Повече от чувство 19

Текста не е подходящ за лица под 18 години!

След шоуто Майкъл се прибра в хотела, взе си душ и седна с портокалов
сок пред себе си. Мислите му бяха свързани само с Анджелика. Струваше
му се, че я бе видял сред тълпата. Не беше сигурен, но по някакъв странен
начин усещаше, че е била тя. Сякаш в него се бе отворило трето око и го
караше да знае, че момичето, в което се бе взирал беше именно
Анджелика. Не можеше да разбере защо тя не се обажда?! Искаше да я
види веднага. Толкова дълго чакаше тази среща с нея, толкова я бленуваше
и искаше да се увери, дали чувствата му са истински или ги е градил само в мечтите си.
Времето минаваше, а тя не се обаждаше. Наложи се няколко пъти да
проверява, дали телефона работи и когато разбра, че не може повече да
чака се обади на рецепцията, за да предаде съобщение, че ако Анджелика
го търси, трябва веднага да му се обадят. Не знаеше къде е тя, не знаеше,
дали е стигнала до хотела и това го караше да се чувства като в капан. В
този момент вътрешно протестираше заради начина на живот, който водеше и необходимостта да бъде обграден от гардове и охрана. Знаеше, че тя е в града, защото бяха говорили преди да тръгне. Гневеше се на
невъзможността си да осъществи така желаната комуникация с нея. Докато се луташе по този начин в мислите си телефона позвъни и Майкъл го вдигна очаквайки да чуе гласа на Анджелика.
-  Ало?
-  Г-н Джаксън, безпокои ви супервайзорът на рецепцията, г- н Рамирес.
Тук долу е г- ца Мендес, за която помолихте да ви се обадим.
Майкъл въздъхна с облекчение и усети как през него премина една
еуфорична вълна на задоволство.
-  Мога ли да говоря с нея?
След кратко забавяне той чу Анджелика плахо да казва:
-  Ало?
-  Анджи, скъпа, здравей! Какво се случи? Защо не позвъни?
-  Майкъл, здравей! Аз звънях, но никой не отговаряше.
Той се учуди, но не искаше да губи повече време с въпроси и попита:
-  Къде си сега? На рецепцията?
-  Да - отговори тя.
-  ОК, стой там. Изпращам веднага някой да те вземе.
Майкъл усещаше как желанието му да я види се превърна във вълнение.
Целият беше една вибрираща струна от емоция. Времето, през което не я
беше виждал, цялата му непрекъсната ангажираност вместо да го
отдалечат от нея го бяха накарали да я желае още по- силно. Всички
разговори с нея му бяха разкрили колко невероятно красива душа има тя и
той усещаше как с всеки изминал ден се влюбва все по- силно в нея. Сега
щеше да се увери, дали чувствата му към нея са реални или беше градил
сам нейния образ, защото имаше нужда да се чувства по този начин.
На вратата се почука. Майкъл отвори, бодигарда му въведе Анджелика и
затвори вратата, пожелавайки им приятна вечер. Майкъл дори не успя да я
огледа, защото тя се хвърли в обятията му казвайки:
-  О, Майкъл, мислех, че няма да те открия!... Мислех, че... Регистрирах се
за стая... Толкова бях объркана.
Той я прегърна нежно.
-  Съжалявам, мила! Толкова съжалявам!
Парфюма й го обгърна, топлината на тялото й толкова близо до неговото
го накараха блажено да потръпне.
Анджелика не бе разбрала как се отзова в прегръдката на Майкъл.
В момента той бе бил най- близкият човек в този непознат град, в тази
непозната страна, в тази тъмна нощ. След объркването, паниката и страха,
че няма да успее да го види, тя бе действала напълно първосигнално,
поддавайки се на емоцията и желанието да бъде успокоена. След като се
осъзна тя сконфузено се отдръпна и се усмихна виновно.
-  Съжалявам, че така ти се нахвърлих!
Майкъл се усмихна:
-  Аз съжалявам, че те накарах да се почувстваш така! Ти няма защо да
съжаляваш.
Сега вече можеше да я огледа, а Анджелика беше по- красива от спомените
му за нея. Косата и се спускаше свободно на едрите си къдрици, очите й гледаха все още уплашено и тя премигваше срещу него с изящните си дълги мигли. По страните й се разливаше мека руменина, а устните й го караха да изпитва желание да ги целува. Беше облечена със съвсем непретенциозна бяла рокля с тънки презрамки, която следваше линиите на тялото, а от кръста надолу се разкрояваше и стигаше малко над коляното. Изглеждаше абсолютно съвършена.
Докато Майкъл я обгръщаше с кадифения си поглед, Анджелика
обгръщаше него със своя. Беше облечен само с бяла тениска и черен
панталон. Косата му падаше свободно и част от кичурите му покриваха
лицето му. Нямаше и спомен от мощта и агресията, която беше излъчвал на сцената. Сега от него струеше само много топлина и нежност.
Майкъл я покани да седне и след като й донесе водата, която тя пожела, той също седна и започнаха да разговарят. Анджелика не спираше да говори за концерта, защото беше възхитена. Майкъл дълго слуша комплиментите й и когато накрая се почувства неудобно я прекъсна:
- О, Анджи, благодаря ти! Сега ми разкажи как преминава престоят ти
тук?
-  Прекрасно. Испания е толкова красиво място. Хората са много по-
различни от нас в Америка. Много по- шумни, темпераментни...Бих казала
огнени. Определено ще идвам по- често тук. Явно кръвта ми ме влече към
корените. Искам да да снимам и хората тук. Тази енергия трябва да
бъде запечатана...
Тя продължаваше да говори усмихнато и разпалено за родината на
родителите си, а Майкъл не можеше да се опомни от чувството, което
изпитваше. Всеки миг с нея беше някакво вълшебство. Очите му се
плъзгаха по линиите на тялото й, връщаха се върху устните й и след това
отново поемаха обратния път. Анджелика му носеше неподозирани
чувства. Такива каквито никога не бе изпитвал към Лиса. Докато я гледаше
той почти не слушаше какво му говори.
-  Майкъл? - каза тя.
-  Хм? Да?
-  Слушаш ли ме? - попита го тя, усмихвайки се.
-  Да, разбира се - излъга я той.
Тя го гледаше въпросително. Беше ясно, че му бе задала въпрос, на който
той не можеше да отговори, защото не го беше чул.
-  Анджи, съжалявам, не те чух.
Тя се усмихна и трапчинката й отново се появи. Майкъл осъзнаваше, че
присъствието й го изважда извън равновесие и че няма да успее да
контролира желанието си, което се блъскаше във вените му и вибрираше
по цялото му тяло.
Анджелика понечи да зададе въпроса си отново, но видя Майкъл. Цялото
му същество излъчваше напрежение. Очите му бяха сякаш потъмнели, а
той поемаше дълбоко въздух през уста. За миг тя се уплаши, че той не се
чувства добре, но след това осъзна какво предизвиква състоянието му и
усети как се изчервява. Тя отново отвори уста, за да повтори питането си,
но се отказа. Вече нямаше значение. В момента и двамата си говореха с
езика на очите и телата си.
Майкъл видя как тя улови желанието му и как му се отдаде напълно.
Анджелика бе променила цялото си изражение и в момента изглеждаше
покорна и очакваща да направи с нея каквото той пожелаеше. Успяваше за
кратко да улови погледа й, в който сякаш намираше позволение и желание.
После тя го отместваше. Този „разговор” между тях не трая дълго, но на Майкъл му се стори цяла красива вечност. Той се опитваше да се бори с чувствата и желанието си, защото не искаше да я наранява повече. До него достигна въпроса й:
-  Мога ли да използвам банята?
Майкъл й каза къде е и докато тя се отдалечаваше той я изпиваше с очи.
Походката й беше грациозна като на дива котка, а едва забележимото
поклащане на ханша й го влуди и той тихо простена. Анджелика чу стона му и това я обърка още повече. Тя имаше нужда от банята, за да остане за кратко насаме със себе си и да избяга от предизвикателството, което  стоеше пред нея. Желаеше Майкъл от толкова време, но сега не знаеше какво да прави. Влюбена бе лудо, но ако бъдеше с него щеше да попадне в още по- силна зависимост, която я плашеше. Той вероятно обичаше бъдещата си съпруга, а тя не желаеше да обърква връзката им. Не искаше да наранява и себе си. От друга страна копнежа й да бъде с него, да усеща устните му и дланите му върху тялото си я караха да иска да се отдаде на парещото желание, в което бе видимо, че и двамата изгарят.
Анджелика изми ръцете си и с тях покри лицето си и то попи влагата им.
Тя се погледна в огледалото и тихо си каза: „Не мога да мисля повече. Нека става каквото трябва да стане.”
Щом излезе от банята, Майкъл й се усмихна и тя му отговори по същия
начин. Седна и го попита:
-  Сигурно си много уморен?
-  Сигурно. В момента не мога да преценя.
Тя го погледна и отново разчете в очите му желанието, но се усмихна и
закачливо попита:
-  Не можеш да прецениш? А кой може?
-  Не знам - отговори той като също се усмихна.
-  Майкъл, от къде вземаш тази енергия, за да издържиш толкова време на
сцената в непрекъснато движение, песни и танци?
Той й отговори отнесено:
-  Не знам. Трениран съм достатъчно, предполагам.
-  Аз не бих могла. Вероятно щях да припадна по средата на концерта от
изтощение....
Майкъл отново не я слушаше. Беше оставил до него да достига само
мелодиката на гласа й, а с част от другите си сетива поемаше аромата й,
който дискретно се носеше от нея, гледаше гладката й сияеща кожа и
искаше да я докосва, да я целува, да я обладава. Той стана и седна до нея.
Прегърна я и прошепна в ухото й:
-  Не мога повече да те гледам без да те докосвам.
Анджелика не му отговори, а обви ръце около врата му и се вгледа в очите
му. Те бяха изгарящи и подчиняващи с властта си.
Майкъл приближи лицето си към нейното и я целуна по устните леко и
нежно, без натиск. След това повтори сякаш искаше да ги изучава. Анджи
инстинктивно го притегли към себе си, а той постави ръце от двете страни
на кръста й и каза:
-  Анджи, моля те, позволи ми да правя любов с теб! Не издържам повече.
Знам, че искам много, но..
Тя го прекъсна като сложи показалец на устните му и поклати глава.
Майкъл откри в очите разрешението й и възбудата, в която и тя гореше.
Толкова дълго я бе желал. Вече месец не спираше да мисли за нея. Плъзна
едната си ръка по гърба й, а тя леко се изви от допира му. Да я докосва
беше почти болезнено. По цялото му тяло се разливаше върховна наслада
от възможността да осъществи бляновете си, които го влудяваха толкова
дълго. Целуна я по шията, а тя леко отметна глава назад, за да му осигури
достъп. Бавно с устни свали презрамката на роклята й и целуна всеки
сантиметър от рамото, шията й, зад ухото. С ръцете си не спираше да
докосва тялото й. Плъзгаше длани по стегнатите й бедра, по гърба й, а нейното дишане ставаше все по- дълбоко.
Анджелика усещаше докосванията на Майкъл и спираше да мисли за
всички пречки, които стояха между тях. Той я беше привличал към себе си
като магнит и сега, когато нямаше повече прегради между тях тя се
омайваше от близостта му. Дишането му беше забързано и той трепереше.
Тя усещаше почти болящата го възбуда и това възбуждаше и нея още
повече. Ръцете му бяха нежни и деликатни и я целуваше така както никой
досега не бе го правил. Тя искаше също да го докосва, но не смееше.
Майкъл не си спомняше да се е чувствал никога по този начин. През
изминалият месец много пъти си бе припомнял вечерта с Лиса в
Невърленд. Бе мечтал за такава вечер с Анджелика, но това, което
усещаше в момента не бе изживявал никога. Не бе очаквал тя да е толкова
покорна и някак уплашена. Сякаш държеше съвсем младо и неопитно
момиче в обятията си. Тя почти не го докосваше, а той едва удържаше
желанието си да се слее с нея веднага и да усети топлината й. Ръката му
разтвори краката й и се плъзна между тях. Усети влагата дори през
бикините й и потръпна:
-  О, скъпа, ти си толкова...О!!!- и я целуна.
Тя го погледна, а той прочете в погледа й почти диво желание. Искаше му
се да му говори, да му каже какво изпитва и дали й харесва.
-  Анджи, говори ми! - каза той и пъхна ръка под бикините й. - Моля те,
говори ми!
Когато усети пръстите му да масажират клитора й тя простена и впи устни
във врата му:
-  Майкъл!...Ох, влудяваш ме...Едва дишам!
-  Говори ми, скъпа, не спирай! - продължаваше да й шепне той. - Харесва ли ти това, което правя?
-  Да...О, да...
Майкъл усещаше как тя се губи. Притискаше се плътно до него, целуваше
врата му, устните му и беше нежна, толкова нежна...
Той се изправи и Анджелика видя колко много е възбуден. Протегна
ръка, сложи я върху стомаха му, а след това я плъзна под тениската му
и усети как той потръпна. Анджелика също се изправи, продължавайки да го гали. Повдигна с ръце тениската му и я съблече, а той не спираше да търси очите й. Тя впи устни в неговите. Майкъл й отговори с почти обезумяла страст. Ръцете му се спуснаха по гърба й и повдигнаха роклята й и той ги пъхна отново под бикините й обхващайки с тях сексапилното й дупе и я придърпа към себе си. Анджелика вече успя и да усети огромната му възбуда. Майкъл свали бикините й тя се освободи от тях. След това той
върна ръцете си върху дупето й като едната я плъзна между краката й.
Усети отново пръстите му върху пулсиращата си плът, а малко след това
почувства как той потъва в нея със средния си пръст. Тя простена и се
притисна към него поставяйки лицето си върху свивката между раменете и
врата му. Майкъл усещаше парещият й дъх, бързо повдигащите се гърди
върху своите. Прошепна й:
-  Харесва ли ти?
Тя не отговори, а простена. Ръката й погали гърба му и след това той усети
как дланта й докосва пениса му. Тя нежно го масажираше, а Майкъл
започвайки да губи връзка с реалността пъхна в нея и показалеца си. Тя
отново простена. След това стоновете й почти се сляха и той разбра, че е
успял да намери точката й на възбуда.
Анджелика разкопча копчето на панталона му и той падна в краката на
Майкъл. Веднага след това той свали нейната рокля. Тя пъхна ръка под
слиповете му, обхвана с длан пениса му и започна да я движи по
дължината му. Усети твърдостта му, колко е голям и простена от обзелото
я желание да го усети в себе си. Майкъл простена с нея и с дълбок, дрезгав
глас каза:
-  О, Анджи...О!..Боже!...О, мили Боже!
Той я взе на ръце и я понесе към спалнята. Тя нежно се сгуши в него,
целувайки го по шията. Не си спомняше никога да беше желала толкова
силно някого. Никой до сега не беше извиквал толкова много болка от това
желание.
Майкъл я постави на леглото и остана за кратко прав, за да се наслади на
прекрасното й тяло. След това протегна ръка и я погали по бедрото.
-  Красива си. Дяволски красива си, Анджи!
Тя седна, обви ръце около раменете му, впи устни в неговите и бавно го
притегли към себе си, докато Майкъл не покри тялото й със своето. С
едната си ръка не спираше да гали бедрото й, а малко след това пръстите
му отново бяха вътре в нея. Той я погледна. Тя изви гръб като котка и
простена. Майкъл започна да целува гърдите й. Усещаше, че не би могъл
да издържи повече:
-  Искам те, скъпа! Не издържам повече!
Тя го целуна страстно, а той коленичи пред нея и галейки бедрата й ги
разтвори. Анджелика се изправи и седна и отново взе пениса му в ръката си.
Той я погледна и простена. С другата си ръка тя нежно галеше тестисите
му. Наведе се и засмука главичката му. Майкъл не беше очаквал това
действие от нейна страна и инстинктивно зарови ръце в косите й. Тя не
спираше да засмуква и отпуска обхващайки с устните си само главичката
на пениса му. Беше сложила ръце на дупето му и го галеше. Майкъл
започна да се движи искайки тя да го поеме повече, но тя отказваше и
продължаваше да го побърква с дразнението си.
Майкъл не беше в състояние да издържа повече. Леко я бутна да легне, но
тя не го направи, а остана опряна на лактите си. С едната си ръка посегна и
отново го хвана за пениса, а с таза си се приближи към него. Отри го в
плувналата си в соковете на възбудата вагина и Майкъл силно простена:
-  О, по дяволите!
След това го пусна и се остави на неговата власт. Майкъл
я прегърна под раменете и я положи да легне. След това бавно започна да
прониква в нея.
Усещайки го да влиза в нея тя почти изкрещя и се долепи към него. Той
отново го извади и тя го хвана за таза, поглеждайки го с молба в очите. Той
я целуна и пак влезе. Започна да потъва в нея бавно. Тя беше сравнително
тясна и това го побъркваше допълнително. Простена:
-  Толкова е хубаво да съм вътре в теб, скъпа!..Ох, невероятно е!
Анджелика полудяваше и искаше да го почувства целия и докрай в себе си, да я изпълни до краен предел. Повдигна таза си и с движението
си се опита да му подскаже желанието си. Той я разбра и в разрез с бавното
си и постепенно проникване за секунда смени ритъма си. С един много
силен тласък тя го усети целия в себе си и изкрещя. Майкъл продължи да
си играе с нея. Отлично беше разбрал къде е мястото, което извикваше у
нея насладата и не спираше да го търси и дразни. Тя почти хапеше врата
му, а стоновете й потъваха в косите му.
Майкъл не спираше да я притиска плътно към себе си. Усещаше се как
неконтролируемо трепери. Изпитваше повече от наслада. Изпитваше нещо,
което никога не бе изпитвал. Беше си мислил, че с Лиса е достигнал върха,
който може да се изпитва в секса. Сега знаеше, че е грешал. Анджелика
беше толкова влудяващо противоречие. Докато го изненадваше с почти
момичешката си невинност в следващия момент бе сластно и диво гледаща
го пантера. Самото усещане да е в нея бе толкова различно и главозамайващо.
Той видя как тя сграбчи с ръка възглавницата и разбра, че е на секунди от
оргазма си. Прошепна й:
-  Анджи, погледни ме! Искам да ме гледаш!
Тя впи в него невиждащи очи и изригна. Майкъл усети конвулсиите й,
трептенето на вагината й. Пак се притисна към него, стенейки. После се
отпусна дишайки учестено и отново затвори очи. Той я целуна и пак каза:
-  Погледни ме, скъпа!
Имаше нужда тя да го гледа, защото това го възбуждаше допълнително.
Анджелика гледаше Майкъл, но почти не го виждаше. Оргазма й беше
толкова обсебващ, толкова силен и завладяващ, че тя не успяваше да се
върне към реалността. Виждаше Майкъл, чието лице бе обсипано със
ситни капчици пот. Очите му бяха станали почти черни и сякаш изпиваха
нейните. От устните му се откъсваха стонове. Движеше се в нея като
потъваше дълбоко и бързо. Каза простенвайки:
-  Не мога повече, Анджи... Кажи ми къде да...
Той не успя да довърши, защото тя разбра какво я пита и му отговори без
думи хващайки го за таза и притискайки го към себе си. Скоро усети
неговия връх. Изпълни я с горещата си течност, а тя го стисна с вагината
си. Беше красив на върха си.
След това Майкъл се отпусна върху й като продължаваше бавно да се
движи в нея. Той усещаше нещо ново, неизживяно, нещо истинско.
Потъваше в целувките й, всяко нейно докосване беше наслада, беше болка,
беше копнеж за още. Опитваше се да си спомни дали с Лиса се бе усещал
по този начин и знаеше, че не беше. Сякаш Анджелика беше успяла да
изтрие миналото. Сякаш тя беше станала началото. Изгаряше за близостта
й. Имаше нещо пагубно привлекателно в нея и му действаше като опиат.
То нямаше име, с което да го назове или все още не откриваше такова.
Гледаше разпръснатите къдрици на разкошната й коса, все още
блуждаещите й очи, леко отворените й устни и не спираше да я притиска
към себе си да я целува с цялата палитра на усещанията, които бошуваха в
него. Прошепна й:
-  Не мога да ти се наситя, мила! Сякаш си събрала цялата сладост на света
и сега ме даряваш с нея.
Анджелика не можеше да говори в момента. Разбираше, че вече е пагубно
влюбена в Майкъл и идеше да се разплаче от щастие и мъка. Вече не
можеше да си тръгне, въпреки че разбираше, че няма да го има така както
трябва и желае. Копнежа й по него продължаваше да е неутолен. Виждаше
красивото му лице, кичурите, които бяха залепнали по изпотеното му лице,
усещаше го все още в себе си и желанието оставаше. Майкъл й носеше
благодат и спокойствие. С него се чувстваше най- красивата, най- желаната
и най- закриляната.
После той бавно излезе от нея и легна по гръб, прегръщайки я. Тя се
отпусна в прегръдката му безмълвна и все още опитваща се да намери
правилните думи за чувствата си. Не спираха да се галят и целуват
наслаждавайки се на близостта си.
Анджелика най- сетне каза:
-  Майкъл, аз не мога, не знам как да опиша онова, което изживях...Благодаря ти за онова, което ме караш да усещам!
Той я целуна и не каза нищо, а тя се притисна още по- плътно към тялото
му. След като още дълго я целува и гали, той каза:
-  Анджи, не знам за теб, но аз съм много гладен.
Тя се изуми:
-  Ще ядеш по това време?
-  Да, гладен съм.
-  А кой ще ти приготви храна по това време? Сега е...
-  О, ще поръчам. Ти гладна ли си?
Анджи осъзна, че днес беше яла само веднъж.
-  Всъщност, много съм гладна.
-  Искаш ли да поръчам пица?
-  Да.
Майкъл я остави да избере каква желае и се обади, за да дадат номера на
място, от където можеше да я поръча. От хотела предложиха да я поръчат
от негово име, но той отказа. Набра номера и след като започна да поръчва
замълча сконфузено и каза:
-  Един момент.
Обърна се към Анджелика и я помоли:
-  Би ли поръчала ти? Опасявам се, че не ме разбират.
Тя се усмихна, пое слушалката и направи поръчката. Докато поръчваше
Майкъл я гледаше и не спираше да я гали. Когато тя затвори, той нежно
захапа с устни меката част на ухото й и прошепна:
-  Звучиш много секси, когато говориш на испански.
Тя понечи да благодари, но не успя, защото той по неочакван начин откри
една от най- ерогенните й зони, която бе разположена от ляво на тила й
точно на границата, където започваше косата й и я накара да простене.
Майкъл я погледна и попита:
-  Хубаво ли е ?
-  Да -  въздъхна отново тя.
Той продължи да целува това място, за което разбра, че силно я възбужда,
а с едната си ръка нежно и само с върховете на пръстите си галеше
ключицата й, шията й, мястото зад ухото. Между целувките си не спираше
да й говори. Повтаряше й колко е красива, сладка, как не може да й се
насити, как иска да бъде непрекъснато до него, а Анджелика сластно
простенваше.
След това Майкъл плъзна ръка бавно и започна да описва кръгове около
гърдите й и върху тях. Спря дразнението върху тила й и намери устните й.
Започнаха страстно да се целуват и той отново застана над нея.
-  Имаш ли представа колко си съвършена?- с дрезгав глас попита той
Тя прокара длани по гърба му и едната я вплете в къдриците му, докато
Майкъл целуваше врата й и се спускаше към гърдите й.
Анджелка усещаше върху корема си възбудата му, а докосванията и
целувките му отново я караха да започва да губи връзка със заобикалящия
я свят.
Майкъл не спираше да рисува по нея и да извиква сладките й стонове.
Тялото й бе невъобразимо сексапилно. Той усещаше горещината на юга,
която тя носеше в себе си. Кожата й бе нежна и деликатна и той я
чувстваше така все едно докосва сатен.
В този момент, когато и двамата поемаха по кривата на насладата,
телефонът позвъни. Майкъл се държеше все едно не го чува. Анджи го
погледна и каза:
-  Майкъл, няма ли да отговориш?
-  Остави го. Нека звъни.
-  Вероятно е за поръчката.
Майкъл въздъхна и вдигна слушалката. Анджи го чу да благодари. След
това той се обади на някого и каза да остави пицата в хола на апартмента.
Обърна се към нея и попита:
-  Е, до къде бяхме стигнали? - и нежно засмука зърното на гърдата й.
Ръката му се спусна по корема й и започна да гали бедрата й. Анджелика
отново простна. Усещането беше невероятно. Толкова дълго таеното
желание и копнеж по Майкъл най- сетне намираше своята реализация и тя
също като него не можеше да се насити на докосванията му. В момента той
движеше пръстите си по венериния й хълм и малко по- надолу. После ги
спусна към свивката на бедрата й. Тя изгаряше от желание да я докосне по-
навътре, но той безмилостно го увеличаваше като отказваше да го направи.
-  Красива си, мила. Толкова си красива! Влудяваш ме! - каза той и впи
устни в шията й.
Анджелика отново зарови ръце в косите му и малко след това спусна
едната и обхвана с нея пениса на Майкъл.
Когато усети ръката й обгръщаща члена му през Майкъл сякаш премина
високоволтово електричество и той простена. Погледна я. Този път и тя го
гледаше. Очите и на двамата бяха стана по- тъмни, а нейните се къпеха във
влага. Той отново я целуна бавно и нежно, а Анджелика се омагьосваше от
начина, по който я целуваше. Докато го правеше, той сложи пръсти между
бедрата й. Тя се изви отново и простена. Той откри перлата на клитора й и
леко я натисна и след това започна да движи пръстите си като описваше
кръгове. Ефекта от действието му веднага се прояви. Анджелика започна
да го целува стратно и забърза движенията, с които стимулираше пениса
му. Дишането й стана много дълбоко и забързано. Майкъл спря да я
целува, защото искаше да я гледа. Тя простена:
-  Не спирай! Моля те! Не спирай!
-  Гледай ме, скъпа! Искам да ме гледаш!
Анджелика го погледна и Майкъл видя цялата наслада, в която тя гореше.
Беше спряла да стимулира пениса му. Ръцете й силно стискаха раменете
му, а тялото й се извиваше сластно.
Когато тя стигна върха си стоновете й го зашеметиха. За втори път тази
вечер тя се изгуби и спря да го вижда. Майкъл не спираше да движи
пръстите си удължавайки силата и продължителността на насладата й. Тя
се изправи и отново притисна лице към врата му. Дишането й
продължаваше да е учестено и тя все още трепереше.
Когато тя се върна към реалността осъзна, че не бе получил своето
удовлетворение и впивайки очи в неговите започна отново да движи ръка
обхващайки пениса му.
Насладата отново се завърна при Майкъл и след малко той разтвори краката
й, погледна я, прочете разрешението в очите й и бавно влезе в нея, най-
напред само с главичката си влезе в нея и после излезе. Анджелика
простена. Майкъл все още не познаваше нейното тяло и сексуалност и се
изненада да види нейната реакция. После пак бавно влезе. Движеше се
бавно и постепенно. Искаше да удължи колкото е възможно по- дълго
времето до своя връх. Искаше да усеща топлината й. Анджелика
реагираше на движенията му в нея и той виждаше как тя отново се
възбужда.
Анджелика усещаше как пак започва да пропада в сладкия плен на на
екстаза. Майкъл се движеше невероятно и тя притвори очи оставяйки се в
ръцете му.
По- късно стоновете им започнаха да се сливат. Майкъл забърза ритъма си,
започна да прониква все по- дълбоко в нея и Анджелика отново свърши
след което и Майкъл, стенейки и треперейки намери своето така дълго
отлагано блаженство. Не спираха да се целуват, а той й повтаряше, че е прекрасна и невероятна и може да прави с нея любов безкрайно.
Майкъл казваше тези думи с пълното съзнание, че са истина. Не можеше
да й се насити. Имаше нещо магнетично в нея. Нещо огнено и горещо.
Докато си вземаха душ той отново на отделяше ръце от тялото й и не
спираше да я целува. Усещаше се тотално омагьосан. Наслаждаваше се на
всяко докосване. Усмивката й го караше да лети. Беше неспасяемо влюбен.
Желанието му да я има, да я усети вече беше осъществено, но цялото му
същество молеше за още.
-  Майкъл, би ли ми подал хавлията?- каза Анджи.
Тя спря водата и след като се обърна видя как Майкъл е съвсем близо до
нея и обвива хавлията около тялото й целувайки я по рамото. После й каза,
усмихвайки се:
-  Сега нека проверим на какво е заприличала пицата.
Пицата бе изстинала, но и двамата й се насладиха с невероятен апетит.
Майкъл наблюдаваше Анджелика как прибира все още мократа си коса,
оставяща бисерни капчици по раменете й с удивление. Поклати глава и
каза:
-  Толкова си красива!
Анджелика го погледна:
-  Майкъл, не ме карай да се изчервявам.
-  О, красива си, перфектна си, съвършена си и аз съм луд по теб!
Той стана и през масата се наведе да я целуне.
Въпреки всичко Анджелика усещаше тъгата в себе си. Тя беше влюбена в
Майкъл. Секса с него не беше просто невероятен. Той беше неописуемо
перфектен. Тя познаваше тялото си добре. Познаваше и сексуалността си и
знаеше, че никой никога не бе извиквал у нея толкова огромно желание,
толкова силна възбуда. Майкъл или беше перфектен любовник или беше
онази част, която й бе липсвала и тя безуспешно бе търсила в досегашният
си живот. Факта, че няма да го има я натъжаваше много.
-  За какво мислиш, принцесо?- попита той, виждайки как тя бе спряла да
се храни и бе потънала в мислите си.
Тя го погледна и тъгата в очите й го уплаши.
-  Майкъл, разкажи ми за бъдещата си съпруга.
-  О, скъпа! Недей!
-  Моля те!
-  Предпочитам да не говоря за нея.
-  Много ли я обичаш? - не спираше да пита Анджи.
Майкъл се усмихна тъжно.
-  Да, обичам я. Тя е добър приятел.
Очите й го стрелнаха и в тях той прочете неразбиране.
-  Приятел?!
Майкъл поклати утвърдително глава.
-  Анджи, много е сложно, мила. Едва ли ще ме разбереш. Може би и ще ме
осъдиш.
-  Пробвай ме.
-  Не, не искам. Искам да ти кажа, че това, което изпитвам към теб е онова,
което един мъж изпитва към една жена. Влюбен съм в теб. В Деби не съм,
никога не съм бил и никога няма да бъда.
Анджелика тихо промълви:
-  Деби...- и добави. - Защо тогава ще се жениш за нея? Заради детето?
-  И да и не...Ох, Анджи, толкова е сложно. Ние имаме договор с нея.
-  Договор? За какъв договор говориш?
Майкъл остави парчето пица в кутията и реши, че е дошло време да й
разкаже за него и Деби.
По време на разказа му тя го слушаше без да го прекъсва и когато той
свърши, тя стана и го прегърна. Той я притегли към себе си и тя седна в
него.
-  Майкъл, съжалявам. Това е...Милия...- и тя го целуна. - Милото слънчице! Но защо не изчака още малко?
-  Колко още, Анджи? Аз няма да живея вечно. На 38 години съм. Не
можех да чакам повече. Разбираш ли?
Тя гледаше красивите му шоколадови очи и знаеше, че вече го обича.
-  Само, ако знаех, че ще те срещна, че ще те имам в живота си...Само, ако знаех, но бях толкова отчаян, толкова самотен, усещах се предаден от Лиса...                                                              
Анджелика галеше нежно косите му, а той без да я гледа я притискаше към
себе си. След малко й каза:                                                                                
- Мисля, че трябва да поспим. В 11 часа , доколкото си спомням имам ангажимент, а сега е...- и той се обърна, за да види часовника - вече е 5:30                                                                                                                       
Анджелика се изправи и той я последва. Усети как ръцете му обвиват кръста й и как той я притегля към себе си и започва да я целува. Майкъл наистина не можеше да се отдели от нея. Анджелика не искаше Майкъл да се отделя от нея. Тя бавно спусна длан по гърдите му, а той
хвана лицето й в ръцете си, неспирайки да я целува. Само за миг се отдели от устните й, за да й каже:                                                                                              
-  Искам те, Анджи!                                                                                                         
Тя също го искаше, но не проумяваше как е възможно той да има сили и все още да се държи на краката си. Не искаше да го спира, но трябваше.                                                                                                                     
-  Нека поспим, Майкъл.
Той я погледна с разочарование:                                                                             
-  Много ли си уморена?                                                                                                           
-  Не много, но ти вероятно си на края на силите си. Утре ще бъда тук, ако
желаеш.                                                                                                              
Майкъл се усмихна.                                                                                                   
-  Дали желая? Ако нямах толкова ангажименти в момента щях да ти
покажа какво желая.                                                                                                        
След като легнаха Майкъл я прегърна през кръста, целуна тила й и каза:                                                                                                                            
-  Дълго си мечтаех да заспя до теб. Лека нощ, принцесо!                              
-  Лека нощ - каза Анджелика усмихвайки се.