Анджелика се събуди усещайки тежест в гърдите си и как главата я боли.
Спомни си какво се бе случило преди да заспи и въздъхна. После си
спомни, че днес Майкъл заминаваше и рязко седна в леглото, търсейки
часовник. Помисли си, че той може да е тръгнал без да се сбогува. Не
знаеше, дали не й се сърди заради толкова силната й емоционална реакция.
Тя стана и се заоглежда из спалнята, за да открие нещо, което да
облече. Погледа й попадна на куфар и тя осъзна, че той е нейният. Смътно
си спомни, че Майкъл се беше обадил да донесат багажа й. Отвори го и
облече първото, което попадана в ръцете й. Беше бял ленен гащиризон, а
под него сложи розова блузка.
Тя излезе от спалнята и чу гласа на Майкъл. Усети как облекчение се разля
по тялото й. Той още беше тук. Влезе в хола и го видя да говори по
телефона.
Майкъл забеляза как Анджелика влиза на пръсти в стаята и отново изпита
онова пърхане на пеперудени крила в стомаха си. Сложи ръка на
слушалката и каза:
- Как си, миличка? – приближи се и я целуна. – Поръчвам обяд. Ще се
довериш ли на вкуса ми или искаш нещо специално?
- Какво поръчваш? – попита тя и също го целуна, обвивайки ръце около
врата му.
- Испанска кухня - паеля, гаспачо и плодове. Добре ли е?
- Да, добре е – отговори му Анджелика.
Майкъл свърши с поръчката като през това време беше прегърнал
Анджелика през кръста. Той остави телефона и се вгледа в лицето й.
- Как си, скъпа? Много ме изплаши преди малко.
Анджелика сведе поглед. Чувстваше се виновна. Реакцията й беше
първосигнална и необмислена. Съжаляваше, че днес допусна той на
два пъти да стане свидетел на толкова разголващите душата й състояния.
- Съжалявам, Майкъл! – каза тя, все още несмееща да го погледне.
Майкъл я хвана за ръката:
- Ела, искам да поговорим.
Сякаш нещо смрази кръвта й. Анджелика беше убедена, че сега той ще й
каже, че не може да продължават връзката си.
Седнаха на дивана, а Майкъл взе ръцете й в своите.
- Анджи, докато ти спеше аз много мислих. Знам, че се познаваме от
много скоро. Знам, че ситуацията, в която си поставена е много неприятна и вероятно ужасно те наранява. Но, скъпа, аз не бих могъл да крия радостта си непрекъснато. Една моя мечта, един мой блян е на път да стане реалност и аз изгарям от нетърпение да дойде мига, в който ще държа детето си в обятията си. - Майкъл се вгледа в лешниковите очи на Анджелика и видя как тя се бори с болката, но продължи. - Не мога да искам да останеш, ако тази моя радост е мъчение за теб. Обичам те, но не искам да те карам да страдаш. Бих бил най- големия егоист на света, ако го направя.
- Искаш да си тръгна ли, Майкъл? – тихо промълви Анджелика.
- За Бога, не! Не искам да си тръгваш! Искам да си до мен непрекъснато.
Но няма да те спра, ако ти пожелаеш да си отидеш. Дори направих един формален договор с теб, за да можеш да пътуваш винаги и когато пожелаеш на местата, където съм аз. Не искам нищо да застава между нас, скъпа. Всичко зависи от теб.
Анджелика не знаеше как да отговори и какво да мисли. Защо Майкъл я
поставяше в тази ситуация? Защо просто не й каза, че нямат бъдеще
заедно? Искаше да може да реши и да спаси и двамата от тази болка. Но не
можеше, защото очите му я изгаряха, ръцете му я галеха така сякаш бяха събрали цялата нежност на този свят, а душата и сърцето му я зовяха както загубил се в пустинята пътник зове оазис.
- Майкъл, аз те обичам. Вече е късно да си тръгна.
- Исках да е късно да си тръгнеш – каза той, а Анджелика потръпна от
думите му.
На вратата се почука и отвън се чу глас:
- Рум сървис.
Обядваха и мълчаха. Картите вече бяха раздадени и нямаше връщане
назад. Анджелика трябваше да направи всичко по силите си, за да приеме
действителността и за сетен път си обещаваше, че няма да позволи повече
тя да застане на пътя й да бъде отдадена с цялата си душа и тяло на
Майкъл. Не можеше да си представи как би могла да живее без него. И не
искаше да предизвиква съдбата, за да го изпита. Времето беше пред тях и
може би един ден нещата щяха да дойдат на мястото си. Щеше да приеме
ролята да бъде скритата и несъщствуващата, но да усеща дъха му по
тялото си и изтръпва всеки път, когато я гали с очите си. Тя посегна и го погали по лицето. Той я погледана изненадан, но след това задържа дланта й с ръката си, казвайки:
- Хубаво е да усещам докосването ти.
- Обичам те, Майкъл!
- Аз те обичам повече! – отговори той и целуна китката й.
Анджелика се усмихна, а Майкъл се вгледа в нея. Тя беше толкова красива
и мила. Можеше да я съзерцава с часове и нямаше да й се насити. Не
можеше да върне времето назад, не можеше да промени събитията, но
можеше да я обича, независимо от всичко. Тя заслужаваше да й даде най-
доброто от себе си. Чувстваше го и го знаеше. Беше се страхувал от
отговора й преди малко. Имаше нужда да я обича, да бъде до него и да
заспива и да се събужда с мисълта за нея.
- Майкъл, кога заминаваш?
- Утре сутринта.
- Нали щеше да летиш днес? – изненада се тя.
- Промених плановете си.
Майкъл не искаше повече да стоят затворени между четирите хотелски стени. Имаха толкова малко време, за да са заедно и трябваше да направи нещо и да излязат от този хотел.
- Анджи, ще ме извиниш ли за малко? Искам да говоря с Франк. Нали не се сърдиш?
- Не, разбира се – отговори му тя.
Майкъл излезе и връщайки се след разговора едва скриваше вълнението
си. Франк му беше казал, че негов приятел има вила на брега на
остров Форментера. Веднага щеше да провери дали е свободна и ако беше
щеше да попита, дали приятелят му има нещо против да я предостави на
Майкъл за една вечер. Усмихна се спомняйки си констатацията на Франк:
„Ти много здраво си затънал, момче!”.
Майкъл гледаше дяволито Анджелика, а тя не можеше да разбере на какво
се дължи рязката промяна в настроението му. След като се бе върнал в стаята той я беше прегърнал силно, после рязко я беше пуснал като й бе отправил подкосяващ краката й поглед. После попита:
- Плуваш ли, Анджи?
Въпроса му я изненада, но след това тя се усмихна:
- Майкъл, аз съм от Маями. Разбира се, че плувам.
Той повдигна закачливо вежди:
- Добра ли си?
- Като делфин – разсмя се тя. – Защо питаш?
- Просто така. Като делфин значи?
- Аха – продължи да се смее Анджелика.
Тогава телефона иззвъня и Майкъл каза:
- Извини ме пак – и излезе да говори от другия телефон.
Когато се върна отново я прегърна и целувайки я каза:
- Имам изненада за теб.
- Изненада? Каква?
- Надявам се да ти хареса. От теб искам да си вземеш само необходими дрехи за една вечер и нищо повече. Може и да не вземаш дрехи. Аз не държа да си облечена.
- Майкъл, какво си намислил?
- Ако ти кажа няма да е изненада, нали?
Франк беше казал на Майкъл, че вилата е свободна и може да я ползва.
Там бил само хаускипъра, който щял да бъде предупреден за гости и тъй
като живеел в близкия град щял да напусне имота. Майкъл благодари
много пъти на Франк за услугата. От Сарагоса щяха да летят с частен
самолет до Ибиса и от там щеше да ги чака хеликоптер, който да ги заведе
на Форментера. Франк обеща, че всичко ще е ОК и им пожела приятно
прекарване като накрая допълни през смях:
- И, ако не успееш за полета за Амстердам ще ти откъсна главата, но ще те
разбера... Ох, искам и аз така да се влюбя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар