Повече от чувство 25

След около половин час Майкъл и Анджелика пътуваха към частна писта в
Сарагоса, от където щяха да отлетят за Ибиса. Часа беше 13:30. Майкъл се
надяваше, че най- късно до един час и нещо ще бъдат до Форментера. Нямаше търпение да се отзоват на красиво място, където няма репортери и
папараци жадни за сензация.
Анджелика го погледна и невинно попита:
-  Ще ми кажеш ли вече къде отиваме?
-  Ще видиш – каза Майкъл и я прегърна.
-  Добре, но не ме отвличаш и няма да ме продадеш някъде в Третия свят,
нали?
Майкъл започна да се смее с глас и дълго не можа да й отговори. Когато
успя, каза:
-  Разкри ме. За теб мисля да получа добра сума.
След това намери устните й и я започна да я целува. Ръцете му се вплетоха
в косите й и той започна да се самозабравя. Усещаше надигащата се в него
страст, от която се опитваше да я предпази. Все още не беше сигурен как
ще реагира тя, ако той освободи ревящия в него звяр, искащ да я остави без
дъх. Анджелика тихо простена и постави ръка върху слабините му, усещайки веднага възбудата му. Майкъл стисна здраво косите й и също простена. Знаеше, че сега не е времето да изпадат в плен на желанието си , но тя не спираше да го дразни и той не можеше да я спре, защото беше хубаво. Ръката й, разкопчала панталона му, смъкна боксерките му се и той усети нежните й пръсти деликатно да галят пениса му. Главата му забуча и той спирайки да я целува и разбирайки, че не могат да продължат, задъхано й каза:
-  Трябва да спрем. Скоро ще слизаме.
Анджелика се почуства неловко и бързо отмести ръката си. Майкъл
проследи действието й и закопчавайки панталона си и едва връщайки се
към нормалното си дишане я целуна отново.
Анджелика се сгуши в него и той прегръщайки я й каза:
-  Не забравяй до къде бяхме стигнали.
-  Няма – обеща тя.
След малко лимузината спря и след около 2-3 минути чуха гласа на
бодигарда на Майкъл:
-  Г- н Джаксън пристигнахме. Всичко е под контрол. Може да слизате.
Когато слязоха Майкъл я хвана за ръка и бързо се качиха на спрелия
наблизо малък самолет.
-  Майкъл, къде отиваме? – попита Аджелика.
-  Изненада. Почакай и ще видиш.
По време на полета Анджелика не спираше да се гушка в него. Уханието й
го опиваше и Майкъл не спираше да я гали.
-  Анджи?
-  Да, Майкъл? – сякаш унесена каза тя.
-  Не искам утре да се разделяме. Ела с мен. Моля те!
Тя се изправи и той видя колко сериозна е станала. Красивите й очи
блестяха, а лицето й отново имаше онази свежа руменина, която винаги я
правеше да изглежда невероятно красива и много секси.
-  Майкъл, ако можех бих дошла, но е важно да се върна. Имам много
работа за довършване.
-  Кога ще те видя пак?
-  Сега ме виждаш. Нека не говорим за утре.
Когато слязоха отново на частна писта и се качиха на хеликоптера
Анджелика не спря да се възхищава на откриващата се пред очите й
гледка на блесналата пред тях водна шир. Не им трябваха повече от 10
минути и те кацнаха на площадката, която беше в самия имот.
Майкъл подаде ръка на Анджелика и се отстраниха от хеликоптера.   
-  Ето я изненадата. Наистина се надявам да ти харесва. Тук ще прекраме
нощта. Без телефони, без бодигардове, само ти и аз, плажа и морето.
Очите на Анджелика сияеха окъпани от слънцето. Тя се усмихваше,
гледайки плажната ивица и вълните, които я обсебваха с палавите си бели
гребени и после се отдръпваха, за да се върнат още по- настойчиви. Тя
погледна и Майкъл, който също се усмихваше и не откъсваше очи от нея.
-  Харесва ми, Майкъл! Много ми харесва.
-  Радвам се, че успяхме да се измъкнем от хотела. Наистина имах нужда да
бъда само с теб на такова красиво място като това. Хайде да разгледаме
вилата.

Тя го хвана за ръка и след малко се отзоваха пред вилата, която сякаш
беше кацнала на самия плаж. Точно пред нея имаше малък кей, който се
врязваше в лазурната шир.
-  О, колко е красиво! – възкликна Анджелика.
Вилата не беше голяма, но изглеждаше строена с много вкус и вероятно
предлагаше всички удобства, от които можеха да имат нужда.
Щом влезнаха в предверието пред тях се откри просторна дневна, която в
дъното разполагаше с бар. Тавана беше с красиви греди и целия стил
напомняше за смес между модерно и антично, но тази комбинация беше
токова умела, че по никакъв начин не се натрапваше и не дразнеше.
Кухнята бе встрани на дневната и бе перфектно оборудвана, а
хладилника бе зареден много добре. На масата бе оставена шампаниера
пълна с лед и в нея бутилка шампанско. Майкъл погледна Анджелика:
-  Да го отворя ли?
След миг колебание тя отговори:
- Да, отвори го!
След като в чашите им се изпълниха с пенливото шампанско и те отпиха от
него, Майкъл я прегърна и тя сложи глава на рамото му. След това той
намери устните и нежно ги целуна, а тя не спираше да го гледа, докато я
целуваше. Той изглеждаше толкова отдаден, толкова чувствен и така
красив, че тя потръпна от възбуда само докато го наблюдаваше. После и тя
затвори очи, за да почувства изцяло красотата на мига. Целувката им беше
дълга и много нежна. И двамата не искаха тя да свършва. Бяха оставили
чашите на масата и сега ръцете им се плъзгаха по телата им.
Анджелика се отдръпна от Майкъл и той я погледна учуден, а тя се усмихна и каза:
-  Искаш ли да плуваме?
На Майкъл му трябваше известно време, за да премине от едното
състояние в другото и след като осъзна какво му каза тя, отговори:
-  О, да, делфинче. Искам.
Тя се освободи от прегръдката му и тичайки излезе от вилата. Спря се пред
нея и започвайки да съблича гащиризона си извика:
-  Майкъл, идваш ли?
Той нищо не й отговаряше, а тя остави дрехата в нозете си и се приближи
към водата. Отново се обърна и видя Майкъл да излиза от вилата.
- Хайде, ела. Защо се бавиш?
-  За да ти дам преднина – извика той.
Анджелика звънко се разсмя:
-  Не ми трябва преднина, Майкъл. Хайде, чакам те.
Майкъл също започна да сваля дрехите си и беше останал само по
боксерки когато се приближи до нея. Тя го прегърна, целуна го по врата и
след това със смях се спусна към водата. Той не можеше да откъсне очи от
нея и затова само стоеше на брега и вълните близваха нозете му.
Анджелика се приближи и го загребвайки вода го опръска:
-  Майкъл, ела!
Той си мислеше колко красива е тя с блестящите върху косата й капчици
вода, как в момента е като малко дете и с тези мисли влезе в морето и се
приближи до нея.
-  Е, нека те видя, делфинче. Хайде, покажи ми! – каза той и се гмурна.
С няколко замаха той се отдалечи от нея, а тя се усмихна, защото видя
много добрата му техника на плуване и също отпусна във водата, за да го
настигне.
Скоро тя го приближи, но забеляза, че той не плуваше, а я изчакваше.
Тя спря до него и му каза:
-  Това не беше честно.
-  Кое, Анджи?
-  Нямахме равен старт.
-  Да, права си... Не се брои. Нека сега е равен. Съгласна ли си?
Тя поклати утвърдително глава, а Майкъл не можа да скрие усмивката си,
виждайки колко сериозно се е отдала на задачата си, да го изпревари. Той
знаеше, че това не може да се случи. Тя беше по- ниска от него, беше жена
и не разполагаше с неговата сила. Но той реши да й достави удоволствието
и да я остави да вземе така желаната от нея победа. Успя да го направи без
тя да заподозре. През цялото време плува преди нея и едва накрая изостана
и тя се заливаше от смях, когато той застана задъхан до нея.
-  Слабак – усмихна се тя. – Когато не мамиш съм по- добра от теб.
Майкъл също се усмихна:
-  Аз? Слабак?!
Играта им във водата напомняше на играта на две деца, които се
наслаждават на прекрасното слънце, лекия средиземноморски бриз и
възможността да бъдат необезпокоявани от никого. Майкъл беше
забравил, че утре трябва да лети и да се върне към пренатоварения
график на турнето си. Анджелика беше щастлива, че той е с нея, че й подари още един ден с него и този слънчев оазис, в който тя се къпеше с
блаженство.
Изведнъж Майкъл стана сериозен и се вгледа в нея. Запита се тя наистина
ли е толкова съвършена и красива или той беше толкова влюбен, че бе
заслепен? Тънката й розова блузка, прозирайки беше прилепнала по тялото
й предизвикателно открояваше прекрасният и стегнат бюст. Прииска му се
да я прегърне и се приближи към нея, докато тя все още го пръскаше с
вода. После Анджелика видя изражението му и сякаш то я застави да спре
игрта в очакване на близостта му.
Майкъл сложи ръце на кръста й и се вгледа в очите й:
-  Спираш дъха ми, Анджи. Много си красива! – каза той с онзи нисък глас,
който гъделичкаше вътрешностите й.
Тя отмести един кичур, който бе полепнал по бузата му и го целуна.
Устните му бяха леко хладни, мокри и солени. Тя се усмихна:
-  Солен си.
-  И ти – отговори й той.
Майкъл я придърпа към себе си. Не спираше да я гледа, прехапа долната
си устна, след това я облиза, прехапвайки я отново, а Анджелика си
помисли, че няма по- красив мъж на тази земя от него и че го желае повече
от всякога. Тя прокара пръсти по носа му, премина по устните му,
брадичката му и после целуна трапчинката му, бавно прокарвайки език по
нея. После се спусна по врата му, попивайки с език солеността на морската
шир, останала по него. Ръката й, галейки гърдите му се спусна надолу и се
пъхна под боксерките му.
-  Каза да не забравям до къде съм стигнала – каза тя, поглеждайки го.
Майкъл си пое дълбоко въздух:
-  Да, припомни ми.
Анджелика вече го галеше, а той не спираше да търси устните й и да я
целува с неподозирана страст. Точно тогава тя се запита колко още страст
може да й даде той, защото усещаше, че това не е всичко. Ръцете му
обхванаха гърдите й, а после той свали блузката й.
Анджелика усещаше растящата му възбуда в ръката си и бленуваше за
мига, в който щеше да бъде отново едно цяло с него. Майкъл прокара ръка
между краката й, а тя отметна глава назад и простена. Усети как я повдига
и тя спирайки да го гали обви крака около таза му. Той повдигайки я още
малко започна да целува гърдите й. С Анджелика на ръце Майкъл бавно
излезе от водата и я положи на брега.
Застанал над нея в ореола на слънцето той изглеждаше невероятно красив.
Косата му - мокра- се изцеждаше върху нея и капчиците вода бавно
попиваха в тялото й. Устните и дланите му сътворяваха приказка, в която
се разказваше за любов, желание, нежност и страст. Тя усещаше така
сякаш той я докосва и целува за първи път. Чувстваше така все едно бе
таила в себе си желанието по този мъж цял живот и сега най- сетне то
намираше път към нея.
Вълните се разбиваха бързо в телата им, вятърът ги галеше нежно, а
слънцето ги изпиваше с огнени очи. Всичко се сливаше, всичко наоколо
беше красота.
Анджелика отново бе подвластна, отново бе омагьосана, а когато за първи
път през живота си усети устните му на най- съкровеното си място можа
само да си поеме дълбоко въздух, да извие гръб и след това бавно да се
отпусне, оставяйки се на шеметното усещане. Знаеше, че той може да й
дава още, бе чувствала как Майкъл й предлага по малко сякаш, за да я
изумява всеки път. Все едно я водеше по криволичеща пътека и след всеки
завой следваше изненада. Езика и устните му умело я обсебваха и тя
спираше да мисли, за да усеща, а когато всичко се концентрира само в
екстаз тя крещеше името му и света за секунди загуби очертанията си.
Майкъл видя погледа й. Обичаше да вижда тази лудост в очите плувнали в
сълзи, насладата, която четеше в тях. Целуна я, а тя се впи в него и не
искаше да го пусне. Той усещаше как тялото й трепери и как сърцето й
препуска в лудешки ритъм. Имаше я, той я владееше и цялото му същество
ликуваше от осъзнаването, че тази прекрасна, красива жена се разтваря
като чашката на цвете, за да приеме любовта му като слънчев лъч. Майкъл
не се нуждаеше тя да го докосва, за да търси възбудата му, защото нямаше
нищо по- възбуждащо от това да я вижда така нежно отдаваща му се.
Анджелика не можеше да повярва как е възможно той да извиква в нея
толкова силно желание. Вече го усещаше в себе си и искаше да изпитва
това невероятно чувство на единение възможно по- дълго. И Майкъл
сякаш улавяше желанието й и не бързаше.
Двамата осъзнаваха, че са сами, че няма никой наблизо, за да им попречи
да се отдават един на друг изцяло и без задръжки. Сякаш сега отново за
първи път раждаха страстта и нежността между тях. Тя не знаеше, дали малките бисерни капчици по лицето му са от морската вода или от потта, но ги пиеше с жадни устни, а той не можеше да се насити на сладките й стонове, понякога стигащи до викове.
Малкото заливче ги бе приютило, за да скрие и запази любовта им,
запечатваща се в молекулите на пясъка под телата им завинаги. Обичта им
извираше от всяка пора на тялото им. Устните им се търсеха непрекъснато, а те отпиваха един от друг омаяни и безпаметни и за тях нямаше вчера и
утре. Съществуваше само настоящия миг и усещането за любов, която не
познава граници.
Майкъл поемаше всяко нейно движение като за последно и се къпеше в
росата на блаженството им. Не спираше да й повтаря нежни слова –
омайващи, възбуждащи, въздигащи. Той я обичаше сега и завинаги и
знаеше, че тя е негова сега и завинаги.
-  Обичам те, Майкъл! - прошепна тя в ухото му.
-  Обичам те, ангелче! - прошепна той в ухото й.
Тя го целуна в ямката между ключиците му, а той целуна челото й. След
това се отпусна върху топлия пясък, оставяйки я да го покрие със
сексапилното си тяло. Изглеждаха безумно красиви, изумени от благодатта
на изживяното. Бяха като Адам и Ева, които току- що са отхапали от
забранения плод. Бяха любов.
-  Виж - каза Майкъл.
Анджелика се извърна към посоката, която сочеше той и видя как малко
навътре във водата се розовее блузката й.
-  Ще отида да я взема - и Майкъл се повдигна.
-  Недей. Тя вече не става за носене.
Той продължи да гледа как вълните си играят с дрехата на Анджелика и
каза:
-  Жалко. Много ти отиваше.
Тя се усмихна и галейки го по трапчинката на брадичката, нежно го
целуна.
-  Майкъл, кажи ми, че не сънувам.
Той също се усмихна, спускайки длани по гърба й и стигайки до дупето й.
-  Не, не сънуваш, но аз мисля, че е по- хубаво от сън.
Тя се отпусна отново на гърдите му и се заслуша в ритъма на сърцето му,
докато той продължаваше да я гали. Останаха дълго така, а когато влезнаха
във вилата ги обля успокояващата й хладнина. Анджелика попита:
-  Майкъл, къде е банята?
-  Вероятно горе.

Тя се качи горе и след като отвори първата врата се отзова в спалнята.
Беше решена изцяло в бяло. Стъпалата й потъваха в мекотата на килима, а
голямото легло беше красиво със спускащите се от всичките му страни
завеси от нежна дантела. Анджелика влезе в банята и точно когато вече
беше сложила душ гела върху тялото си усети как ръцете на Майкъл се
плъзгат по корема й. Тя се извърна и го погледна, а той хвана брадичката й
с пръсти и я целуна.
-  Майкъл?!
-  Да?
Тя се вгледа в него, а той усмихвайки се й каза:
-  ОК, ще те оставя.
Анджелика го хвана за ръката:
-  Недей, остани.
-  Ако остана рискуваме тук да стане много горещо.
Тя обви ръце около врата му:
-  Покажи ми!
-  Ще понесеш ли жегата? – попита Майкъл.
Анджелика се разсмя:
-  Твоята жега? Винаги.
Дланите му отново се спуснаха по хлъзгавото й от сапуна тяло. Майкъл
наблюдаваше пътя, по който се движеха ръцете му прехапал устна, а
Анджелика гледаше него.
-  Какво усещаш, мила? Винаги съм искал да знам.                                                             
Тя се изненада от молбата му. Никой, никога  не бе искал от нея да описва
усещанията си. Беше й трудно да говори за тях.                 
-  Не мога, Майкъл.                                                                                                     
-  Защо? - попита той, докато я целуваше зад ухото.                                                                 
-  Защото...                                                                                                                   
Тя не успя да довърши , защото усети пръстите му на тила си и простена.                                                                                                      
-  Защо, Анджи? - настояваше Майкъл шепнешком с дрезгав глас.                         
-  Хубаво е.                                                                                                              
-  Не, не, това не ми стига. Опиши ми го.                                                               
-  Усещането е ...сякаш изпращаш електрически импулси и те се стрелват по
тялото ми и... - тя впи устни във врата му, защото Майкъл галеше гърдите й.                                                                                                         
-  И?                                                                                                                            
-  Майкъл, не мога.                                                                                                        
-  Опиши ми го!                                                                                                            
-  И...и тези импулси се концентрират... там.                                                           
-  Къде?
-  Майкъл!
-  Хайде, скъпа! Къде?
Тя не можеше да му отговори. Можеше само да усеща, но й беше
безкрайно трудно да говори за това. Майкъл я молеше да се разголва, а тя
не бе беше в състояние да го направи.
-  Моля те, не мога да говоря за това.
Той я погледна и се усмихна:
-  Ооо, ти се срамуваш. Добре, мила… Всичко е наред. Ще ми кажеш друг
път. Нали?
Тя впи очи в него, за да разбере дали е сериозен. Майкъл изглеждаше така
сякаш наистина искаше да разбере и чуе за усещанията й.
-  Не знам, дали някога бих могла да говоря за тези неща, Майкъл.
Той я прегърна, а едната му ръка се спусна между бедрата й. Пръстите му я
караха да тлее, да потръпва. Устните му я търсеха отново и отново.
Анджелика започна да го гали и когато струята на водата изми сапуна и от
неговото тяло, тя обви таза му с единият си крак. После ръката й се спусна
по гърдите му, устните й ги целунаха, а дланта й продължи надолу, за да
достигне до възбудената му отново мъжественост. В същото време тя
простена, защото Майкъл бе пъхнал пръсти в нея, а с палец масажираше
клитора й. Докато ръката й се движеше по члена му тя бавно клекна и
обсипа с целувки пъпа и корема му. Същото направи с тестисите и пениса
му, оставяйки с езика си следите на желанието. Майкъл беше заровил
пръсти в косите й и я наблюдаваше. Когато усети как тя бавно поема
пениса му в устата си, той потръпна от удоволствие и отметна глава назад.
Анджелика му носеше толкова силни усещания, че след малко той усети, че
не може да понесе да не се слее с нея. Изправи я и когато я погледна тя
изглеждаше изненадващо много възбудена. Майкъл отново плъзна ръката
си между бедрата й и след като тя след малко пак обви таза му с крак, той
бавно проникна в нея. Тя простена силно, а той я целуна прошепвайки й:
-  Господи, колко си сладка!
Тя се опита да му отговори нещо, но не успя, а затвори очи, целувайки
врата му като леко го хапеше. Майкъл започна да повдига и другия й крак,
тя го погледана изненадано, но се подчини, обвивайки ръце около тила му.
Той я притисна до стената на банята и увеличи скоростта, с която се
движеше в нея.:
-  Майкъл, моля те, нека отидем в спалнята!
Той се поколеба за кратко, но после я отнесе до леглото като не спираше да
я целува.
Когато я видя на шарената светлина, която създаваха вертикалните щори и
на играещите по нея светлосенки от плетениците от завесите на леглото,
Майкъл усети, че няма да успее да задържи страстта, която го обзе. Изпита
неистово желание да прониква в нея диво и безразсъдно.
Анджелика видя очите му – те горяха.
Той успя да каже с много дълбок глас:
-  О, Анджи! – и се отдаде на чувството, което го бе завладяло.
Тя се почувства като играчка в ръцете му – малка и напълно безпомощна, но невероятно доволна от лудостта му. Той нямаше как да знае, че тя бе чакала тази дивост с огромно нетърпение. Сега той й показваше и другата си страна и тя полудяваше заедно с него. Чувстваше се невероятно, че намира себе си чрез него.
Мокротата от водата по телата им се смени от мокротата от потта им. Те не спираха да откриват нови пътища за насладата и се изпиваха с лудешкият си любовен танц, който се оказваше, че сякаш владеят до съвършенство.Отприщили виковете и стоновете си те отново се омайваха от тях.
Майкъл видя как тя от малко нежно мъркащо котенце се превърна в дива котка и доволен от откритието си, продължаваше да освобождава звяра и в себе си. Лудостта му беше подобна на тази, която го обземаше, когато бе на сцената. Той попадаше сякаш в торнадо и реалните очертания на света се губеха. Когато свършиха, изригвайки във вулкан, смесил в себе си стонове, докосвания и целувки и двамата не можеха да се движат. Те просто лежаха притиснати един в друг, дишащи тежко. След много време, в което те почти не говореха, а си разменяха нежност, Анджелика помоли:
-  Майкъл, разкажи ми за тях!
-  Кои тях? – неразбиращо попита той.
-  За другите момичета, с които си бил.
Той се обърна на една страна с лице към нея, облегна се на лакът и съблазнен от красивите й устни ги обрисува с палец и после целувайки я, каза:
-  Няма други момичета.
Тя се вгледа в прекрасното му лице, в големите му кафяви очи, в ненатрапчиво изсечените скули, в къдриците залепнали по врата му и се усмихна невярващо:
-  Хайде, моля те! Разкажи ми поне за една от тях.
-  Казах ти – няма други момичета.
-  Моля те, Майкъл!
Той също се усмихна и поклати глава.
-  Разкажи ми ти – предизвика я той.
-  О, не!
-  Защо „Не”?
-  Защото... Не мога.
-  И аз не мога.
-  Моля те! Разкажи ми за Лиса – Мари Пресли.
-  Лиса – Мари Пресли... – Майкъл се усмихна, замълчавайки за кратко. –
Хм... Обичах я.
-  Сега обичаш ли я? – продължаваше разпита си Анджелика.
-  Сега обичам теб – каза той и я целуна.
-  Нее... Отговори ми!
Майкъл стана много сериозен.
-  Скъпа, недей! Тя е в миналото.
Анджелика прочете тъгата в очите му и сякаш нещо в сърцето я прободе. Тя разбра, че Майкъл не беше забравил бившата си съпруга. Заболя я от това, което откри в кадифето на погледа му.
Въпросите на Анджелика бяха върнали Майкъл в близкото минало и той се учуди от обзелата го изведнъж носталигия по Лиса. До него лежеше прекрасна жена, която беше красива и мила, добра и нежна, умна и забавна. Не разбираше защо изпита желание да види Лиса?! Успя да се
измъкне от мислите си, когато погледна към Анджелика. Тя беше утихнала и той почувства, че беше видяла неговата изненадващо появила се меланхолия.
-  Хей? – погали я той. – Къде си?
Анджелика се бе запитала с колко хора трябва да дели любовта на Майкъл и след това се бе върнала към нейната последна връзка с Грег. Тя се усмихна на Майкъл:
-  Тук съм. До теб – и го целуна.
Майкъл я прегърна, придърпвайки я към себе си, а тя каза:
-  Разкажи ми за нея, Майкъл. Много ли я обичаше?
-  Няма да се откажеш, нали? – въздъхна той.
-  Не – поклати глава тя.
Майкъл заразказва – за първата си среща с Лиса, за случайните и неслучайните им срещи, за брака им, за проблемите им, за развода им, за болката... Анджелика беше сгушена в обятията му и слушаше като много рядко му задаваше въпроси. По трепета на гласа му, в появяващата се нежна усмивка тя разбираше колко много обича Лиса. Когато той приключи разказа си, тя попита:
-  Ще ме обичаш ли някога толкова много, Майкъл?
Въпроса й го завари неподготвен. Докато й бе разказвал спомените оживяваха пред очите му и той изживя всичко отново – радостта, любовта и болката и разбра, че Лиса не е просто минало.
-  Та, аз те обичам, принцесо.
-  Не, Майкъл - толкова много?
-  Анджи, не знам колко е „толкова много”, но аз те обичам много. За кратко време ти успя да ме обсебиш и аз съм безпомощен пред теб.
Тя се обърна по корем и се облегна на лакти.
-  Това не е любов, Майк – каза тихо Анджелика.
Той я погледна изумен:
-  А какво е?
-  Не искам да разговаряме за това, моля те!
-  Ти започна. Обясни ми!
Тя повдигна рамене:
-  Това е желание, страст и ти вероятно ги бъркаш с любов.
Майкъл беше наранен от думите й. Съжаляваше, че тя продължаваше да не
му вярва.
-  Жалко, че мислиш така. Какво трябва да направя още, за да ти докажа, че
грешиш?
-  Толкова искам да греша! – въздъхна тя. – Защото аз те обичам, но
се страхувам, че ти бъркаш невероятния секс с любов.
-  Защо аз да бъркам, а ти не? – продължаваше да се изумява Майкъл. – Не мога да повярвам, че мислиш, че съм неспособен да различа любовта от желанието!
-  Не съм казала това.
-  Нима? Анджи, аз... Няма значение.
Тя го погледна с очакване да продължи, но той само махна с ръка и стана от леглото. Взе една хавлия, обвия върху таза си и излезе от стаята.
-  Майкъл! – извика след него Анджелика, но той не й отговори.
Тя разбра, че отново бе прекосила допустимата граница. В несъзнателния
си стремеж да чуе от Майкъл колко много е обичана, тя го нарани с
недоверието си. Беше забравила от колко кратко време всъщност се
познават и не можеше да повярва, че днес за пореден път прекаляваше, а 
това не беше в стила й. Анджелика не осъзнаваше, че реагира така, защото
вече не можеше да живее без Майкъл и се страхуваше да не го загуби.
Тя също стана и взе от багажа си нощницата си. Искаше да намери Майкъл
и да се опита да му поправи стореното. Той не беше долу, нито навън.
Анджелика отново се качи горе и провери във всички стаи, но от него
нямаше и следа. Тя се изумяваше къде може да е, когато видя зад една
чупка на стената стълби. Изкачи се по тях и се отзова на покрива на
вилата. Майкъл стоеше в далечната страна, беше с гръб към нея и не усети, че го е открила. Той беше облегнал ръце на парапета. Морският бриз си играеше с къдриците му и те се развяваха подчинени на порива му. Той погледна встрани и тя се вгледа в профила му. Изглеждаше много красив в сериозността си. Майкъл сякаш усети присъствието й и се обърна към нея, усмихна се тъжно и отново се загледа в морската шир. Анджелика се приближи и го прегърна през кръста, слагайки глава на гърба му. Той постави ръце върху нейните, но все още не говореше. Тя реши да уважи желанието му да мълчи. Не се учудваше, че й се сърди и не желае да разговаря. Днес тя се бе държала както никога и с никой мъж досега. После Майкъл въздъхна и се обърна към нея.
-  Анджи, искам да те помоля нещо и искам да го запомниш. Никога не
подлагай думите ми на съмнение. Никога! Аз не мога и не желая да си
играя с чувствата. Когато казвам " Обичам те!"  е защото съм
сигурен, че го изпитвам. А за мен в тези думи се крие всичко, което един
мъж може да изпитва към любимата си. Твоите съмнения ме нараниха.
Анджелика чуваше тона на гласа му и сякаш върху нея се стоварваше
цялата вина на света. Заслепена от собствените си страхове тя бе накарала
Майкъл да се чувства обиден и не знаеше какво да му отговори.
Разбираше, че й е трудно да повярва, защото предишната й връзка, в която имаше толкова много красота се бе спукала като сапунен мехур – за
секунди. Не искаше да се измъчва отново, не искаше да сбърка, не искаше
да страда. Беше напълно достатъчно, че трябваше да се примири с това да
бъде втората, непозната, скритата жена в живота на Майкъл. Че няма да
донесе така жадуваното от него щастие – детето му. Анджелика се стресна
от мислите си. Даде си сметка, че тя вероятно е абсолютно и безвъзвратно
влюбена в него след като вече искаше да бъде майка на децата му.
-  Анджи, разбра ли ме? – попита Майкъл.
-  Да – тихо му отговори тя.
Гласа й го накра да почувства нужда да я прегърне, но той не го направи.
Тя нямаше право да се държи така с него. Не беше дал повод да си мисли,
че е с нея, за да задоволи само страстта си и после да я отпрати. Никога не
би могъл да й го причини. Вярваше, че вече й го е показал. Дори да беше
изненадан как я обикна толкова бързо, Майкъл беше спрял да търси
отговор на този въпрос. Беше се оставил на чувствата си и се къпеше в
тяхната зора. Анджелика не можеше да го превръща в такъв какъвто не
беше. Той не го заслужаваше.
Тя се беше отдалечила от него и стоеше с гръб. Майкъл отново се загледа в
морето и си помисли, че този прекрасен следобед не биваше да свършва по
този начин.
-  Анджи?
-  Да? – отговори му тя без да се обръща.
-  Защо не ми вярваш?
-  Не знам. Може би защото се страхувам да не ме боли отново – каза тя.
И тогава Майкъл осъзна, че всъщност той не беше причината за
недоверието й.
-  Разкажи ми – помоли я той.
-  Няма нищо за разказване.
-  Какво ти стори той?
Тя се обърна. Очите й бяха далече и сякаш погледа й минаваше през него.
Когато започна да говори гласа й беше тих и пропит с тъга и болка.
-  Бяхме заедно четири години. Наричах го любовта на живота си. И изведнъж разбрах, че съм се лъгала. Изневеряваше ми. Нагло. Лъжеше ме когато ме целуваше и прегръщаше, когато ми казваше „Обичам те!” и аз знаех, но се надявах, че ще спре безумното си двуличие. Не го правеше. Исках да му кажа, че знам, но си мислех, че той ще постъпи честно и се измъчвах в очакване на признанието му. Болеше ме, Майкъл. Аз... Аз мисля, че съм добър човек и не заслужавам така да се подиграват с мен. После той стана нагъл. Постоянно казваше, че отива на снимки, той е режисьор, но беше с нея. Дни наред... И, когато всичко се разкри той отричаше дълго, после каза, че ме обича, само мен, завинаги, но беше късно... Никой не знае... За първи път ще го кажа на теб... Тогава бях бременна и толкова бях ядосана, така ме болеше, толкова бях сърдита, че направих аборт. Убих бъдещото си дете, Майкъл!
В този момент Майкъл бързо се приближи до нея и я прегърна.
-  Не говори повече. Недей.
-  Той ме направи убиец. Дълго не вярвах, че съм достойна да ми се случи нещо хубаво... А сега ти си до мен и аз съм така щастлива, така влюбена, че се страхувам, че ако бъда наранена отново няма да го преживея.
-  Недей, скъпа. Аз не знаех. Съжалявам.. Искам да ми вярваш, Анджи. Моля те, вярвай ми!
-  Аз вярвах и на Грег...
-  Аз не съм Грег. Погледни ме, мила! – и Майкъл се отдръпна леко от нея.
Анджелика го погледна с прекрасните си лешникови очи с форма на бадем, а той каза:
-  Обичам те! Разбираш ли? Обичам те, когато се усмихваш, когато плачеш, когато слънцето блести в косите ти, когато се смееш... Обичам те!
Майкъл вече осъзнаваше напълно реакцията й от сутринта и съжаляваше, че бе чула разговора му с Деби. Той си беше мислил, че кризата й е породена само от факта, че тя не може да се примири с това, че той има нещо, което няма да бъде споделено с нея, но сега знаеше, че причината е много по- дълбока. Не можеше да си представи какво е изживяла, вземайки решението да направи аборт. Не знаеше как е преминала през това да убиеш плода на онова, което би трябвало да от любов, но разбираше, че не го е преживяла все още. Това го караше да я прегръща все по- силно и да желае да поеме част от болката й. Чу я да го пита:
-  Нали няма да ме намразиш?
-  Анджи, ти чу ли какво ти казах?
-  Но, Майкъл аз съм убиец!
-  Шшшш... Никога не го казвай отново! Никога! Аз те разбирам.

Светлината на деня се скриваше и те бавно започваха да се къпят в пурпурните отблясъци, с които слънцето се сбогуваше с тях. В очите им се четяха много и различни емоции, но една единствена вземаше превес  - онази на пълното им единение. Прегърнати те сякаш си прощаваха за всички грехове на миналото, за да могат да посрещнат утрото пречистени и щастливи, че са успели да се открият в свят изпълнен с враждебност и лъжа. И двамата не знаеха, че точно в този миг любовта им се превръщаше в нещо свято. Тайните таени в душите им бяха паднали. Устните ги бяха изрекли и те бяха отлетели далече, за да останат само
мъгляв спомен за времето, в което двамата са се търсили. Сега сякаш обичта им поемаше по чист път и те усещаха свободата да поемат по него без да се обръщат назад. Чувстваха се свободни.
-  Майкъл, ти си прекрасен човек, знаеш ли го? – каза Анджелика.
-  Ти също, скъпа. Ти също – отговори Майкъл, целувайки челото й.