болницата, която посети. Там той бе обграден от истинска и неподправена любов и с детски усмивки, които се къпеха в лъчи. Там той срещаше искрените погледи, в които нямаше скрити помисли, а само радост от от подаръците и еуфория от възможността сивия ден, прекарван рутинно да бъде заменен за кратко с нещо различно и вълнуващо. Майкъл се опитваше да даде на всяко малко и нежно същество необходимото внимание, да отнеме за кратко част от болката и да дари надежда на изтерзаните родители с окуражителни думи.
По- късно, когато бе на специално събиране с програма, Майкъл се срещна и с представители на фен- клуба си в Холандия. Много, хиляди пъти беше виждал лицата на феновете си, които много обичаше, но днес той се вгледа в лицето на едно от момичетата и остана изумен. Знаеше, че непрекъснато беше срещал нейното изражение, но този път то го стресна много силно, сякаш го побиха тръпки. Момичето срещу него го гледаше така сякаш го гледа Анджелика. Очите й го изпиваха и разкъсваха, изгаряха и молеха. Гърдите й се повдигаха от учестеното й дишане и той си помисли, че вероятно сърцето и бие със лудешки ритъм. В този кратък миг той се почувства виновен, изпита нужда да премахне това изражение от лицето й
и да й каже, че не й е нужно това мъчение, защото то я погубва. Дори не успя да й подаде ръката си – уплаши се, че с този негов жест на внимание повече ще й навреди, отколкото да я зарадва.Точно тогава му се прииска да чуе Анджелика и помоли за телефон. Скоро той държеше телефонната слушалка и го свързваха със Сарагоса, но от там учтиво му съобщиха, че г- ца Мендес е напуснала хотела рано сутринта. Майкъл за кратко остана изненадан, но си спомни думите й, че не желае да остава сама сред четирите стени и набра номера й в Лос Анджелис. Чу прекрасният й, сладък глас от телефонния й секретар да го уверява, че ще му позвъни и усмихвайки се, каза:
- Анджи, миличка, ти си най- любимото ми противоречие на този свят и много ми липсваш. Предполагам, че в момента пътуваш към L.A. и искам да ти кажа, че много те обичам, че те целувам и че... Ох, май е по- добре да спра до тук, но ти знаеш, нали? Обичам те, безценна! Пак ще ти се обадя.
След това съвсем по типичният за всички влюбени маниер, отново набра номера й, за да чуе гласа й.
- Казах ти, че те обичам, нали? – попита той, оставяйки й второ съобщение
и затвори.
След срещата Майкъл най- сетне отпътува за хотела и се надяваше, че ще има време да поспи поне за час, два. Попита за графика си и се оказа, че репетицията му започва след час. Беше уморен и нямаше търпение да приключи с ангажиментите си и да си почине. Успя само да си вземе душ и отпътува към стадиона.
Когато пристигна там вече течеше подготовката на саунда, а танцьорите му загряваха. Карън, неговата гримьор, стилист и добра приятелка от много години му се усмихна, той също й се усмихна и намигвайки я попита:- Готова ли си за мен, красавице?
- За теб? Винаги.
Докато тя му оправяше косата го помоли да се наведе и Майкъл чу възклицанието й, което беше толкова първосигнално, че тя не успя да го задържи.
- Търкъл? Какво има? – попита той.
- Нищо, нищо – бързо отговори тя.
След това застана пред него и докато продължаваше да оправя косата му и да започва да нанася грима му едва сдържаше смеха си. Майкъл отлично познаваше тази й физиономия, с която тя показваше, че упорито се бори да не прихне в смях и го караше да се чувства неловко. Погледна я предизвикателно в очакване да му каже какво я разсмива, но тя упорито продължаваше да стиска челюстта си. Срещайки неразбиращият поглед на Майкъл тя не успя да издържи повече и из гримьорната се разнесе смеха й.
- Майк, извинявай! – каза тя и се отстрани от него.
- Търкъл, караш ме да се чувствам отвратително като се смееш в лицето ми без да ми казваш защо!
- Съжалявам! – каза тя в опит да потуши смеха си. – Само минутка и ще ти кажа.
Когато тя най- после успя да се успокои каза:
- Знам, че е невероятно непрофесионално това, което ще ти кажа и не ми влиза в работата, но, Майкъл ти оглеждал ли си се добре в огледалото днес?
- Да, оглеждал съм се. Защо?
- Питам, дали си го направил добре?
- За Бога, Търкъл, не знам. Защо?
- Защо не се огледаш добре?
Майкъл се приближи към тройното огледало и вече знаеше какво трябва да види. Чувстваше се невероятно притеснен пред Карън. Той повдигна косата си, възкликна и за миг затвори очи. Не знаеше как не бе забелязал отчетливите следи от ноктите на Анджелика. Знаеше, че тя му ги бе оставила онази нощ, но не предполагаше, че има и на врата.
Карън видя как цялото му лице поруменя и се почувства виновна, че така нахално се бе смяла пред него. Тя му посочи стола и каза:
- Ела, миличък, за да се справим с тази красота. Надявам се да си е заслужавало.
Майкъл не можеше все още да погледне към Карън и каза тихо:
- Предполагам, че имам и по гърба си.
- Съблечи се, любовнико. Нека да погледна.
Майкъл се подчини и наблюдавайки реакцията й в огледалото разбра, че това, което вижда никак не й харесва.
- Мога ли да ти дам приятелски съвет, Майкъл?
- Разбира се.
- Знаеш, че кожата ти е изключително деликатна, нали?
Той кимна утвърдително, а тя продължи:
- Разбирам, че в такива моменти не се мисли много, но внимавай следващият път, защото,ако бяха малко по- дълбоки щяха да се възпалят.
- Добре ще се опитам да внимавам, но не общавам – усмихна се палаво той.
Тя остана сериозна и поклати глава:
- Мъже!
След това му се усмихна съзаклятнически и попита:
- Ще ми разкажеш ли?
- Какво?
Тя продължаваше да го гледа по същият начин и той помоли:
- Търкъл! Спри да ме гледаш така! Притесняваш ме.
- Наистина?! Хайде, момче, изгарям от любопитство. Коя е тя?
- Тя е много специална – каза Майкъл.
- Специална с име, което започва с „Л” ?
- Оооо, само толкова въображение ли имаш?
- Не е Лиса?! Майкъл!!! Спри да ме измъчваш! Познавам ли я?
Той поклати глава и с удоволствие наблюдаваше как Карън изгаря от любопитството, в което започваше да потъва с всяка изминала секунда и добави:
- Защо ти е да знаеш? Какъв е този нездрав интерес да научавате всичко за личния ми живот? Оставете ми поне мъничкото, което имам, за да му се радвам спокойно.
- Съжалявам, Майкъл! – каза тя.
- Не, недей. Търкъл, ти си добър приятел и един ден може би ще те
запозная с нея, но дотогава не ме разпитвай.
- Добре... Но все пак ...мъничко поне, а?
- Търкъл! – усмихна се Майкъл.
След като тя го приготви за репетицията той излезе на сцената и въпреки умората си я направи перфектно. Имаше проблеми със звука, но ги изчистиха и когато Майкъл се прибра в хотела имаше сили само за душ и в мига, в който легна заспа.
В това време Анджелика летеше за L.A. Изненадващо за нея беше успяла почти веднага да улови полет от Сарагоса, а в Ню Йорк връзката й беше след 40 минути. Сега тя се бе отпуснала и си мислеше как преди часове бе на едно красиво място, а скоро щеше да е в любимият си L.A. и обратно сред шума, задръстванията, но на своето си място – у дома. Нещо я парна при спомена за Майкъл и болката се усили. Беше прекарала с него само три дни, а сякаш го познаваше цял живот. Кристалната му нежност, докосването до най- съкровените кътчета на душата й я бяха накарали да го обича и желае както никого досега. Умишлено беше се опитвала да не мисли за другата жена, за майката на бъдещото му дете, защото й идеше да крещи от болка, когато осъзнаваше, че прекрасният й любим скоро щеше да бъде свързан с нея по най- красивият начин на света. Мислите й се лутаха, но тя успя да заспи и когато се събуди разбра, че е спала непробудно 3 часа. Попита се дали ще успее да спи, когато се прибере у дома и се надяваше да може, защото на следващият ден трябваше да се върне към ежедневието си. Чакаха я доста задачи, които вероятно се бяха натрупали в нейно отсъствие.
Останалото време до кацането тя прекара в разговор със седящото до нея момиче, което непрекъснато се възхищаваше на възможността си да се снима за реклами и не спираше да да предлага на Анджелика да пробва и тя. Въпреки, че беше изумена от откровението й с което разказваше за личния си живот, Анджелика се остави на разговора си с нея защото тя беше интересен събеседник и остатъка от полета мина неусетно.Когато пред очите й се простря L.A. тя отново почувства приятното гъделичкане, което я спохождаше винаги, когато се връщаше у дома.
След като се прибра си взе дълга вана и малко преди да си легне в собственото си легло реши да прослуша обажданията, с които бе изпълнен телефонният й секретар. Очакваните ангажименти не бяха закъснели. Изложбата я беше оставила отново в десетката на най- добрите фотографи - портретисти в L.A. и тя се чувстваше прекрасно.
Усмивката й замръзна, когато чу любимият нежен тембър на Майкъл и се върна отново на второто му съобщение. Пусна го няколко пъти и несъзнателно погали телефонния секретар. Майкъл много й липсваше и не знаеше как ще се справя с тази липса занапред, но трябваше да направи равносметката, за която той я бе помолил. Искаше да реши дали би могла да издържи на предизвикателството, което той й отправяше – да се обичат, но тя никога да не излезе на светло, за да изкрещи на целият свят, че го обича и той обича нея. Тя искаше да сподели щастието си с всеки срещнат човек, та дори и непознат. Обичаше най- прекрасният мъж на този свят, най- нежният и най- страстният, най- красивият и най- забавният, най-
талантливият и най- ранимият... Докато слагаше всички „най-„ тя си мислеше, че не преувеличава. Майкъл беше „Най”, нейният сбъднат сън. Искаше й се да може да го прегърне и да му каже, че света й вече никога няма да бъде същият, защото той го е преобърнал. Тя пусна още веднъж съобщенията му и след това си легна и неспирайки да мисли за него заспа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар