Повече от чувство 61

Анджелика седеше напряко на дивана с две възглавници под крака й и затворила очи се наслаждаваше на ласките на Майкъл, който я държеше в прегръдката си. Светлините на коледното дърво и огънят в камината хвърляха смесените си светлини върху тях и те оставаха безмълвни.

Майкъл си мислеше, че сигурно би могъл да остане така завинаги. Аромата й го упояваше и той несъзнателно вдишваше дълбоко цялата пролетна феерия, която се излъчваше от нея. Галеше бавно и нежно гладката кожа на китката й и искаше да накара времето да не съществува, за не може да му бъдат безропотни слуги. Имаше нещо сакрално в тази нощ и той сякаш за първи път усещаше как коледната атмосфера го завладява по един много особен начин.

- Защо не празнувате Коледа, Майкъл? – В пълен унисон с мислите му попита Анджелика.

- Не искам да влизам в теологична беседа с теб, мила. Просто не вярваме в неговата божественост.

Тя реагира светкавично и се извърна, за да го погледне:

- Ти сериозно ли?

Той поклати глава.

- Наистина?! – Недоумяваше тя. – А какъв е той според вас?

- Според нашето вярване той е сътворен подобно на ангелите. Всъщност той е отъждествение на Арахангел Михаил и след като се въплътява в Исус той сваля духовното си битие и се превръща в обикновен човек. Когато Исус се е кръстил в река Йордан, Бог Йехова го е направил Христос – пророк, помазаник и първосвещеник.

Анджелика го гледаше с широко отворени очи и за нея това беше нещо ново и непознато. Нещо, което разтърсваше религиозните й устои и ги принизяваше.

- Защо вярваш в такава лъжа, Майкъл?

- Кой казва, че е лъжа?

- Не, не ... Не искам да водя този разговор тази вечер, моля те. Спести ми го. Уфф, почувствах се странно – потръпна тя.

- Казах ти, че не искам да говоря за това.

- И с право. Не искам да чувам повече.

- ОК, няма да спорим на тази тема, защото усещам, че няма да можем да се разберем.

- Може да се обзаложиш, че няма.... Значи ти никога не си празнувал Коледа? Не си получавал подаръци на сутринта? Не си очаквал да видиш как белобрадия старец се спуска през комина? Или не си “чувал” звъна на камбанките на шейната му? ... Това е тъжно. Много е тъжно, скъпи. Какво детство си имал, Майк?! – изуми се тя.

- Детство... – въздъхна той. - Нямах такова. Трябваше да порасна още преди да стана на 10 години. Да печеля пари и награди, да записвам песни, да репетирам, да пътувам среднощ изморен след участия в задимени барове... Какво детство?!

- Съжаляваш ли понякога?

- Не бих казал, че съжалявам. Аз постигнах много от нещата, за които мечтаех. Дори и да съм бил лишен от детството си, ако ме питаш, дали бих искал да изживея живота си по друг начин бих ти отговорил, че не бих. Предполагам, че всичко в този живот си има цена. Това е била моята.

Анджелика вдигна ръката му и я целуна.

- Обичам те, Майкъл! – каза тя. – Ти ме караш да се чувствам както никога

досега. Как го правиш?

Майкъл се усмихна и я прегърна през кръста, после отмести косата й и целуна красивата й шия.

- Аз те обичам повече. Повече отколкото всички думи на този свят биха могли да го изкажат! С теб се чувствам… - той замълча закратко и после добави – с теб се чувствам като у дома. Ти си като дълго търсен бряг след силна и опустошителна буря. Днес ме изплаши така много, че не знам какво бих правил, ако травмата ти беше сериозна?

- О, благодаря ти! Искам да усещам непрекъснато тази любов. Без нея бих умряла от самота.

- Анджи, никога няма да спра да те обичам! – прошепна той в ухото й.

Анджелика почувства как силна вълна на възбуда се надигна в нея и тя си пое шумно въздух. Устните и докосванията му я бяха накарали да настръхне отново и тя не знаеше как да спре това породило се неистово силно желание да го има веднага.

- Анджи, как е коляното ти?

- Добре. Не ме боли вече.

- Искаш ли да се качим горе. Вече е късно, а ти вероятно си много уморена. Днес беше дълъг ден и ще е добре да поспиш.

- Не ми се спи. Искам да остана с теб.

- Аз пак ще съм с теб, скъпа. Мисля, че наистина имаш нужда да си починеш.

- Аз си почивам, слънчо. Тази вечер е хубава. Винаги сме оставали до късно … - каза тя и въздъхна.

Спомените отново я върнаха към Маями и тя си представи как родителите, Раул и цялото му семейство с племенниците й са там. Как ще се смеят и вечерта им ще преминава в закачки и опити да се преборят с желанието на децата да видят Дядо Коледа.

Майкъл усети, че тя се натъжи и я целуна по слепоочието.

- Анджи, какво бих могъл да направя, за да те накарам да се почувстваш по- добре. Само кажи, мила. Искаш ли да им се обадиш? Да опиташ да се чуеш с тях.

- Ти не знаеш колко ми е обиден баща ми. Няма да иска да разговаря с мен и това ще ме разстрои. Не искам да се чувствам зле. Не повече отколко сега. Искам да им споделя колко щастлива ме правиш, искам да им кажа че нося най – красивия годежен пръстен на този свят, но не мога. Няма да разберат. От това боли.

- Обади се, Анджи! Поне опитай.

- Много искам да ги чуя. Искам да чуя и брат си и племенниците си, но не мога


- Те колко са големи?

- Децата ли? О, малката е на 2 години, а Тони е на 5. Те са слънца. Боже, не съм ги виждала от 5 месеца. Колко ли са пораснали?!

Майкъл отпусна прегръдката си и се изправи, а Анджелика му отправи неразбиращ поглед. Той не каза нищо, а отиде до телефона и след малко го чу да казва:

- Здравейте, бих искал да ме свържете с Америка, Маями, моля… Да, Скот, Маями.

После се обърна към Анджелика и попита:

- Кой е номера на родителите ти?

- Майкъл не го прави.

- Кой е, скъпа?

Анджелика за кратко се замисли и после каза номера и добави:

- Не мисля, че ще искат да говорят с мен.

- Аз искам да говоря с тях. Може ли?

След като каза това Майкъл сложи показалец на устните си и тихо каза:

- Звъни.

Анджелика потръпна и си представи как баща й вдига телефона и как всичко пропада и той обижда и Майкъл. После до слуха й достигна гласа на Майкъл, който казваше:

- Добър ден, бих искал да говоря с г- н Мендес, моля!

- Майкъл, затвори! – Тихо, но настоятелно каза Анджелика.

Той само поклати глава и съсредоточено продължи да изчаква баща й да се обади.

- Чувам гласове на деца, Анджи… - усмихна се той, но веднага стана сериозен и добави – Добър ден! С г- н Мендес ли разговарям? … Здравейте, господине, обажда се Майкъл… Джаксън… Да, г- не, аз съм. Радвам се, че най – после имам възможността да разговарям лично с вас. Обаждам се, за да ви пожелая приятно прекарване на празника и да ви помоля нещо… Да, тук е… Не, тя е … претърпя малък инцидент днес, но е добре и ви поздравява…. Не, всичко е наред, уверявам ви. Старата травма в коляното й се обади… Не, г- не, Анджи не знае, че ви се обаждам, но аз държах да го направя, защото искам да ви помоля да не й се сърдите и да ми простите за неприятностите, които съм ви причинил като я изложих на прицела на медиите. Съжалявам и наистина бих искал да ви кажа, че обичам дъщеря ви повече от всичко на този свят и не съм си помислял и за секунда да й навредя… Не, г- не… Намеренията ми са съвсем почтени и … да, слушам ви.

Лицето на Майкъл доби съсредоточен израз и Анджелика тихо въздъхна, защото си представи как баща й в момента започва да разпалва гнева си, как той започва да ескалира и се изплаши, че Майкъл трябва да слуша обиди и незаслужени с нищо обвинения. Но след това видя как той се усмихва и чу да казва:

- За мен ще бъде чест да са запозная с родителите на най – прекрасната жена на този свят… Да, с удоволствие. Скоро свършва първия етап на турнето ми аз ще се върна в Америка. Тогава бих искал да ви поканя на гости в моя дом и ще имаме прекрасната възможност да се видим и опознаем… Не, г- не, обичам Анджи и нищо не е в състояние да промени това. Нито бъдещото ми бащинство, нищо… Да, повече от сигурен съм… О, току- що в стаята влезе Анджи. Бихте ли искали да я чуете?

Анджелика започна да прави знаци, че не иска да разговаря точно сега, но беше късно.

- Пожелавам ви приятна вечер и вероятно утре пак ще се чуем. Дочуване. Беше ми много приятно да разговарям с вас. Анджи, скъпа, някой иска да те чуе – каза Майкъл, а очите му блестяха съзаклятнически.

Той се приближи до нея и й подаде телефонната слушалка, целувайки я по челото. След като го направи бързо се изкачи по стълбите и се усмихна, когато чу как Анджелика тихо, мило и плахо казва:

- Здравей, тате.

Майкъл не спираше да се усмихва, докато топлата струя от душа се спускаше по тялото му. Не знаеше какво точно го беше накарало да се обади на бащата на Анджелика. Може би очите й. В тях той беше прочел толкова силна носталгия и болка, че бе пожелал да направи всичко възможно, за да премахне тъгата й. Рядко действаше така импулсивно, защото се беше научил, че е добре да обмисля и планува нещата и да преценя кое е най – доброто решение, но сега желанието да види отново усмивката на Анджелика беше надделяло. Едно странно чувство го бе завладяло, когато беше чул плътният тембър на баща й, който с доста силно изразеният си испански акцент му беше казал, че не го интересува колко голяма звезда е той и го беше уверил, че ако нарани дъщеря му ще разбере колко силна е бащината любов и на какво е способен за нея. По време на краткият им разговор Майкъл бе успял да разбере, че въпреки, че беше бил сърдит на Анджелика баща й я обича безпрекословно и вероятно силната му обич го бе накарала да я нарани. Сега Майкъл беше уверен, че той е страдал и съжалявал за тежките си обидни думите още в мига, в който ги е изричал.

Майкъл излезе от банята и обвивайки хавлията около таза си любопитно надникна над перилата, за да види, дали Анджелика все още разговаря с баща си и семейството си. Видя я свита на две, а раменете й потрепваха.

- Анджи! – Извика той и бързо слезе при нея. – Какво се случи, ангелче? Нарани ли те? Обиди ли те отново, скъпа?

Той я прегърна и я притисна плътно към себе си и усети как сълзите й се сливат с кожата му. Почувства се безкрайно виновен, че не я беше послушал и въпреки че беше бил воден само от желанието си тя да се почувства по – добре, бе сгрешил.

- Анджи, съжалявам, малката ми! Милото ми момиче! Съжалявам!

Анджелика вдигна глава от гърдите му и го погледна.

- Майкъл! … Той ми каза, че съжалява… Той ме помоли да му простя и ако мога да забравя думите му… Каза, той каза, че не може да си прости за болката, която ми е причинил с думите си… Каза, че иска само да бъда щастлива, че му липсвам у дома и Коледа без мен няма да бъде същата… Майкъл, искам сега да сме там!

Майкъл въздъхна с облекчение и се усмихна, а след това започна да изтрива сълзите й като държеше лицето й в дланите си. Устните му се приближиха и целунаха мокрите й красиви очи.

- Миличка, съжалявам, че не успя да си с тях на празника ви! Ако искаш можеш да заминеш за Маями. Не се измъчвай така!

- Не, искам ти да си с мен… Майкъл, аз му казах, че си ми предложил брак. Нали не възразяваш? – попита го тя и след като той поклати глава, Анджелика продължи. – И знаеш ли какво ми каза той? З акратко замълча, сякаш си оставяше време да асимилира новината и да обмисли думите си и после каза, че ако аз съм щастлива, ако чувствам, че ти си човекът, с когото искам да остарея и той ще е щастлив. Как успя да го направиш, Майкъл?! Как с няколко думи го накара да промени мнението си?

- Не, принцесо, не… Аз нищо не направих. Той просто много те обича.

- Защо тогава така ме нарани?

- Пак от обич.

- Майкъл?

- Какво, мила? – попита той и я целуна по челото.

- Благодаря ти! Аз нямаше да се обадя.

- Нищо не съм направил, скъпа.

- Напротив… Ти направи Коледата ми незабравима. Благодаря ти! Обичам те!

- Аз също те обичам – отговори и той и отново я притисна плътно към себе си… Анджи?

- Хмм?

- Време е да ти сложим отново компрес с лед на коляното.

Той я целуна и стана, за да приготви компреса, а тя не спираше да го гледа. Плътно обгръщащата го около таза хавлия очертаваше тесният му ханш, а по гърбът и перфектно оформените му рамене и ръце леко играеха светлосенки от огъня в камината и тя в захлас наблюдаваше цялото му съвършенство. Анджелика си пожела да го докосне по катранено черните му влажни къдрици.

- Готово, Анджи – обърна се към нея той. – Сега ще ти помогна да се качиш горе.

- Мисля, че мога и сама, Майкъл.

- Не е нужно да се натоварваш, мила – каза той, докато я гледаше как се изправя.

Майкъл се приближи и я прегърна през кръста.

- Хайде, скъпа, облегни се на мен и да отидем да сложим компреса.

- Мога и сама, Майкъл. Казах ти.

- Защо си толкова упорита?! Позволи ми да се грижа за теб.

Тя се усмихна у също го прегърна през кръста. Докато изкачваха стълбите Анджелика усети лека болка, но тя беше толкова слаба, че почти не й обърна внимание.

Майкъл й помогна да легне върху леглото, а тя се приплъзна и се облегна на рамката му, оставайки полулегнала. Той взе една възглавница и я постави под коляното й и след като свали стягащата превръзка сложи леда върху крака й.

- Изглежда добре, Анджи. Няма никакъв оток и промяна на цвета на кожата ти. Доволен съм!

Анджелика му се усмихна и го погали по лицето.

- Казах ли ти, че те обичам много?

Майкъл поклати глава в знак на отрицание.

- Не съм?! Обичам те!... Обичам те!

- Не те чух добре? Какво каза?

- Казах, че те обичам. Че те обичам много – повтори тя и сядайки го обгърна с ръце около врата. – и че си най – прекрасният мъж на тази земя и че те обичам и … че те желая.

- Какво ме? – попита той, усмихвайки се.

Анджелика се наведе и прошепна в ухото му:

- Желая те!

Топлият й дъх го запали и изпрати бързите си сигнали към мозъкът му, а след това те светкавично се прехвърлиха по цялото му тяло и той усети как настръхва.

- Хммм … Нека помисля, дали бих могъл да изпълня желанието ти?! – Каза той и погали тила й.

- Постарай се – отново му прошепна тя.

- Неее, не бих могъл. Ти си преуморена, коляното ти е възпалено… По – добре да изчакаме да се възстановиш.

- Не искам да чакам – възмути се тя.

- Трябва – каза Майкъл и повдигна торбичката с лед, за да я премести малко по- надолу.

Анджелика го пусна и отново се облегна назад, давайки си вид, че отказът му не я разочарова. Все пак той може би беше прав. Не трябваше да натоварва крака си няколко дни, а да прави секс с Майкъл беше преживяване, което я караше да се самозабравя и може би щеше неволно да си причини проблем.

След малко Майкъл свали леда, наведе си и целуна коляното и отново сложи превръзка около него. Мислите му бяха хаотични и докато нежно докосваше прелестната й плът, за да стегне крака й, единственото нещо, което искаше е да прави любов с нея. Устните им случайно се срещнаха и той неможейки да устои нежно пое долната й между своите и прошепна.

- Боже, токова ми е трудно да ти устоя!

После се отдели от нея и стана. Анджелика забеляза издутината под пижамата му, която й даваше да види колко много е възбуден и колко я желае. Той улови погледа й и се усмихна.

- Какво? – Попита тя, изчервявайки се.

- О, нищо – отговори Майкъл.

Анджелика отново се отпусна върху леглото, а той я зави и навеждайки се над нея я целуна по челото.

- Лека нощ, ангелче! Аз ще сляза долу. Искам да поработя. Имам няколко идеи.

- Не ме оставяй, Майкъл! Моля те! – задържа го тя, хващайки го за ръката.

Майкъл се усмихна и легна до нея прегръщайки я, а тя сложи глава на гърдите му. След малко той чу как тя започна да диша дълбоко и спирайки да я гали внимателно се освободи от прегръдката й.

Когато слезе долу той веднага започна да записва мелодията, която от сутринта не излизаше от главата му. Докато го правеше не спираше да мисли за Анджелика и затова, колко щастлив го прави тя. Това караше идеите за музика, които звучат в съзнанието да преливат от красиви багри. Те бяха ефирни и сякаш по – леки от въздуха и той бързаше да ги запише, за да не се загубят завинаги. Работи дълго и когато пусна рекордера, за да чуе записа реши, че в общи линии е предал идеите си и стана, за да отиде до бара. Наля си чаша портокалов сок и след като седна на дивана пред елхата се загледа в безкрайния танц на светлините й. След малко стана и се качи до малката спалня. От куфара си извади един пакет и го разопакова. Загледа се в съдържанието му и спомените нахлуха в съзнанието му. Сякаш отново почувства средиземноморския бриз, слънцето плискащо щедро благодатните си лъчи и топлата плискаща се в нозете му морска шир. Усети как едно горещо огнено тяло го обгръща с небивалата си любов и го обсипва с безкрайни ласки. Сякаш до слуха му достигнаха въздишки и стонове, породени от красотата на любовта и той се почувства истински благословен.

Майкъл завърза подаръка на едно от клончетата на елхата, а след това постави още един под нея и друг пъхна във висящото над камината, определено за Анджелика червено чорапче. После отново седна на дивана и неусетно съня го намери и той заспа.