Повече от чувство 78

Майкъл погледна към Анджелика, видя притеснението изписано по лицето й и се усмихна. Тя отговори на усмивката му и мъничката й трапчинка се появи на бузата й. За сетен път той се възхити на омайната й красота и нежност. Роклята й с цвят на старо злато я обгръщаше и разкриваше най – съблазнителните й форми, но без да бъде натрапчиво.

- Хей, не се тревожи. Тя ще се влюби в теб.

Анджелика му кимна и веднага след това те чуха гласа на Елизабет. Майкъл се усмихна и се насочи към входа, за да я посрещне, а Анджелика го последва. Видя ги заключени в топла и прегръдка и остана на мястото си. Сърцето й сякаш се беше качило в гърлото й, а пулса й бе ускорен. Пред нея стоеше жената, на която винаги се бе възхищавала и усещането беше главозамайващо и сякаш тя не можеше да повярва, че е истина.

- Обещавам, че никога повече няма да дойда до тук с кола – каза Елизабет. – Как си, скъпи? Липсваше ми!

- И ти на мен, скъпа! Изглеждаш прекрасно, Елизабет! Както винаги. Радвам се да те видя и също така се радвам, че най – после мога да ти представя жената, която ме кара да съм безкрайно щастлив, че я има в живота ми.

Елизабет погледна към Анджелика и се усмихна топло, после пристъпи към нея.

- Здравей, скъпа! Приятно ми е да се запознаем! Слушала съм толкова много, много за теб!

Елизабет подаде подадената й от Анджелика ръка, усети камъка на безименният и пръст и леко се усмихна, а след това чу притесненият й, сладък глас да казва:

- За мен е невероятна чест и привилегия да се запозная с Вас, г – жо Тейлър!

Елизабет се усмихна широко и се обърна към Майкъл, който наблюдаваше със задоволство първата среща на любимите си жени.

- Ах, ти, лошо момче Защо си я крил до сега!? Прелестна си, мила! – Отправи виолетовия си поглед отново към Анджелика, Елизабет.

Майкъл също се усмихна и хващайки я за ръката, каза:

- Заповядай, Елизабет!

Когато вече бяха приключили с вечерята и седяха в дневната на Майкъл, Анджелика все още не можеше да се отърси от усещането, което я караше да се чувства сякаш е попаднала в приказка. През целият си живот тя се беше възхищавала на жената, която сега седеше спокойно пред нея с протегнати крака, почиващи върху ниската табуретка пред нея. Около Анджелика витаеше истинска магия и въпреки че бяха минали повече от два часа от мига от запознанството им тя не можеше да се отпусне и да преодолее трептенето в стомаха си. Тя си казваше, че най – вероятно това е усещането, което изпитваха всички фенове към обичаната от тях личност. Майкъл и Елизабет си говореха и се смееха, а тя не можеше да си позволи да се включи в разговора им и оставаше изолирана.

Телефона на Майкъл позвъни и той се извини, че задължително трябва да отговори на обаждането и излезе от стаята. Елизабет отново отправи виолетовият си, зашеметяващ поглед към Анджелика и се усмихна.

- Много си тиха, скъпа!

- Аз не мога да се отърся от усещането за пълна магия, което носи присъствието Ви, г – жо Тейлър – усмихна се Анджелика. – Осъзнавам думите си и че звуча клиширано, но това е истината. Ако някога съм идеализирала някого, когото не познавам, ако съм искала да му приличам, то това сте Вие.

- О, ласкаеш ме, скъпа! Но аз ти препоръчвам да бъдеш себе си, защото си прекрасно и красиво момиче!

- Благодаря Ви! Желанието ми да ви приличам беше отдавна, докато бях много млада. Сега Ви се възхищавам. Извинявам се! – Усмихна се Анджелика – Обещавам, че повече няма да звуча като тръпнещ ваш фен.

Елизабет отпи от известният за Южна Африка коктейл „Dom Pedro” и попита:

- Е, кажи ми за теб и за Майкъл. Той не каза много. Кога планувате да бъде сватбата? Няма да му простя и ако този път не присъствам.

- Аз наистина не знам. Все още не сме говорили за това. Аз искам да изчакаме малко, за да знаем със сигурност как искаме да се случат нещата.

- Ако се нуждаеш от съвети – обади ми се! Няма по – подходящ съветник от мен как се сключват бракове – тя се засмя, а след това констатира. – Но ми се струва, че Майкъл се опитва да добие моят опит.

Елизабет видя как думите й нараниха Анджелика и побърза да я успокои след неуместната си забележка.

- О, извинявай! Не исках да бъда груба. Аз, мила, мисля, че Майкъл е безумно влюбен в теб. Никога не съм го виждала така целенасочено и безотказно да се бори, за да има определена жена до себе си с изключение на един единствен път, когато беше много млад и лудо влюбен в Даяна. Е, разкажи ми за вас – помоли отново тя.

- Няма много за разказване. Обичам го, въпреки че понякога е трудно да се обича човек като него.

- Трудно?! Майкъл?! – Изненада се Елизабет. – За един и същ човек ли говорим?

- Е, вероятно за връзка като вашата е невероятно щастие да имате приятелството му, – усмихна се Анджелика, а Елизабет за пореден път си каза, че тя е очарователна – но за връзка каквато аз и той имаме понякога е трудно.

- Защо, скъпа? – продължаваше да недоумява Елизабет. – Какво те притеснява?

- Сложно е за обяснение, а и е, извинявам се, но е прекалено лично.

В този миг Елизабет се влюби завинаги в Анджелика, заради начина, по който смело заяви нежеланието да коментира интимния си свят, дискретността й и уважението към партньора й, което само с няколко думи демонстрира.

- Извинявам се, скъпа! Не исках да ме разбираш погрешно. Напълно си права да не споделяш подробности за връзката ви и така трябва, но аз и не го желая, а… Виж, Анджи… Мога да те наричам така, нали? – Анджелика кимна, а Елизабет продължи. – Майкъл, сигурна съм, че го знаеш е многопластова личност с дълбоко ранима душевност. Той е деликатен, безкрайно чувствителен, мил, доверчив… Мога да изброявам още много негови подобни качества, но няма смисъл, защото съм сигурна, че няма нужда, защото самата ти ги познаваш. Затова той понякога е труден за разбиране.

Анджелика се чувстваше некомфортно да обсъжда Майкъл и връзката си с него и понеже искаше да прекрати разговора на тази тема кимна:

- Да, вероятно сте права.

Тя беше почти сигурна, че Майкъл беше споделял за тях с Елизабет, но не знаеше докъде си бе позволил да го прави. Анджелика никога не беше обичала някой да присъства с информация за взаимоотношенията във връзките й и когато споделяше го правеше премерено и оскъдно. Малко бяха хората, пред които можеше да отмести напълно завесата и да им позволи да надникнат в света, който беше отреден само за двама. Няколко пъти в миналото й се бяха възползвали от доверието й и тя се беше научила, че интимните връзки са нещо неприкосновено и свято и там други хора нямат място.

Елизабет харесваше Анджелика. В нея имаше нещо, което все още не можеше да дефинира, но то бе много магнетично и приковаваше незабавно вниманието върху нея. Не беше само безспорната й красота, а някаква сияйна притегателност и очарователност, пред която не можеше човек да остане безучастен. Докато бе траяла вечерята, а и след това тя бе била лаконична и премерена и почти през цялото време тактично беше оставяла двамата с Майкъл да се потопят в техният свят, да си разменят информация и да се наслаждават на приятелската си близост. Елизабет си спомни за Лиса – Мари и как тя винаги и на всяка цена се беше стремяла да наложи мнението си, да се опита да контролира Майкъл и, разбира се, беше загубила, защото Майкъл не можеше да бъде подчинен.

- Анджи, с какво се занимаваш? Сигурна съм, че Майкъл ми е казвал, но не съм запомнила. Прости ми разсеяността.

- Фотограф съм, но в момента работя много малко, защото се грижа за сина си.

- Добра ли си?

Анджелика се усмихна.

- Да, мисля, че съм добра. Така казват за мен. Но аз продължавам да се уча.

- Вероятно обичаш професията си?

- Обожавам я! Някои мои приятели не могат да ме разберат. Понякога чакам с часове, докато получа перфектният кадър, но аз обичам сливането ми с обстановката, обичам да стана част от нея. Когато правя снимки сред природата изпадам в нещо подобно на транс. Насладата да виждам как светлината се променя, как светлосенките променят формата си, как небето се къпе в светлина или притъмнява, размаха на крилете на красива пеперуда… Всичко е магия…

- Кое е магия? – Попита, влизащият при тях Майкъл.

- Ти – отговори му Елизабет и се усмихна. – Но в случая Анджелика ми говореше за работата си и колко много я обича.

Тя свали краката си от табуретката и се изправи, а след това каза:

- Време е да се оттегля. Уморена съм, а и е късно.

Анджелика се изправи веднага след нея, Елизабет протегна ръка към Майкъл и кокетно го попита:

- Ще ме изпратиш ли до къщата, Майкъл?

- Разбира се, скъпа – усмихна се той.

- Анджи, беше ми безкрайно приятно да се запозная с теб и се надявам скоро пак да се срещнем! – каза, обръщайки се към нея, Елизабет. – Утре ще замина много рано и вероятно няма да успеем да се видим, затова искам да ти пожелая всичко добро и бъди себе си, защото си невероятна. До скоро, скъпа!

Анджелика й благодари, пожела й „Лека нощ” и приятен път и проследи как двамата с Майкъл излизат. Мнението й за Елизабет бе, че тя беше истинска дама и звезда и тя й се възхищаваше още повече.

Когато Майкъл и Елизабет пристигнаха до къщата и влязоха вътре тя седна на едно от креслата и покани Майкъл да седне също. Той изпълни молбата й и знаейки, че сега предстои да чуе мнението на приятелката му за Анджелика почувства как очаква с нетърпение думите й.

- Майкъл, искам да поговоря с теб за Анджелика – каза тя. – Тя ми изглежда много приятно момиче, но искам да те питам, дали наистина осъзнаваш какво правиш?

- В какъв смисъл, Елизабет?

- Слушала съм много за проблемите, които имаше с нея и сега, когато знам, че си й предложил брак отново, се питам, дали си сигурен, че искаш да го направиш?

- Кога съм вършил нещо без да съм убеден, че правилно, Елизабет? – зае защитна поза Майкъл.

- Няколко пъти, за които се сещам веднага – бързо му отговори тя. – Майкъл, не те атакувам. Просто искам да знам, че това е правилното решение за вас двамата.

- Не знам кое е правилно или грешно, скъпа, когато става въпрос за любов. С нея е… Тя е… - Майкъл не можеше да намери точните думи. - Обичам я. Искам я до себе си непрекъснато. Няма по – логично обяснение от това.

- Майкъл, ще успее ли да се справи тя с твоето име?

- О, Елизабет, стига с това мое име! Пред чувствата няма имена.

- Знаеш какво имам предвид. Съдя по брака си с Лари и знаеш за какво говоря. Когато два съвсем различни свята се сблъскат е трудно да се пригодят един към друг. Искаш или не ти си една от най – известните личности на този свят, свикнал си с това, но тя идва от съвсем друго място.

- Знам това, Елизабет. Не си мисли, че не съм изпадал в колебания как може да се окаже, че тя не способна да се примири с всички ограничения, които ще й се наложи да постави пред себе си, но – той се усмихна и очите му заблестяха – в мига, в който я видя нещо се случва. Всяко колебание си отива и… Елизабет, аз наистина си мисля, че тя е моята дълго търсена и жадувана любов. Ти знаеш колко съм взискателен и внимателен в избора си. Знаеш колко държа на доближаването до съвършенството. Нея никога и за миг не съм искал да я променям, да бъде различна, защото за мен е перфектна. Обичам многото й лица, обичам приятелството й, обичам… Обичам я. Това е! Не искай от мен да бъда рационален. Не мога. Толкова дълго бяхме разделени, а сега, когато тя отново е до мен душата ми е изпълнена с блажено спокойствие и се чувствам така сякаш най – сетне всичко е на мястото си. Тя не играе игри с мен, не ме съди, въпреки че ми се сърди много понякога, не ме мами и най – главното е, че знам, че иска да бъде семейството ми.

Елизабет го гледаше внимателно, докато той й говореше с нескрита емоция в гласа си и откриваше за сетен път колко много означава Анджелика за приятеля й. Тя не искаше да го види наранен и разочарован отново. Не искаше да плаче от болка, а без да знае защо усещаше, че няма да му бъде лесно с жената, която бе избрал. Елизабет много харесваше Анджелика, но тя оставяше в нея усещането, че духа й е много свободолюбив и че не може или много трудно ще бъде окована в условията на вечно преследване и главозамайваща популярност.

- Скъпи, ти наистина си влюбен в тази красавица. След толкова време, откакто се познавате си влюбен и точно това ме притеснява.

- Елизабет, ти не чу ли какво ти казах? Аз не мога да живея повече без нея. Сигурен съм точно, защото мина толкова време. Дали одобрявате или не, дали е правилно или не не ме засяга. Искам я до себе си! Искам да споделя всички мигове с нея и ще го направя, колкото и да бъде трудно. Ако и тя ме обича, ще остане до мен.

- Обича те, скъпи. Много те обича. Бъди сигурен в това. Видях я как те гледа. Това са очите на любовта – галещи, топли и пълни с мистичен блясък. Ти имаш същият блясък в тях сега. Майкъл, желая ти най- доброто. Искам да си щастлив и ако си сигурен, че тя е човека, който те прави такъв аз мога само да се радвам за теб и нея… Боже, помъдрявам ли?! Вземи я, скъпи и нека тя разпалва този пламък в очите ти още много дълго време.

- Надявам се, че ще бъде така. Дори, знаеш ли, Елизабет, сигурен съм, че ще бъде така. Ние се допълваме перфектно.

След още няколко минути Елизабет изпрати Майкъл при Анджелика и му пожела „Лека нощ”. Трябваше да му повярва, защото той наистина изглеждаше спокоен, тъжния му поглед си беше отишъл и той сияеше. Тя виждаше, че и дори и да има опасност да греши, Майкъл в настоящият момент беше истински щастлив и това беше по- важно от всичко. Елизабет знаеше, че напрежението около работата му беше невероятно силно и ако той не можеше да намери пристан в личния си живот щеше да продължава да се превръща в все по – тъжен, странен и самотен човек. Тя се радваше, че той има детската глъч около себе си, че е намерил момичето, което обича и се надяваше никога повече да не среща разкъсващата болка в очите му.

След като Елизабет и Майкъл излязоха Анджелика се качи горе и влезе в детската стая. Тя целуна спокойно спещите Парис и Принс и след това коленичи пред леглото на Айзая. Той спеше обърнал се на една страна, а палецът му отново беше в устата му – навик, който Анджелика упорито се опитваше да изкорени. Тя внимателно извади пръстчето му и го погали по лицето. Все още се обвиняваше, че днес бе била много груба с него и че го беше разплакала. Тя го целуна по бузката и прошепна:

- Извинявай, слънчице! Много те обичам!

Айзая леко потрепна от докосването й, а тя изпита силно желание да го прегърне и затова се качи на леглото до него и го гушна, Миризмата му я накара да затвори очи, да я вдиша дълбоко и да го притисне още по- плътно към себе си. Не след дълго тя заспа, упоена от миризмата на чистота, пудра и невинност.

Когато не откри Анджелика в спалнята Майкъл реши най – напред да я потърси при децата. Той внимателно отвори вратата и я видя там където бе очаквал да я намери. Не знаеше как да постъпи?! След днешния ден, в който те двамата бяха препускали през толкова разнопосочни емоции той имаше необходимостта да се успокои в прегръдката й и да й каже за пореден път, че я обича. Виждаше как тя нежно е обгърнала Айзая с ръцете си и разбираше, че не бива да нарушава съня й и желанието й да бъде бъде близо до детето си. Той целуна своите деца и Айзая и после се надвеси над Анджелика и когато целуна и нея тя отвори очи и за миг го гледа несъзнаваща къде е, а след това тихо каза:

- Заспала съм.

Тя седна и се усмихна, докато прибираше косата си назад. След това се изправи, наведе се отново над Айзая, за да го целуне, взе обувките си от пода и сложи дланта си в тази на Майкъл.

Малко по- късно, когато най – сетне тя легна до него ухаеща на цветна пролетна градина, Майкъл я притисна към себе си и я целуна.

- Как си, Анджи? Боли ли те още? – Попита той.

- Не много. Утре мисля, че ще съм добре.

Ръката на Майкъл се спря върху корема й и я стопли с успокояващата си топлина, а Анджелика сложи глава върху рамото му. Тя беше толкова уморена, че искаше да се отпусне и да заспи, но гласа на Майкъл я извади от унеса й.

- Анджи, какво ти е впечатлението от Елизабет?

- Тя много те обича, Майкъл и вие се допълвате перфектно. Възхитена съм от нея! Тя е прекрасна и много ти благодаря, че можах да се докосна до нея. Възхитена съм повече от всякога.

- От къде тази увлеченост по нея, скъпа?

- От майка ми. Тя я харесва много и покрай нея и аз започнах да я харесвам. Но, Майкъл, тя е перфектна! Тези неповторими и възхитителни виолетови очи! Хресвам я. Не я познавам добре и вероятно никога няма да я опозная, защото, знаеш ли, че докато ви гледах и слушах осъзнах нещо…

- Какво? – Попита Майкъл и се подпря на лакът.

- Осъзнах нещата, за които ми говореше днес. Аз се почувствах по същия начин, докато вие общувахте двамата, но този път аз бях в другия, непознат свят, който няма никакви допирни точки с моя. Свят на блясък, който не познавам... Майкъл?

- Да?

- Как изобщо си с мен? Толкова сме различни – попита тя и затвори очи.

- Влюбих се, Анджи и всичките ми принципи се стопиха и изчезнаха, пукнаха се като сапунен мехур. Бях си казал, че не мога и няма как да имам връзка с жена с по- различен от моя социален статус, но ти разби всички вричания на пух и прах. Радвам се, че го направи, защото сякаш ми помагаш да се приземя и … Щастлив съм с теб, дори, когато ме караш да страдам. С теб ми е хубаво. Много по- хубаво, отколкото някога съм мечтал..

В този миг Майкъл осъзна, че тя вече не го слуша, защото дълбокото й дишане му подсказа, че тя спи. Той я целуна по челото и повтори:

- Много по – хубаво, сладката ми!

След това, обгърнал я в прегръдката си си спомни за вечерта на същия ден преди 4 години, спомни си сините белези от пръстите му по лицето й на следващият, нечовешката болка, която по – късно беше изпитал да я вижда толкова нещастна и сърбяща и внимателно я освободи от обятията си.

По – късно, докато отпиваше от скоча си Майкъл все още не можеше да се освободи от вината, че не бе изпълнил обещанието си и не беше успял да я накара да се усмихва непрекъснато.