оправдае излизането си? Сякаш железни обръчи се стегнаха около главата й тя сложи длан върху челото си и започна да разтрива слепоочието си.

Гласовете на децата я накараха да вдигне очи и да се усмихне, въпреки желанието си да избяга далече, за да може да мисли.

- Мамо! – Извика Айзая и се втурна към нея.

- Здравей, приятелче! Играхте ли?

- Да. Виж, мамо, Зая има жираф.

Айзая й показа малката плюшена играчка, а Анджелика се усмихна и отговори, че е много красив. После започна да пропуска какво й говореше синът й, докато той не повиши глас:

- Мамоооо!

- Да, Айзая, чувам те. Не викай.

- Ела! – Хвана я за ръката той.

Докато я водеше без тя да знае на къде се появи Грейс и ги спря, казвайки, че обядът им е готов и е време за хранене.

- Ще се погрижиш ли за него, Грейс? Аз не се чувствам добре и …

- Разчитай на мен – усмихна й се Грейс. – Разбирам те.

Анджелика й благодари и точно, когато излизаше от стаята една идея я осени и тя се обърна.

- Грейс? Бих ли могла да те помоля да ми услужиш с колата си? Трябва да се върна до LA, а моята кола остана там?

- Да, разбира се.

- Много ти благодаря! Бързо ще се върна. Трябва да… трябва да взема някой неща от там, защото тръгнахме изненадващо. Нямам никакви дрехи на Айзая тук, а той се цапа за минути.

- Когато решиш да тръгваш ми се обади, за да ти дам ключовете.

Анджелика само кимна и реши да не губи повече време, а да се качи при Майкъл и да му каже, че отива да вземе нещата си от града. Не знаеше, дали ще успее да го заблуди и затова се опитваше да се успокои, за да не изглежда подозрителна.

Когато влезе той се опитваше да седне и тя побърза да му помогне.

- Не се опитвай да се движиш повече от необходимото, Майкъл!

- Аз не го и правя, но ми омръзна да лежа. Досадно е.

- Разбирам те, но нямаш избор. Искаш да си създадеш проблеми ли? Майкъл, аз трябва да отида до LA.

- Защо?

- За да донеса багажа ни.

- Казах ти, че е глупаво да изчезваш, но ти никога не ме слушаш.

- Да, знам. Грейс ще ми даде колата си и скоро ще се върна.

- О, не. Някой ще те закара. Не се налага да шофираш сама.

- Няма нужда, Майкъл. Ще се справя сама.

- Настоявам, Анджи!

- Не, Майкъл. Трябва да се видя с някого също.

- С кого? – Стана подозрителен Майкъл.

- С един познат. Имаме уговорка и трябва.

- Какъв е този познат?

- Просто познат. Ще се видим по работа.

- Каква работа? – Не спираше да я разпитва той.

- Моя лична работа.

- Не. Ще те закарат. Виждай се с когото имаш уговорка, но няма да те пусна да шофираш.

- Майкъл! Аз съм свикнала да го правя. Не са ме возили цял живот.

- Не, Анджи! Или с шофьора ми или никъде няма да ходиш.

- Сякаш можеш да ме спреш – подразни го тя.

Анджелика не искаше Майкъл да научва с кого ще се вижда и затова с всички усиля се бореше той да я пусне да отиде сама. Тя седна до него на леглото и правейки умоляваща го физиономия, каза:

- Хайде, Майкъл! Аз не съм бебе. Само отивам, за да прибера багажа ни, да върна ключа на Хенри и да се видя с този приятел и се връщам. За вечеря ще съм тук.

- Защо искаш да си сама? Криеш нещо от мен.

- Нищо не крия, скъпи – погали го тя по лицето. – Не виждам смисъл да не пътувам сама.

- А аз не виждам смисъл да не желаеш да те закарат и върнат.

Спора им продължи дълго и каквото и да опитваше Анджелика той оставаше подозрителен и не отстъпваше.

- Ти искаш да ме контролираш. Затова го правиш, нали?

- Не е вярно. Не искам да караш толкова километри сама. Всичко се случва.

- Добре, Майкъл. Добре. Предавам се. Ще отида с шофьора ти. Не искам повече да споря с теб.

Майкъл се усмихна доволен от победата си и се опита да я прегърне, но тя се отскубна от него и стана, казвайки:

- Хайде, обади му се. Не искам да губя време.


Следобедът на Майкъл премина в консултации с ортопеда и лекарят му, в опити да намерят най – добрия вариант за него. Предположиха, че до седмица той трябва да започне да става и да ходи и той се съгласи с тях. Счупванията наистина бяха за негова радост на места, които не налагаха операция и той беше благодарен на съдбата, че отново го беше запазила. Не можеше да си позволи да има увредени крайници. Не повече, отколкото бяха.

- Гърба много ме боли също – оплака се той.

- Пийте от лекарствата, които ви изписвам сега и те ще облекчат болките. Ще ви правят сънлив, но няма как иначе. Е, това е за днес.

Когато Майкъл остана сам се замисли как едно невнимание го беше приковало към леглото и заради това не можеше да върши заплануваната си работа за седмицата. Трябваше да се обади на няколко човека и да работят в Невърленд, което не беше съвсем удобен, но все пак бе единствения възможен вариант.


Анджелика разгледаше съдържанието на папката, която Еди и беше дал и в съзнанието й не спираха да се връщат думите му: „Този човек е опасен, Анджи. Пази се от него!” Тя не знаеше какво да прави с получената информация. Виждаше колко вреди беше нанесъл през живота си и не проумяваше как бе станало възможно Майкъл да го наеме да работи за него?! Това беше чудовищно недоглеждане. Досието му бе изпълнено с кражби от домовете на хората, за които е работил, два пъти беше съден за сексуален тормоз, но се беше измъквал, имаше забрана да не се приближава на повече от 200 метра от бившата си съпруга… И още, и още… Изнудванията му бяха сякаш специалност. Почти на всяко място, от което си беше тръгвал без значение, дали по собствено желание или не, той беше изнудвал бившите си работодатели. Някои от тях бяха подавали срещу него жалби, но всичко беше оставало до там, защото не бяха събирани достатъчно доказателства, за да го подведат под отговорност.

Анджелика прелисти и продължи да чете. Постепенно на лицето започна да се появява усмивка, която даваше знак, че може би бе намерила онова, което й трябваше, за да го спре. Тя знаеше, че всеки човек има слабо място и една вътрешна убеденост, че открила „Ахилесовта пета” на Алекс я караше да започва да ликува. Не знаеше как Еди се бе сдобил с тази информация и затова веднага му се обади.

- Еди, аз съм. Анджи. Има нещо, за което искам да те питам. Всичко, което си ми дал е проверено, нали?... Не се съмнявам, но това, което чета в момента не е стигнало до полицията и се опитвам да проумея как си разбрал за тези неща… Да, точно за това питам… Така? О! Разбирам. Да. Според теб, дали бих могла да го използвам, за да го накарам да преосмисли ново изнудване, например?... Да? О, не бях видяла. Напълно сигурен ли си, че е това няма да дискредитира работата на твоя познат? В смисъл той да успее да се укрие… Въпрос на кратко време ли? Колко кратко?... Не, разбира се, че няма да го споделя с никого… Това означава, че ти ме съветваш да не предприемам нищо, защото скоро той ще бъде арестуван? А, ако не се случи?... Да, вероятно си прав. Е, благодаря ти много още веднъж! Ще поддържам връзка с теб, за да ме информираш какво се е случило. Благодаря ти, Еди! Пази се!

Анджелика се облегна назад и се замисли, дали да не каже за откритието си на Майкъл. За кратко си помисли, че е по- добре да не споделя, но след това реши, че е по- добре да му разкаже всичко и той да прецени, дали да плаща или не.


След като Анджелика разказа и показа всичко, което Еди беше намерил за Алекс на Майкъл, той я гледа дълго без да издава никаква емоция и след това възкликна:

- И не си ми казала?! Анджи! Това е… Ти си… Нямам думи! Разбира се, че тази информация не променя нищо и аз ще трябва да му платя. Той и от затвора може да говори с медиите. Ще стане прекрасен материал. Просто го виждам с огромни букви на първа страница на всички таблоиди „ Осъденият Алекс Грей, който излежава присъдата си за незаконен трафик на хора, наркотици и оръжие е работил за Майкъл Джаксън и разказва горещата история за нощта, в която работодателят му си е поръчал проститутка” или нещо подобно. Ще бъде прекрасна новина. Не мислиш ли?

- Майкъл, не му плащай. Ще намерим нещо, с което да го накараме да замълчи. Виж информацията за него. Този човек не може да няма врагове. Остави ме да се поровя още малко и ще…

- Спри, Анджи! Това е под достойнството ти и под моето. Аз няма да сляза на нивото на Алекс и да го изнудвам, за да спре да ме изнудва. Ще му платя и се моля това да го задоволи, за да замълчи. Щом всеки момент ще бъде арестуван той спира да е физическа заплаха за теб и за Айзая, защото не виждам как би могъл да ви нарани по друг начин, така че и ти също ще се освободиш от него. Мисля, че приключихме с темата „Алекс”? Нали?

- Аз не съм. Докато той е на свобода е заплаха и аз няма да съм спокойна.

- Виж, след броени дни заминаваме за Европа. Ще бъдем там седмица, а след това заминаваме за NY. Как той ще може да те намери и да…

- Ако пожелае ще го направи. Той ме плаши, Майкъл.

- Довери ми се, Анджи! Искам да ми повярваш, че този човек няма да нарани нито теб, нито Айзая. Няма да го позволя. Спри да мислиш за него. Моля те!

Тя замълча и се опита да отпъди напористото желание да навреди на Алекс много по- силно, отколкото той можеше да си представи. Майкъл продължаваше да я гледа с очакване и тя свивайки недоволно устни каза:

- Вярвам ти, но искам да му позволиш да се информирам за него.

Майкъл кимна и протегна ръка към нея:

- Ела при мен, диваче!

Анджелика отново се сгуши в прегръдката на Майкъл и попита:

- А ти как си?

- Аз съм добре. Измъчва ме само факта, че трябва да седя или лежа, но ще потърпя още малко. Анджи, искаш ли да гледаме филм?

- Да, но преди това искам да кажа „Лека нощ” на децата и идвам.

- Учудвам се, че не са дошли тук. Вероятно Грейс им е забранила.

- О, да. Тя каза, че не спират да питат кога ще се събудиш, за да те видят.

- Доведи ги, Анджи. Искам да ги целуна.

Скоро те гледаха филма, но и двамата не успяваха да се концентрират върху него. Чакаше ги нещо, което те само усещаха без да могат да го формулират и тревогата оставаше.

Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!