Повече от чувство 81

 13 Февруари 2001, Ню Йорк


Анджелика беше повече от 2 часа във „F.A.O. Schwarz” и усещаше как се обърква прогресиращо. Всяка играчка я примамваше и тя пожелаваше да я купи и загубена в този Рай за децата тя не можеше да направи изборът си. Минаваше павилион след павилион и попадаше от една фантазия в друга – от приказните към образователните, от музикалните към екстремните и всяко място носеше своето предизвикателство. Мислено си благодари, че бе била достатъчно съобразителна и не бе взела Айзая със себе си, защото разбираше, че щеше да загуби вероятно целия си преди обяд, ако не следобеда, докато съумее да го изведе от магазина, от който тя самата не искаше да излезе.

Анджелика се обърна и погледът и се спря на един голям мечок, който впиваше топлите си пластмасови очи в нея и мило й се усмихваше. Първоначално тя не разбра защо точно в мига, в който го видя реши, че това ще е подаръкът й за Принс. Без колебание тя го взе и гушнала го плътно пред гърдите си излезе от магазина, обещавайки си, че скоро ще се върне тук с Айзая и ще му купи каквото той си хареса.

Малко по – късно, когато беше в таксито на път за хотела един спомен от детството й изплува и тя се усмихна. На петият им рожден ден с Раул тя бе получила красива пееща и говореща кукла, а брат й подобно мече. Анджелика си спомни съвсем ясно как беше оставила куклата настрани и се бе сгушила в мекотата на голямата плюшена играчка. Раул ревниво й беше обяснил, че мечето е негово, а куклата е за нея, тя дълго бе протестирала и в крайна сметка се беше разплакала безутешно. Веднага баща й бе излязъл и не след дълго се беше върнал със същото мече. Не спирайки да се усмихва тя си спомни как майка й , за да могат да различават двете играчки бе пришила на ухото на нейният Ото едно розово цветенце. Сега тя осъзнаваше, че подсъзнанието й я бе върнало в щастливите и безгрижни детски години и затова без да се замисля беше решила, че това ще е подаръкът за Принс, който днес ставаше на 4 години.



Когато влезе в хотелският апартамент, съпроводена от пиколото, който й беше помогнал с обемистият подарък, Анджелика бе посрещната от детска глъч и смях. Принс и Парис се гонеха, а Майкъл хранеше Айзая с торта.

Принс я видя и дотичвайки застана пред нея и погледна мечето, после нея и веднага след това очите му окончателно се впиха в голямата играчка.

Анджелика клекна и усмихвайки му се попита:

- Чудех се, дали днес някой има рожден ден!? Ще ми помогнеш ли да разбера кой е?

- Аз! – Извика той.

- О! Честит рожден ден, миличък! Ела да те гушна!

Той пристъпи към нея, а тя го прегърна плътно към себе си и докато го бе обгърнала видя погледът на Айзая. Синът й отстрани ръката на Майкъл и слезе от столчето си и дотича при тях и започна да избутва Принс с думите:

- Това е моята мама!

Анджелика беше изумена от реакцията му и усещайки как Принс послушно му се подчинява каза:

- Айзая, извини се веднага!

- Няма!

- Направи го, Айзая! Не искам никога повече да блъскаш дете по този начин!

Принс вече беше застанал малко встрани от тях с преплетени пред себе си пръстчета на ръцете и гледаше разиграващата се пред него сцена с недоумение и широко отворени очи.

- Няма! Ти си моята мама!

- Да, но аз обичам и Принс и затова го гушкам. Сега се извини!

- Не!

- Добре. Тогава съм ти сърдита

След това се престори, че не усеща опитите на сина си да му обърне внимание, докато я подръпваше и викаше. Анджелика посегна за мечето, което седеше малко зад нея и каза:

- Заповядай, Принс! Това мече ме срещна, докато бях навън и ме попита, дали не познавам някой, който днес става на 4 години. Някой, който много е слушал и аз веднага му отговорих, че познавам такова дете.

Принс гушна играчката, която беше толкова голяма, че той сякаш се загуби в нея и нежно се усмихна.

От разстояние се чу гласа на Майкъл:

- Принс, не забрави ли нещо?

За миг той се поколеба, но след това разтвори ръчички и прегръщайки отново Анджелика каза:

- Много благодаря!

- Моля – отговори му тя. – Харесва ли ти?

- Да, много! – И той отново я пусна, за да се сгуши в мечето.

В този момент Айзая се разплака и хвана ръката на Анджелика.

- Мамо! – Опитваше се да привлече вниманието й той.

До сега бил само мълчалив свидетел Майкъл се изправи и се приближи до тях заедно с Парис, която гледаше недоверчиво към Айзая и в същото време с любопитство към брат си и подаръкът му.

- Мамооо! - Не спираше Айзая.

- Сърдита съм ти и те моля да спреш да плачеш. Ще ти се сърдя, докато не се извиниш на Принс.

Той сякаш не я чу и се свлече на пода, продължавайки да плаче и ритайки с малките си крачета, опитвайки се да събуди състрадание.

Анджелика го погледна и въпреки че вътрешно я болеше да го вижда как се измъчва в същото време изпитваше и силен гняв заради демонстрацията, която той й поднасяше. Майкъл го съжаляваше и всеки негов вопъл го караше да иска да го вземе в ръцете си и да го прегръща, докато той се успокои. Но и двамата се преструваха, че не го чуват и започнаха да говорят с Принс и Парис за мечето.

- Как му е името, Принс? – Попита Майкъл.

Принс повдигна вежди, замисли се за кратко и каза:

- Cuddle – и отново прегърна мечето.

- Ооо! Много хубаво и подходящо име – усмихна се Майкъл.

Айзая се изправи и подсмърчайки и с мокро лице си проправи път между тях, застана пред Принс и каза:

- Извинявай!

След като го направи извърна очи изпълнени с молба за прошка и към Анджелика.

- Това не е достатъчно. Прегърни го!

Той изпълни думите й без никакви възражения и след като тя почисти лицето му започна да разглежда заедно с другите две деца огромната мека играчка.

Анджелика се изправи и се запъти към стаята си.

- Анджи, – извика я Майкъл – остани! Моля те!

Тя за миг забави ход и се поколеба, но след това продължи. Една малка ръка се пъхна в нейната и Принс усмихнато й каза:

- Анджи, ела! Има торта.

- Отивам да се преоблека и ще дойда – също му се усмихна тя. – Нали може?

- Да, но побързай, за да не свърши. Много е хубава!

- Добре. Обещавам, че ще побързам.

Тя влезе в спалнята и бавно свали палтото си, а след това седна на стола и се загледа през прозореца. Усещаше, че е на предела на силите си и трябваше да вземе окончателно решението си, а не да го отлага ден след ден и да агонизира, сблъсквайки се непрекъснато с Майкъл. Тези срещи я караха да изпитва още по- силно болката от обидата, която той й беше нанесъл безпощадно и да се чувства като натрапница в живота му. Трябваше по- скоро да замине за LA и да се опита да излекува наранените си чувства.

На вратата се почука.

- Да – каза безизразно тя.

Майкъл влезе, приближи се и седна срещу нея на края на леглото. За кратко той мълчеше, наблюдавайки я, а след това въздъхна и тихо каза:

- Грейс дойде и аз използвам момента, за да поговорим.

- Няма вече какво да си кажем, Майкъл.

- Има, Анджи. Знам, че много сгреших, но… Ах, как не ми се иска да казвам изтъркани и клиширани фрази!

- Тогава недей – прекъсна го тя.

- Обичам те, Анджи! Много те обичам! Ако си тръгнеш отново аз не знам как ще продължа да живея без теб?! Само ти и децата сте смисъла на живота ми… Знаеш ли, че напоследък често мисля за смъртта?

- Майкъл! – Възкликна Анджелика.

- Не го искам, но се случва – продължи той сякаш не я беше чул. – Живея под непрекъснато напрежение и стрес, в болка и безсъние… Ако и сърцето ми е болно… Анджи, не знам колко дълго би издържало?!

- Не говори така, моля те!

- Знаеш ли какво е физическото ми състояние, скъпа? Знаеш ли какво е да не можеш да се излекуваш, да се страхуваш да дойде нощта… Толкова е трудно да се живее в непрекъсната болка.

- Майкъл, не ме карай да изпитвам вина и съжаление. Аз съм ти ядосана. Ти ме излъга, почти ми изневери, а ми беше обещал, че няма да я допускаш близо до теб. Защо не спази обещанието си? Толкова ли силно те привлича? Омръзнах ли ти вече? Защо не искаш да ме пуснеш след като имаш нужда от друга жена? Ти отново постави на изпитание връзката ни… Страхувам се, Майкъл, защото аз вече усещам как почти не е останало не наранено място в сърцето ми. Боли ме, защото ти стоиш пред мен и ми казваш, че ме обичаш, а тази любов ме смазва.

- Знам, че няма да ми повярваш, но искам да ти го кажа. Харесвам Джоана. Излишно е да те лъжа, но съм сигурен, че дори и ти да не съществуваше аз нямаше да бъда с нея. Знам, че това, което ще ти кажа ще те нарани, но аз бях… бях се забравил, защото беше хубаво да чувствам женска плът, но се спрях и не беше заради теб, Анджи. Аз просто не съм такъв, никога не съм бил и няма да бъда. За кратко тя ме предизвика и заслепи. Знаеш от колко дълго време не сме били заедно с теб. Понякога имам чувството, че слабините ми ще се взривят…

Тя го гледаше.

- Защо ли се оправдавам?! – Продължи той. – Няма нищо, което би могло да извини поведението ми, знам го. Ще приема всяко твое решение. Няма да те карам да ми простиш. Жадувам да го направиш, но няма да те моля. Знам, че много те нараних през годините и разбирам, че не можеш да се примиряваш с моите неволни грешки непрекъснато. Аз може би наистина не заслужавам любов…

Майкъл се изправи и тръгна към вратата. Анджелика го настигна и сложи ръка на рамото му. Той се извърна. Тя го прегърна.

- Не знам как, но ме караш да те обичам повече от себе си. Това е… Ти ме пречупи. Мразя се заради слабостта си!

- А аз съм толкова благодарен заради нея!

- До кога така, Майкъл? Не може ли най – после да бъдем спокойни във връзката си?

- Вече ще бъде така. Не искам да казвам: „Обещавам”, но… Обещавам ти!

Пред вратата се чуха виковете на децата им и гласа на Грейс, който казваше: „Не! Недей!”, но вече беше късно и Парис нахлу, тичайки и смеейки се при тях, а след нея влетяха Принс с Айзая.

- Майкъл, съжалявам! – Каза Грейс, заставайки на вратата.

- Нищо, Грейс – усмихна се Майкъл.

След това той забрави, че е мъж на 43 години и се превърна в малко момче впускайки се във всевъзможни лудории с децата. Те не се отделяха от него и смехът им за дълго огласяше апартамента. Анджелика бе участвала заедно с тях в игрите, но в един момент се беше отказала и само ги бе наблюдавала щастлива да чува радостните им възгласи.

Когато Майкъл най – сетне седна до Анджелика задъхан и усмихнат, децата се качиха на дивана при тях нетърпеливо очаквайки продължение на забавлението си.

- Анджи, чакам гости тази вечер и се надявам това да не те притеснява.

- Трябва ли? – Попита тя.

- Не. Информирам те, за да не се изненадаш.

- Благодаря! Ние след малко с Айзая ще си вземем душ и ще поспим.

- Защо не оставиш Айзая на Грейс и не си вземеш душ с мен.

- О? Ооо! Ти наистина не си губиш времето. Нахален си.

- Защо?

- Защото единственият мъж, с който искам да си взема душ в момента е ето този.

Тя взе в ръцете си Айзая, сложи го да легне на дивна и надвесвайки се над него започна да го целува където й попадне, с той ритайки с крака се заливаше в смях.

Майкъл я наблюдаваше и изгаряше от любов и желание. След Коледа в Невърленд те не бяха правили секс, заради месечният й цикъл, а веднага след Нова Година тя си беше заминала. Майкъл, дори не искаше да си спомня за вечерта, когато тя бе дошла да му каже, че ще заминава за Европа. По негови изчисления те не бяха били заедно близо 2 месеца и в момента той едва издържаше на присъствието й, непозволяващо му да докосва и има. Ръката му погали гърба й и тя се обърна към него. Молбата в очите му беше разбиваща.

- Да, Майкъл? – Престори се, че не разбира тя.

- Моля те!

- Не, не ме моли. Аз все още съм ти много сърдита и наранена.

- И все пак… Моля те! Позволи ми да те обичам!

Парис беше застанала пред тях и чувайки последните им думи, сложи ръка върху коляното на Анджелика и заставяйки я да я погледне помоли почти като баща си:

- Моля те, Джи, обичай тати!

- Аз го обичам, принцесо. Много го обичам.

Парис я гледаше с недоверие.

- Наистина мъничка красавице, обичам го!

- Гушни го! – Помоли тя.

Анджелика се обърна към Майкъл, който оставаше изключително сериозен и се гушна в него. Използвайки близостта й той й прошепна:

- Не се притискай плътно. Моля те!

- Майкъл! – Възкликна Анджелика.

- Говоря сериозно, Анджи.

Тя бързо се отдръпна от него, но Парис, продължавайки да ги гледа даде следващото си нареждане.

- Целуни го по устата.

- Парис! – Възкликна Майкъл. – Отивай да си играеш.

- Не! Джи да те целуне – настояваше тя.

Майкъл се наклони напред и гледайки я сериозно и с тон нетърпящ възражения каза:

- Парис, отивай да играеш, за да не те накажа!

Тя го погледна възмутено и констатира:

- Значи тя не те обича.

- Как ти хрумна това, малка госпожице?

Парис сви рамене и се отдалечи, повтаряйки „Джи не обича тати”, а след това заставайки до Грейс я попита:

- Ти обичаш ли тати?

- Парис! – Извика Майкъл. – Върни се тук!

Парис се приближи отново, сложи ръчичките една върху друга върху бедрата на баща си и след това облегна брадичката си върху тях. Сините й очи се впиха в тези на Майкъл и тя послушно зачака какво ще й каже той.

- Парис, извини се на Анджи, моля те!

- Защо?

- Защото я обиди, поставяйки под съмнение чувствата й – обясни й той.

- Моля? – Попита неразбираща сложната му формулировка тя.

- Извини се, защото я обиди.

- Не съм, тати. Аз те обичам и те целувам.

Парис демонстративно се качи в него и обгръщайки го с малките си ръчички го целуна по устните, а след това поглеждайки към Анджелика, каза:

- Ето така, Джи.

Анджелика едва удържаше смеха си, защото това мъничко създание не спираше да я изумява заради нещата, които говореше понякога. Тя се наклони към Майкъл и го целуна по бузата.

- Така ли?

- Неее, по устата.

- Парис, престани! – Помоли я Майкъл.

Андджелика, решила да изпълни желанията на Парис до край докосна любимите устни на Майкъл със своите внимателно и ефирно и се отдръпна.

- Ето, готово. Видя ли? Обичам го.

- Неее! Ето така.

Тя отново прегърна Майкъл, а устните й за дълго останаха върху неговите. Когато тя се отстрани той вече не бе издържал и се смееше.

- Отивай при брат си и Айзая, Парис, защото, ако останеш още малко тук наистина ще те накажа. Гледай ти каква малка умница се извъди!

Грейс ги гледаше от разстояние и също се усмихваше, а Майкъл срещайки погледа й поклати изумено глава.

- Аз обичам тати, а ти не! – Заключи Парис, тръсна глава и се отдалечи.



Гостите на Майкъл вече бяха дошли и Майкъл се чувстваше некомфортно, защото беше казал, че ще ги запознае най – после с жената, за която от много време не спираше да им говори, а тя не идваше. Той се извини и преминавайки през всекидневната се скри от погледа им и застана пред вратата на спалнята на Анджелика, почука и когато чу гласа й, влезе вътре.

- Анджи, защо го правиш?

- Тихо, Майкъл. Едва сега го приспах.

Тя се изправи и направи знак на Майкъл да я последва в банята, за да разговарят. Внимавайки да не предизвика шум тя затвори вратата, когато той влезе и попита:

- Какво искаш от мен?

- Ела при нас. Те са ми приятели и искам да се запознаете.

- Ти познаваш ли моите приятели?

Майкъл въздъхна. Анджелика беше Анджелика и не можеше да не го накара да се чувства сякаш се вози на скоростен влак. Попадаше в тъмни и дълги тунели и когато се питаше, дали мрака ще господства завинаги излизаше от тях и в очите му плисваше заслепяваща светлина и разноцветни багри с главозамайваща наситеност започваха да танцуват пред очите му. Сега се чувстваше по същия начин. По стените на тунела бяха започнали да играят слънчеви петна, но все още бяха почти незабележими и Майкъл с нетърпение очакваше зарята на деня да се появи.

- Да, някои от тях познавам много добре. Боже, Анджи, предлагам ти възможността да седнеш на една маса и да разговаряш с хора, за които света говори, които са блестящи умове, а ти се държиш като разглезена примадона. И в крайна сметка нежеланието ти да дойдеш обижда мен и ме поставя меко казано в неловка ситуация. Имаш ли идея, колко пъти сме разговаряли за теб с Шмули? Колко съвети ми е дал? Защо сега не искаш да те представя на него и Деби? Дай ми една разумна причина. Една.

- Неудобно ми е – простичко му отговори тя.

- Защо, мила? – Изненада се Майкъл и тона му омекна.

- О, ти не би могъл да го разбереш. Хайде, Майкъл, този човек е дебатирал със световни умове и лидери, чела съм го… Ще се чувствам абсолютен придатък на вечерята ви. Коя съм аз? Не мога, не ме моли за това.

- Мендес, ти имаш блестящ ум, оригинално и аналитично мислене и никога повече не ти разрешавам да говориш така за себе си. Ти не можеш да си придатък и никога няма да бъдеш.

- Моля те, измисли нещо. Кажи им, че съм болна, че е вирус и ще ги заразя, но не ме карай да дойда там и да се чувствам нищожна. Недей.

- Анджелика, излез от тук и се облечи! След това ще отидем двамата при тях и… Не, да не си посмяла да ми противоречиш! – Прекъсна желанието й да каже нещо Майкъл. – Аз сега ще върна там, защото е обидно да ги оставям за по- дълго сами и когато се дойда след малко искам да си готова.

Той излезе без да й остави време да му се противопостави още веднъж и се върна при гостите си.

На Анджелика почти й се доплака. Майкъл наистина не можеше да разбере на какво искаше да я подложи и тя все още се опитваше да измисли удачна причина, която да извини отсъствието й от вечерята. Много рядко се чувстваше по този начин, защото имаше правилна преценка за себе си и за интелекта си, но Майкъл започваше да я представя на личности, пред които тя благоговееше или хора, за които тя беше чувала и знаеше, че са лидери в онова, на което са се отдали. Тя обличаше правата си черна пола и меката бежова вълнена блуза и си мислеше, че появата й ще е напълно ненужна.

Малко след като беше сложила малката брошка с форма на пеперуда Майкъл се върна при нея.

- Готова ли си? – Попита той.

- Да - каза тя и повдигна крак, за да намести по- добре обувката си.

- Добре. Да отиваме тогава и, моля те, махни тази физиономия на осъден на смърт от лицето си! Понякога си такова бебе.
- Ти не разбираш.

-  Не, напротив, разбирам, но опасенията й страховете ти са безпочвени.

 На масата тихо разговаряха мъж и жена и когато Майкъл и Анджелика влязоха в при тях те бързо се изправиха и Майкъл ги представи едни на други.

- Слушал съм толкова много за Вас, Анджелика, че е голяма радост за мен, че най – сетне мога да Ви срещна! – каза Шмули, докато държеше дланите й между своите.

- За мен е удоволствие, равине.

Майкъл седна след Анджелика и докато тя и гостите му се запознаваха с нея, засипвайки я с въпроси той вътрешно се вълнуваше за нея и се надяваше да не се чувства неудобно.

В мига, в който Шмули каза: „Майкъл ми е казвал, че си от Маями”, а тя му беше кимнала и той беше допълнил „Аз съм израснал там.”, разговорът бе добил съвсем друг обрат. Почувствала се в свои води Анджелика започна да дискутира с него за родното си място, да си разказват интересни случки от детството и да си споделят за любими места в Маями.

Майкъл и Деби заговориха за децата и вечерята потръгна изключително леко и приятно. След малко те заедно се смееха на историята, която Майкъл им разказваше за Принс и опитите му да докаже на баща си колко е пораснал.

Анджелика не бе очаквала да се почувства толкова комфортно в компанията на тези хора, но те бяха толкова земни, без никаква суетност или опит за изпъкване, че скоро тя забрави за първоначалното си смущение.

- Както не рядко съм казвал аз не вярвам, че жената търси само любовта в мъжа – каза Шмули.

- А какво друго би желала тогава? – изненада се Анджелика.

Майкъл и Деби сякаш по команда се облегнаха назад и едва доловими усмивки заиграха по лицата им. И двамата с удоволствие очакваха зараждащият се диалог между Анджелика и Шмули и познавайки партньорите си изгаряха от желание да разберат, дали ще се наложи той дълго да я убеждава в тезата си или тя бързо ще се съгласи.

- Ти как мислиш? – Попита той. - В крайна сметка самата ти си жена. Разкажи ми за твоите нужди.

- На първо място от мъжа до себе си аз търся любов, а след това трябва да мога да му се доверя и да ми бъде безпрекословна опора във всеки един момент… Да уважава свободата ми и да не я заключва, да ме кара да се смея и да бъда дете… И да ме обича – усмихна се тя.

Шмули също й се усмихна и опирайки лакти на масата опря брадичка върху поставените му една върху друга длани и светлосините му почти сиви очи я погледнаха въпросително.

- Помисли си още малко. На първо място, когато срещнеш даден мъж и той ти харесва, харесва ти много, толкова много, че тялото ти казва, че иска да е баща на децата ти, какво желаеш от него в този миг?

- Познавам ли го? – Попита Анджелика.

- Няма особено значение. Може да е напълно непознат, може да сте се запознали току – що, а е възможно да го познаваш от дълго време.

- Ако е от много време и той не ми е обърнал внимание едва ли има значение какво искам аз.

- Не измествай плоскостта на разговора и въпроса, въпреки че от части ти току – що намери сама отговора без да се усетиш.

Анджелика го погледна въпросително, опитвайки се да си припомни какво беше казала и след това попита:

- Какво казах, за да дам отговора?

Равинът отново се усмихна и повтори думите й, а след това допълни:

- Сега откриваш ли го?

- Не – поклати глава Анджелика.

- Добре. Кажи ми, ти имаш ли сплотено семейство, в което цари любов?

- Да.

- Защо ти е тогава любов и от мъжа? Ти я имаш и дори в семейството ти е в най – чистата й форма. Тя не подлежи на тестове. Там е безпрекословна.

- О! Любовта между мъжа и жената е различна – не се съгласи тя.

- Не говори за секс и за физическо привличане. Нали говорим за любов?

- Да, но когато мъж и жена се обичат секса не може да не бъде включен в тази любов. Аз не желая родителите си и брат си.

- Но, мила, ти можеш да получаваш секс и без любов и то много добър секс. Случвало ли ти се е?

Майкъл погледна към Анджелика, очаквайки отговора й с интерес, защото не го знаеше.

- Да. Един – два пъти – каза тя и се изчерви от признанието си. – Но е много по – хубаво, когато обичаш и си обичан.

- Това е безспорно и не подлежи на коментар от моя страна. Искам да върна обаче нещата в самото начало – Шмули се облегна назад и изваждайки кърпичка от джоба си свали очилата си и започна да полира и почиства стъклата им. – Стигнахме до срещата с мъжа. Той ти харесва и ти би искала да го опознаеш. Да кажем, че сте на купон и наоколо гъмжи от красиви жени. Има и по – красиви от теб…

- Не може да има по- красиви от нея – прекъсна го Майкъл.

Шмули се усмихна, а Анджелика хвана ръката на Майкъл и той я пое в дланта си.

- О, сигурен съм, че мислиш така, Майкъл, но сам разбираш, че оценката ти е субективна. Ако за теб тя е най – красивата жена на света за мен моята е най – красива… Но… нека отново отидем на купона. Ти виждаш мъжа. Очарователен е, спира ти дъха… Какво искаш ти, Анджи?

- Искам да спре да забелязва всички наоколо и да обръща внимание само на мен.

- Ето, това е, мила моя – повиши глас той, сочейки я с показалец. - Ти не искаш любовта му на първо място. Ти искаш той да те избере. Теб и никоя друга. Затова не оставаш при мама и тати, който ти дават най – безкрайната любов на този свят, защото подсъзнателно знаеш, че тази любов е основана на вътрешна „принуда”. Те те обичат, защото си тяхно дете и това няма как да се промени и остава завинаги в живота ви, но ти искаш да си уникална, да си единствена и незаменима и мъжа до теб да е направил избора си съвсем съзнателно и не под въздействието на родова връзка. Искаш да казва, че няма по – красива от теб, както го направи Майкъл преди минута. Желаеш да забелязва само и единствено теб в океан от лица и да си избраната и специалната.

- Вие с Майкъл говорили ли сте за това? – Попита Анджелика.

- Разбира се и мисля, че той разсъждава по същият начин.

- Наистина ли?! – Изненада се Анджелика и само Майкъл знаеше повода за колебанието й.

Те още дълго разсъждаваха на подобни теми и Анджелика се радваше, че Шмули и Деби са там, че са толкова непринудени събеседници. Равинът не й даваше готови отговори, не я караше да слуша дълго за вижданията му, а в съвсем достъпен и нормален диалог я принуждаваше сама да стига до неговите заключения. Майкъл и Деби също участваха равностойно в разговора и времето летеше неусетно.

Шмули се обърна към Майкъл:

- Готов ли си за утре?

- Разбира се. Вълнувам се, Шмули, защото знаеш колко е важно за мен.

Анджелика погледна въпросително към Майкъл, но нищо не каза, а той спомняйки си, че тя не знае за проекта им с равина се обърна към нея и каза:

- Извинявай, но не съм ти казвал, защото ти беше в Маями. Двамата с Шмули регистрирахме фондация „Излекувайте децата”, чиято главна идея е да помага да се заздрави или да се осъществи връзката между деца и родители. Утре ще бъдем в Карнеги Хол, за да говорим за фондацията и целите й.

- О! Това е прекрасно – каза Анджелика. – Може ли и аз да присъствам?

- Разбира се. Ще се радвам да го направиш.

- Готова ли е речта ти, Майкъл? – Попита Шмули.

- Почти. Имам няколко места над които бих искал да поработя, но в общи линии е готова.

- Искаш ли да ми я покажеш?

Майкъл кимна и те двамата станаха и оставиха Деби и Анджелика с извинението, че дълга ги зове.

- Как е да бъдеш избрана от Майкъл, Анджи? – Попита я Деби.

Анджелика не се почувства застрашена да отговори на този въпрос и двете се впуснаха в откровения за връзки, деца, носталгията, която е изпитвала Деби по родната Австралия или как се отглеждат 9 деца.

Майкъл и Шмули прегледаха речта, поговориха за фондацията, в която Майкъл гореше и не спираше да се надява да помогне и да достигне до колкото може повече семейства и сърца. Шмули го погледна, докато той разпалено му обясняваше колко добре върви лечението на Гавин и попита:

- Майкъл, намираш ли достатъчно време за това момиче?

- Какво?

- Не забравяй и чувай нуждите й, Майкъл.

- Правя го, Шмули. Аз я обичам, за Бога. Кое те кара да мислиш, че не й отделям достатъчно внимание?

- Не знам. Просто усещане. Сякаш тя има нужда от повече.

- Виж, имахме малък проблем, който сега вече почти сме изгладили и вероятно за това ти се струва малко несигурна.

- Може би. Значи тя е избраната?

Майкъл се усмихна срамежливо, но кимна уверено:

- Да, тя е. Наистина съм щастлив, че я срещнах, защото можеше и да не се случи. А тя е прекрасна – чувствена, нежна, а в същото време събрала всички стихии на този свят и нещадяща ме да ги изсипе върху мен, ако се налага. Шмули, когато я погледна виждам неродените си деца в очите й. Важна ми е като въздуха. Тя е на първо място с децата и музиката. Виж, понякога си мисля, че не бих могъл да живея без нея. Не знам с какво толкова ме е обсебила, но около нея сякаш съм пленник на вуду магия. Греша, наранявам я, позволявам й да ме обижда така както на никого не бих позволил, но след това, Господи, след това, когато я усетя гореща и покорна в обятията си, когато ме дари с свежите, ароматни цветове на любовта си аз съм готов на… на всичко за нея. Същото усещам за децата и за никого друг. За дете и за Анджелика бих преместил планини и океани. Понякога съм си мислел, че това чувство ще отшуми и ще дойде ред на осъзнатата, разумна любов и точно тогава тя се появява в цялото си магическо съвършенство и аз съм роб, принуден да се унижава, ако се налага и да целува нозете й, да й се кланя като на идол… А ти я виждаш каква е – крехка като порцеланова кукла, нежна като листенце на роза, деликатна…

Майкъл въздъхна и спря да говори, а Шмули го гледаше сериозен и след кратко мълчание добави:

- Внимавайте да не изгорите, Майкъл. Това е повече, отколкото един човек може да понесе.

- Не ме интересува, Шмули. Това усещане си струва да горя като факла.

- Толкова пъти сме говорили за нея, но ти никога не си ми споделял, че е толкова обсебващо.

- Сега го отдай на виното – усмихна се Майкъл. – Искаш ли още една чаша?

- Не, благодаря ти! Ще трябва да тръгваме, защото ни чака път и вече е късно – отговори Шмули и се изправи. – Майкъл… Да махнем онази час в речта ти за това, че съм обещал да ти намеря жена. Струва ми се, че е ненужна.

- О, нека остане. Нека разберат, че не искам журналисти близо до себе си.

- Добре. Ти решаваш, но дано Анджелика го изтълкува по този начин.

- Рано е да научават за нея, равине. Не искам все още да я изваждам на първите страници на всички таблоиди. Веднъж й го причиних. Сега ще се опитам да я опазя възможно най – дълго. Нека света си мисли, че съм необвързан.

 Следва продължение...


Моля, гласувайте и коментирайте главата!