Повече от чувство 22

Попаднали в плен на мислите си те отново пътуваха в пълно мълчание.
Анджелика си мислеше как след няколко часа ще трябва да му каже
„Довиждане”. Не знаеше кога ще може да го види отново. Той щеше да
отлети и да я остави отново да се справя сама с парещото желание да бъде
близо до него.
Майкъл си мислеше за съдбата и за шанса. Анджелика беше влезнала тихо
в живота му и за кратко го бе обсебила и преобърнала. Не бе очаквал
такива чувства, толкова силно желание, такава невероятна наслада да я има
в ръцете си, такава отдаденост и любов. Мислеше си и за Деби и бъдещото
си дете. Беше объркан, беше разкъсван между онова, което трябваше да
направи и онова, което искаше. Не обичаше непредвидени ситуации и
изненади, а появата на Анджелика бе разбила света му и плановете му на
пух и прах.
Когато приближиха хотела стана ясно, че този път няма да могат да 
преминат незабелязано. Имаше немалка група фенове, които явно бяха
информирани и при появата на джипа реагираха светкавично. Майкъл
остана спокоен, но за Анджелика това преживяване беше непознато и тя не
спираше да наблюдава тичащите около колата момичета и момчета.
Майкъл каза на шофьора:
-  Моля те, намали, за да на ударим някого.
Анджелика изпитваше огромно желание да снима в този момент. Лицата,
които виждаше бяха толкова изразителни и в тях тя четеше толкова много
неща. Едно момиче беше залепено на стъклото от нейната страна и тя
чуваше умоляващите й призиви към Майкъл. Анджелика погледна към
него, но той продължаваше да изглежда спокоен.
-  Майкъл?
Той я погледна, докато през това време си слагаше слънчевите очила и
бъркаше в джоба си за маската.
-  Кажи, миличка?
Анджелика инстинктивно хвана ръката му. Тя вече не можеше да вижда
почти нищо от лицето му и трябваше да разчита само на интонацията на
гласа му. Майкъл усети притеснението й и я прегърна.
-  Всичко е наред. Те няма как да ни наранят.
Тя не му отговори, но продължаваше да наблюдава как обръча около
колата става все по- плътен, как лицата по прозорците ставаха с все по-
истерично изражение и се притискаше силно в Майкъл, търсеща защитата
му. От някъде проблясна мощна светкавица на фотоапарат и Майкъл каза възмутено:
-  О, не!
След кратка пауза той се обърна към Анджелика. Не искаше да й    
причинява дискомфорт, но за нейно добро трябваше да го направи.
-  Анджи, скъпа, съжалявам, но, моля те, би ли се навела? Легни върху
краката ми. Не искам след час лицето ти да е по всички таблоиди.
Анджелика се снижи в скута му и се почувства зле. Тази ситуация я върна
в действителността. Тя не биваше да бъде виждана. Тя не трябваше да
съществува за свeта в живота на Майкъл. Усещаше как той гали косите й,
но обзелото я чувство на унижение да се крие като престъпник беше по-
силно от ласката му. След малко го чу да казва:
-  Вече може да се изправиш.
Тя му се подчини. Вече бяха в подземният гараж на хотела. Анджелика
съвсем първосигнално се отдръпна от него и той сякаш я разбра.
-  Анджи, съжалявам.
-  Няма нищо, Майкъл. Разбирам.
Той не спираше да я наблюдава и сякаш четеше в душата и сърцето й.
Разбираше, че в момента я наранява, но тя едва ли можеше да си представи
лавината от думи, които щяха да я застигнат, ако бяха успели да я заснемат
до него в колата. Сега му предстоеше да я нарани още веднъж.
-  Имам още една молба, мила.
Тя го погледна, а в очите й прочете и протеста и болката й.
-  Ще трябва да влезем в хотела разделени. Страхувам се, че може би са
успели да влезнат и вътре.
-  Добре - каза кратко тя.
Майкъл взе лицето й в дланите си и каза:
-  Моля те, прости ми!
-  Няма за какво, Майкъл. Казах ти, че разбирам.
-  Ще изпратя веднага някой, за да те придружи до апартамента ми. Няма
да се наложи да чакаш дълго.
Точно сега Анджелика изпитваше нужда да остане сама и далече от
Майкъл.
-  Майкъл, няма нужда. Аз ще отида в моята стая.
-  Анджи!- възкликна той в знак на протест.
-  Искам да си взема душ и да се преоблека, Майкъл.
-  Анджи!
-  Не, сериозно.
Той свали очилата си и смъкна маската си.
-  Погледни ме, скъпа, моля те!
Тя не смееше да го погледне. Нямаше да успее да устои на погледа му -
беше сигурна.
-  Анджи, погледни ме! - повтори той и хващайки я за брадичката повдигна
лицето й.
Анджелика срещна очите му и преди да успее да му каже нещо усети
устните му върху своите. Отново се загуби в сладостта на целувката му и
забрави за унижението. Той успяваше да я накара да му се подчинява, да го
следва без дори да бъде нужно да я моли за това. Нежността му я
омаломощаваше и тя се усещаше неспособна да се противопоставя. И, 
когато той отдели устните си от нейните, каза сякаш убеден в силата си:
-  Не искам да ходиш в стаята си. Искам да си при мен - и плъзна дланта си
по рамото й. - Искам те до себе си!
-  Майкъл...Аз...
Тя не успя да довърши, защото той отново я целуваше този път
притискайки я към себе си и повтаряйки:
-  Искам те до себе си!
В този момент те чуха гласа на бодигарда:
-  Г- н Джаксън, всичко е готово, ако и вие сте готов може да тръгваме.
Той отговори, че е готов и отправяйки последен поглед към Анджелика
сложи отново очилата и маската си и каза:
-  След малко ще те вземат.
Когато той слезе от колата тя не спираше да го наблюдава, докато се
отдалечава. Изпиваше с поглед всяка част от тялото му. Гледаше ръцете и
раменете му, в които бе впивала длани, стегнатият му тесен ханш,
перфектно оформените му бедра, подаващите се изпод шапката катранени
къдрици и разбираше, че го обича до болка. След това се сви в ъгъла на
седалката неспособна да мисли. Знаеше, че й предстои да преодолява себе
си, да прави компромиси заради любовта си, но вече не можеше да
противостои на завладялото я с пагубна сила чувство. Постепенно се върна
към спомените от един- два часа и си спомни гласа му, погледа му
изпълнени с безкрайна нежност и искреност, когато й каза: " Обичам те!"
Вратата се отвори и мислите и спомените й се разпръснаха.
-  Г-це Мендес, готова ли сте?
Докато се движеха и пътуваха в асансьора Анджелика мислеше колко
профисионално се държат всички от екипа на Майкъл. Нямаше погледи,
никой не се опитваше да разговаря с нея. Понякога тя изпитваше желание
да попита нещо, да разбере имената им, но нещо я спираше да го направи.
Когато влезе в апартамента на Майкъл тя видя, че той не е сам. На дивана
седеше пълен и плешив мъж, който в ръката си държеше пура и чаша с
алкохол, навярно уиски. Анджелика потърси погледа на Майкъл и когато
го намери, той вдигна рамене сякаш й казваше:" Нищо не можах да
направя". На устните му имаше усмивка и след този разговор без думи
между тях, той каза:
-  Ела, Анджи, искам да ти представя моя много добър приятел и
мениджър, г-н Франк Делио - Майкъл се обърна към него. - Туки, това г- ца Анджелика Мендес.
Франк се изправи и Анджелика веднага усети преценящият му я поглед,
докато й подаваше дланта си. За Анджелика тази среща беше неочаквана и
я притесни много. Усети как се изчервява и как сякаш загубва
способността си да разговаря. Чувстваше се леко уморена, имаше нужда да
влезе в банята, да се преоблече...
Майкъл не отделяше очи от Анджелика. Следеше реакциите й при

запознанството й с Франк. Той видя как страните й се покриха с руменина,
как се притесни от присъствието на третия човек, как инстинктивно
прокара длан през косите си и се усмихна на всичко, което видя.
Почувствал нуждата й от подкрепата му, той се приближи до нея, застана
зад гърба й и я прегърна през кръста, слагайки глава на рамото й. Тихо я
попита:
-  Не чака много, нали?
-  Не - също тихо му отговори тя.
После, усмихвайки се той отправи поглед към Франк:
- Е, Туки, харесваш ли моето момиче?
Франк, който беше наблюдавал и двамата беше възхитен. Анджелика беше
изключително красива, но носеше и нещо много силно като излъчване в себе си. Гледаше ги прегърнати и не успяваше да откъсне очи от тях. Сякаш около тях имаше светлина, сякаш те я излъчваха и тази заря осветяваше цялата хотелска стая. Анджелика изглеждаше мила и невинна и в същото време блясъка, който заискря в очите й когато Майкъл я прегърна издаде и страстта в нея. Майкъл беше.... Франк се опита да си спомни кога го е виждал такъв?! Трябваше дълго да се рови в спомените си. Тези очи, тази усмивка, този език на тялото беше виждал само в присъствието на една жена - Даяна. В този момент в неговите очи те бяха перфектното олицитворение на любовта. Той осъзна действителността и си каза: "Горките деца!".
-  Дали я харесвам? - усмихна се той. - Пази я от мен, приятелю! Много
добре я пази!
Майкъл се усмихна на Франк, отмести кичур от косата на Анджелика, целуна я нежно по бузата и каза:
-  О, да, ще я пазя.
Анджелика беше попаднала в тази изненадваща я среща и все още не знаеше
как да реагира. Беше си мислила, че Майкъл иска да е скрие от всички, но
ето, че сега я запознаваше с този мъж и се държеше съвсем свободно пред
него. Тя изпиваше и неудобство, но и задоволство, а в мига, в който я
нарече „моето момиче” тя сякаш се разтопи. Дали не сънуваше?
Франк се изправи. Той усещаше, че няма място при тях двамата.
Разбираше, че трябва да ги остави да изживеят всеки миг, който имат на
разположение да бъдат заедно без някой да им се натрапва. Обеща си, че
ще се погрижи да направи всичко по силите си и да им осигури тази
възможност. Работеше с Майкъл от много дълго време, бяха станали много
близки и той се радваше да вижда този блясък в очите му. Майкъл имаше нужда да изживее любовта си и той нямаше да го притеснява с присъствието си. Всичко друго можеше да почака.
-  Г- це Мендес, Майкъл, аз съм един възрастен и уморен човек и мисля да
ви напусна, за да се отдам на заслужена почивка.
Докато Майкъл го изпращаше до вратата, Франк му каза:
-  Майк, много е красива, а изглежда и много влюбена в теб.
Майкъл неволно попита:
-  Повече отколкото аз в нея?
-  Не знам, човече. Прекрасни сте заедно.
-  Туки, – каза Майкъл – искам да те помоля за нещо. На първо място не
желая никой да разбира коя е тя и че изобщо има нещо общо с мен. И
другото, което е по- важно, искам да изготвиш договор с нея. Измисли нещо. Нека е част от екипа. Фотограф, например. Ще го пуснеш, за да й се издадат визи за всички места, в които пътуваме и за които се изискват такива. Не искам нищо да спира достъпа й до мен. Ще й донесеш и един VIP бадж. Вчера едва успя да се свърже с мен. Не искам това повече да се случва. Не искам никой и по никакъв повод да я спира и възпрепятства достъпа й до мен. Никога.
Франк го погледна изумен:
-  Никога?!
-  Никога. Правилно ме чу, Франк.
-  А, ако не си сам, а с хора от екипа или...
-  Франк, никога. Не знам кое от казаното не разбра?!
-  Добре, Майк. Ще уредя тези неща.
-  Дори и за сцената. Навсякъде – натърти на последната дума Майкъл.
Франк за първи път не одобряваше решението на Майкъл по отношение на
Анджелика и поклати неодобрително глава, питайки:
-  Колко добре я познаваш, Майкъл? Можеш ли да й вярваш безрезервно?
Майкъл го погледна с онзи поглед, който не търпи възражения и каза:
-  Франк, този път няма да го позволя!
-  Кое, Майкъл?
-  Много добре знаеш за какво говоря. Вече не съм склонен да го направя.
Просто подсигури достъпа й!
Франк излезе, продължавайки да поклаща глава в знак на несъгласие с
Майкъл, но знаеше, че вече няма силата да му противостои. Майкъл беше
пораснал.
Анджелика наблюдаваше как те двамата говорят и успя да види как за
кратко Майкъл бе добил сурово изражение, но когато затвори вратата след
Франк и се обърна към нея в очите му имаше само топлина. Той се
приближи към нея, хвана ръката й, повдигна я и целуна китката й. Тя
проследи действието му и се усмихна, а той с другата я прегърна през
кръста и я притегли към себе си. После я погледна право в очите. Лицето
му беше на сантиметри от от нейното и той я гледаше много сериозно.
Мига сякаш продължи цяла вечност и беше пълен с много откровение и
това го правеше красив и съкровен. Той каза:
-  Моля те, Анджи, никога не си отивай от мен! Моля те!
-  Няма, Майкъл. Не бих могла – каза тя и го прегърна.
Останаха в прегръдката дълго и безмълвно. Той галеше тила и косите й, а
тя бавно галеше гърба му. Когато се освободиха от сладостта на мига,
Анджелика каза:
-  Майкъл, нали не възразяваш да си взема душ?
Той се усмихна.
-  Защо да възразявам?! А ти ще възразиш ли да ти правя компания?
Тя го погледна и в очите й заблестяха игриви пламъчета:
-  Бих предпочела да съм сама, но, ако настояваш, няма да се
противопоставя стига да обещаеш да си добро момче.
-  Настоявам, а и аз винаги съм добро момче – каза той, продължавайки да
се усмихва. - Дори, за ти го докажа ще ти помогна да се съблечеш.
След като го каза той започна да повдига топа й, неспирайки да я гледа и
започна да пристъпва към банята. Майкъл го съблече и докато ръцете
ръцете й все още бяха вдигнати той прокара бавно пръсти по вътрешната
им страна, по подмишниците й и стигна до закопчалката на сутиена й. След
малко и той падна някъде по пътя по банята. Докато я събличаше, Майкъл
изгаряше от желание да я целува, но не го правеше. Следеше всяка нейна
реакция. Виждаше желанието й да я докосва, покорността, с която се
подчиняваше на действията му и се омагьосваше от еротиката на момента.
Кръвта му бушуваше и пулса му ускоряваше ритъма си. Когато събу
джинсите й и вече бяха пред врата на банята, тя му каза:
-  Майкъл, всичките ми други дрехи са в стаята ми.
Той я погледана неразбиращо.
-  Не мисля, че имаш нужда от дрехи, мила.
-  Майкъл, стига! – усмихна се тя.
-  Нямаш нужда от дрехи, Анджи. Повярвай ми!
Докато й го казваше, той събличаше ризата си и я въведе в банята. Тя
пусна струята на душа, а Майкъл я наблюдаваше как тя свали бикините си и
пое дълбоко въздух запленен от гледката на голото й тяло. Тя влезе под
водата, а той започна да разкопчава джинсите си. В този момент видя как
Анджелика се приближава към него и грабвайки го за тениската му го
придърпа със себе си под водата. Той извика изненадан:
-  Анджи!!!
След това започна да се смее гръмко. Смеха му кънтеше в банята, а тя го
гледаше и се усмихваше. Той отметна косата си назад и докато
продължаваше да се залива в смях я издърпа към себе си и я прегърна.
-  Защо го направи? – попита той, целувайки я.
Тя го погледна невинно и каза:
-  Не знам.
Майкъл продължи да се смее, докато тя не започна да съблича мокрите му
дрехи. Той се остави в ръцете й и когато те паднаха на пода на банята, той
отново я прегърна.
Водата се стичаше по телата им, а Анджелика и Майкъл не спираха да се
целуват и галят. Когато най- накрая излязоха от банята, Майкъл я попита:
-  Анджи, гладна ли си?
Тогава тя осъзна, че не беше сложила храна в стомаха си от обяд.
-  Да, Майкъл, но вече е много късно, за да вечерям.
-  Сигурна ли си? Защото, ако искаш ще поръчам нещо.
-  Не – отказа още веднъж Анджелика – Късно е.
Той я погледна предизвикателно, но попита със загрижен тон:
-  Уморена ли си?
Тя го погледна. Знаеше какво й казва с очите си. Искаше да му каже, че не
е, но пътуването й от Мадрид до Сарагоса, борбата в тълпата на концерта
му, нищожния сън след това, дългата й разходка днес през деня я бяха
изтощили до краен предел.
-  Да, Майкъл, много съм уморена. Ти не си ли?
-  И аз съм уморен. Тогава нека поспим?
Тя поклати глава в знак на съгласие и в същото време Майкъл вече я
прегръщаше отново.
-  Анджи, не мога да ти обясня как ме караш да се чувствам. Караш ме да
летя, принцесо – и той целуна все още влажното й рамо.
Когато Анджелика легна до него, Майкъл я придърпа плътно към тялото
си, а тя сложи глава на гърдите му и се заслуша в ритъма на сърцето му.
Той галеше гърба й, а тя се унесе от ласката му и скоро заспа в прегръдката
му.
Майкъл остана буден. Мислеше за тях двамата, за Деби, за турнето, за
всички неща, които предстояха да му се случат и да направи. Усещаше
как в личен план всичко се изплъзва от контрола му, но той харесваше
невероятно тази зависимост, в която бе попаднал. Да обича и да бъде
обичан бе мечтал през целият си живот. С брака си с Лиса беше търсил
равнопоставеността, еднаквия социален статус и среда, но се оказа, че това
не е решаващо за щастието му. Анджелика беше толкова различна от Лиса,
но с нея се чувстваше прекрасно, а знаеше, че тя има още много да му
разкрие от себе си. С тези мисли той заспа, държейки плътно в обятията си Анджелика,