Повече от чувство 70

Текста на е подходящ за лица под 18 години!

Анджелика беше щастлива. Вече бяха изминали три дни, откакто бе дошла в Невърленд и тук за първи път от много време се почувства отново свободна и като дете. Майкъл й даде много възможности да го направи - да се залива от смях на блъскащите се колички, и въртележките, да се опитва, разбира се, безуспешно, да го победи на всевъзможни игри. Тя имаше нужда да забрави, че е възрастен човек и да се потопи в абсолютно безгрижие и забавление и това място й го даде. Почти непрекъснато бяха навън. Разхождаха се, разглеждаха нещо или просто седяха на брега на езерото и с Принс до тях, говореха. Никога за тях. За всичко друго, но не и за тях. Бяха си обещали сами на себе си, че тези разговори ще ги оставят за друг път и сега ще се насладят на малкото време, което имаха да прекарат заедно.

Майкъл се разсмя заедно с Принс, защото не спираше да си играе с него и сега беше започнал да го хапе по голото краче. Принс се смееше с глас и Анджелика не можа да устои и се включи в играта им. Повдигна блузката му оголи коремчето му. После сложи устни върху меката, пухкава плът, пое си дълбоко въздух и след това го изпусна. Майкъл се разсмя на звука, който се получи, а Принс първоначално не реагира на новото усещане, но след това се усмихна широко и когато Анджелика повтори действието си той се заля от смях. Беше толкова приятно да слушаш този толкова искрен и чист звук, че те се увлякоха и правеха всичко възможно той да не спира.

- Боже, Майкъл, - възкликна тя – искам дете!

Не беше обмисляла думите си. Не бе очаквала, дори да ги изрече. Те дойдоха сами и още преди да осъзнае, че ги казва те се изплъзнаха между устните й. Очите й промениха щастливия си блясък и станаха сериозни и тя се отдръпна от Принс. Майкъл извади петичката на детето си от захвата на зъбите си и посегна, за да я погали. Ръката му сътвори нежната си магия по лицето и той стана и седна зад нея. Тя се облегна на гърдите му и тихо каза:

- Никога досега не съм се чувствала по този начин. Явно вече съм напълно готова да стана майка.

- Представи си, Анджи, ние сме тук, а децата ни тичат наоколо и огласят пространството със смеха си. О, скъпа толкова искам този ден да се случи колкото може по – скоро!

- Искам момче и момиче – замечтано сподели тя, взирайки с в един красив лебед. - Дъщеря си ще я науча на всички малки женски хитринки, как да се държи и да бъде истинска дама, как да кара момчетата да примират по нея само когато ги погледне или се усмихне…

- О, моля те, недей! Ще разбиеш горкото ми сърце, защото аз ще я ревнувам до припадък и ще държа да ме запознава с всички момчета, с които излиза.

- А аз ще крия от теб, когато се прибира късно вечер с подпухнали от целувки устни и тихо ще й се карам, че веднага ще ти кажа, но никога няма да го правя.

- Предателка! – Разсмя се той.

- Аз ще го правя за твое добро, ревнивецо!

Не искаше, но мечтаеше заедно с него и не можеше да си представи, че някой друг би могъл да бъде баща на децата й. Искаше да е точно този, който сега я прегръщаше и мечтаеше така красиво с нея.

- А сина ни, Анджи… Ще се катерим по всички дървета заедно с него, ще караме джетове, ще играем игри, ще летим с парашути и може би, моооже би ще ти позволя да го научиш да кара сърф.

- Разбира се, че ще ми позволиш. Вероятно няма и да те питам. Когато ти си много зает ние ще сложим дъските върху колата и ще заминем за океана…

Тя се усмихна, защото си представи как учи децата на всички малки неща за живота, как ги води по пътя към израстването им и превръщането им в зрели хора. В достойни, щастливи и обичани от родителите си хора.

Принс възкликна и те се обърнаха да го погледнат, а той с едно гумено мече в устата си им се усмихна. Анджелика го взе в ръцете си, а той й посочи към езерото.

- Да, съкровище. Това е лебед. Красив, бял лебед. Виж колко дълга и изящна шия има.

Лебеда сякаш усетил вниманието им разпери крила, за да им покаже истинското си съвършенство. После бавно ги прибра и заплува към другите птици, които бяха малко по- далече в езерото.

- Анджи, нека да се прибираме – каза Майкъл.

- Защо? Тук е красиво.

- Време е Принс да се нахрани и да поспи. А и искам да прекарам малко време с теб. Насаме.

Пеперудите! Хилядите пеперуди се върнаха. Защо не можеше да му се насити? Защо само една негова дума караше всичко в нея да изтръпва от възбуда? Той й действаше толкова силно, така властно без дори да полага никакво усилие. Анджелика се вгледа в устните му и поиска да го целуне.

- Добре, тогава да тръгваме.

След около час след като се бяха нахранили и останали с Принс, докато Майкъл прегърнал го приспиваше, пеейки му, те влезнаха в спалнята. Той седна на леглото и започна да проверява телефона си за оставени съобщения. Анджелика мина покрай него и докато минаваше по тялото й се спусна и падна на пода роклята й, която тя беше разкопчала. Тя посегна към дръжката на вратата на банята и чу свистенето. Чу онзи толкова познат й звук, който Майкъл издаваше, поемайки си въздух през зъбите: „Ссссс..”

Тя усети как той стана и се обърна към него.

- Моля те! Моля те! Нека първо влезна в банята!

- Не! Ти оставаш тук. Какво си мислеше?! Че аз мога да остана безучастен след като така демонстративно се разголи точно пред мен?

- Нее, стана случайно. Аз не мислех… - разсмя се тя, когато той я прегърна. – Хайде, Майкъл, бъди добро момче! Бяхме навън, тичахме, седяхме на тревата… Хайде, стига!

- Млъкни, секси жено! Виновна си и ще си понесеш вината!

Майкъл я хвана през кръста и я повдигна, а тя ритайки с крака и смеейки се се опитваше да се измъкне от здравия му захват. Не успя и той е сложи върху леглото. Очите му се свиха по хищнически начин, впиха се в нейните и изглеждаше така сякаш дебне плячка, снишен ниско в тревата. Той сви единият си крак и го качи върху спалнята и с него разтвори бедрата на Анджелика и притисна своето плътно между тях. Тя го гледаше все още задъхана от съпротивата си, но когато той се облегна с едната си ръка на лакът и се надвеси над нея, всяко желание за бягство изчезна.

- Ммм, толкова си секси… - каза той.

Ръката му докосна гърдите й и тя затвори очи. Усети дъха му в ухото си, а след това и устните да го хапят нежно по края.

- Харесва ли ти така, момиче? Все още ли искаш да ходиш в банята?

- Не – задъхано му отговори тя.

- Какво искаш?

Анджелика не можеше да му отговори, а повдигна ханша си и се отри в крака му. Майкъл взе едната й гърда в дланта си и бързо засмука зърното й пак попита:

- Кажи ми какво искаш, Анджи?

- Ох, искам теб! Искам те много!

Езика му премина между гърдите й и се спусна към стомаха й и после се върна отново и този път устните му засмукаха другата й гърда.

- Какво точно искаш, момиче?

Анджелика не можеше да му отговори. Гласа му и начинът, по който звучеше, устните му по кожата й и горещият му дъх я оставяха без думи и тя можеше само да иска още и да започва да събира чаршафа в дланите си.

- Кажи ми, Анджи!

Майкъл не спираше да иска отговора на въпроса си и въпреки това устните му не преставаха да целуват гърдите й и да духват горещ въздух върху тях. Зъбите му леко и драскаха кожата им, върха на езика му ги дразнеше, с пръстите си нежно ги галеше и описваше съблазнителните си спирали, но много бавно.

- Ахх… Майкъл!

Анджелика посегна към него и обхващайки главата му с длани го накара да я погледне.

- Какво, скъпа?

- Целуни ме! Искам да се отделя от земята.

Майкъл се усмихна и плъзвайки се по тялото й сложи устните си на милиметри от нейните.

- Не и преди да ми кажеш какво искаш?

- Ти се справяш отлично. Сега ме целуни!

- Никога не ми помогна!

Майкъл й говореше, а не спираше да движи тялото си по нейното. Устните му леко погалиха нейните, а тя не реагираше, наслаждавайки се на действията му. Когато започна да я целува, леко разтварящ устните й с езика си и пъхващ го в устата й търсещ нейният, тя плъзна ръце по гърба му и пъхна ръце под тениската му. Искаше да почувства кожата му и затова започна да го съблича. Майкъл спря да я целува и свали тениската си, а след това устните му намериха врата й. Дланите й галеха гърба му и тила му, а Майкъл не спираше да изучава тялото й с устни и ръце.

Той усещаше как тя вече започва да потръпва, как цялата й кожа настръхва под пръстите му и нейната възбуда се предаваше и върху него. Тялото й започна да търси неговото и той спускайки се по врата й, ключицата й и рамото й стигна отново до гърдите й, които с перфектната си форма го зовяха да вкуси от тях. Когато устните му леко обгърнаха ореолите им и захванаха зърната им, дразнейки ги с език, Анджелика тихо простена и отново потрепери.

Малко след това ръцете на Майкъл бяха навсякъде по тялото й. Устните му вкусваха от цялата красота, която той вече усещаше как се разтваря за него, подготвяйки се да го има напълно и отдадено. Ръката му се пъхна между бедрата й и през бельото той я погали. Това трая съвсем кратко, защото той премести дланта си върху вътрешната страна на бедрото й, докато с другата рисуваше кръгове около малката ямка на корема й.

Анджелика се повдигна на лакти и той я погледна. Очите им се срещнаха и Майкъл видя как нейните се губят в лоното на една силна възбуда и гледат с любов и желание, а тя видя в неговите възхищение и обожание. Той коленичи и повдигна крака й, а устните му се впиха в свивката на коляното й, а след това продължиха пътя с надолу, деликатно хапейки прасеца й, преминаха по глезена й и когато стигнаха до изпълненото с нервни окончания стъпало, Анджелика отново се отпусна, очите й се притвориха и тя захапа показалеца на ръката си. Дланта й се спусна между бедрата й и тя я пъхна под прашките си, гърба й се изви и след това съблазнително повдигна ханша си и въздъхна в мига, в който Майкъл премина по основата на пръстите й после устните започнаха да ги обгръщат.

- О, Майкъл!... Обичам те!

- Аз те обичам повече! – Отговори й той.

Той видя как пръстите под бельото й започнаха да се движат по- бързо и въздъхна под въздействието на звука, който сякаш накара нещо в стомаха му да се преобърне и да се търколи към слабините му. Той чуваше мокротата й и искаше да пие от нея, затова бързо вдигна и другият й крак и след като устните му нетърпеливо поеха и неговите пръсти той се придвижи надолу триейки с устни и брадичка и захапвайки го от време на време, към мястото, от което идваше звукът, каращ го да усеща как настръхва от възбуда. Майкъл бързо разтвори бедрата й, а след това ръката му хвана китката на Анджелика и издърпа дланта й изпод бельото й. Пръстите й бяха влажни и той присвивайки очи с наслада ги засмука, а докато го правеше ръката му се плъзгаше между бедрата й. След като Майкъл освободи пръстите й, дланта му отново погали гърдите й, докосна върховете на силно втвърдените им зърна и устните му ги поеха. Езикът му нежно ги галеше, а Анджелика протегна високо ръце и хвана рамката на леглото и я стисна силно. Майкъл чувстваше как под устните му гърдите й се движат все по- бързо, как таза й се повдига под дланта му и тихо и продължително издаде звук подобен на ръмжене. Тя отново го беше възбудила толкова много, че той имаше чувството, че под натиска на ерекцията му дънките му ще се скъсат.

- Ох, скъпа, толкова си секси! Не мога да ти се наситя – хриптящо каза той.

Устните му се спуснаха по корема й, езика му потъна с въртеливи движения в пъпчето й и след това се насочи към ластика на прашките й. Той мина по линията им и после смъкна малко по- надолу бельото й, повтаряйки същото действие, докато не стигна до мястото, което жадуваше да вкуси и в което бленуваше да се потопи. Анджелика отново повдигна таза си и той най – сетне свали прашките й. За един кратък миг Майкъл не правеше нищо и се наслаждаваше на окъпаната във влага и очакваща го с нетърпение плът на Анджелика, а тя отвори очи и молейки го каза:

- Вкуси ме, скъпи! Направи го, защото умирам!

Майкъл едва се усмихна и прокара пръсти по мокротата й, а после сведе глава и упоявайки се от миризмата й пое в устните си нейните и нежно започна да ги засмуква.

- Дявол те взел! – Простена Анджелика. – Толкова е хубаво!

Ръцете на Майкъл разтвориха още повече бедрата й и се пъхнаха под дупето й и обхващайки го цялото в големите си длани той го стисна и повдигна към устните си. След това езикът му премина по копринената нежност под вече изпълнилите се с кръв и станали сочни като праскова устни.

Анджелика се чувстваше безпомощна, чувстваше се подвластна и беше изпълнена с желание да вика, да раздира, да… Не, нямаше аналог на това усещане. И не беше само начинът, по който Майкъл рисуваше по нея. Тя знаеше, че беше заради нещо друго, което не можеше да назове.

Езикът му леко погали центъра на малката й перличка и тя простена от парещото сладко усещане. Меките му устни я обгърнаха и той нежно я засмука между тях и после отпусна и облиза, засмука и пак, и пак….

Гледаха се през цялото време. Тя обичаше да вижда колко му харесва да я вкусва. Той харесваше да съзерцава как тя се губи в някакви далечни и безименни светове, как пред очите й сякаш падаше мъгла и как тя ги притваряше премрежени и блажено простенваше - звук, който караше слабините му да изгарят.

Майкъл посегна към една от възглавниците й свивайки я на две я сложи под таза на Анджелика. Езикът му отново покри цялата й потрепваща й сочна влажност и после, въпреки че знаеше, че няма нужда, облиза средният и безименният си пръст и потъна с тях в нея. Анджелика възнагради действието му със стон, а той започна да ги движи бавно в нея, прехапал долната си устна и присвил очи. Събраните му във върховете един до друг показалец и кутре под влияние на движението се плъзгаха достигаха до ануса на Анджелика, а палецът му останал нагоре потриваше вече изключително сензитивната й втвърдена изскочила под качулчицата си малка перла.

По тялото й, което Майкъл галеше с другата си ръка вече започваха да избиват ситни капчици пот и дишането й ставаше все по- дълбоко, а стоновете все по – чести. Ръцете й се лутаха в търсене за какво да се хванат, но тя не успяваше да ги задържи никъде.

Майкъл безпогрешно усещаше колко близо е тя до кулминацията си и затова прекъсна действията си. Анджелика се опита да върне ръката му обратно, но той не можеше повече да издържа и затова стана и се съблече. След това отново плъзна вече напълно голото си тяло по тръпнещата под него Анджелика и устните му намериха нейните, които се разтвориха и езиците им затанцуваха огнен и страстен танц. Ръцете й се спуснаха по гърба му и стигнаха до дупето му и го стиснаха между дланите си. Докато се целуваха тя седна, а после устните й преминаха по врата му, а ръката й се спусна по корема му и обхвана пениса му. Когато тя понечи да се наведе Майкъл я отблъсна нежно от себе си и поклати глава.

- Не. Не и този път.

Тя го погледна, а той отново поклати глава и я бутна да легне отново, а след това прошепна наелектризиращо в ухото й:

- Не мога да чакам повече. Искам да бъда част от теб! Позволи ми да се слея с теб, Анджи!

Тя не му отговори, а обви крака около кръста му и подканващо повдигна ханша си, но бързо се отдръпна и Майкъл я погледна изненадано.

- Какво има, скъпа?!

- Забравихме презерватива.

Майкъл я целуна и погали косите й:

- Няма нужда. С мен всичко е ОК.

- ОК, а аз искам да знаеш, че съм си пила хапчето. Не съм забравила.

- Добре, Анджи. Добре – прошепна той, докато бавно започваше да потъва в нея.

- О, скъпи… о, скъпи! … О, да!

Да го усети истински след толкова месеци беше неописуемо тържество за сетивата й. Чу неговия стон, който й показа, че и той се чувства по същия начин и гледайки го в очите прокара показалец по устните му, а той го засмука между тях.

- О, Боже, Анджи!... Толкова е хубаво да те чувствам, скъпа!

Майкъл за кратко остана неподвижен в нея, но Анджелика усети онова толкова силно и толкова тяхно „Обичам те!”, което той й каза по този начин. Тя почувства лекото му помръдване вътре в нея без той да движи нищо друго и сладко въздъхна.

- Обичам те!

- Обичам те! – Прошепна той.

Чувството да е в нея го беше завладяло отново напълно и с пълна сила. Кръговете пред притворените му очи се сменяха с бясна скорост и той не можеше да спре треперенето на тялото си. Отново изтегли таза си назад, усети най – чувствената й точка, подразни я, а Анджелика извика силно и ръцете й се плъзнаха между къдриците му и ги стиснаха между пръстите си.

- Харесва ти така. Нали, скъпа?

- О, да… О, да! По дяволите… Да!

След като стимулира достатъчно Майкъл бързо потъна в нея и после започна да се движи много бавно, но постепенно ритъмът му се ускори. Анджелика отговаряше на тласъците му, предугаждаше ги и стоновете им искрен изблик на тяхното удоволствие изпълваха стаята. По лицето на Майкъл се стичаха вадички пот и малки капчици се отделяха и попиваха в също потната кожа на Анджелика.

- О, скъпи… Направи това отново! О, Боже мой! Да! Te quiero, te quiero mucho!

Майкъл усети, че тя е на прага да се взриви, отново намери онова малко и твърдо място в нея и не спря да го стимулира, докато не усети как тя полудяла от усещането, което й носеше не изригна в красиво и мощно зарево от екстаз.

- Точно така, скъпа. Това е. Викай, Анджи! Позволи му да излезе от теб! – шептеше й той без да знае, дали тя го чува.

Тя не спираше да тръпне под него и да повтаря, че го обича, търсейки ласките на устните му. Беше изумяващо красива в блаженството си.

Едва удържал собствената си наслада Майкъл потъна дълбоко в нейната заляла го хлъзгавост, в обгръщащата го кадифена мекота на стените й и след няколко бързи тласъка изпадна в състояние на безтегловност. Анджелика го наблюдаваше и сълзите й неочаквано се спуснаха по лицето й, докато усмивката не слизаше от устните й.



След малко Майкъл вдигна телефонната слушалка и каза:

- Ще помоля никой да не ме притеснява по никакъв повод – той замълча и добави – Може да го направите само и единствено, ако има някакъв проблем с Принс… Не, свободни сте… Да, аз ще се справя сам с това, ако имам нужда…. Никой!

След това Майкъл сложи мобилния си телефон на вибрация и го остави върху нощното си шкафче. Той се обърна към Анджелика, тя му се усмихна, а той каза:

- Е, сега ще се погрижа така добре за теб, че да не ти липсвам следващият месец.

- Това не може да се случи – отговори му тя.

Той също се усмихна и целувайки я каза:

- Поне ще се постарая.

Красотата, на която ставаха ням свидетел само мебелите в стаята беше невероятна и неописуема. Любовта празнуваше грандиозен пир по мокрите тела на Майкъл и Анджелика и те безмълвно се докосваха неспособни да я изразят с думи. Вътре миришеше толкова много на смес от страст, желание, задоволеност и обич, че ако някой влезеше и поемеше този аромат щеше да бъде омагьосан от силата на всички нюанси, които той съдържаше. Свидетелят неминуемо щеше да завиди на двете красиви голи тела, които вплетени едно в друго, с блеснали очи споделяха ласката на нещо по- голямо и по- силно от всичко останало на този свят, от което те не заспаха, докато пълното изтощение не ги завладя напълно.



Анджелика все още не се беше събудила напълно и в просъница чу Майкъл тихо да говори. Той вече не беше в леглото при нея и не я обгръщаше в топлата си прегръдка. Точно, когато тя щеше да отвори очи чу той да произнася името, което накара сърцето й да ускори ритъма си, а кръвта във вените й да заблъска диво по стените им. Тя най- сетне разбра, че гласа му се чуваше от по- малката спалня, чиято врата беше полуотворена и тя успяваше да чува целия разговор.

- Да, Лиса, в 22: 30 е полета… Искаш ли да ти изпратя кола?... Добре, няма никакъв проблем, ще ти изпратя… Да, точно затова… Ох, да, Джоузеф ще пътува с нас…Не, не се притеснявай. Щом има красиви стюардеси всичко е наред и той няма да ни досажда… Майка ми също ще е там, да… Нали? – той се засмя. – Тя наистина те харесва. Не я обвинявам… Неее, не се притеснявай, всичко е наред… Добре. Ще се видим довечера. Доскоро. Целуни децата и им кажи, че нямам търпение да ги видя. Чао.

Той влезе в спалнята и очите на Анджелика го заковаха на мястото му. Сякаш за секунди се превърна във вкаменелост затисната от вековни пластове и не можеше да помръдне от мястото си. Нищо не можеше да прочете в погледа й, нищо не виждаше. Нищичко. Той беше празен, напълно и плащащо празен. Най – сетне Майкъл се опомни и побърза да каже:

- Не е това, което си мислиш.

Анджелика стана, облече халата си и влезе в банята. Остави струята да я облива дълго, а сълзите й се сливаха с нея. Чувстваше се на предела на силите си, на предела на болката, на предела на живота си дори. Не можеше да мисли… Гадеше й се. Беше й много лошо. Тя се сви и седна долу едва поемайки си въздух, разтърсвана от нервни конвулсии. Вече не плачеше. Ридаеше без глас, борейки се за глътка въздух… Някъде сякаш от друг свят чуваше Майкъл да не спира да чука на вратата и да я моли да му отвори.

Когато излезе тя започна да прибира всички свои вещи и дрехи в сака си. Майкъл й говореше нещо, но тя не го чуваше. Дразнеше я, затова се обърна към него и каза:

- Не ми говори и не ми обяснявай. Моля те!

Гласа й го уплаши. Беше глух, равен, вледеняващ, студен, чужд, безличен…

Тя си взе сака и без да се интересува, дали е забравила нещо, отвори вратата на стаята. Майкъл я настигна и я хвана за ръката.

- Анджи, чуй ме! Моля те! Чуй ме!

- Пусни ръката ми – каза тя през зъби. – Не желая да ме докосваш!

Тя се опита да се освободи, но той я държеше здраво. Очите му я гледаха с тревога, с молба, с вина, с любов, но тя не виждаше нищо. Тя беше кубче лед. Лед, лед, лед…

- Казах да ми пуснеш ръката, моля!

- Анджи, ако ме изслушаш ще разбереш.

- Пусни ръката ми казах!!! – Извика тя.

Майкъл се стресна от гласа й и пусна ръката й, гледащ я с изумени и разширени очи.

- Моля те, чуй ме!

Но тя вече бързаше по коридора, после тичаше, за да излезе колкото може по- бързо навън, защото всичко в този дом я задушваше. След като беше вече вън от имението от вратите видя, че излезе кола и се изравни с нея. Стъклото се спусна и Майкъл каза:

- Анджи, качи се в колата! Трябва да поговорим. Моля те!

Тя дори не го поглеждаше. Колата спря и Майкъл съвсем неблагоразумно слезе.

- За Бога, влез вътре! Искам да ти обясня!

- Върви по дяволите, г- н Джаксън, Kралю, Ваше Височество! Върви по дяволите! И на добър път!

Майкъл се опита да я задържи в обятията си, но не успя, защото тя се бореше сякаш за живота си като ранено животно. Той прекрати опитите си, когато Анджелика с неподозирана сила за крехкото си тяло му зашлеви звучен шамар и с глас по – далечен от необозримите светове каза:

- Казах ти да вървиш по дяволите! … О! И още нещо! Забрави, че съществувам! Мисля, че няма да ти е трудно!

Майкъл гледаше отдалечаващата й се красива фигура, разкошните й абаносови коси, с които лекият вятър палаво си играеше, изящният й профил, когато се извърна, за да вдигне ръка на идващата кола, проследи как тя се качва в колата и усещаше как сякаш милиони огромни чукове го удряха безпощадно навсякъде по тялото му.