Питайки хората от охраната си, дали са я виждали или знаят къде е те му бяха казали, че тя е в стаята си. Франк го беше погледнал изненадано и в момента, в който бе бил готов да му зададе въпрос, Майкъл го беше прекъснал с думите: „Не желая да говоря.”
Следващият му ден също беше изпълнен с ангажименти, срещи, репетиция и той не беше успял да я види отново. Информираше за нея и Дан му беше казал, че тя е излизала навън само веднъж за около два часа и от тогава не е напускала стаята си.
Сега той не знаеше как да постъпи и какво да мисли. От мислите му го извади гласа на Карън, която бе пожелала да пътува в неговата кола до хотела:
- Къде е госпожицата? Видях я за кратко зад кулисите, но после изчезна.
- Какво? – Рязко се обърна към нея Майкъл. – Анджелика е била на концерта ми?
- Да, беше. Какво има, Майкъл? Тя не дойде ли с теб?
- Не – кратко й отговори Майкъл и спря да я слуша.
Майкъл искаше да се прибере в хотела и да бъде сам, за да се опита да осъзнае какво точно се беше случило и да разбере, дали е поправимо. Този път тя наистина бе прекалила. Не можеше да не проумява, че той се старае и полага неимоверни усилия, за да й отдели от така ограниченото си време. Обичаше я до лудост, но не можеше да се откаже от отговорностите заради нея. Главата го болеше и имаше нужда от спокойствие и тишина.
Пред вратата на апартамента му Мануел му каза, че Анджелика преди малко е била вътре и е излязла.
- Тя остана не повече от 10 минути, господин Джаксън – уведоми го той.
- Благодаря ти, Мануел! – Каза Майкъл и влезе в апартамента.
Аромата на парфюма й го обгърна и той сякаш недочул думите на Мануел с тръпнещ глас я потърси:
- Анджи?
Майкъл не я видя в дневната и затова влезе в спалнята. Това, което видя вътре го накара да застине на мястото си. На пода, точно пред голямото, самотно легло грееха малки свещи, които бяха подредени във формата на малко сърце. В центъра на сърцето Майкъл видя оставена видеокасета и се наведе, за да я вземе. После изправен са загледа в омагьосващата го игра на малките пламъчета на свещите. Очите му се просълзиха и той вече не виждаше ясно формата им, а сякаш обрисуваното с тях сърце затрептя и оживя. След малко той се обърна и влезе в хола на хотелския си апартамент, пъхна касетата във видео-плеъра и включи телевизора. Екрана леко затрептя, докато Анджелика нагласяше камерата и после той видя любимото й лице. Тя изглеждаше уморена, с тъмни кръгове под очите и когато започна да говори гласът й беше тих и приглушен.
„Майкъл, знам, че това е странен начин да разговарям с теб при условие, че си само на няколко етажа над мен, но исках да не ме прекъсваш.
Майкъл, аз…”
Той видя как тя загуби думите си за кратко, опитвайки се да увлдее гласа си, но после, преглъщайки, продължи:
„Аз съжалявам, ако те обидих с думите си, но те моля да ме изслушаш внимателно. Може би точно сега ще разберем, дали бихме да продължим или не.
На първо място искам да ти кажа, че те обичам. Обичам те с цялото си сърце и душа и винаги ще те обичам. Точно тази любов ме влудява и аз се превръщам в жена, която не всеки мъж би могъл да приеме. Ставам… ти знаеш – изискваща, необуздана, преливаща от емоции, които, уви, понякога не мога да задържа. Но аз те обичам безрезервно и всеотдайно, Майкъл.
Откакто се помня аз съм обградена с внимание и грижа. Аз бях момичето на татко. Може би, защото съм единственото момиче у дома тате ме глезеше непрекъснато и не можеше да ми откаже нищо. Аз получавах любов, разбиране, закрила и уважение. Родителите ми ме превърнаха в жена с невероятно силно развито чувство за достойнство. През годините аз винаги срещах същото отношение. Да, връзките ми се проваляха поради една или друга причина, но аз винаги, винаги бях обгрижвана и не съществуваше нещо по – важно в живота на мъжете, с които съм от това да ми доказват непрекъснато колко ме обичат. Не си мисли, че искам да кажа, че ти не го правиш, но както ти казах – не мога да чакам на опашка за вниманието ти. Това ме измъчва.
Може би вчера реагирах прекалено, защото… Знаеш ли, забравям понякога кой си всъщност. Забравям, че ти пишеш със златни букви името си в историята. Забравям, че си велик. За мен си просто Майкъл, при който обичам да се сгушвам. Това си. Ти си ми топлината. В такива моменти, когато съм щастлива, когато съм изпълнена с любов и ти ме приземиш с невероятна скорост аз.. аз… Боли.
Днес дойдох на концерта ти. Гледах те, скрита зад кулисите и плачех, защото разбирах колко си отдаден на сцената. Майкъл, ти се губиш на нея и тя те владее и ти владееш нея. Тогава разбрах, че аз винаги ще съм на опашката…”
Тя извърна глава и той видя красивият й профил със скулите облени в нежен прасковен отенък, малкото й носле, плътните, съблазнителни устни и му се прииска да я погали и притисне плътно до сърцето си.
„… Е, нямам много време, защото трябва да приготвя, онова което вече си видял в спалнята си…
Сега, когато гледаш това аз вероятно ще съм на летището и ще чакам полета си за L.A., който е в 1: 00 часа.
Искам да те помоля нещо, Майкъл. Спри ме! Моля те да ме спреш! Моля те за първи и последен път. Спри ме, защото, ако не го направиш…”
Тя въздъхна дълбоко:
„… не знам… Вероятно всичко между нас ще приключи.
Време е да тръгвам. Обичам те!”
После тя се изправи бързо и спря камерата. Екрана опустя и замига, а Майкъл скочи от мястото си като попарен и отвори вратата на апартамента си.
- Бързо, Дан, бързо! Трябва да идем на летището. Веднага! Бързо!
- Г – н Джаксън…
- Дан, побързай, по дяволите! – Извика му Майкъл, тичайки към асансьора.
Майкъл я видя да се приближава към лимузината с Дан и отпи глътка от водката. Все още й беше ядосан много и се молеше да не я нарани отново, въпреки че някъде дълбоко в себе си усещаше, че няма да успее. Дан отвори вратата на колата и тя влезе вътре. Очите им се срещнаха, но той бързо отклони погледа си от нея и се загледа през стъклото.
Лимузината бавно се плъзна и маневрирайки след малко стъпи на магистралата. Майкъл натисна един бутон и стъклото на преградата се вдигна, изключи и интеркома и след като останаха насаме с Анджелика той най – сетне я погледна.
- Къде си мислеше, че отиваш, Анджелика? – Рязко и студено попита той.
- У дома – кратко му отговори тя.
Глътката от водката беше още по – голяма и след кратко мълчание той каза:
- Просто така?
- Да – тихо му отговори тя. – Майкъл…
- Какво?
- Защо дойде?
- Защото никой не си отива от Майкъл Джаксън така. Ясен ли съм? Никой! Няма да позволя да го направиш и ти.
- Ти не ме притежаваш.
- Мислиш ли? Мой е всеки сантиметър от теб. Всеки шибан сантиметър, Анджелика.
Тя усети как думите му накараха стомаха й да се свие и затвори очи, за да спре сълзите, които искаха да се спуснат по лицето й и каза през зъби:
- Искам да ме върнеш на летището!
- Никъде няма да ходиш, Анджелика. Ясен ли съм?
Той посегна към бутилката и си наля още алкохол в изпразнената чаша.
- Моля те, Майкъл! Просто ме остави да замина.
Неочаквано за нея той рязко посегна и я хвана за брадичката, извръщайки лицето й към себе си. Пръстите му се впиха в страните й и тя усети как челюстта й може да бъде смазана от голямата му длан, ако той пожелае.
- Погледни ме, Анджелика!
Тя все още стискаше очи, защото, ако ги отвореше сълзите щяха да покрият цялото й лице, а сега само се опитваха да си намерят път през плътно притиснатите й клепачи.
- Погледни ме, по дяволите!
- Нараняваш ме, Майкъл. Пусни ме! – Изскимтя тя.
- Искам да ме погледнеш, момиче! Не чуваш ли какво ти говоря?
Тя усети как тялото му се приближи плътно до нейното, миризмата на алкохол се блъсна в лицето й и тя се опита да се освободи от ръката му, избутвайки раменте му назад.
- Не се опитвай да се бориш, Анджелика! Достатъчно съм силен, за да се преборя с теб. Сега ме погледни! – Заповяда й той отново.
- Какво искаш от мен, hijo de mil cojeros ( son of a thousand fuckers ) ? – извика тя отваряйки очите си.
- No me jodas ( don’t fuck with me), Анджелика! Не псувай! – Стисна я още по – силно той.
Тя го погледна изумена, че й отговори на испански и неспирайки да се опитва да се освободи от захвата на ръката му продължи да ругае с най – цветистите псувни, които изригваха от нея като от вулкан:
- … Que te Follen!!! Me valle verga! Bastardo! (Fuck you! I don’t give a fuck! Bastard!)
- О, ти не спираш?! – Изуми се Майкъл, а устните му почти се долепиха да нейните - Tengo ganas, (I am horrny) Анджелика! - Каза той, а свободната му ръка хвана лакомо гърдите й.
- Vete a la chingada, verga! (Go fuck yourself, dick) - Извика отново тя. - Пусни ме! Майкъл, моля те, нараняваш ме!
- Никога не се опитвай да ме напуснеш, Анджелика! Дори не си го и помисляй! Схващаш ли? Никога!
Майкъл я гледаше в очите и после, пускайки я отблъсна от себе си. Тя зашеметена от случилото се сви възможно най – далече от него и й трябваше дълго време да успокои дишането и ритъма на сърцето си.
През това време Майкъл си наля още едно питие и тя се страхуваше, че ще се напие още повече. Никога не го беше виждала такъв. В Тайпе се беше напил, но сега беше агресивен и зъл. Обзе я страх и тя си обеща, когато пристигнат в хотела да не се появява пред очите му, докато той не изтрезнее.
Негова реакция я стресна от мислите й, когато той изрита силно страничната седалка пред него. Върху нея остана отпечатък от обувката му и тя се взря в нея сякаш очакваше да оживее. До слуха й достигна гласа му:
- По дяволите, Анджелика, винаги всичко разваляш! Много съм ти ядосан. Много!
- Съжалявам! – Каза тя и наистина го мислеше.
- Каква полза от съжалението ти? Кажи ми! Каква? – Отново повиши глас той.
Тялото му отново се наклони към нея и тя се сви още повече, но нямаше повече място за отстъпление. Той я гледаше с гневен поглед, но след това пак се отпусна назад и отпи от водката.
- По дяволите! – Изруга пак той. – Сега и се напих. Ти си виновна! Аз не бива да … Няма значение. Надявам се да си доволна.
Мълчането падна между тях и тежеше като гранитни облаци спуснали се ниско. То ги задушаваше и предвещаваше отново страшна буря, която може би щеше да ги разкъса с мощта си.
Щом влезнаха в хотелския апартамент, Анджелика се отправи към спалнята, защото първото нещо, което Майкъл направи беше да намери шкафа с алкохола и да вземе чаша. Тя знаеше какво следва след това и реши бързо да изчезне от погледа му.
- Къде отиваш? – Достигна я гласа му и гърба й настръхна, когато усети, че той е зад нея. – Ако аз ще пропадам, ти ще стоиш и ще ме гледаш.
Той я обърна с лице към него и в очите й прочете страх и молба.
- Нека да си легна, Майкъл, уморена съм – помоли го тя.
- Ти никъде няма да ходиш, момиче! Оставаш с мен.
- Моля те!
- Не ми се моли. Глух съм за молбите ти. Сядай! – Каза той и хващайки я за ръката грубо я блъсна на дивана.
Нищо не се случваше. Той мълчеше и пиеше, а тя го гледаше и искаше да вземе алкохола от ръцете му и да го накара да спре. Изведнъж той стана и седна до нея. Изглеждаше далечен и студен, а ръката му стисна китката й и той я издърпа към себе си, питайки с нисък глас:
- Къде си мислеше, че отиваш, Анджи? Може би при Грег? Той ще те чака ли? Отговри ми!
- Майкъл, защо говориш за него?
- Спри да играеш игри с мен, Анджелика! Той дойде тук заради теб, нали? Няма никаъв филм. Какво ти каза, а? Какво? Че трябва да ме напуснеш ли?
Очите му я стрелкаха с лудешки отблясъци и тя се опита да отскубне ръката си от неговата, но той отново я стисна още по- силно.
- Майкъл, недей! Той е минало. Аз обичам теб!
Почернелите му от гняв очи заблестяха, като че ли спуснаха над нея десетки мълнии и след като зарови лице в шията й, изръмжа в ухото й:
- Сега ще ти покажа защо не можеш да ме напуснеш. Аз съм всичко, от което се нуждаеш.
Той бързо я обгърна през кръста и я придърпа плътно към себе си. После ръката му се намери своя път между бедрата й и повдигна полата й над кръста. Красивото й бельо от светло лилава дантела и скритите зад него нейни сладости, го накараха да въздъхне и Анджелика видя как очите му се изпълниха със страст и той прокара ръка по бедрото й. После Майкъл постави устните си на нежната сгъвка на крака й и придърпа меката дантела настрани.
Той коленичи пред нея и разтвори краката й. Тя усети устните и езика му да я лижат и смучат с такова желание и страст, които тя почти се плашеше да изпита. Ръцете му грубо я изтласкаха да легне по гръб и той разтвори още по- широко бедрата й. Езикът му потъваше в нея, сякаш искаше да изпие всяка капчица, която тялото й отделяше. Анджелика беше уплашена от неговата агресивност, но в същото време тя я възбуждаше много. Той повдигна глава, облиза пръстите си и тя ги усети върте в себе си. Знаейки колко е сензитивна, Майкъл гледаше лицето й, докато потъваше в нея, очаквайки реакцията й. Въртейки и плъзгайки пръстите си той успя да намери най – чувствителната й точка и това негово действие накара Анджелика рязко да извие гърба си и да притвори очи, поемайки си жадно и дълбоко въздух и да се плъзне към него. Гледката го накара да усети собствената си ерекция, която опираше и изпълваше панталоните му. Майкъл отново се наведе и с кръгообразни движения на езика си обходи изпъкналата й, втвърдена сърцевина. Очите му присвити наблюдаваха как страните на Анджелика порозовяват, как устните и се разтварят и езика й често ги облизва. За последен път той засмука изпълнелият се с кръв, твърд център и след това ръцете му обхванаха бикините й и той рязко ги разкъса, измъкна ги изпод нея и ги захвърли настрани. Докато разкопчаваше панталона си, пръстите му се плъзнаха между бедрата й и после я изпълни с хищническа забрава.
Силният стон на Анджелика изпълни стаята и тя посегна към него, но той я блъсна назад. В този момент нехаеше, беше ядосан, много пиян и далече от нежност и ласка, търсеше само своето задоволяване студен и безчувствен.
Той видя как ръцете й се вдигнаха и тя силно вкопчи пръсти в облегалката на дивана.
- Майкъл, аххххх…
- Сега искаш ли да си тръгнеш, Анджелика? – попита той и с мощен тласък, предизвика още един неин стон. – Не можеш да ме напуснеш! Ти си моя. Моя си! Цялата.
- Никога не съм искала… Охххх, Майкъл!
Анджелика изпитваше толкова силно страстта, която отприщила се я превръщаше в негова робиня и въпреки че в момента той я караше почти да го ненавижда, тялото й трепереше от върховна наслада.
- Да не си посмяла повече да ми причиниш това, Анджелика!... Ах, Боже… Толкова е хубаво да те усещам!
По лицето му започнаха да се стичат вадички от пот, а той самозабравил се увеличи скоростта си. Приличаше на мощен таран, който методично и лакомо я завладява до дъно и тя усети как вътрешностите й се запалват, наближавайки до момента на нейният екстаз. Горещите й кадифени стени го стягаха, а ханша й се повдигаше и движеше в синхрон с неговите тласъци.
Той усети как познатото парещо – сладко усещане го обзема, отметна рязко глава назад и от лицето му се отделиха капчици пот. С едно последено потъване, той освободи цялата си страст и изпрати и Анджелика в жадуваната бездна. После се изправи, придърпа панталоните си и без дори да ги закопчава взе бутилката с водка и чашата и си влезе в спалнята, затръшвайки вратата след себе си.
Анджелика се сви опустошена върху дивана и придърпа полата си надолу. Имаше нужда от душ, защото усещаше как между бедрата й лепне от бавно стичащите се по тях сокове от телата им, но чу как Майкъл заключи и тя остана с широко отворени очи да гледа в една точка и да си мисли какво ще се случи с идването на утрото.
Моля Ви, не ме осъждайте много!
ОтговорИзтриванеВсеки с мнението си, разбира се, но моето е, че Майкъл е (беше) толкова потайно същество, криещо в себе си огромни емоционални състояния, че такъв вид реакция не би ме учудила! Най-странното е, че дори и такъв не можеш да го намразиш! (Ей, какво нещо сме жените като обичаме някого?!) :))
ОтговорИзтриванеАма и тази Анджелика не знае вече изобщо, какво иска!
Само не можах да разбера от къде ги извади той тези познания по испански език, по-скоро това е най-невероятния момент! :)
Бих могла да се впусна в дълги разсъждения, относно не винаги честните взаимоотношения на Майк с жените,но не ми се иска да смесвам реалността с фикцията представена тук! Все пак разказът е най-важен, а става и все по-интересен!
Поздрави!
Лия, колко много обичаш Майкъл! Изумена съм!
ОтговорИзтриванеСпоред мен комбинацията алкохол - Майкъл е невероятна. По точно следствието от тази комбинация. Трудно ми е, дори невъзможно, да го възприема агресивен и егоистичен. Може би това е по-различният Майкъл за който DooDoo ни обеща?
ОтговорИзтриванеТова пък прави романа още по-интригуващ. Ще ми се да не му се налага друг път да посяга към алкохола. Дали???
Много ми беше интересно и голямо предизвикателство да описвам Майкъл по този начин. Да, това е по-различният Майкъл, който обещах. Дали ще пие отново? А защо не?
ОтговорИзтриванеДа така е, DooDoo, обичам го много, но това не означава, че толерирам подобен вид поведение на мъже! Просто винаги съм си го носила това усещане за Майкъл, че не е чак такъв ангел, какъвто изглежда отстрани, но дори и с пороците му е трудно да го намразиш.
ОтговорИзтриванеА и в крайна сметка от прочетеното до тук, той не е направил нещо непоправимо. Не я е ударил, пребил или изнасилил. Напротив, тя хем го предизвиква, хем се страхува от това непознато за нея негово състояние, хем й харесва! :)
Така представена реакцията на героинята не позволява Майкъл да изглежда като някаква гад! :)
О, Лия, аз мисля точно като теб. Бих ли го написала иначе? Много хора след като прочетоха главата, когато я написах ме питаха как мога да поставя Майкъл в такава "роля". Мога, защото той наистина е едно кипящо гърне от взаимно изключващи се емоции и поведения, че такива реакции мисля, че не са недопустими. Знам, че вероятно никога не би могъл да си позволи такова отношение, заради нетърпимостта си към насилието, но както вече Ви споделих тук е фантазията ми за Майкъл и може би желанието ми да реагира малко по- различно на някои препятствия в живота си.
ОтговорИзтриванеЛично на мен би ми било обидно такова поведение, дори и да съм го заслужила и понеже много си харесвам и обичам героинята искрено й съчувствах.