Повече от чувство 21

Текстът не е подходящ за лица под 18 години!!!

Майкъл позвъни, за да разбере дали всичко е готово  и излязоха. Около тях като сенки се движеха двама от бодигардовете на Майкъл. Влезнаха в асансьора, който ги заведе до подземен гараж и там необезпокоявани от никого се качиха в джипа, който ги чакаше.Майкъл се обърна към шофьора и бодигарда:
-  Моля, карайте из града. Искам да го разгледам.
Анджелика се чувстваше странно в колата. Майкъл в този момент бе станал по- далечен за нея. Сякаш той беше неин само между четирите стени и тук сред светлините на идващите срещу тях коли и сред града тя сякаш го губеше. Усещането беше много силно и тя почти не чуваше какво й говореше той. Гледаше навън с невиждащи очи и се чувстваше самотна. Усети Майкъл да хваща ръката й.
-  Анджи, чуваш ли ме?
Тя се стресна от въпроса му.
- Извинявай, замислих се.
Анджи го погледна, а той вече бе свалил очилата и маската си. Усети как той се вглежда в нея, но явно не откри объркването й защото каза:
-  Сарагоса ми харесва. Иска ми се да можех да се разходя из улиците й без охрана, без тълпи около мен, да подишам въздуха й.
После той пак каза на шофьора:
-  Би ли ни извел извън града?
-  Къде отиваме, Майкъл?- попита го Анджелика.
-  Не знам.
-  Защо извън града?- продължаваше да бъде объркана тя.
-  И това не знам.
Той я прегърна, а тя сложи глава на рамото му. Пътуваха без да разговарят в тъмнината, а Майкъл нежно галеше рамото и ръката й. После я взе и започна да целува дланта й, пръстите й, китката й. Анджелика затвори очи, поемайки ласките и целувките му.
-  Толкова си сладка! - прошепна й той и намери устните й.
Езика му потърси нейния, а тя обви ръце около врата му. Целуваха се дълго и ненаситно. Ръката й се плъзна по гъдите му, докато той с неговата галеше тила й. Усещането да са отново така близки ги караше да се чувстват щастливи.
Майкъл отвори очи и пред него се откри гледката на Сарагоса обляна в светлини.
-  Анджи, виж.
Тя се обърна. Светлините на града, в който тя сподели любовта си с Майкъл я привлякоха и тя възхитена каза:
-  О, красиво е! Обичам да гледам градовете нощем.
Майкъл каза на шофьора да спре и отвори врата на джипа.
-  Ела.
Излязоха навън. Пред тях Сарагоса блестеше, той я хвана за ръка и я поведе по- далече от шосето. В момента не минаваха много коли, но въпреки всичко тя предположи, че той се опасява, че може да бъде видян. Наблизо имаше място обрасло с дървета и те влезнаха между тях и водени от светлините на града оставиха горичката зад гърба си и се оказаха пред Сарагоса.
Анджелика се чувстваше омагьосана. Ръката й потъваше в дланта на Майкъл, нощта беше топла и спокойна и тя неволно погледна небето, което сякаш беше обсипано с най- многото звезди, които бе виждала в живота си.
Майкъл проследи погледа й и също попадна в плен на звездното небе. Тя го попита:
-  Майкъл, вярваш ли, че съществуват други светове, други цивилизации някъде там?
-  О, да. Разбира се. Ние на сме сами сред тази необятност. Вярвам го!
Прегърна я и отново я притегли към себе си. Тя сложи глава на гърдите му и също го прегърна, а погледа й обхвана блещукащата с хиляди светлини Сарагоса.
-  Понякога, когато наблюдавам светлините искам да мога да влезна в домовете на хората, да надникна в тях, да разбера какви хора ги обитават.
Майкъл се усмихна:
-  О, искаш да нарушиш личното пространство на хората?
-  Ами... Да - каза тя сконфузено. - Но не е от нахалство или любопитство. Странно е това желание. Необяснимо. Просто искам да стана част от тях понякога.
Той не й отговори, а я притисна още по- плътно към себе си. Анджелика повдигна глава и срещна очите му. Гледаше я с толкова нежност, че сякаш краката й се подкосиха. Той отново намери устните й и прошепна:
-  Господи, колко ми е хубаво с теб!
Тя го прегръщаше и не можеше да спре трепета на задоволство и щастие. Майкъл беше като свеж полъх в живота й, като жадуван оазис. Той продължаваше да я целува, ръцете му се плъзгаха по тялото й и събуждаше желанието й. Измежду целувките той простена и това още повече я възбуди. Майкъл спря да я целува, погледна я, отмести част от косата й зад едното й ухо и каза:
-  Изчакай ме за малко.
-  Къде отиваш?- попита тя изумено.
-  До колата. Страхуваш ли се?
-  Не... Да... Малко.
-  Ще се върна бързо.
-  Добре. Не се бави, моля те!
-  Няма - каза Майкъл и пак я целуна.
После той изчезна в тъмнината, тя се оказа сама и се обърна към Сарагоса, която примигваше срещу нея. Анджелика мислеше, че каквото и да се случи между нея и Майкъл, тя ще обича този град завинаги. Тук тя за първи път осъзна каква сила е той, колко е голям, какъв перфектен артист е. Тук успя да отпие от близостта му, да сподели болящото я желание, да осъзнае, че най- сетне е намерила онази част от пъзела, която й беше липсвала до сега в живота. Не знаеше защо Майкъл реши да отиде до джипа, но предполагаше, че е важно. Тя чуваше шума на преминаващите коли по шосето и това й даваше спокойствие в тъмнината. При други обстоятелства би се страхувала много, но сега тя не успяваше да мисли за нищо, освен затова, че има Майкъл. Съвсем за кратко осъзнаваше кой е той, но тази мисъл не се задържаше за дълго. Тя не го възприемаше като иконата, като звездата. За нея той беше един прекрасен мъж, в който тя бе влюбена до лудост и една невероятна душа, която колкото повече опознаваше, толкова по- силно обичаше.
Анджелика чу стъпките му и се обърна. След малко видя силуета му, който изплува между дърветата и скоро Майкъл застана до нея с нещо, което държеше в ръка. Когато се вгледа в него тя видя, че това бе одеяло.
-  Забавих ли се много? – Попита той и я прегърна през кръста, обръщайки я към себе си.
-  Не много – отговори му тя.
Майкъл я целуна и простря одеялото върху тревата. След това седна върху него и протегна ръка към нея:
-  Ела, Анджи.
Тя хвана ръката му и той внимателно я притегли към себе си и тя седна между краката му. Той я прегърна през кръста и сложи глава на рамото й. Анджелика ухаеше на свежи цветя премесени с привкус на нещо мистично. Прошепна й:
-  Сарагоса е много красива, нали?
-  Да. Много – отговори му тя.– Майкъл?
-  Да, скъпа?
-  Кога заминаваш?
-  Не разваляй мига, Анджи!
-  Моля те, кажи ми! – помоли се тя.
-  Утре.
-  Утре? Кога?
-  Следобяд.
Тя се обърна към него. В очите й Майкъл прочете тъга и протест.
-  Знам, скъпа, знам – каза той и я притисна плътно към себе си.
Анджелика сякаш на себе си повтори:
-  Утре...
Това върна и Майкъл към действителността. Не искаше да се разделя с нея, а трябваше. И двамата имаха своите ангажименти, които не се съобразяваха с желанията им.
-  А ти кога заминаваш за Лос Анджелис?
-  След 3 дни. След седмица е закриването на изложбата и не мога да не
бъда там.
След това и двамата замълчаха. Анджелика отново се отпусна в ръцете му. Тялото му я топлеше и тя отпусна глава на гърдите му. Близостта му я опияняваше. Майкъл плъзна ръце по нейните, а тя отново се обърна към него, за да намери устните му. Целуваха се дълго. И двамата бяха пропити с нежност и не можеха да отделят устните си една от друга. Анджелика простена, когато Майкъл намери мястото й на врата й и започна да го гали. Тя прокара пръсти по лицето му, спря да го целува и го погледна. Тя го прегърна, а той я притисна още по- силно към себе си и целуна врата й. Анджелика въздъхна от обзелата я омала и не можеше да повярва как е възможно той да й въздейства толкова силно. Дори започналото му  да става тежко дишане я
омайваше. Каза му:
-  Сигурна съм, че никога няма да забравя аромата на това място.
Той я погледна и се усмихна. Отново започна да я целува. Анджелика се обърна и седна в него, а той взе косите й в ръце и ги прибра назад, притвори очи и каза:
-  Къде си била до сега?
Тя го целуна бързо и се отдръпна. След това се приближи на сантиметър от устните му. Той изгаряше от желание да я целуне, но я остави да играе. Анджелика гледаше в очите му и се давеше, потъваше в необятността им. Майкъл бавно се отпусна и легна, а тя остана върху него изправена. Не спираше да го гледа. Къдриците му се разпиляха по одеялото, а той се усмихна. Тя прокара ръка и погали гърдите му. Започна да разкопчава ризата му, докато с таза си започна да се отрива в него. Той затвори очи и въздъхна дълбоко.
Анджелика разкопча ризата му и пъхна ръка под тениската му. Усети прекрасната му гладка кожа и пожела да я целува. Повдигана тениската му и сложи устни върху стомаха му. Погледна го, а той вече започваше да сваля ризата си. Анджелика продължи да повдига тениската му и да оставя с устните си огнени следи по кожата му.
Майкъл я изпиваше с очи, оставяйки я да прави каквото бе решила, защото действията й му
носеха наслада. Тя се изправи и отново прокара ръка по гърдите и стомаха му, спусна я надолу и започна да разкопчава колана на панталона му. Майкъл се повдигна на лакти и продължи да я наблюдава прехапал устната си. Тя започна да разкопчава бавно ципа на панталона му като показалеца й се плъзгаше по дължината му, докато го правеше. Не спираше да го гледа. Виждаше всяка негова мимика, всяко премигване. Ръката й разкопча докрай ципа и тя отново много бавно с показалеца и средния си пръст започна да гали втвърдения му пенис. Майкъл отново
въздъхна дълбоко, а тя се наведе и пак го целуна по устните за кратко. Този път той не се
усмихна на играта й. Възбудата му растеше с всяка изминала секунда. Пръстите й не спираха да се движат и да го галят. Достигаха да основата на пениса му, а след това бавно се връщаха нагоре. Майкъл вече полудяваше от желание.
Анджелика се плъзна назад като не пропусна да се отрие в него и започна да смъква бельото му. Това да види желанието му и готовността да я има я накараха да притвори очи и да усети една топла вълна на възбуда, която се разля по цялото й тяло и запулсира между краката й.
Майкъл не спираше да я наблюдава. Очите му поглъщаха всеки сантиметър от прекрасното й лице и тяло. На светлината в ноща му изглеждаше като фея от приказките, която бе мистична и нереална. Посегна към нея и прокара ръка по рамото й я спусна надолу. Тя го погледна, след това взе ръката му и я отдели от своята, насочвайки я към лицето си. Майкъл я погали по една буза, по устните, по врата, а тя задържа ръката му и започна да смуче пръстите му. През това време не спираше да гали члена и тестисите му като го правеше влудяващо бавно и нежно.
Майкъл я прихвана за тила и я притегли към себе си, за да я целуне. Направи го страстно,
подвластен на завладялото го диво усещане, в което изгаряше.
Анджелика беше решила поне засега да не му разрешава да поема инициатива и това я накара да се отдели от устните му. Целуна очите му, след това страните и врата му. Бавно прокара език по края на ухото му и го чу как той дълбоко пое въздух през зъби просъсквайки. Пръстите й усещаха цялата му твърдост и цялото му болящо желание. Тя отново целуна гърдите, стомаха му и стигайки до корема му вдигна очи, за да го погледне. Той беше отметнала глава назад, притворил очи, устните му бяха полуотворени и Анджелика разбра колко много му харесва това, което тя правеше. Без да спира да гали тестисите му, тя пое в устата си пулсиращата му твърдост и Майкъл простена:
-  Ох, Анджи!
Тя отново го погледна. Той също вече я гледаше и отново бе прехапал долната си устна.
Анджелика прокара език отгоре до долу, целуна и нежно засмука тестисите му и отново устните й го обхванаха в блажения си плен.
Майкъл посегна и нежно прибра косата й встрани, за да я вижда. Помнеше какво бе изпитвал, когато Лиса правеше това за него. Сега усещането беше различно. Беше болящо и раздиращо със силата на удоволствието, което носеше. В него бързо се надигаше възбудата. Усещаше наближаващия край, но Анджелика сякаш също разбираше за него и точно тогава намаляваше интензивността на движенията си и го забавяше. Сякаш в главата на Майкъл бушуваха хиляди бури. Чувстваше лудешкия ритъм на сърцето си и недостигащият му въздух, а тя не спираше. Обзелата го лудост го накара да седне и да я спре. Целуна я обезумяло, докато през това време свали топа й. Анджелика вече му се подчиняваше. Той впи устни между гърдите й и не спираше да ги гали с ръцете си. Разкопча сутиена й и го свали. Прекрасно оформеният й стегнат бюст се разкри пред него с цялата си красота и той зацелува гърдите й отначало нежно, а след това все по- страстно.
Анджелика се отдаваше на действията му, не спираше да се отрива в пениса му, вплитайки ръце в косите му. Майкъл целуваше гърдите й, но ръцете му разкопчаха дънките й и той пъхна едната под бикините й. Тя леко се повдигна, за да му осигури достъп и той усети цялата й мокрота и възбуда върху пръстите си. Отдели устни от тялото й и стимулирайки клитора й я изпиваше очи. Тя беше влудяващо секси с разширените зеници на очите си, с полуотворените устни, от които се откъсваха стоновете на засилващата й се възбуда. Искаше да я целува, но не можеше да откъсне очите си от нея. Усещаше колко е сексуална, колко лесно запалима и огнена е и се омайваше от откритието си. Извади ръкта си и започна да сваля дънките и бикините й, а тя му помогна да свали своите дрехи.
Двамата бяха красиви облени от тайнствените сенки на нощта и светлините на звездите и луната. Бяха две голи тела търсещи се и откриващи се, попиващи красотата на желанието си и любовта. Пагубният им стремеж един към друг ги тласкаше в забравата и те й се отдаваха без да се опитват да й се противопоставят и неискайки да приемат болящата реалност.
Майкъл отново се отпусна назад и придържайки Анджелика за дупето усети цялата сладост да е вътре в нея.
Отначало тя се движеше бавно, но след това отдавайки се на завладялата я сила на усещането Майкъл да е в нея и да я изпълва до край, тя забърза ритъма си. Той отново сложи пръсти в устата й, тя ги засмука, а след това Майкъл ги постави върху клитора й започна да го масажира. Тя простена от усещането, което той й донесе допълнително и започна да се движи още по-бързо. Майкъл седна, прегърна я и й прошепна:
-  Спокойно, скъпа, спокойно!
Гледката го бе омагьосала. Тя беше като произведение на изкуството. Матовата й кожа бе започнала да се овлажнява и на места блестяха ситни капчици пот.
Тя обви ръце около врата му и го погледна. Беше прекрасен, когато беше възбуден. По лицето му играеше някаква смес от нежност и страст. Той продължаваше от време на време да стиска зъби, да простенва и да издава онзи просъскващ звук.
После за кратко нещо в него се промени. Очите му се втренчиха в нейните, той бавно ги присви и сякаш цялото му изражение се вкамени за секунди. От лицето му изчезна нежността и остана само пробляскващият свиреп блясък в очите му. За миг Анджелика почувства, че сякаш той иска да я разкъса. После всичко си отиде.
Майкъл я претърколи по гръб и остана над нея. Почувствал  пълната си власт, той изтръгна от Анджелика неописуеми стонове и викове. Тя неконтролируемо плъзгаше ръце по тялото му, впиваше ги в ръцете му, стискаше, изправяше се и почти хапеше раменете му. А той не спираше да я завежда пред вратите на Рая, да я връща обратно и после пак да я води там.
Тя крещеше името му, отпускаше се омаляла и бездиханна, търсеща устните му и малко след това възбудата отново я намираше и тя се потапяше в сладкият й плен.
Когато Майкъл усети, че тя вече не би могла да поеме повече оргазми, получи собствения си край. Беше като награда, беше като най- върховното удоволствие на света. Красотата й засядаше в гърдите му и той без дори да знае, че го казва, надвесвайки се над нея, за да я целуне каза:
-  Обичам те, Анджи!
Думите му я завариха неподготвена. Тя се вгледа в шоколадовите дълбини на очите му, които я обръщаха и почувства с цялата си същност силата на признанието му. Погали нежно слепоочието му и каза:
-  И аз те обичам, Майкъл!
След това обзета сякаш от желание да стане част от него се притисна плътно до мокрото му тяло и поемайки аромата му прошепна:
-  Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Той я целуна нежно и повтори:
-  Обичам те!
И двамата бяха щастливи, че споделиха чувствата, които ги бяха завладели изцяло.Тя се възхищаваше на всичко, което бе той, а той се омайваше от тихата власт, с която тя влезе в живота му и го обсеби напълно. И двамата имаха нужда да останат прегърнати, за да споделят мига на тази невероятна магия наречена любов.
Майкъл искаше да я защити и да не позволи нищо да я нарани, а тя искаше да сподели всеки миг от живота му. Анджелика не знаеше дали някога бе изпитвала подобни чувства. Никога не бе сравнявала предишната любов със следващата, но тази беше нещо голямо. Сякаш извличаше от нея всичко, което можеше и искаше да даде. Сякаш този човек, който я прегръщаше сега беше началото и края и не бе имало никой преди него. Тя потръпна от силата на чувството, което я бе завладяло и почти й се доплака от щастие. Погледната отстрани тя бе съвършена в красотата си
притисната в Майкъл и сложила лице като малко дете в свивката на рамото и врата му.

Лежаха прегърнати в тишината на нощта, Майкъл галеше косите й и попиваше цялата й нежност. Усещаше се така, сякаш че лети. Отдавна не бе изпитвал толкова силно чувство и такова нестихващо желание. Всичко наоколо бе изпълнено с красота – каращият да шумят листата надърветата вятър, аромата на треви и земя, цялото звездно небе и бляскащата пред тях Сарагоса. Той й прошепна:
-  Обещай ми, че никога няма да си отидеш!
-  Никога, Майкъл! Обещавам!
После той се отпусна с нея върху себе си, загърна я с одеялото и загледани един в друг не спираха да се докосват, галят и целуват.
Майкъл не знаеше колко дълго останаха в плен на на това вълшебство, което цареше в тази нощ, но когато тя потръпна, той разбра, че вече е време да се прибират. Вечерта не бе студена, но лекият ветрец се плъзгаше по голите им тела и той знаеше, че не бива да повече да остават там.
Целуна я и каза:
-  Мисля, че трябва да тръгваме, прекрасна. Започва да става студено.
Тя се сгуши в него и също го целуна.
-  Толкова ми е хубаво сега и тук. Не искам магията да си отива.
Той отново я погали нежно по лицето и отговори:
-  Магията ще остане. Обещавам ти! Но сега е време да станем.
-  Нека останем още малко. Мъничко. Моля те!
Майкъл се усмихна:
-  Добре, но малко. Бебе такова.
Тя се отпусна отново върху гърдите му, а той я зави още по- плътно с одеялото.
-  Майкъл?
-  Да, мила?
-  Нищо – каза Анджелика след кратко колебание.
-  Кажи, Анджи.
-  Не. Нищо.
Анджелика искаше да му каже, че иска да го запази за себе си, че не иска да бъде бъде далече от него, но разбираше, че това е невъзможно и че ще трябва да се научи да го обича и приема любовта му без да го има такакакто иска.
По – късно Майкъл усети как тя се отпуска в прегръдката му и сякаш се унася в сън.
-  Анджи?
-  Хм?
-  Време е.
-  Не може ли още малко?
-  Не, не може – каза той и започна да се изправя.
Тя неохотно го освободи от прегръдката си и започна да се облича. Майкъл наблюдаваше цялата й красота пред себе си и не можеше да помръдне. Гледаше запленен прекрасният й бюст, тънката талия, сексапилното дупе с форма на сочна ябълка и изящните бедра. Косата й се
спускаше почти до кръста и блестеше на светлината на луната със синкавиотблясъци.
Тя се обърна, видя го, че все още седи подпрян на дланите си и му каза:
-  Хайде, Майкъл, аз съм почти готова. Стани и ти.
Той я послуша и стана. Докато Майкъл се обличаше Анджелика сгъна одеялото и след като той бе готов те поеха обратният път към колата. Когато влезнаха в джипа Анджелика се сгуши в прегръдката му и въздъхна. Майкъл я погледна и попита:
-  Добре ли си, скъпа?
-  Да, но вече е „утре”.
Той не можа да каже нищо, а само я целуна по слепоочието.