Повече от чувство 77

26 декември 2000 год. 
Невърленд 

Майкъл и Анджелика седяха на дивана и се смееха, докато гледаха записа от разопаковането на подаръците на Коледа. Айзая седеше върху велосипеда си на три колела и не знаеше какво точно трябва да прави, а Принс му слагаше крачетата върху педалите и му обясняваше как трябва да го управлява. Айзая го гледаше в недоумение и най – накрая Принс започваше да го бута, а той се заливаше в смях. Парис не се впечатляваше от момчешките игри и седнала на пода „разговаряше” с подарената й от Анджелика кукла и й показваше как да свири на малкия синтезатор. Звука, който се носеше беше висок и нехармоничен, но тя не спираше да опитва.

- О! Виж Принс! Той наистина е добър учител.

- Да, отвори ми се проблем с тази триколка и с комплекта за оцветяване. Сбогом чисти стени! – усмихна се Анджелика. – Майкъл, благодаря ти, че направи всичко това възможно.

- Нищо не направих. Аз просто исках никой от вас тримата да не страда. Мисля, че най – сетне можеш да отдъхнеш. Радвам се, че Дилън и семейството му се оказаха съпричастни и разумни хора, Анджи, защото можеше да не завърши така.

- Знам, Майкъл. Знаеш ли, сега имам чувството, че ще позволя на Дилън да се вижда със сина си много по- често. Аз нямам право да лиша Айзая от баща. Осъзнах го. Просто ще се наложи да свикне с него и да го приеме за близък човек. След това ще могат да са заедно колкото пожелаят.

- Да, това е важно. Прехода. Да се почувства наистина свързан с баща си.

- Никога няма да забравя как реагираха, когато влезе с мен в дома на родителите му – тя се усмихна. – Мислиш ли, че защото беше ти нещата минаха така добре? Понякога се питам, дали щяха да са толкова услужливи, ако не бе бил ти?!

- О, вероятно съм повлиял. Аз мога да бъда убедителен.

- Не, Майкъл. Знаеш за какво говоря.

Той въздъхна:

- Да, знам. Може би, Анджи. Хората винаги се променят около мен. Знам го. Името ми ги респектира. Не искам да е така, но нямам друг избор. Но не мога да отрека, че отваря и много добре заключени врати – той се усмихна.

- Не знам. Аз така силно се влюбих в теб, че това благоговеене пред идола на милиони го пропуснах.

Чу се шум от търкалящи се колела и тя погледна Майкъл, повдигайки вежди. Обърна се в очакване Айзая да се появи и не след дълго той и Грейс влязоха при тях.

- Здравей, Айзая – каза тя и стана, за да го гушне. - Защо не спиш, миличък?

Грейс отговори вместо него:

- Събуди се преди малко. Нямаше как да го спра в желанието му да се качи на новата си играчка.

Айзая се опитваше да накара Анджелика да го пусне, за да седне отново на триколката си и тя изпълнявайки желанието му го постави върху нея.

- Грейс, Парис и Принс спят ли все още? – попита Майкъл.

- Да, Майкъл.

- Мисля, че е време и те да стават, защото не искам довечера отново да водя спорове с тях, че трябва да спят. Знаеш, че чакам гости.

- Добре, отивам да ги събудя тогава. След като закусят мисля да ги заведа на разходка до зоопарка. Времето е прекрасно.

Майкъл кимна и погледна към Анджелика, която наблюдаваше сина си и се усмихваше, докато той й махаше.

- Анджи?

- Да? – Отговори му тя без да се обръща.

- Имаш ли нещо против да те оставя сама за известно време?! Искам да поработя малко.

- Не, разбира се. Аз ще се кача горе и ще почета. Мисля, че ще се окажеш прав за развръзката.

- Казах ти – усмихна се той.

В стаята връхлетяха шумно Парис и Принс и един през друг започнаха да обясняват разпалено, че искат да видят всички животни и след това Парис погледна невинно и попита:

- Тате, а може ли една близалка?

Погледа й не се откъсваше от оставената от Майкъл при влизането им близалка, която почти беше привършил и сега тя стоеше върху празната чиния, в която бе бил тоста на Анджелика.

- Не, Парис, съжалявам, но трябва да ти откажа. Днес ти вече получи своята.

Тя за кратко се намръщи, но след това усмихната и с грейнали очи го помоли този път за бонбони. Майкъл я взе върху коленете си и отказвайки й отново, проследи как Анджелика се отдалечава с чинията към кухнята.

Грейс беше в там и приготвяше следобедната им закуска. Тя се усмихна вяло на Анджелика и попита:

- Искате ли да дойдете с нас?

- Имаш нужда от помощта ми ли, Грейс?

- Не. Но, ако вие желаете да се разходите ще ми бъде приятно.

За първи път Грейс се държеше така с нея. В повечето случаи я гледаше като натрапник в дома на Майкъл и поканата й изненада Анджелика.

- Съжалявам, Грейс! Много бих искала да дойда и разбирам, че децата, за които трябва да се грижиш не включват и сина ми, но аз… съм доста уморена и искам да си почина малко. Ако има проблем с Айзая той може да остане при мен.

- Разбирам. Друг път – каза Грейс и извади от хладилника минералната вода. – А колкото до Айзая аз нямам проблеми с него. Той е добро и послушно дете.

Анджелика почти не чувстваше кръста си. Беше в цикъл и спазмите я караха да стиска стоически зъби, за да не се предаде на неприятното болезнено усещане, което я разкъсваше. Имаше силна необходимост да легне и знаейки, че довечера й предстои среща с много важен човек в живота на Майкъл и човек, пред чието име тя благоговееше искаше да съумее поне малко да се освежи и да не изглежда зле.

Грейс извика децата в трапезарията и усмихвайки се отново на Анджелика отиде при тях. Докато излизаше от кухнята покрай нея минаха Айзая и Принс, които се държаха за ръце и тя им се усмихна, а Принс каза:

- Айзая не е виждал лама.

- Напротив. Нали бяхме преди няколко дни в зоопарка и я видяхме, зайче? Не помниш ли? Онова голямото нещо, което ти нарече „бяло конче”? – Тя клекна пред тях. – Спомни ли си, слънчице?

Айзая я гледаше с изумрудените си очи и в тях тя четеше колебание, но след това те се проясниха и той попита:

- Което Майкъл хранеше с тревичка ли?

Анджелика се усмихна, защото си спомни, че Майкъл беше хранил почти всички животни и не можеше да знае за кое точно говори сина й, но тя поклати утвърдително глава и го гушна:

- Да, същото. Бялото с дългия врат и красиви големи очи.

- Прилича на камила – опита се да помогне Принс.

- Да, малко.

Анджелика гушна Айзая и се изправи с него в ръце. Принс послушно тръгна с тях, като вървеше плътно до нея. Тя погледна към него, а той й се усмихна и тя му подаде ръката си, в която той сложи своята мъничка длан. Когато влезнаха в трапезарията Парис вече прилежно седеше на стола си и двете с Грейс чакаха появата на момчетата, за да закусят. Анджелика помогна на Айзая да седне и когато се изправи един силен спазъм в корема я накара импулсивно тихо да простене и очите на Грейс се впиха в нея.

- Добре съм – усмихна й се тя.

- Сигурна ли си? Изглеждаш пребледняла.

- Да. Просто… Знаеш… Женски период.

- О! Разбирам. Пила ли си нещо?

- Да, преди около 2 часа пих “Tylenol”, но почти не ми помага. Скоро не ме беше боляло така.

.- Аз ползвам „Ibuprofen” или “Midol”. Ако искаш мога да ти дам. Може би ще те облекчи повече от „Tylenol”.

- Да, ще пробвам. Благодаря ти! Наистина е силно.

Грейс я помоли да остане при децата и след малко се върна с таблетките. Анджелика изпи една и силно се надяваше до вечерта да може да се почувства поне малко по- добре. Тя се върна при Майкъл, който говореше по телефона и разпалено спореше за нещо. Той й се усмихна и каза:

- Ако искаш се качи горе. Мисля, че разговора ще е дълъг и отегчителен. Почини си. Не изглеждаш добре.

- Благодаря ти! Но наистина ме боли.

- Когато свърша с разговора ще дойда при теб. Отиди да полегнеш.

Анджелика се качи горе и се опита да чете, но не можеше и затова просто се отпусна и затвори очи в очакване действието на лекарството да се прояви. Скоро тя усети как то наистина започна да действа и когато Майкъл влезе тя можа само да се гушне в него и след малко да заспи, освободена от болката.

Когато се увери, че тя заспа дълбоко, Майкъл внимателно се измъкна от обятията й и слезе в студиото си. Набра нечий номер на телефона си и след като се свърза каза:

- Здравей, Мариша. Майкъл е… Получих я. Невероятна е и ще се боря да остане в албума. След седмица пътувам обратно за NY и отново ще се свържем с теб, за да дойдеш до студиото и да я направим…. Да, много я харесвам. Много. Благодаря ти!

Майкъл работи около два часа и след това реши, че е достатъчно и напусна студиото си. Анджелика все още спеше и той седна на леглото до нея и взе книгата си. За кратко успя да се съсредоточи в приятното си занимание, но после мислите му започнаха да бягат от текста и той сложи книгата върху бедрата си, погледна спящата до него Анджелика и се усмихна. За първи път от толкова време той се чувстваше истински щастлив. Знаеше какво предизвиква това усещане и не искаше да го губи никога повече. Никога не беше усещал толкова силно принадлежността си към тази малка общност наречена семейство. Може би се беше случвало, когато бе бил малък, но спомена за силата се губеше като слънце зад облаци и той разбираше, че в настоящия момент всичко беше различно. Обичаше да знае и чувства, че Анджелика е наблизо. Харесваше му, когато децата им понякога рано сутрин ги будеха, катерейки се при тях на леглото. Обичаше истински всяка секунда прекарана сред спокойствието на дома си, сред любовта, която го обграждаше и която го караше да се чувства завършен. Анджелика тези няколко дни беше в прекрасно настроение и бе успяла да предаде на дома му усещането за уют, което успяваше да направи само една жена. Тя беше успяла да го накара да се чувства комфортно и да бъде истински спокоен и да си почива ползотворно. Начина, по който го бе направила оставаше непонятен за Майкъл, но той се надяваше това вълшебно вмешателство да продължава да съществува, защото той осъзнаваше, че има нужда от него и че винаги му бе липсвало. То носеше равновесието в забързаният му, ангажиран живот, който го изпращаше непрекъснато по различни места из целият свят. Майкъл се убеждаваше за сетен път, че иска да има завинаги тази топлина, при която да се сгрява след уморителните си дни и нощи. Вече имаше силна необходимост да успокои ритъма на живота си, да позволи на обикновената хармония да влезе в него и знаеше, че може да го постигне само, ако се потопи и позволи на завършеността и принадлежността към едно семейство, което да нарече свое, да влезе в дните му с подобаващата си сила.

Той остави книгата на върху нощното си шкафче и ставайки влезе в дрешника, отключи сейфа и от там извади една малка велурена кутийка. Не знаеше защо го беше оставил там, а не го беше дал за съхранение в трезора си?! Майкъл се загледа в пръстена, който преди няколко години бе стоял на ръката на Анджелика и сигурен в желанието си да го види отново там се върна в спалнята.

Майкъл седна на леглото, погледа спокойно спящата Анджелика и за кратко се поколеба, дали да я събуди, но след това подчинявайки се на желанието си да сподели с нея обзелото го усещане за пълна хармония се надвеси над нея, отмести косата й назад и нежно целуна врата й.

- Събуди се, скъпа! – Прошепна й той.

Анджелика не реагира и затова той погали лицето й и целуна устните й.

- Хайде, Анджи, събуди се! Трябва да говоря с теб.

Този път тя го чу, издаде онзи толкова познат му стон на недоволство, когато я будят, леко го отблъсна от себе си и му обърна гръб. Майкъл се усмихна, но вече бе късно да се отказва и затова я прегърна през кръста и целуна слепоочието й. Той усети недоволството й още веднъж , когато тя със сънен глас го помоли:

- Майкъл, остави ме да поспя още малко!

- Не мога. Трябва да ти кажа нещо.

Тя все още не отваряше очи и след кратка пауза попита:

- Какво?

Той взе дланта й и пръстенът се плъзна по безименният й пръст, Майкъл целуна ръката й и каза:

- Кажи „Да” отново, Анджи! Обичам те! Искам да бъдем семейство. Искам го с цялата си душа и сърце!

Анджелика бавно отвори очи и обръщайки се към него срещна преливащата от очите му нежност, която се изливаше върху нея и я къпеше в бялата си молба. Толкова много го обичаше, а имаше чувството, че никога не го бе обичала повече, отколкото в настоящият момент. Тя се опита да си спомни какво бе усетила, когато той й постави този пръстен за първи път на ръката, но не успя. Сега всичко беше различно и сякаш много по- логично и осъзнато, защото бяха поставили любовта си на много тестове, бяха разрушили връзката си пагубно, но въпреки че бяха били разделени не бяха спрели да искат да я съградят и възтановят отново, знаейки, че никога няма да могат да бъдат истински щастливи, ако съществуват в пространството, времето и света един без друг.

- Да – простичко му отговори тя.

Когато го изрече почувства, че всичко си дойде на правилното място. Как сякаш няма нищо по- логично тя да бъде неразделна част от неговия живот и той от нейният и да съградят един общ. Усети как пръстена сякаш се сраства с кожата й и става част от нея и как сякаш винаги й бе принадлежал и бе орисана от раждането си да го има на ръката си.

Майкъл я целуна отново и притискайки топлото й тяло към себе си каза:

- Обичам те!

- И аз те обичам! – Отговори му тя.

- Анджи, нека се оженим днес?

- Какво?!

- Да, нека го направим сега! Не искам да чакам повече. Хайде да отидем до Вегас!

Майкъл беше обхванат от толкова силна еуфорична възбуда, че освободи Анджелика от прегръдката си и я погледна с грейнал, трескав поглед:

- Хайде, Анджи!

- Майкъл, не бихме могли да се оженим днес. Аз имам особено отношение към този съюз и държа да бъде направен както трябва. Семейството ми трябва да присъства, искам баща ми да ме доведе до олтара, – тя се усмихна – ей, такива женски мечти и желания.

- Добре – въздъхна Майкъл – но не искам да чакаме прекалено дълго.

- Няма. Може би около година е добре.

- Какво?! Година?!

- Майкъл, аз няма да встъпя в това свещено тайнство както ти си го правил с предишните си бракове. Не искам така. Искам да бъде съвършено.

Той я гледаше с разочарование, но понеже разбираше желанието й не каза нищо, а само кимна. Анджелика видя как еуфорията си отиде от лицето и очите му и го прегърна.

- Аз съм тук, скъпи и никъде няма да ходя, защото те обичам и искам да споделям всеки миг с теб. Но, Майкъл, представи си нещо наистина прекрасно, тържествено, вълнуващо… Така както го описват в най – красивите приказки – с много цветя… трябва да са бели, розови и червени, с нежна музика и на фона на цялата тази възхитителна прелест сме ние, очакващи с трепет да си кажем „Да” и да се вречем пред Бог и целият свят един в друг. Искам това изживяване и ако ти желаеш да си човека, който да стои до мен в този красив ден, ще трябва да почакаш колкото се налага.

Докато тя говореше Майкъл беше легнал по гръб и си мислеше колко прекрасно би било, ако всички тези мечти на Анджелика можеха да се осъществят. Той си спомни за кръжащите над имението му хеликоптери в деня на сватбата на Елизабет и Лари, въпреки забраната и знаеше, че в крайна сметка сватбата му отново ще бъде скрита и тайна и в много тесен кръг. Не желаеше обаче да прекъсва мечтите на Анджелика и затова я остави да говори. Вероятно много скоро тя сама щеше да проумее, че те няма да се осъществят.

- Майкъл?

- Да?

- Съгласен ли си?

- За какво?

- Хей, събуди ме, а сега не ме слушаш.

- Слушам те – усмихна се той. – За кратко се разсеях. Извинявай!

- Обичам много месец септември. Нека я направим през септември. Съгласен ли си?

- Добре. Септември звучи добре.

- Какво има, скъпи? Нещо те тревожи ли? – Вгледа се в него тя.

- Не, нищо, мъничка. Мислех си как всяка болка, която си причинихме ни даде безценни уроци и че въпреки нея нито за секунда не съм спирал да те обичам.

- Аз също. Ти знаеш, че е така.

Вратата на спалнята се отвори широко и в стаята, тичайки влезе Парис и с намусено лице и дишаща тежко се покатери на леглото и се гушна в Майкъл.

- О, какво се случило, принцесо?

- Принс каза, че ти го обичаш повече.

Майкъл я прегърна силно и я целуна:

- Това не е вярно, Парис. Ти си моята принцеса и аз те обичам много.

- Тати, нали когато стана голяма ти ще се ожениш за мен?

Майкъл погледна Анджелика и едва удържайки смеха си, каза:

- Разбира се, но преди това трябва да пораснеш достатъчно, а до тогава ще те помоля да ми разрешиш да се оженя за Анджи?

Тя го погледа за известно време, а след това отправи погледа си към Анджелика и я попита:

- А ти обичаш ли моя тати?

Майкъл също я погледна в очакване на отговора й и повдигна вежди, а една мъничка усмивка озари лицето му и образува любимите на Анджелика бръчици в краищатата на очите му.

- Да, обичам го.

Парис се обърна към баща си и каза:

- Тогава може.

- Благодаря ти! Как беше в зоопарка?

- Хубаво – кратко му отговори тя и отпусна глава върху гърдите му. – Искам другия път и ти да дойдеш – после погледна към Анджелика. – И ти също.

- Добре, бебенцето ми. Другия път ще дойдем и ние.

Анджелика не спираше да се изумява как за нейната крехка възраст тя бе развила толкова добре комуникативните си умения. Майкъл нистина се грижеше затова непрекъсанто да се разговаря с тях и да не се спира да им се поддава нова информация. Но тя продължаваше да бъде учудена как на едно дете, което скоро ще стане на 3 години могат да му хрумнат такива въпроси.

- Майкъл, сигурен ли си, че тя е на 2 години и 8 месеца?

- Да – усмихна се той, знаейки защо го пита Анджелика. – Понякога и мен ме изумява.

В стаята влезе и Принс, който бързо си намери място при тях и започна разпалено да обяснява за всички свои впечатления от разходката. През това време на вратата застана Грейс с Айзая, който я държеше за ръка. Очите му гледаха към тях и в изражението им Анджелика прочете тъга. Тя веднага стана и го взе на ръце.

- Здравей, любов моя – целуна го тя. – Липсваше ми!

Айзая я прегърна силно и въздъхна. В този миг Анджелика си даде сметка, че вече трябва да спре да обсебва така задушаващо сина си, за да може той да не се нуждае така силно от присъствието й около себе си. Трябваше да започне да го прави и заради Дилън. Имаха да извървят дълъг път и се налагаше да бъде човека, който ще осъществи връзката между баща и син, която с течение на времето да се превърне в напълно естествена и закономерна.

- Хареса ли ти разходката, миличък?

- Да. Зая видя… - и той разтвори ръце и ококори очи.

- Мисля, че говори за слона – каза Грейс. – Отново беше много впечатлен от него.

След това Грейс се обърна към Майкъл:

- Майкъл, трябва да ги изкъпя.

- Аз ще се погрижа. Ти си почини. Няма да имаме нужда от теб до вечеря, а ако изникне нещо, аз ще ти кажа. От тук поемаме ние.

Грейс кимна и когато се обръщаше за да излезе, Анджелика си спомни колко много й помогна лекарството, което тя й бе дала и каза:

- Грейс, много ти благодаря!

- О, за нищо. Удоволствие е да съм с тях.

- Не само за това – тя понижи глас – Спазмите спряха. Сега се чувствам много по- добре.

- Радвам се, че са ти помогнали – усмихна се тя.

Грейс се оттегли, а до слуха на Анджелика достигна гласа на Майкъл, който със предизвикателно – съблазнителна интонация попита:

- Кой иска да отидем в банята и да напълним ваната с много пяна и мехурчета, за да свалим прахта от тези личица?

Той се изправи, Принс го последва веднага, а той с Парис в ръцете погледна към Анджелика и Айзая.

- Идвате ли?

- Да, но Айзая каза, че иска сок. Ще сляза да му взема и идвам. Ще се погрижиш ли и за него?

Майкъл пусна на пода Парис и взе Айзая в ръцете, а след това ги подкани да тръгват към банята.

Анджелика слизаше по стълбите, когато до слуха й достигнаха гласовете на тихо говорещите си Грейс и Алекс. Необяснимо защо тя спря и се заслуша в разговорът им. Не обичаше и никога не правеше така, защото беше недостойно, но сега сякаш нещо извън нея я караше да остава стаена на мястото си.

- Не знам, Грейс, – каза Алекс. – но аз мисля, че тяхната връзка няма да продължи дълго.

- Няма значение какво мислим ние, нали? Те наистина се обичат. Виждам го непрекъснато в очите им.

- Да, но ти не знаеш някои много важни подробности, които могат да те накарат да се замислиш колко се обичат.

- Не ми трябва да знам. Според мен те са създадени един за друг.

- Мога ли да ти имам доверие, Грейс? – попита още по- тихо Алекс.

- Да – отговори му тя.

- Помниш ли деня преди тя да дойде в NY?

- Да? – След кратка пауза каза Грейс.

- Тогава той излезе привечер, нали?

Факта, че те двамата обсъждаха връзката им с Майкъл накара Анджелика да се почувства възмутена в началото, но сега тя внимавайки да не вдига шум се приближи плътно до стената и седна на стъпалата на стълбите. Гласовете им вече се чуваха по- ясно и тя разбра, че те се бяха преместили точно до стълбището.

- Още в колата той започна да пие – казваше Алекс. – Изглеждаше и ядосан и тъжен. Отседна в хотела на Тръмп и ми се обади след няколко часа и ме помоли да му намеря момиче.

- Ти сериозно ли? – Изумено попита Грейс.

- Аз съм изпълнявал много такива поръчки и знам къде да търся и къде услугите са перфектни.

- И му заведе проститутка?! На Майкъл?! Това ми звучи като зле скалъпена таблоидна история, Алекс.

- Защо да те лъжа, Грейс?! От каталога на агенцията му избрах невероятно красиво момиче. Той искаше да е руса и друго не помня да даде като изискване. Тя наистина беше много красива, по- красива от снимката в каталога. Казаха ми, че била много търсена. Вероятно е добра – засмя се вулгарно той. - Псевдонима й беше… - той се поколеба за миг. – Фентъзи. Да, точно така. Фентъзи.

- И?

- Няма повече. Заведох я и това е.

- Не мога да повярвам! Какво го е накарало да постъпи така? Той не е такъв тип мъж. Шокираш ме, Алекс. Майкъл обожава Анджелика. Сигурна съм.

- Аз не знаех, че той има връзка и когато ги видях на другия ден да интимничат пред спалнята му си помислих, че е невероятен женкар. Дори тогава за миг се запитах, дали това не е друга … проститутка.

Анджелика вече не ги слушаше. Седеше на стъпалата и беше разкъсвана от гняв и ревност. Майкъл си оставаше Майкъл. Тя знаеше, че тогава го бе наранила с думите си, но за миг не бе предполагала, че той може да действа по този начин. Анджелика осъзнаваше, че не може да му се сърди, но очите й блестяха с яростни отблясъци и едва удържаше нервите си. Тя ревнуваше от проститутка и това беше повече от жалко и унизително.

Анджелика се изправи и се върна обратно. От банята до слуха й стигаше веселата детска глъч придружена от смеха на Майкъл. Тя влезе в банята при тях, а Майкъл й се усмихна и попита:

- Какво те забави толкова дълго, Анджи? Тук настана истинска водна битка. Виж как ме намокриха.

- Вече съм тук.

Айзая погледна към нея и попита:

- Сок?

- Няма сок. Свършил е.

Майкъл я погледна изненадан заради лъжата й, а сина й нацупи устни и повтори:

- Сок!

- Няма сок, Айзая! – Повиши глас тя. – Не чуваш ли какво ти говоря?

Тя взе хавлията му и студено каза:

- Достатъчно. Време е да излизаш от водата. Изправи се!

Анджелика посегна към него, а той плясна с малките си ръчички по водата и я опръска.

- Айзая! Не ме карай да те изваждам насила. Изправи се!

Парис и Принс я наблюдаваха мълчаливо, а Майкъл недоумяваше защо тя се държи по този начин. Анджелика посегна отново към Айзая и го хвана под мишниците. Той възмутен изпищя, викайки:

- Не! Не искам!

- Анджи, остави го! – Каза Майкъл.

Тя му отправи гневен поглед:

- Не ми казвай какво да правя със сина си, Майкъл! Аз не съм искала мнението ти. Айзая, спри да се дърпаш! Така не мога да сложа хавлията ти.

Майкъл се изправи и взе хавлията от ръцете й и я разтвори, а тя най- сетне успя да укроти опитващият се да се пребори с нея, Айзая. Майкъл го загърна, а Анджелика бързо го взе от ръцете му.

- Анджи, какво ти е? – Попита Майкъл.

- Нищо – студено му отговори тя.

Айзая вече плачеше и не можеше да каже нищо друго, освен молещо да повтаря „Мамо” и да кара сърцето й да се свива от болка, че изля гнева си върху него.

По- късно, когато цялата ситуация беше овладяна и трите деца играеха под надзора на Грейс, а Анджелика се колебаеше какво да облече за вечерята с Елизабет, Майкъл се приближи до нея и попита:

- Анджи, какво беше това преди малко?

- Кое? – Попита тя без да се обръща.

- Защо излъга Айзая за сока и защо се държа така с него без да те е предизвикал?

- Не е твоя работа!

- Напротив. Когато някой травмира дете моментално става моя работа, а да не говорим за случаите, когато това става пред очите ми и тези на моите деца.

- Остави ме, Майкъл! Не желая да разговарям с теб сега. Опитвам се да се приготвя за вечерята.

- Кажи ми, Анджелика!

- Не ти ми кажи! – Рязко се обърна тя към него. – Добра ли беше? Бързо ли ти го вдигна?

- Какво?! Анджи, какви ги говориш? – Недоумяваше Майкъл.

- Кажи ми! Как беше? А?

- Не знам за какво говориш, Анджи.

- Не знаеш ли?! Говоря за невероятно красивата и перфектна блондинка. За Фентъзи говоря. Как беше, Майкъл? Свърши ли бързо? Беше ли ти хубаво? Кажи ми!

Очите й горяха и тя изглеждаше неконтролируема. Майкъл бързо преценяше какво да й каже, защото знаеше, че всяка негова погрешна дума би била фатална. Пламенният й нрав му беше познат до болка, нейната импулсивност също и той отново бе поставен пред голямо изпитание.

- Кажи ми, Майкъл! Защо винаги, когато аз съм щастлива успявам да открия причина, която да ме кара да не мога да ти имам доверие. Как можа?! Веднага след като си говорил с мен си бил с друга жена. Аз бях съсипана, цяла вечер не успях да заспя, опитвах се да се свържа с теб и да ти обясня, да се извиня, а ти… Ти си бил с друга, с проститутка! Отвратителен си!

- Анджи, аз…

- Какво ти? – Прекъсна го тя. – Винаги е едно и също – Деби, Лиса, Фентъзи и кой знае още колко други, за които не знам. Омръзна ми!

- Спри за кратко и ме изслушай! Ти тогава ме нарани много и знаеше, че го правиш. Почувствах се толкова обиден, ядосан, заболя ме. Исках… Не знам. Исках да съм друг. Да те изгоня от мислите си, за да спра гнева и болката. Боже, Анджи, аз копнея за теб всяка секунда и ти… ти сякаш ми отне надеждата да бъда с теб.

- Затова си намери жена? Проститутка? Кажи ми – добре ли беше? Струваше ли си парите?

Майкъл искаше да каже „Да”, но простичко й отговори:

- Обичам те, Анджи! Само това има значение. Забрави за всички мои моменти на слабост и послушай сърцето си.

- Не е така лесно, Майкъл. Една връзка се гради на доверието. Как да бъда сигурна, че някой ден, ако пак кажа нещо необмислено или постъпя неправилно ти няма отново да решиш да се „лекуваш” с друга жена? Мислиш ли, че бих могла да ти простя и да продължа да бъда с теб след това.

- Анджи, ние не бяхме все още заедно тогава.

- О, моля те! Знаеш, че в мига, в който ме докосна, когато пристигнах, за да те помоля за помощ, бяхме заедно. Не ми минавай с тези оправдания.

- Аз досега никога не бях бил с… Никога! Дори не знам точно защо го направих.

- Много ли беше пиян?

Майкъл присви очи и си постави за задача да се обади на супервайзора си, който отговаряше за служителите му и да му каже, че повече не се нуждае от услугите на Алекс Грей.

- Не, не бях пиян. Бях пил, но действията ми не са взети под влияние на алкохола.

- Проклет да си!

Анджелика се обърна и извади произволно една от роклите си и добави:

- Остави ме да се приготвя. Този разговор е по- добре да приключи до тук. Не мога да ти се сърдя, защото донякъде аз предизвиках действията ти, но повярвай ми, отново ме разочарова и то много. Сега ме извини, но искам да вляза в банята.

Когато Майкъл остана сам гнева му към Алекс започна да ескалира и той излезе от спалнята и слезе в кабинета си. Противно на строгата си практика, при която той никога не уволняваше лично служителите си и те бяха уведомявани за решението му писмено, сега изгаряше от желание да го направи сам. След като нареди Алекс да се яви в кабинета му, той седна на стола и зачака появата му. След малко на вратата се почука и Алекс влезе. Майкъл не го покани да седне и той остана прав.

- Алекс, когато започваше работа при мен ти подписа договор за конфиденциалност, нали?

- Да, г- не.

- И какво пишеше там? – попита Майкъл, слагайки ръце върху бюрото и вплитайки пръстите си един в друг, а очите му се впиха в тези на Алекс.

- Не бих могъл да цитирам, г –не.

- Нека ти помогна. Не се ли споменаваше изрично и дебело подчертано, че ти се забранява да споделяш каквато и да е информация за работодателя ти с трети лица, дори и със семейството си?

- Да, г – н Джаксън. Мисля, че имаше такъв параграф – отговори му Алекс.

- Мислиш? – Възмути се Майкъл.

- Т.е. искам да кажа, че има, да.

- Ти спазваш ли го, Алекс?

- Разбира се, г – н Джаксън.

- Наистина?

- Да, г – не.

- Тогава, Алекс, как, по дяволите, г – ца Мендес знае, че аз съм ползвал услугите на компаньонка?

Лицето на Алекс пребледня и той с променен глас отговори:

- Не знам, г – не.

Майкъл усещаше как гнева му взема небивали размери. Не бе очаквал служителят му да го гледа в очите и безочливо да го лъже. Беше повече от нагло.

- Алекс, чувствай се свободен да напуснеш имота ми. Уволнен си.

- Г – н Джаксън, не мисля, че съм заслужил уволнението си, аз…

- Виж, Алекс, простичко е – не се нуждая от услугите ти занапред. Това е. Благодаря!

- Г – н Джаксън! Не знам какво е казала Грейс на г – ца Мендес, но…

- Благодаря, Алекс. Моля те, напусни!

След малко Майкъл излезе от кабинета си и се отправи към стаята на децата си. Грейс им четеше приказка. Айзая вече спеше, Парис гледаше с премрежен, борещ се със съня поглед, а Принс внимателно слушаше. Майкъл тихо каза на Грейс:

- Аз ще продължа – и протегна ръка към книгата.

Тя стана, пожела лека нощ и приятна вечер, а Майкъл седна до Принс, прегърна го и започна да чете. Сина му отпусна глава на рамото му и скоро Майкъл усети дълбокото му дишане, погледна го, целуна го по челото и ставайки го покри добре със завивката му. След това целуна и останалите две деца и излезе от стаята им.

Страхуваше се да се върне при Анджелика. Не искаше да предизвиква отново гнева й и затова се опитваше да си намери някакво занимание, което да го държи далече от нея. Реши да се обади на Елизабет.

- Здравей, скъпа… Пътуваш ли вече?... О, скъпа, съжалявам да го чуя… Защо не взе хеликоптер? Пътя е дълъг. Знаеш го… Елизабет! – разсмя се Майкъл. – Как може да ми говориш така?! Знаеш, че всяка предстояща среща с теб ме кара да тръпна в очакване… Да, но… – той пак се смееше. – Елизабет! Спри! Има подходящо време за тези неща. Да, тя е много напрегната, защото ми сподели, че ти се възхищава от дете.

Закачливият им разговор продължи дълго, но дойде момента да затворят и Майкъл бе принуден да се качи при Анджелика. Тя беше пред огледалото и се гримираше. Беше облечена само с бельото си и нанасяше старателно спиралата си, която правше очите й да изглеждат още по- красиви, подчертавайки изящната им бадемова форма.

- Елизабет ще бъде тук след около час – информира я Майкъл.

- Добре.

Той седна зад нея и продължи да я наблюдава как се гримира.

- Анджи, съжалявам, че трябваше да научиш за Фентъзи.

- Казах ти, че не желая да обсъждаме повече тази случка, Майкъл!

- Не искам да оставаш с грешно впечатление за мен, скъпа. Ти ме познаваш и знаеш, че аз…

- Вече не съм сигурна колко те познавам – най – сетне тя го погледна – Майкъл, страхувам се, когато спираш да бъдеш това, което си и изпаднеш в непоносимите си черни и депресивни състояния. Думите ти и действията ти тогава са плашещи. Защо искаш от висините да докоснеш най – страшните и тъмни дълбочини, където няма светлина? От къде идва това желание?

- Нямам такова желание. Никога не съм го имал. То просто идва само без да го търся.

- Ти си толкова светъл човек. Не го ли знаеш? Около теб мирише и витае любов, а ти се наказваш с главоломни пропадания. Това ме кара да изтръпвам от страх, защото не мога да ги спирам, а само да бъда безпомощен свидетел на полета ти в бездната.

- Знаеш ли, Анджи, аз винаги съм бил притеснителен и срамежлив. Винаги. Трудно ми е да общувам, защото си мисля, че хората не ме разбират. Аз никога не съм имал нормален живот. Нямам спомени като твоите. Какво бих могъл да споделя с хората? Аз… аз живея сякаш в друг свят. Това ме обърква и понякога, много рядко изпитвам необходимост да усетя реалния живот. Да стана част от него и да изживея всичко, което съм пропуснал. В повечето случаи това не се получава, защото… как би могло? Винаги се намира някой, който проваля този мой опит. Така се случи и онази вечер. Исках да не бъда себе си. Виното не ми стигаше. Не знам, дали имах нужда от жена тогава, от секс, но имах нужда от някой, който да ме прегърне, за да овладее яростта и разочарованието, което ти остави в мен, да го излея някъде.

- Груб ли беше с нея, Майкъл?

- Не, не мисля. Не знам какъв бях. Тогава мислех за себе си. Когато всичко свърши и тя се обличаше знаеш ли какво ми каза? Каза: „ Г – не, кажете на Анджи колко много я обичате.” Тогава не разбрах какво ми говори. Виното беше объркало напълно мислите ми. На сутринта спомените сякаш се избистриха и аз знаех, че докато правех секс с нея не спирах да мисля за теб, въпреки че не исках и вероятно съм споменал името ти.

- Хубаво ли беше, Майкъл? – Попита го тя.

- Мисля, че тя… Защо ме питаш, Анджи?

- Не казвай нищо повече. Вече ми отговори.

Анджелика бе жадувала да го чуе веднага да й казва колко е било разочароващо и колко е прекрасно с нея, но той не го беше направил и това отново я накара да изпита силна ревност. Ревност към жената с псевдоним, за която знаеше само, че е много красива и търсена.

- Не съм го направил.

Майкъл я погледна и тя разбра, че от думите, които ще й каже ще я заболи още повече.

- Анджи, хубаво беше. Беше много хубаво, но, знаеш ли, нямаше душа и сърце. Беше просто един хубав секс.

- Спри! Стига! Не искам да слушам повече! Влудява ме мисълта, че си бил с друга жена и ти е било хубаво.

Майкъл се изправи и коленичи до нея. Очите му я гледаха виновно и търсеха прошка.

- Анджи, разбери – няма жена на този свят, която да ме допълва така перфектно като теб. Ако не го усещах нямаше да те търся и жадувам години наред. Просто щях да затворя страницата и да продължа без да можеш да се свържеш с мен и да чуеш гласа ми…

- Не е трудно човек да чуе гласа ти – прекъсна го тя.

- Знаеш какво имам предвид – сериозен продължи Майкъл. – Аз умея да слагам край, Анджи. Това, че не те лъжа е защото не искам. Да, беше хубаво, но няма нищо общо с онова, което споделям с теб. Боже, ти си способна да ме накараш да спра да дишам само, докато те гледам. Винаги е било така и продължава да е. Моля се да бъде завинаги!

- Винаги успяваш да направиш така, че да оправдаеш грешките си и да ги превърнеш в нещо логично, а след това да говориш по начин, който ме кара да не мога да ти се сърдя, а да искам да се разплача от силата на чувствата, които събуждаш в мен – тя поклати глава. – Знам, че си такъв какъвто си и искам да бъдеш такъв, но както ти казах – тези твои състояния ме плашат.

Майкъл хвана ръцете й:

- Анджи, искам да ти споделя нещо, което не ми дава мира от 4 години. Знаеш какво се случи преди 4 години на този и утрешния ден…

Тя потрепна в себе си и не беше сигурна, че иска да се върне към тези спомени. Ръцете й се отдръпнаха от неговите и тя отново се обърна към огледалото.

- Не, Анджи, не го прави. Искам да го кажа. Моля те, нека го кажа!

- Защо Майкъл? – Въздъхна тя. – Аз никога няма да го забравя, но се опитвам да погреба дълбоко в себе си болката от онова „ако”, което не ми дава мира.

- Защото, скъпа, аз се чувствам виновен. През всички тези години не мога да спра да се обвинявам какво ти причиних онази вечер. Не си я спомням добре, но знам, че съм бил много груб. Тази мисъл не ми дава покой. И, Анджи, има и една по- страшна мисъл…

- Недей, Майкъл! – Помоли го тя.

- Мисъл, която когато ме споходи ме кара да искам да се разкъсам на парчета. Страхувам се, че аз го причиних, Анджи. Ние никога не казахме на лекарите какво се беше случило предната вечер. Ти никога не спомена пред тях какво ти причиних. Мисля, че, ако не го бях направил…

Той не успя да продължи, загубвайки се в сълзите си. Анджелика не можеше да реагира, защото се бореше да не се разплаче заедно с него. Болката и унижението се бяха върнали. Усещането за грубостта му, за дивия поглед, плашещият блясък на очите му, вкуса на алкохол по устните му… всичко изкристализира с небивала яснота и тя сякаш преживяваше болката отново. Същата мисъл често я бе спохождала, но тя беше отхвърляла тази вероятност, защото не искаше и за миг да повярва, че това е възможната причина те да не успеят да имат дете. Беше сигурна, че лекарите щяха да открият, ако беше така, въпреки че тя ясно си спомни как я бяха питали, дали сексуалните контакти с Майкъл не са били по- необуздани. Знаеше, че следите от грубостта му вероятно са били видими за специалистите, но, не, тя не искаше да приеме, че той може да е виновен.

Майкъл беше обгърнал коленете й с ръцете си, а главата му лежеше на бедрата й и тя усещаше как сълзите му мокрят кожата й през тънката паяжина на чорапите й. Анджелика най – сетне посегна и го погали по косите.

- Спри, Майкъл! Моля те, спри!

- Ще ми простиш ли някога, Анджи? Ще ми простиш ли за цялото лутане, унижение и болка, на които те подложих?

- Майкъл, не пропадай отново! Моля те, скъпи, недей!

- Кажи ми, че никога не си си го мислила, че не си ме обвинявала, Анджи!

Тя мълчеше, а той вдигна глава от бедрата й и тя видя мокрото му лице, очите зачервени от сълзите и влажните мигли и се наведе, за да го целуне.

- Обичам те, Майкъл! Сега стани и се облечи, защото вероятно гостенката ти всеки момент ще бъде тук.

- Анджи, боли ме!

- Моля те! – Тя сложи показалец на устните му. – Спри! Не можеш да промениш миналото. Хайде, изправи се и ме остави да завърша грима си.

Бяха събудили страшните призраци от миналото и не спираха да мислят за заснежената усамотеност, която ги бе обгръщала в една далечна и красива страна. Спомняха си за вълнението и за това как за миг цялата идилия беше изчезнала. Спомняха си за раните и сякаш чувстваха жестокостта, с която съдбата ги беше наказала, давайки им урок, че щастието и любовта не трябва да се губят в злободневно - егоистични изисквания, а е задължително да се пазят като най- крехкото богатство. И Майкъл и Анджелика знаеха каква бе била цената, с която платиха за неразумността си. Призраците оставаха и плашещо надничаха зад ъглите и ги смразяваха с присъствието си.