Повече от чувство 65

Анджелика беше станала като сянка. Не излизаше от хотела, не се хранеше и не спираше да плаче. Майкъл също тъгуваше, но нямаше време да се отдаде на скръбта си, защото му предстояха още 3 концерта и след като се върнеше в Америка щеше да има време да осъзнае напълно какво се беше случило. Трябваше да бъде силен и заради нея, но тя не го допускаше до себе си. Завесите на спалните бяха винаги пуснати и тя свита на леглото или спеше неспокойно или плачеше. За тези 3 дни не го беше потърсила нито веднъж и той много се страхуваше за нея.


В стаята отново беше сумрачно и той влезе тихо:


- Анджи, спиш ли? – Попита той и седна на леглото. – Хайде, скъпа! Стани, Анджи, моля те! Плашиш ме!


Той посегна и прибра част от косата й назад и тя сякаш опарена се отдръпна от него и се се сви прегръщайки коленете си.


- Остави ме, Майкъл. Искам да бъда сама!


- Моля те, скъпа, не си го причинявай! Не го причинявай и на мен. Не ме отблъсквай, Анджи. Имам нужда от теб.


- Искам да бъда сама, моля те!


Той остана така за няколко минути, опитвайки се да я прегърне, но тя непрекъснато го отблъскваше и той най – накрая се предаде и излезе от стаята.


Докоторът му беше казал, че тя е била около осмата седмица и Майкъл не разбираше как тя би могла да не знае. Ако знаеше той щеше да се погрижи за нея, щеше да наеме най – добрите специалисти, за да се грижат за нея. Нямаше да й позволява да се натоварва, да кара ски, да пие онези лекарства… Нямаше да се напие и да й причини онази болка, за която не можеше да си прости. Защо тя твърдеше, че не е знаела. Това беше абсурдно.


Той пак влезе при нея и отново седна на леглото.


- Анджи, искам да поговорим.


- Недей, Майкъл. Не мога да говоря сега. Не мога, дори да мисля.


- Ти каза, че не си знаела. Кажи ми как е възможно една жена да не знае, че е… бременна?


- Защо си мислиш, че те лъжа? Никога не бих скрила такова нещо от теб. Нали вече ти казах.


- Не плачи, Анджи! Моля те, спри да плачеш!


Майкъл най - сетне успя да я прегърне и тя намокри врата му със сълзите си.


- Майкъл, аз … В Кения просто бях като омагьосана. Наистина нямах представа за времето, а после с теб… Аз имах цикъл…Казах ти, ти също знаеш, че беше така.


- Трябваше да се досетя. Ти беше станала толкова сензитивна, толкова чувствена…


Анджелика изхлипа и той силно я притисна към себе си.


- Аз мисля, че няма да мога да се възстановя този път. Искам си бебето ни, Майкъл. Кажи ми, че това е сън. Кажи ми!


Той я притисна плътно към себе си. Чувстваше се виновен. Много виновен.


- Обичам те, скъпа! Моля те, моля те, не плачи!


- Остави ме, Майкъл.


Тя се отдръпна от прегръдката му и свивайки се отново му обърна гръб. Той усети как тя пак се затвори в себе си и болката в гърдите му сякаш спря дишането му.


- Анджи, недей! Не ме отблъсквай, скъпа. Всичко ще бъде наред – каза той и прокарвайки успокоително ръка по гърба й.


Тя изви гърба си, бягайки от дланта му и нищо не каза и той разбра, че тя няма да разговаря повече с него.

Бяха в Бруней и Майкъл щеше да има шоу точно на Нова година. Отново на щеше да забавлява другите хора, когато всички празнуват. Чу присъствието й в стаята й се обърна. Тя стоеше под рамката на вратата и изглеждаше като призрак. Скулите й сякаш щяха да пробият кожата й, очите й изглеждаха възпалени и бяха силно зачервени от неспирният й плач. Сексапилното й тяло сякаш бе изчезнало и се губеше изпод неговата синя пижама, която бе облякла. Майкъл видя китката й, която беше толкова отслабнала, че сякаш бе усилие да поема тежестта на дланта й и очите му се напълниха със сълзи. Изглеждаше му загубена и болката, която излъчваше го накара да усети как сякаш някой го изрита с нечовешка сила в стомаха.


Тя се приближи до телефона без да му каже нищо и започна да набира. После той чу тихият й загубил всякакъв живец глас да казва:


- Мамо, може ли да си дойда вкъщи? Нужна си ми, мамо!... Не мога да ти кажа сега. Ще се видим скоро. Обичам те!


Тя се обърна и влезе отново в спалнята.


Майкъл стана от мястото си и също се приближи до телефона.


- Франк, здравей! Можем ли да откажем този концерт? Да, знам, че го е платил. Да, знам, но, Франк… Не мога… Разбираш ли? Не мога… Тя… тя не е добре… Трябва да съм до нея, Франк… Тя се разпада. Не мога да я загубя… Добре, провери и ми се обади. Моля те, направи нещо. Моля те!


Той бавно постави слушалката на мястото й и обръщайки се я видя.


- Не е нужно да го правиш, Майкъл. Аз заминавам.


- Недей, Анджи! – Каза той и една сълза се стече бързо по лицето му. – Трябва да сме заедно. Моля те, скъпа, не си отивай!


Майкъл се приближи, за да я прегърне, но тя вдигна ръце и го отблъсна.


- Недей, Майкъл. Просто недей! Аз трябва да се махна. Нуждая се от мама. Тук всичко е чуждо и … Не искам да оставам.


- Чуй ме, скъпа – само няколко дни и ще се върнем в Америка. Моля те! Само 5 дни, Анджи. Защо ме отблъскваш така? Нужна си ми!


- Ще ми свършиш ли една услуга, моля те!


- Каквото поискаш.


- Обади се, за да ми запазиш полет за Маями, моля те!


Тя се обърна и отново влезе в спалнята. Телефона иззвъня и Майкъл се стресна. Беше Франк и му обясни, че по никакъв начин и този концерт не може да бъде отложен, защото разходите, които са вложили са големи и той не може да си позволи повече загуби. После добави, че ще обиди султана и че няма как да го избегне. Майкъл каза, че разбира и помоли Франк да запази билет на Анджелика до Маями. Знаеше, че няма да може да я спре и тя ще си тръгне. Този път не знаеше, дали ще я види скоро и отново. За толкова кратко време живота им се беше преобърнал наопаки. Всичко сякаш се беше разбило и нямаше ненаранено чувство в тях. Бяха се унищожили и аборта на Анджелика беше бил последната капка в преливащата чаша. Майкъл не знаеше как да я накара отново да се усмихне, а жадуваше да види онзи пламък в очите й. Сега той беше изчезнал и на негово място зееше празнотата на отчаянието. Не беше успял да я направи щастлива и не можеше да си го прости. Имаше нужда от нея. Огромна и неописуемо силна нужда. Не знаеше как ще се пребори с липсата й, с мисълта, че е болна от мъка, с факта, че любовта им беше дала шанс да имат дете, но съдбата бързо им го беше отнела без дори да разберат за него.


Анджелика не беше успяла да убеди Майкъл да не идва с нея до летището и сега тя седеше мълчаливо в колата. Косата й беше прибрана на опашка, носеше слънчеви очила, които скриваха очите й и беше облечена с черен панталон и черна блуза. Майкъл добре си спомняше, че беше с тези дрехи, когато пристигна в Токио. Обувките на висок ток правеха краката й да изглеждат още по- дълги и докато тя ги беше кръстосала, Майкъл прокара ръка по бедрото й.


- Има ли някакъв шанс да те накарам да останеш?


Тя отмести ръката му и продължи да мълчи.


- Боже, Анджи! Защо ме наказваш така? Кажи нещо. Говори ми, скъпа! Имам нужда да знам, че всичко е наред.


Тя рязко се обърна към него и с глас, който го уплаши с далечността си , каза:


- Нищо не е наред.


- Не си отивай, Анджи. Без теб ще умра от самота.


- Майкъл, спри. Ти ще бъдеш добре. Имаш всичко, за което си мечтал.


Най – сетне го каза. Той го беше очаквал и знаеше, че е едно от нещата, които я нараняват най – много.


- Знаеш ли, - продължи тя без да поглежда към него - с теб с ме като два пътя, които се пресичат за кратко, но следват своя маршрут и не могат да се отклонят от него. Аз имам своя живот, а ти своя. За малко помечтахме и повярвахме в мечтите си, но вече е време да послушаме какво ни казват знаците. Колкото и да ни беше хубаво, че се срещахме някъде по пътя и двамата знаем, че това беше просто един миг и че ще трябва да продължим.


Майкъл хвана ръцете й в своите.


- Напускаш ли ме, Анджи? Това ли ми казваш?


Тя не можеше да го погледне и затова сляпа за света извърна глава и се взря с празни очи навън.


- Предполагам.


- Не! Не, Анджелика! Кажи ми какво да направя и ще го направя, но остани с мен. Обичам те толкова много, скъпа! Не ме напускай. Не слагай край на нещо, което не е завършило. Недей, скъпа! Моля те, Анджи! Недей!


Майкъл плачеше, докато говореше и тя чуваше това, но не можеше да върне нищо назад. Беше убедена, че трябва всичко да остане в миналото. Нямаше сълзи да плаче повече. Беше ги изплакала всичките. Плака за нероденото им дете, плака за злощастната си съдба, плака защото той скоро щеше да прегърне своя син, плака, защото трябваше да си тръгне, а го обичаше толкова много, че не знаеше, дали ще може да диша без да усеща аромата му около себе си и устните му рисуващи по кожата й. Плака и щеше да плаче още много, но сега очите й бяха сухи като пустиня.


- Ако имаш нужда от време ще те разбера, но не казвай, че това е края! Не го казвай, Анджи! Аз искам семейство с теб, деца…


Един стон се изпусна от гърдите на Анджелика и той я прегърна.


- Искам теб. Няма нищо по- важно от теб на този свят. Не мога да те пусна. Не мога! Не се погребвай в скръбта си, мъничка! Обещавам ти, че всичко ще бъде наред – Майкъл посегна и свали очилата й. – Виж очите ми, мила! Те не лъжат. Аз те обожавам! Не ме оставяй без теб!


Колата спря и двамата разбраха, че е време тя да тръгва. Анджелика бавно се освободи от прегръдката му и посегна към дръжката на вратата.


- Не! Анджи, НЕ!


Той успя да хване ръката й, докато тя излизаше от колата и Анджелика се извърна, за да го види за последен път. Очите му я влудиха, защото в тях видя най – чистата и силна любов, която щеше да види в нечии очи през живота си. Видя болката, която излъчваха, но въпреки, че сякаш лапи от стомана стискаха гърлото й каза:


- Благодаря ти за всичко, Майкъл! Пази се!


Той бавно отпусна ръката си, а тя се обърна и сълзите, които все още не беше изплакала се върнаха. Някъде зад себе си чу гласа му да я вика и да обещава:


- Ще се боря за теб, Анджи!

                                        

                                                              Песента с превод

След два дни Майкъл се качи на сцената в Новогодишната нощ. Беше прекарал тези дни облян в много сълзи, притискащ възглавницата й към лицето си, за да се насища от аромата й. Дни, в които беше изпил много алкохол и опити да се свърже с Анджелика, но тя отклоняваше опитите му да я чуе, а майка й му обясняваше, че тя все още е много изморена от пътя и си почива.

Светлините паднаха и той чу първите акорди на песента. Пред очите му се появи най – прекрасното лице на целия свят и той излезе пред хилядите зрители, за да им сподели, че тя не е сама и че е завинаги в сърцето му.