23 – 24 януари 1997
Някой не спираше настоятелно да чука на врата й и Спарки лаеше обезумял, докато я придружаваше по пътя й към вратата. Тя се опитваше да намери ръкава на сатенения си халат и тихо молеше кучето си да спре да лае.
- Кой е? – Попита тя и завърза колана си.
- Аз съм, Анджи. Отвори ми.
Анджелика бързо отвори и Майкъл я притисна силно към себе си.
- За Бога, Майкъл, какво правиш тук?!
- Той е мъртъв, Анджи! – Разплака се той на рамото й.
- Кой е мъртъв, Майкъл?! – Изплашено го попита тя. – Кажи ми, скъпи! Какво става?
- Моят дядо е мъртъв, Анджи! Сега се връщам от погребението му. Идвам от летището. Трябваше да те видя, скъпа. Толкова болка… Кога ще си отиде? Понякога си мисля, че няма да мога да понеса повече…
- Съжалявам, Майкъл! Нека почива в мир. Ела, скъпи, нека влезем.
Анджелика въведе Майкъл в дневната си и съжали, че първото негово впечатление за дома й трябваше да бъде от оставените на една от ниските й маси пуканки, чаши, недовършената бира на Грег и одеялото върху дивана.
Майкъл седна и я погледна, а тя започна да прибира безпорядъка от масата. Той тихо каза:
- Седни до мен, Анджи.
Тя остави купата с пуканките и изпълни молбата му. Той изтри очите си и тъжно й се усмихна.
- Събудих те, нали?
- Не се притеснявай.
- Чувствам се ужасно, Анджи. Сякаш всичко ми се изплъзва и нямам устои. Страхувам се, че пак ще се случи.
- Какво да се случи, Майкъл?
Майкъл въздъхна дълбоко и се облегна назад. Спомените му го връхлетяха и той за кратко се запита, дали трябва да разкаже за тях на Анджелика. После осъзна, че е настъпило времето тя да разбере какво се беше случило преди няколко години с него.
- Анджи, ти няма как да знаеш, но преди 4 години аз бях… Бях развалина. Знаеш за безумните обвинения срещу мен, нали?
Тя потвърди кимвайки и той продължи.
- Бях отново на турне, когато разбрах за тях. Изпаднах в дълбока депресия. Не вярвах, че това ми се случва, че тези хора, които аз приех почти като мое семейство могат да се превърнат в шайка злобни измамници, които да манипулират детето си и да го убедят да твърди тези гадости и пълни лъжи. Бях на края на силите си. Аз от много отдавна страдам от безсъние, ти знаеш. Тогава изобщо не спях, натоварването от турнето също беше огромно. Бяха обискирали Невърленд, апартамента ми в L.A., дори и къщата ми в Енсино… Болеше ме и душата и тялото сякаш някой ги разкъсваше къс по къс и аз се разпадах. Трябваше да намеря начин да избягам. Започнах да вземам хапчета за болката си в гърба, за безсънието си, за депресията - Валум, Ксанакс, Ативан… и тя почти си отиваше. Плачех, пиех и… се пристрастих. Тогава започна да става страшно, но аз не го осъзнавах. Просто исках болката да я няма. И продължавах, докато един ден Елизабет ( Тейлър) не хвана самолета и не дойде в Мексико. Тя каза, че трябва да се лекувам. Послушах нея и лекарите си и прекратих турнето си. Заминахме и останах за лечение в Лондон. Беше тежко. Върнах се от Ада, беше трудно. Вероятно тогава бях за първи път така близко до смъртта, но успях да се измъкна. Беше истинско мъчение и изпитание…
Умореният му глас, тъжните му очи, лежащите на бедрата му красиви ръце я накараха да изпита болката му и кошмара, през който е минала ранимата му душа.
- Сега се страхувам, че ще се случи отново, защото… през последния месец сякаш отново минавам през Ада… Спаси ме, Анджи! Моля те!
- Майкъл… Не трябва да се чувстваш така! Скоро ще станеш баща за първи път. Ще изпълниш най – голямата си мечта. Сина ти ще осмисли дните ти…
Тя не успя да продължи, защото болката, че тя не успя да донесе тази радост в живота му отново я проряза силно и сълзите се спуснаха по красивото й лице.
- Не плачи, Анджи! Обичам те!
Майкъл започна да изтрива сълзите й, оставяйки неговите да замъглят погледа му. Приличаха на две напълно загубили се в тъмнината децата, които не знаят как да стигнат до светлината на дома.
- И аз те обичам, Майкъл!
Той я притисна плътно към себе си и уханието й го успокои. После тя се отдръпна, а той сложи глава на скута й . Ръцете й нежно галеха косата му и той затвори очи, за да почувства топлината на любовта, която излъчваха дланите й. Ласката й го успокояваше, караше го да се чувства щастлив и отново цял. За първи път след месец изпълнен с копнеж и тъга той беше себе си.
Любимите й кърици… Можеше да го гали с часове и нямаше да се насити на мекотата им… Той беше смисъла в живота й, беше нейната загубена светлина. Искаше да го има завинаги в дните си и затова трябваше да го пусне да си отиде. Той все още не знаеше, все още се надяваше, че нещата ще бъдат като преди, но Анджелика вече знаеше, че никога няма да могат да изживеят любовта си така както искат. Не можеше да се погубва от мисълта, че не е неин и само неин. Не можеше да го разделя със света. Но сега в тишината на нощта и под въздишките на заспалия Спарки тя знаеше, че този миг е съвършен и щеше да запази красотата му завинаги в живота си. Майкъл обгърна бедрата й с дланите си. Толкова силно се бе нуждал от малките й топли длани, от успокояващият й го винаги след напрегнат ден глас… Отпускайки се в ласката й скоро той заспа за първи път след много дни на мъчително безсъние.
Анджелика внимателно се измъкна изпод прегръдката му, събу обувките му, качи краката му на дивана и го зави с одеялото. За кратко го погледа колко е красив в съня си и се качи в спалнята и си пусна една от любимите си изпълнителки. Тихо се сви на леглото и се опита да не плаче, но скоро възглавницата й беше влажна от чистите й сълзи.
Песента с превод
Спарки отново лаеше. И отново някой чукаше на врата й. Тя не искаше Майкъл да се буди и затова побърза да отвори.
- Добро утро, хънибий. Не си се събудила още? Е, мисля, че това ще реши проблема ти.
- Грег? Защо си тук?
- Забравих си… - Не довърши Грег, защото телефона му позвъни. – Това е за теб! Заповядай!
Той й подаде едната чаша с любимото й мляко с какао и минавайки покрай нея се запъти към дневната. На врата Грег се спря и се извърна рязко към нея гледащ я с недоумяващ поглед.
В дневната й Майкъл беше седнал на дивана и очите му ги разкъсваха на парчета. Заприличаха й на очите, с които я беше гледал, когато се беше напил. Той бързо се изправи и вземайки шапката си каза:
- Изглежда прекъсвам нещо. Съжалявам. По – добре е да тръгвам.
Майкъл мина покрай Грег, който изненадан се отмести, но после каза:
- Не, г – н Джаксън не тръгвайте. Аз идвам само, защото си забравих касетата с филма… Анджи, би ли ми го донесла?
Тя извади касетата от видеото и докато го придружаваше към вратата му каза:
- Научи се да се обаждаш преди да нахълтваш така, Грег!
- Съжалявам! Аз… Чао, трябва да изчезвам. Пази се! Съжалявам!
Анджелика затвори врата и очаквайки разправия влезе в дневната.
- Майкъл, искаш ли да пиеш нещо?
- Не, благодаря! – Рязко й каза той.
Наистина беше много ядосан и тя се чудеше как да спре ескалиращият му гняв. Седна до него, но той се изправи давайки й да разбере, че не желае близостта й. Опря се на перваза на прозореца и я гледаше вторачено.
- Какво си мислиш, че правиш, Анджелика? Кажи ми?
- Нищо. Вчера Грег ми се обади и ме попита дали искам да изгледаме филма за Кения заедно. Затова дойде.
- Оооо, колко удобно. Разбира се.
- Майкъл, не разбирам защо си толкова ядосан? Грег е част от живота ми. Голяма част от него.
- Не. Анджи, не е част от живота ти. Той е част от твоето минало. Минало, в което ти е донесъл много болка и разочарование, а ти сега... Какво се случва между вас, Анджи? Питам се как би реагирала ти, ако бе на мое място? Ако разбереш, че аз си прекарвам приятни вечери в компанията на… Лиса, например? Как ще се почувстваш, а?
Анджелика не искаше да му отговаря на този въпрос, защото само мисълта, че е прегръщал и докосвал друга жена я караше да полудява. Вероятно, ако разбереше подобно нещо щеше да бъде раздирана от силна и заслепяваща ревност.
Майкъл продължаваше:
- Плюс това той не е доброжелателен. Той все още те обича и ще направи всичко по силите си, за да те върне в живота си. Не разбираш ли, Анджелика? Или може би ти искаш той да се върне?
- Нямаш право да изпитваш такива съмнения! Казах ти вече как постъпи той с мен… И за твое сведение той ще се жени. Преди седмица е предложил брак на … на онази никаквица.
Майкъл замълча за миг и после вдигайки рамене каза:
- Това няма значение. Така или иначе той е измамник и изневерява. Мисля, че само да му кажеш и една дума нищо няма да го спре да се върне при теб или да бъде и с двете ви едновременно. Той явно обича така.
Майкъл имаше нужда да счупи нещо. Ненавиждаше Грег. Знаеше, че това чувство е пагубно, но не можеше да го спре колкото и да се опитваше.
- Толкова те обичам, толкова много давам за тази връзка, за да върви въпреки всички пречки, а ти…
- Аз какво? – Прекъсна го Анджелика. – Аз дадох малко, така ли? Не си справедлив. И нищо не си разбрал. Върви си! Моля те, върви си! Напусни дома ми и живота ми!
- Анджелика помисли много добре преди да ми отговориш! Наистина ли искаш да си тръгна?
Анджелика усети как нещо сякаш силно стисна сърцето и то я заболя, но отговори:
- Да, наистина искам да си тръгнеш.
Той я гледа дълго сякаш, за да я запечата в съзнанието си. Времето спря и предметите около тях се завъртяха с бясна скорост и на двамата им прилоша от бързият им танц.
- Добре. Но искам да ти кажа едно единствено нещо – този път е завинаги. Ще се справиш ли с вечността, Анджелика?
- Да. А ти? – Предизвикателно го погледна тя.
- Разбира се… Аз имам всичко, нали?
- Тогава защо все още си тук?
Той се обърна и излезе. Улицата все още беше тиха и нямаше движение в ранният час и той успя незабелязан да стигне до паркираният му пред гаража й джип.
Анджелика го гледаше как се отдалечава и сърцето й сякаш искаше да изскочи от гърдите й. Устата й пресъхна, а тялото й трепереше неудържимо. Предметите продължаваха да се движат… „Обичам те, Майкъл!” искаше да крещи тя, но не можеше да издаде и звук.
Майкъл се облегна назад и каза на шофьора му да го закара до MJJ Production, където имаше работа тази сутрин. Няколко от мениджърите му щяха да бъдат уволнени. После вдигна преградата, изключи интрекома, приви се надве и слагайки ръце пред лицето си зарида неудържимо. Точно тогава той се закле, че никога повече нямаше да позволи на някой да завладее сърцето му!
Сякаш очаквах такова развитие във връзката им, защото Анджи наистина не знае какво иска. Тя трябваше много отдавна да си направи преценка на ситуацията и да разбере, че да си човек като МДж е равносилно на много компромиси. А тя не е склонна да ги направи. Това кара и него да постъпва неразумно и непривично за характера му. Той я обича силно и когато тя не може да му се довери това го наранява много.
ОтговорИзтриванеОт друга страна се питам, дали ще могат да живеят един без друг? Вероятно, не :))) Много ми се иска да мога да прочета историята ти на един дъх DooDoo, защото е вълнуваща и увлекателна.
Забелязвам, че Лия и Мая ги няма напоследък и аз няма с кого да си "говоря", но се надявам, че са само временно възпрепятствани.
За първи път ще изразя и аз учудването си от нежеланието на читателите ти да кажат поне едно "Благодаря!"
Е, аз няма да спра да го повтарям.
Благодаря ти за всички емоции, през които ни караш да минаваме! "Твоя" Майкъл е така истински, че понякога наистина забравям, че романа ти е измислица и го възприемам като нещо, което се е случило. И така ревнувам!
Давай все така, а аз ти обещавам, че ще чакам с нетърпение всяка твоя публикация и ще остана с теб до края!
И аз съм тук, разбира се! :)
ОтговорИзтриванеБяха ми много странни събитията от последните глави и не знаех какво да мисля преди да прочета някакво продължение.
Честно казано, малко в повече ми дойде това как Майкъл й се молеше... не си го представям, не мога да го възприема...
За мен също развръзката беше логична. Нека не забравяме хронологичните събития - раждането на сина му, скоро след това предстоящата поява на дъщеря му, а в целият този хаос през "97-ма се появи доста настоятелно пак Лиса на хоризонта. :) Това е фактологически, но дали ще бъде спазено ще видим.
Започвам аз, да имам леки подозрения, че най-после ще "разберем" мистерията около Бланкет!! :)))
Не ми се смейте! Знаете, че съм си малко луда и обичам да разсъждавам на глас!:))
Истината е, че много обичам Майк, а тази история ме кара да извървя пътя с него отново и сякаш ми позволява да гледам всичко отстрани. Знам, че ме разбирате!
Благодарна съм и аз, за пореден път, за тази така неочаквана и съпреживяна емоция! :)
Подозирах, че Анджелика ще се люшка в крайности. Изградих си някаква моя си представа за нея и сега само се убеждавам, че интуицията ми не ме е лъгала. Уж къса с Грег, пък пак се вижда с него и така сякаш неволно поддържа огъня да не угасне. Уж осъзнава , че връзката и с Майкъл е обречена, а копнее за всяка глътка въздух вдишвана с него. С Майкъл, струва ми се, нещата няма да приключат така категорично, както го заявяват и двамата. Невъзможно е за мен този пожар от чувства да угасне толкова скоротечно. Само не съм сигурна кой от двамата ще се "предаде" по-скоро.
ОтговорИзтриванеАз смятам, че линията на фактите ще бъде спазена, но ще бъде дообогатена с емоционалния сюжет, който следваме до момента.
DooDoo, ти ме направи безкрайно търпелив човек. А повярвай ми в живота съм точно обратното. Такова четиво го "глътвам" на един дъх, а сега търпеливо си чакам следващия епизод и дори хванах ритъма с който публикуваш частите. Или така ми се струва?
Дано вдъхновението ти да е винаги на ниво.
Учудвам се, че съм изградила толкова нестабилен емоционално образ като този на Анджелика. Вече ви казах, че много си я обичам и доста често, въпреки че ме боли за Майкъл аз оправдавам нейните постъпки и решения. Винаги съм си мислила, че с него е почти невъзможно да се изгради една спокойна и нормална връзка и затова поставям и Анджелика пред тези изпитания, за да видя какви са вариантите да се реагира.
ОтговорИзтриванеЛия, заинтригува ме с една част в коментара ти, в която казваш, че за теб е прекалено Майкъл да й се моли така. Не, че искам да оправдая решението си или да влизам в спор, но не мислиш ли, че е логично, когато обичаш много силно някого да стигнеш и до крайности в опита си да го задържиш?
Мая, мисля, че си много права в очакванията си:) Осъзнавам, че тъкмо защото следвам фактологията в живота на Майкъл не мога да ви изненадам кой знае колко много, а само да напасвам събитията към връзката им.
Боби, няма смисъл да влизаме отново в този разговор. Всички хора са различни. Някои предпочитат да не говорят, а само да възприемат, а и предполагам, че блога ми наистина е трудно достъпен за огромна част от феновете на Майкъл.
Разбирам ви, че искате да го прочетете наведнъж и нищо не ми пречи да поместя всичко, което съм написала до момента, но тогава ще се наложи да чакате значително по- дълго. Рядко съумявам да напиша една глава за два дни:)А от друга страна ми е интересно да разбера и реакцията ви за всяка отделна глава. Всъщност, вие много скоро ще стигнете до момента, в който съм и аз, защото сега пиша 90 глава, а тук съединих няколко глави в една, защото ми бяха много кратки. Предполагам, че след около месец и аз и вие ще се питаме какво следва в историята, тъй като в повечето случаи изненадвам себе си с неочаквани решения и се питам как да си оправям "кашата", в която забърквам героите си. Сега съм точно до такъв момент:)
И аз ви благодаря, че сте тук и искрено се надявам да продължавам да ви интригувам с историята си :)
Виж, DooDoo, разбирам, че е напълно безсмислено да влизам в полемика с теб относно реакциите на героите, тъй като ти си авторът и винаги ще гледаш от твоята субективна гледна точка. Ти самата няколко пъти подчертаваш пристрастието си към Анджелика и затова ти се струва, че винаги тя е правата.
ОтговорИзтриванеАз пък съвсем безпристрастно ще ти кажа, че не е логично Майкъл само да й се моли, защото той освен, че веднъж се напи (пак заради нейните фасони) и прави любов с нея без обичайното обожествяване и ласки, не е направил нищо лошо! Затова не ми е естествено той да плаче непрекъснато и да й се моли с такова чувство на вина. Игнорирам изобщо статута му на супер егоцентрична звезда! Чисто в човешки план, колкото и да я обича, той не е направил някакъв голям гаф, за да го мъчи тя непрекъснато! Винаги тя е недоволната от нещо, винаги обвинява и си тръгва.
Това е моята читателска гледна точка! Ще продължа да следя развоя на събитията и развръзката!
Поздрави! :)
О, Лия нямам пристрастия към Анджелика. Не повече, отколкото към Майкъл:) Обаче наистина бях изненадана, защото по принцип той е праволинеен във връзката им и не се колебае непрекъснато и от моя гледна точка си мисля, че единият винаги стига до момент, в който се моли и явно тази чест се пада на Майкъл. Анджелика освен, че го иска само за себе си, неосъзнавайки съвсем ясно статута му няма други грехове. Или има?
ОтговорИзтриванеСега като се замисля той и занапред все така й се моли и тя все така не спира да изпада в крайности и да го обърква. Май съм прекалила, а?
Ето, затова ми трябват коментарите ви. Как иначе ще видя къде съм прекалила?
Не исках да възприемаш думите ми като обвинение, а исках да ми кажеш къде според теб е грешката ми. Благодаря ти, че ми я показа!
DooDoo, аз също ти благодаря, че влизаш в дискусия и обръщаш внимание на читателски мнения! :)
ОтговорИзтриванеВсе си мисля, че трябва повече баланс. Ти самата каза, че искаш да са равнопоставени. Читателските симпатии трябва да се прехвърлят ту на нея, ту на него.
Трябва някаква издънка от негова страна, която да предизвика нейният гняв или ревност, за да има логика той да се моли и да чувства вина. Иначе изглежда като някакъв загубеняк, когото тя непрекъснато изоставя! :))
Няма как да не обръщам внимание. Аз пиша и за себе си, но и за вас. Нещата се виждат винаги по- добре в перспектива, нали?
ОтговорИзтриванеТака или иначе историята ми е набрала скорост, а аз съм прекалено мързелива, за да я допълвам или променям, затова ще се наложи да я премете такава каквато е с нейните плюсове и минуси.
Майкъл има леки издънки по- нататък, но всъщност вече не знам какви трябва да са те, за да оправдая нейните действия. Скоро ще се случи едната от тях и ще чакам, Лия, да ми кажеш, дали Майкъл пак ще изглежда изоставен загубеняк:))) Милото то! А ти ме разсмя. Никак не искам да изглежда загубеняк :)