Дните на Анджелика и Майкъл бяха изпълнени с ангажименти и задължения.
Майкъл започваше да усеща как шоуто набира скорост и той става все по – уверен в изявите си. Летеше от град в град, срещаше се с много хора, не спираше да се обажда на Деби, за да се информира за състоянието й, но мисълта за Анджелика го преследваше на всякъде и по всяко време.
Анджелика с нетърпение очакваше да замине за Испания. Вече й се бяха
обадили, за да й кажат, че билетите за концерта са купени и че ги чакат да
пристигнат. Тя не спираше да търси информация за това кой е най- удачния
начин за придвижване до Сарагоса и подходящи хотели.
Беше в галерията, когато в нея влезе Бриджит.
- Здравей, Бридж. Как си? – усмихна й се Анджелика.
- Зле съм, мила.
Анджелика я погледна разтревожено.
- Какво ти е? Не се ли чувстваш добре? Ела, седни. Искаш ли да ти донеса
нещо? Вода? Кажи.
Те седнаха на двата фотьойла в единият ъгъл на галерията и Анджелика
попита:
- Кажи какво ти е? Притесняваш ме така.
- Анджи, няма да мога да дойда с теб в Испания.
Анджелика я погледана изумена:
- Защо, Бридж?!
- Хенри вчера катастрофира с колата. Сега идвам от болницата. Крака му е
счупен, едната ръка и ключицата също. Милия ми той! – въздъхна тя – Много
страда. Трябва да остана с него, мила. Той няма да може да се обслужва сам.
Разбираш, нали?
- Естествено, Бридж. Съжалявам! Мога ли с нещо да помогна? Много ли са
лоши счупванията.
- Не, но ще има нужда от помощта ми.
- О, да, разбира се.
- Съжалявам, скъпа. Бяхме направили такива хубави планове...
- Не, аз съжалявам за Хенри. Друг път ще отидем. Някъде другаде заедно с
Хенри.
- И с Майкъл – добави Бриджит.
Анджелика я погледна:
- Не мисля.
- И защо не?
- Бридж, знаеш защо. Той е ... – тя не довърши.
Бриджит се усмихна:
- Колко си мила, Анджи. Обзалагам се, че е луд по теб.
Анджелика усети как по цялото й тяло се разля топла вълна и тя сякаш
усети лудостта му. Да, тя знаеше, че той има чувства към нея. Все още не
разбираше дали не бърка физическото желание с емоционалното, но беше
сигурна, че е увлечен. Не спираше да й се обажда всеки ден, а понякога и
повече от веднъж на ден. Говореха дълго и за хиляди неща. Тя вече имаше
чувството, че го познава от много дълго време. Разказваше й за детството си,
за местата, които е посетил, за възгледите си и говореха с часове. А той винаги успяваше да й покаже необходимостта му тя да е близо до него с подхвърлена фраза като: „Много е красиво. Бих искал да можеше да си тук до мен, за да го видиш!” или с откровена изповед: „Нямам търпение да те видя! Броя секундите.”. Ставаше й хубаво да чува тези думи, но тъгата и болката оставаше.
- Да, вероятно ме харесва, но... Нека не говорим за това. Безмислено е.
Бриджит остана още малко и каза, че трябва да тръгва, защото има
ангажименти. След като тя излезе, Анджелика се замисли, че ще трябва да
промени плановете си. Съжаляваше, че няма да успеят да пътуват заедно, но
разбираше абсолютната необходимост Бридижит да остане в Лос Анджелис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар