- Не съм много добра в готвенето, – каза Анджелика - но се надявам да ти
хареса. Все пак точно това не е толкова сложно за приготвяне мисля.
- Аз не съм претенциозен. Обичам добре приготвената храна, което е
нормално, но тя за мен не е приоритет. Понякога дори забравям да се храня.
Анджелика беше намерила морски дарове и реши да ги приготви. Първото,
което й хрумна беше за паелята от морски дарове, която приготвяше баща
й, но после си спомни, че на обяд се бяха хранили с паеля и се отказа.
Просто задуши всякакви зеленчуци, които откри в хладилника и ги
прибави към даровете. Не знаеше точно какво прави, но се надяваше, че
ще може да се яде. Готвеше за Майкъл Джаксън и това беше повече от
предизвикателство. Той се въртеше около нея и тя го попита:
- Майкъл, коя е любимата ти храна?
- Хмм... Доста са. Печеното пиле на KFC, eнчилада може би във всичките й разновидности.
- И обичаш пикантните храни – усмихна се тя.
- Не бих казал, но нямам нищо против тях.
- Добре, но сега би ли спрял да ми пречиш? Искам да ме оставиш да
довърша онова, което трябва да прилича на храна.
Майкъл я изгледа намръщено, преструвайки се на засегнат, но после излезе
от кухнята. След малко Анджелика го чу да пее нещо и надникна през
вратата. Разбираше малко от думите му, но онова, което пееше звучеше
красиво. Майкъл беше застанал пред рафтовете на стената и разглеждаше
какво има по тях. Докосваше малките статуетки, книгите и си тананикаше.
- Коя песен пееш, Майкъл?
Той се обърна рязко. По израза му разбра, че не бе очаквал тя да го слуша
и наблюдава.
- О, нищо... Не знам. Просто се появи.
- Появи се?!
Той се усмихна и каза с леко удебелен глас:
- Отивай в кухнята, жено! – и се разсмя. – Това е мелодия, Анджи. Тя
просто идва незнайно от къде и аз се превръщам в инструмента, който я
възпроизвежда.
Тя го погледа за секунди без да каже нищо и след това попита:
- Кога ще ми попееш?
Той сви вежди:
- Някой ден.
- Какво ще кажеш за днес? – попита го тя.
- Отивай в кухнята, Анджи. Гладен съм.
- Оооо! – възкликна тя и му обърна гръб.
По- късно, когато вече бяха на масата тя наблюдаваше как той се храни и
изгаряше от нетърпение да чуе какво ще каже за опита й да се превърне в
готвач. Майкъл я погледна и попита:
- Защо не се храниш?
- Храня се. Чудех се…
- За какво?
- Дали ти харесва храната?!
- Да, харесва ми – каза той и добави с усмивка. – Това са най- необичайно
приготвените морски дарове, които съм ял през живота си, но ми харесват.
- О, не е нужно да си мил. Кажи, че не стават.
- Добре, не стават – разсмя се той. – Анджи, наистина ми харесват.
Подправките са толкова интересни, че ги правят неповторими. Ще ми
дадеш ли рецептата, за да я предам на готвача си?
Тя го замери със салфетката си.
- Неблагодарник. Трябваше да те оставя сам да си сготвиш.
- Ти на това готвене ли му казваш? – смееше се той.
- Всъщност - не. Съжалявам, че те оставих гладен. Чувствам се виновна.
- Не, не бива да съжаляваш. Ти си фотограф, а не готвач. А и аз ядох. Дори
ще ям още. Нистина съм възхитен от творчеството ти!
- Ти наистина си безкрайно мил човек – с усмивка каза тя.
И Майкъл наистина яде още. Разбира се това, което Анджелика беше
приготвила далеч не беше онова, с което той бе свикнал да храни, но
имаше нещо много интересно във вкуса и го привличаше. Виждаше я, че тя
почти не опитва от вечерята и съжаляваше, че не съобрази да направи
нещо по въпроса, за да се нахранят добре. Можеше да поръча да им
приготвят нещо преди да пристигнат.
- Анджи, ти почти не си яла – отбеляза той.
- О, аз ям толкова, Майкъл. Достатъчно ми е. Ще изям един банан и съм
ОК.
- Добре тогава. Да ти обеля ли един?
Тя понечи да му каже, че може и сама, но после реши да му позволи да го
направи за нея.
- Да, моля.
- Избери си.
- Избери ми ти – остави се на неговата преценка Анджелика.
Майкъл избра плода и внимателно го обели, после стана от мястото си, седна близо до нея и го поднесе пред устните й. Тя го погледна и усмихвайки се отхапа от банана. Той я наблюдаваше съсредоточено, а тя не можеше да разчете какво говорят очите му. А всъщност Майкъл само я гледаше. Наслаждаваше се на гладката й кожа, на прекрасните й скули и огромната красива коса. Проследяваше как отхапва от банана и устните й го омайваха. Питаше се как може да е така прелестна и нежна?! Знаеше, че има много по- красиви жени, но Анджелика носеше нещо специално, което витаеше около нея и го караше да не може да диша спокойно в присъствието й. За миг беше очаквал тя да позира с банана, но тя като малко дете отхапваше от него и после повтаряше действието си. Харесваше му, че при нея всичко беше примерно и не прекаляваше. Тя беше невероятно секси без да го търси като ефект. По лицето й в момента нямаше никакъв грим, а тя изглеждаше невероятно. Когато банана беше преполовен тя каза:
- Не мога повече.
Майкъл не й отговори, а го остави на масата и погали лицето й. Тя затвори
очи, за да се наслади на ласката му без да помръдва. Майкъл не спираше да
я гали и да се възхищава на гладката й нежна кожа.
- Красива си – каза той и я целуна по челото.
Анджелика отвори очи и го видя как се отдалечава от нея и сяда на
мястото си. Мига беше толкова кристален и тя не знаеше какво да каже, а и
усещаше, че не е необходимо да говори. Предполагаше, че и Майкъл се
чувства по същия начин, защото той потъна някъде и очите му бяха два
бездънни кладенеца, които излъчваха топлина. Тя се губеше в тях и не
искаше да се спаси от най- прекрасната магия, в която беше попадала в
живота си – очите на Майкъл.
После сякаш се „събуди” и посегна към съдовете и приборите на масата, за
да ги занесе в кухнята. Майкъл каза:
- Остави ги.
Тя се изненада от гласа му и бавно сякаш под хипноза ги върна обратно на
масата и седна отново на мястото си.
- Бих искал да съм Микеланджело, за да те нарисувам – каза той. – Ела при мен, Анджи. Искам да те чувствам.
Тя се приближи и седна в него. Очите им се срещнаха и той посегна, за да
погали косите й, а след това лицето й. Ласката му отново беше болезнено
нежна и я накара да потръпне от усещанията, които й донесе. Той я
докосваше само с върховете на пръстите си – ефирно и бавно. Оставаше
сериозен и не спираше да я пленява с очите си. Майкъл повдигна косата й
с едната си ръка и започна да гали тила й. Тя пое дълбоко въздух на
пресекулки и прехапа устната си. Наведе се към него, за да го целуне, но
той поклати глава в знак на несъгласие и продължи да я побърква с
дланите си. Гали я дълго и умопомрачаващо, а след това целуна рамото й и
бавно намери пътя от него към устните й, заключвайки ги в най- сладката
целувка на света . Тя беше поставила ръка на гърдите му бавно я спусна надолу, но Майкъл я взе в своята и я върна отново върху гърдите си. Анджелика се подчини безгласно на желанието му. Не спираше да я целува и гали тила й. Тя простена. За кратко спря и я погледна. Устните й бяха с цвят на сочна малина, страните й се къпеха в руменина, очите й го гледаха премрежени, а гърдите й се повдигаха забързано. Той отново погали бавно лицето и след това продължи целувката си. После я прегърна през кръста и стана. Анджелика го обви с бедрата си, той усети топлината й върху слабините си и тихо простена. Постави я на дивана, неспирайки да я целува. Тя продължаваше да го обгръща с бедрата си и да се извива под него обзета от невероятна възбуда. Взе ръката му и я насочи между бедрата си, но той я отдръпна. Тя спря да го целува и го погледна:
- Майкъл, защо?
Той не й отговори. Искаше да влуди и нея и себе си и беше на път да го
постигне. Продължи да хапе устните й, да изпива езика й, да спира дъха й.
Тя отново простена:
- Моля те, докосни ме! Моля те!
Сякаш не можеше да се отдели от нея. Тя беше най- сладката жена, която
беше държал в обятията си. Анджелика отново посегна към слабините му, но той още веднъж я спря. Не го разбираше. Какво му ставаше?! Защо не желаеше да продължат? Защо я измъчваше така? Тя започна да го търси с тялото си като се повдигаше, отривайки се в него.
- Анджи, отлично знам какво правя. Ще ми се довериш ли? Знам, че
изгаряш, но потърпи. Можеш ли?
- Не! – простена тя. – Не мога повече!
- Можеш. Повярвай ми!
- Майкъл, моля те! – проплака тя.
Той не й отговори, а продължи да я целува. Тя се предаде и въпреки
бушуващото желание да я докосне и да го докосне се остави Майкъл да
определя действията им. Можеше само да се опитва да го усеща с тялото
си, което не спираше да се движи под неговото, търсейки близостта му.
Майкъл отново погали тила й и тя отново проплака:
- Не честно! Моля те!
И тогава той реши да прекрати мъчението й, спускайки се надолу и
целувайки я по врата и повдигайки късата й пола прокара пръсти там
където тя жадуваше да ги усети. Тя веднага отреагира с тялото си като
изви гръб и простена. Стона й бе последван от следващ, който се преля с
предходния.
Майкъл беше омаян от сексуалността й. От начина, по който успяваше да я
изрази, да я възпламени. Едва дишаше, докато я докосваше и целуваше, но
понякога имаше нужда да го прави. Секса след това беше невероятно
изживяване. Да докара себе си и партньорката си до ръба на пропастта, да
накара всяка частица от тях да забрави заобикалящия ги свят и да
концентрира желанията им само в едно единствено за него беше като да
изкачиш Еверест и да докоснеш небето.
Той я докосваше през тънката дантела, а тя не успяваше и за миг да остане
неподвижна. Майкъл наистина не можеше да повярва на онова, което
Анджелика му даваше да разбере. Тя го погледана с очи, в които той
прочете огромната й молба за спасението. Не, нямаше повече да бъде
сластният й мъчител. Не, нямаше да причинява повече този зов за
блаженство и щеше да го освободи. Разкопча с едната си ръка ципа на
дънките си, докато с другата придържаше тила й, галейки го. Анджелика
усетила движението му бързо се изправи и с трескави длани му помогна да
смъкне дънките си. Усещаше забързаното й дишане, чуваше кратките
стонове, докато тя безмилостно впиваше устни в неговите. Ръцете й го
търсеха и ненаситно играеха по тялото му. Той отмести тънката лента на
прашките й с бърз и дълбок тласък потъна в нея. Тя за миг застина, а след
това безмилостно заби нокти в гърба му и изкрещя. Той видя сълзите в очите
й, а след това стените сякаш отново се сливаха.
Анджилика усещаше как бързо и сигурно изпада в някакъв друг свят,
който не познаваше. Усещането да се слива с нея, да я подчинява беше
неизживявано до сега. Той беше станал глътката въздух, без която тя не
можеше. След секунди всичко изчезна и тя отново впи нокти в него и изригна разтърсвана от конвулсии. Притисна се към него и усети как я
изпълва горещата му течност, как се слива с нейната и как той хапе врата й
стенейки.
Майкъл се отпусна върху нея, дишайки тежко. Усещаше как Анджелика
нежно го гали по гърба, провряла ръка под тениската му.
- Анджи?
- Да? – срещна очите му тя.
- Какво ми стори, момиче? – и после потъна в мекотата на устните й.
Тя предизвикателно и без натиск прокара нокти по гръбначния му
стълб, а той усмихвайки се продължи да я целува.
Анджелика не искаше да говори. За сетен път беше осъзнала колко силно й
влияе Майкъл и как не издържа на неговата безмилостна власт. Сякаш
тялото й го познаваше от много години и сякаш то се напасваше към
неговото перфектно. Сякаш всичко останало губеше смисъла си, когато се
вгледаше в очите й, когато я залееше с бисерната си усмивка, когато я
погалеше с гласа си и когато я докоснеше с нежните си длани. Струваше й
се, че този мъж е роден само да дарява любов, че го правеше по най –
красивия начин на този свят и тя не искаше да спира да пие от тази
благодат.
Майкъл разбираше докъде бе стигнал и какво бе открил на Анджелика за
себе си. За кратко си беше помислил, че тя не би одобрила точно този тип
интимност, но когато заби нокти в него, оставяйки следите от страстта, в
която изгаряше по кожата му, той осъзна за пореден път, че Анджелика е
като него. Да бъде слят с нея беше почти умопомрачаващо. Не знаеше как
е възможно да се чувства така след Лиса?! Не разбираше тази почти
маниакална зависимост, в която бе изпаднал толкова бързо. Той спря да я
целува и я погледна, питайки:
- Не те нараних, нали?
Тя се усмихна виновно:
- Не, но мисля, че аз май нараних теб. Съжалявам!
- Нищо, мила. Ще мине – каза той, докато галеше лицето й.
- Майкъл! – възкликна тя и го прегърна.
Анджелика изведнъж беше заляна от толкова силен прилив на нежност, че
не можеше да спре да се гушка в него и да вдишва незаменимия аромат,
който излъчваше тялото му. Усещаше как и Майкъл е завладян от същото
чувство и вече не е властният господар от преди малко, а нежно галещият я
като пролетен слънчев лъч мъж.
Той се отпусна до нея, протегна ръка и тя сложи глава върху нея,
прегръщайки го през гърдите. Майкъл я целуна по слепоочието и след това
Анджелика потръпна.
Той беше започнал да пее. Анджелика затвори очи и се остави на
прекрасния глас да й разказва за любов, красота и щастие.
Гласа му беше кристално чист, като малка снежинка танцуваща в
небесната шир. Спускаше се плавно към земята, а след това сякаш подет от
вятърът се завърташе в сложен пирует и пленително изпълваше
пространството. Майкъл я караше да иска да лети, да усеща порива на
вятъра в косите си, да мечтае за безкрайни поля от млади зелени треви,
обкичени с нежни маргарити. Мелодията се разливаше сякаш ручей и
ромолеше омайващо, проправяйки си път през сенчести дървета.
Прокрадваше се като слънчев лъч измежду къдрави облаци и завладяващо
превземаше с властта си. Сякаш я оставяше бездиханна изправена пред
бездънна пропаст и я караше да се чувства мъничка и благоговееща пред
величието й. Беше неописуемо хубаво – завладяващо и безкрайно
интимно, омагьосващо.
После той спря и не казваше нищо.
Анджелика отвори очи и се извърна към него – Майкъл се беше загледал в
ноща навън, която се бе спуснала над красивия остров и ги беше
оставила прегърнати в тъмната й власт. Отвън се чуваше прибоя на морето
и гласът на вълните, които дълбаеха спомени за себе си в скалите на брега.
- Благодаря ти! – каза тихо Анджелика.
Той сякаш не я чу, но тя разбра, че оценя думите й, защото нежно целуна
челото й и продължи да се вглежда в мрака навън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар