Повече от чувство 23

Майкъл се събуди от стенанието на Анджелика. Погледна я, но тя спеше.
Продължи да я гледа, за да я събуди , ако прецени, че тя сънува кошмар
или нещо неприятно, но тя бе спокойно отпусната в съня си. Той прокара
ръка и я погали по лицето. Продължи да гали очите, веждите, спусна
нежно и деликатно пръсти по нослето й и след това проследи линията на
устните й. Тя помръдна, явно усещайки докосванията му, а той целуна
устните й, а след това и врата й. Майкъл вече съвсем осезаемо усещаше
типичната си за това време на денонощието възбуда, която го караше да не
спира да търси и докосва тялото на спящата до него Анджелика. Дланите
му ставаха все по- настоятелни и той увлечен от това да  изпитва
удоволствието да изучава всяко кътче на тялото й ставаше все по-
неконтролируем в ласката си. Достигна до неблагоразумието да пъхне
пръсти между бедрата й. Не спираше да я наблюдава, докато я
докосваше. Тя смени спокойното си изражението, лицето й се напрегна и леко разтвори краката си. Малко след това простена, а Майкъл не спираше да я гали. Анджелика простена още веднъж и малко след това бавно отвори очи. Събуждайки се, тя беше усещала възбудата си, а когато осъзна, че я
причиняват пръстите на Майкъл се вгледа в него и срещна блестящият му
поглед. Той продължи да я гледа без да й казва нищо. В нея се надигна
протест, въпреки удоволствието, което той й носеше и каза:
-  Майкъл!
Той отново сложи пръсти върху устните й.
-  Шшшш... Не говори.
-  Майкъл, събуди ме!
-  Знам... Искам те! – и той отново обрисува с пръсти устните й.
Докато го правеше засили и силата на докосването си с другата ръка и
Анджелика простена отново и засмука пръстите му, които Майкъл бе
поставил върху устните й. Тя притвори очи и дишането й стана по-
дълбоко. Потърси устните му и вплитайки ръце в къдриците му започна да
го целува, продължавайки да простенва между целувките. Майкъл я погали
по линията на гръбначния стълб и се върна обратно по същия път.
-  О, Майкъл!!! – стона на Анджелика бе изпълнен с невероятна страст.
Тя плъзна ръка по гърдите и стомаха му и после по набъбналата му
мъжественост и погали тестисите му. След това се върна по същият път и
започна да движи ръката си по члена на Майкъл с ритъма, с който и той я
галеше. Прошепна му задъхано:
-  Вземи ме!
Майкъл не чака да го подканват повече. Повдигна я върху себе си и тя
влудяващо бавно започна да се движи, опряла длани върху гърдите му.
Усещанията на Майкъл усилиха силата си и той обхващайки дупето й с
длани и повдигайки го й подсказа ритъма, който искаше. Анджелика се
наведе и го целуна, а езиците им вплетоха, създаващи страстният танц на
желанието им. Тя отново простена.
Майкъл вече знаеше, че този път ще бъде бързо задоволяване на желанието
им. Тя търсеше края си като в същото време се грижеше и за неговия по
безмълвното му насочване. Той видя бавно стичащата се между гърдите й
капчица пот, блестяща от отразяващото се в нея утро и повдигайки се я
попи с устните си. След това сложи Анджелика да легне по гръб и започна
да я води към блажената наслада с влудяващо разнообразния си ритъм. Тя
отново сля стоновете си и гледайки го виждаше как той става различен,
потапяйки се във възбудата си и тя откри онази страст и лудост, която
беше видяла той да пръска на сцената, но на която все още не й даваше пълен израз в действията си. Очите му искряха с див блясък, но той бързо го скриваше.
Малко по- късно те свършиха за първи път заедно. Анджелика плачеше, а
Майкъл недоумявайки реакцията й, целуваше сълзите й, незнаейки какво
да й каже. Малко след това разбра сълзите й, когато тя му каза:
-  Толкова ми е хубаво с теб, че ме боли от щастието.
Той стисна очи , усещайки силата на това признание и я притисна плътно
до себе си, усещайки палещите й сълзи върху кожата си. Прошепна й:
-  Ела с мен, Анджи! Не заминавай!
Тя тихо му отговори:
-  Не мога, Майкъл. Толкова искам, но не мога – и продължи да плаче в
 прегръдката му.
-  Обичам те, принцесо! – отново прошепна той. – Цял живот съм те търсил. Защо дойде в толкова неподходящо време?!
Анджелика чуваше думите му и болката растеше. Вече беше сигурна, че
той беше липсващата частица от пъзела в живота й. Ако доскоро се бе
питала, дали не се заблуждава, сега знаеше, че тя харесва нежният му глас,
чувствителността му, начина, по който прави любов с нея. Обичаше
аромата му, всяка частица от тялото му, върховете на пръстите му,
къдриците му, огромните топли, омагьосващи очи... Обичаше Майкъл. И
болеше, защото беше късно за тази обич.
В този момент Майкъл усещаше как върху него се стоварва с огромна сила
болката на Анджелика. Знаеше, че трябва да я измъкне от водовъртежа, в
който тя бе попаднала и да бъде силен и заради нея. Целуна я нежно и каза:
-  Не плачи, Анджи! Искам да видя усмивката ти! – и я притисна още по-
плътно към себе си. – Хайде, послушай ме!
Анджелика, сгушена в него вдишваше аромата му и се опитваше да
увладее споходилата я слабост. Осъзнаваше, че вероятно се държи като
дете и се усмихна, поглеждайки го.
Майкъл видя как на мокрото й от сълзите лице изгрява усмивката, видя
трапчинката и също й се усмихна.
-  Ето така е много по- добре – каза й той. – Не искам да плачеш повече,
съкровище!
След това Майкъл я погледна сериозно, целуна следите от сълзите и
прокара длан през косите й.
-  Искам да запомниш нещо, Анджи. Може би няма да мога да съм до теб
винаги, когато имаш нужда от присъствието ми, но знай, че в мислите си
ще съм непрекъснато с теб. Където и да съм , по което и време на
денонощието да е ти можеш да ме потърсиш и аз ще се отзова на нуждите ти и ще се опитам да направя всичко по силите си, за да ги задоволя. Не искам никога да те боли и да виждам сълзи в очите ти, въпреки че – усмихна се той – си много красива, дори и когато плачеш.
Анджелика слушаше как й говори с мекия си тембър, как очите му я гледат
и разбираше, че той е искрен. Разбираше, че между тях се бе появила
магията на любовта и ги бе обсебила безпощадно. Тя вече съжаляваше
за сълзите си, защото знаеше, че бе получила много от живота. Съдбата
беше била безкрайно щедра към нея – беше я срещнала с Майкъл. Тя й бе
дарила любовта му и Анджелика нямаше право да бъде недоволна.
Вярваше, че той изпитва всички чувства, за които й споделяше. Не заради
думите му, а заради начина, по който когато я поглеждаше, тя се усещаше
най- щастливата жена на света.
-  Обичам те, Майкъл! Не знаех, че мога да обичам така. Не знаех.
Телефона иззвъня и Майкъл, въздъхвайки каза:
-  Започва се.
Докато той говореше по телефона, Анджелика седна в леглото и вземайки
хавлията се изправи, обвивайки я около тялото си. Слънцето си
проправяше път измежду полуотворените завеси и пръскаше лъчите си в
спалнята и те меко и закачливо образуваха причудливи светлосенки по
тялото на й. Тя чу гласа на Майкъл да казва: ”Свали я!” и понеже
досега тона му беше бил съвсем различен, се обърна към него. Той беше
сложил ръка на микрофона на телефонната слушалка и я гледаше с леко
присвити очи.
-  На мен ли говориш? – тихо попита тя.
Той поклати утвърдително глава.
-  Майкъл, аз отивах до...
-  Просто го направи – прекъсна я той.
Анджелика се вгледа в него. Мислеше, че не е готова за това, което я
молеше. През това време го чу да казва:
-  Добре. Разбрах. Ще се обадя по- късно. Нали нямаш нищо против?
Тя все още стоеше, държаща здраво хавлията с ръце пред гърдите си.
Усещаше, че не би могла да я пусне.
Майкъл затвори телефона и заставайки на колене на спалнята и пред
Анджелика, посегна към ръцете й. Не спираше да я гледа, а тя
инстинктивно се отдръпна назад, казвайки:
-  Не, не мога, Майкъл.
-  Не се движи, Анджи. Остани така. Къде е фотоапарата ти?
-  В другата стая. Защо?
-  Не се движи, моля те!
Майкъл излезе от спалнята и след малко се върна с фотоапарата й в ръка.
-  Какво ще правиш с него, Майкъл? – попита тя.
Той я погледна въпросително:
-  Наистина ли не се досещаш? Позирай за мен, мила.
Тя сви недоволно вежди.
-  Не мога. Не обичам да се снимам. Аз съм тази, която снима. Забрави ли?
-  Моля те! Направи го за мен. Тази светлина, която играе по тялото ти и
цялото ти излъчване са невероятни. Позволи ми да ги запечатам. Моля те!

Докато Майкъл казваше това, вдигна фотоапарата и светкавицата
проблясна в очите на Анджелика. След това Майкъл продължи да снима,
въпреки упоритите й протести. В един момент той се приближи до нея и с
бавно движение свали хавлията. После, обгръщайки я през кръста с
едната си ръка започна да я целува. Тя притвори очи, а когато Майкъл
усети, че Анджелика изцяло се отдаде на целувката им, се отдръпна от нея.
Тя изпусна сладка въздишка, а той побърза да улови мига, запечатвайки го
на лентата й. Тя умоляващо го каза:
-  Майкъл, стига!
Той се усмихна като малко дете, което осъзнава, че върши нещо не съвсем
редно, но изпитва огромно удоволствие да продължава да го прави.
-  Анджелика – провлачено й каза той – Позирай, момиче!
-  Не обичам, Майкъл. Не ме измъчвай.
Той отново се приближи до нея и вече съвсем сериозен, погали лицето й.
-  Красива си, принцесо! Повярвай ми.
Тя замълча и след това и след това с игрив пламък в очите каза:
-  Ще ти позирам, ако и ти го направиш за мен след това.
-  О, изнудваш ме?!
-  Не. Това е моето условие.
Майкъл се усмихна. Вероятно тя имаше право да иска това от него, но той
също имаше условие.
-  Добре, но, ако обещаеш снимките да са само за личната ти колекция.
-  Разбира се! – възмутено му отговори тя. – Майкъл, аз съм в този бизнес.
Знам колко струва да те снимам.
-  Нима? – и той отново направи серия от снимки. – А сега ще ми позираш
ли?
Когато той реши, че е заснел достатъчно кадри, фотоапарата попадна в
ръцете на Анджелика. Сега Майкъл щеше да види как работи тя. За цялата
си многогодишна кариера той бе заставал пред окото на обективите на
много добри и световноизвестни фотографи. Беше любопитен да разбере
как ще го снима тя.
Анджелика го помоли да обуе джинсите си. Майкъл се замисли, дали
някога беше сниман без около него да няма суетящи се гримьори,
коафьори и огромен екип от съветници. Понякога заснемането на снимките
беше траяло много по- кратко от самата подготовка за тях.
Тя се преобрази. Изглеждаше вглъбена, докато се подготвяше да го снима.
Каза му:
-  Искам да гледаш към обектива, Майкъл. Каквото и да правиш го гледай.
Освободи мисълта си и дай воля на мечтите и желанията си.
Анджелика започна да го снима. Беше му дала пълната свобода да прави и
да се движи както и където пожелае, но непрекъснато следеше очите му.
Искаше да улови всички възможни нюанси на настроенията, които
преминават през тях. Нямаше за цел да спазва правилата във фотографията, защото, ако го правеше трябваше да го кара да позира, а тя не искаше това. Искаше го естествен и неподправен, без грим и излишна нагласеност, искаше го напълно естествен в каращата му я да изтръпва прекрасност. Знаеше, че вероятно няма да има друг шанс и искаше
да предизвика колкото може повече емоции. Успяваше като не спираше да
му говори.
Майкъл усещаше, че тя работи добре. Може би не толкова добре като
светилата, които бяха го снимали, но тя имаше собствен стил и водеше
добре сесията. Скоро тя приключи.
-  Готова съм.
-  Кога ще ги видя? – попита Майкъл.
-  Не знам... Сега искам да си взема душ – каза тя и оставяйки фотоапарата
си се отправи към банята.
Майкъл реши да й даде минути на спокойствие, през които той се обади на
Деби. Тя му каза, че е малко настинала, но че всичко е наред и след кратко
мълчание дойде и новината, която накара Майкъл да се почувства много
щастлив. Деби му каза, че вече знае пола на бебето. Попита Майкъл, дали
иска да разбере какъв е, а той с разтуптяно сърце и усмихвайки се каза:
-  Да, Деби, кажи ми. Искам да знам.
Очите му светеха с красив блясък и Майкъл изглеждаше прекрасно във
вълнението си. Деби замълча закратко и после каза:
-  Майкъл, поне от това, което се вижда, твърдят, че е момче.
-  Ще имам син?! – извика Майкъл. – О, Деби, благодаря ти за
хубавата новина! Радвам се, че те има, за да ми донесеш това щастие!
Благодаря ти! Благодаря ти!
По страните на Майкъл се стичаха сълзи на радост.
Анджелика стоеше и чуваше гласа на Майкъл и сърцето й се чупеше на
хиляди парченца. Щастието вече го нямаше и го замени огромната болка.
Майкъл се обърна, видя как Анджелика бърза да влезе в спалнята и разбра,
че е чула разговора му с Деби.
-  Деби, вече трябва да затварям. Довечера ще се опитам да ти позвъня
отново.
Майкъл влезе в спалнята, но установи, че Анджелика е в банята
и я последва. Видя как тя стои сякаш вцепенена в средата на
помещението и в мига, в който усети присъствието му тя се приближи към душа, пусна струята му и влезе под водата, заставайки с гръб към него.
Струваше й се, че не може да си поеме въздух, че сякаш всичко загуби
смисъла си. В главата й не спираха да кънтят думите му, радостта му...
Искаше й се да не го беше чувала. Тя облегна длани на стената и не успя да
задържи риданието си. Знаеше, че Майкъл продължава да е близо и помоли:
-  Майкъл, искам да остана сама. Моля те!... Моля те!
Анджелика разбра, че той не изпълнява молбата й, когато усети как ръцете
му я обръщат през кръста и я заключват в силна прегръдка.
-  Анджи...
Тя едва си поемаше въздух. Сякаш се задушаваше и риданията й не
спираха. Всичко беше безмислено. Осъзнаваше, че най- вероятно го губи с
поведението си и сълзите си, но болката беше осезаема, преминаваше
през цялото й тяло и я правеше безсилна да се бори. В този момент ръцете,
които я прегръщаха й станаха чужди. Чувстваше се безпомощна в голотата
си.
-  Моля те! Остави ме сама! – проплака тя.
Майкъл нищо не й отговаряше, но продължаваше да я притиска към себе
си. Тя разбра, че той няма да си тръгне. Усещаше как цялото й лутане,
цялото напрежение и всички въпросителни вече си бяха дошли на мястото.
Не знаеше, дали би могла да продължи да остава в тази болка и занапред.
Искаше да избяга от нея и да се освободи от тази задушаваща я
действителност. Цялата й същност се раздаваше в тази влюбеност. Всички
нейни сетива се опияняваха и стремяха към Майкъл, но сега разбираше, че
само любовта му не й е достатъчна. Не искаше другата жена да
съществува. Искаше да бе могла тя да донесе този трепет в гласа му, който
чу преди малко. Искаше го само и единствено за себе си и знаейки, че не
може да го има се задушаваше.
Майкъл не знаеше какво да прави. Риданията на Анджелика го нараняваха
и той усещаше болката й като своя собствена. Беше зашеметен от
новината, която му донесе Деби. Беше изпитал непознато чувство, което
беше смес между радост, граничеща с еуфория, вълнение и гордост. Беше
изпитал желание Деби да е близо, за да я прегърне силно. Беше изпитал
неимоверно щастие, а сега беше принуден да го загърби и да усеща
непписуемата болка на жената ридаеща в ръцете му.
В един момент Майкъл усети как Анджелика се отпуска и бавно се свлича
на пода на банята. Той се опита да я задържи изправена, но не успя.
Помисли си, че припада в ръцете му, но тя просто се сви долу, опитвайки се да скрие голотата си, захлупила лицето си и разтърсвана от конвулсиите на сълзите си. Майкъл клекна до нея:
-  Анджи, скъпа... Моля те!
Тя сякаш не го чу и тогава той, прихващайки я я вдигна на ръце в
прегръдката си и излезе с нея     от банята. Чак сега той успя да види лицето
й. Анджелика беше подпухнала от плача и изглеждаше обезпокоително
бледа.
Майкъл я сложи на леглото, а тя безпомощно се сви, скривайки се от него.
Той взе хавлия и започна да попива водата от тялото и косите й. Тя вече не
ридаше, но цялото й тяло трепереше неудържимо. 
Майкъл се приближи към телефона и се свърза с охраната. Помоли ги
веднага да качат багажа на Анджелика в апартамента му. След като затвори се обади и на Франк.
-  Франк, – гласа му беше много разтревожен – на Анджелика й трябва
някакво успокоително. Отиди, моля те до д-р Стийл, вземи и ми го донеси
по най- бързия начин.
Майкъл дори и не изчака отговора на Франк и затвори. Събу мокрите си
джинси и боксерки, бързо попи водата и от себе си и легна до Анджелика,
прегръщайки я. Придърпа една завивка и старателно я зави около нея, а
после покри и себе си.
След малко телефона позвъни. Беше Франк, който казваше, че лекарят
иска да знае за какво е успокоителното. Майкъл недоволен от въпросите
каза:
-  Нервна криза – и затвори телефона.
Скоро след това позвъни и охраната му, за да съобщят, че багажа на
Анджелика вече е горе и той им каза да го внесат в апартамента.
Майкъл беше започнал много да се притеснява за състоянието й защото тя
продължаваше да трепери силно.
-  Анджи? Как си, мила? – повтаряше й той.
Тя нищо не му отговаряше и това го плашеше още повече.
-  Моля те, съкровище, отговори ми!
Най- после тя тихо промълви:
-  Съжалявам, Майкъл!
-  Говори ми, скъпа! Кажи ми как си?
Анджелика отново нищо не казваше. Майкъл се повдигна, отмести
скриващата лицето й коса и видя как тя, треперейки не спира да плаче и
сълзите й, търкулвайки се по скулите й тежко капваха върху възглавницата. Той я притисна към себе си, целуна я по слепоочието и каза:
-  О, безценна моя, толкова съжалявам, че моето щастие ти носи такава
болка!
Тези негови думи донесоха на Анджелика ново ридание. Майкъл отново я
целуна.
-  Успокой се. Моля те! Плашиш ме.
На вратата се почука и Майкъл стана. Беше Франк, който се опита да
влезе, но Майкъл го спря.
-  Не, Туки, не е удобно да влизаш сега.
Франк го погледна изпитателно, подавайки му таблетките.
-  Какво се случва, Майки?
-  Нищо, с което да не мога да се справя – отговори Майкъл.
Франк поклати глава:
-  Нервна криза не е нищо, приятелю. Това момиче май ще ти създава
проблеми. А, ето и договора. Нека тя го подпише –  и му подаде папката с документа.
-  Довиждане, Туки – и Майкъл понечи да затвори вратата.
В този момент се досети, че иска да му каже още нещо:
-  Ей, Туки! – извика след него той. – Днес няма да летя за Амстердам.
Франк се извърна рязко:
-  Какво?!
-  Няма да летя за Амстердам днес – повтори Майкъл.
-  Заради нея ли?
Майкъл не счете за нужно да му дава обяснение и само каза:
-  Нека полета бъде за утре сутринта.
Франк се опита да каже нещо, но понеже Майкъл бързаше да се върне при
Анджелика, го спря с жест:
-  Туки, не желая да го обсъждам.
Но Франк държеше Майкъл да го чуе:
-  Имаш график, човече. Не може заради нечия нервна криза да прецакваш
всичко.
Майкъл погледна Франк, а в очите му искреше възмущение и гняв.
-  Франк, доверих ти се. Не ме карай да съжалявам, че го направих. Не
желая от теб да ме поучаваш, а да ми съдействаш.
-  Майкъл, аз го правя за твое добро – омекна Франк.
-  Знам, но ситуацията в момента налага да остана. Няма да закъснея за
нищо, което е планувано. Довиждане.
Майкъл се върна при Анджелика и подавайки й една от таблетките каза:
-  Изпий това.
-  Какво е? – тихо попита тя.
-  Успокоително. Ще се почувстваш по- добре.
Тя го взе, а той сядайки до нея и придържайки я за тила й даде да отпие
вода, за да го преглътне. След това я целуна по челото и отново легна до
нея. Наблюдаваше лицето й неспирайки да го гали. Анджелика затвори очи
и постепенно под въздействието на лекарството се унесе и заспа.
Майкъл продължи да я наблюдава известно време, но тя успокои дишането
си и изглеждаше спокойна в съня си.
След като се увери, че тя е добре той седна в хола. Обади се на
координатора си за връзки с обществеността и го предупреди, че няма да
пътува днес. Помоли, ако е възможно да се предупредят всички, за да няма
изненади.
После Майкъл се загледа в празната стая. Много рядко се
случваше да е така спокойно около него. По принцип често беше
заобиколен от гримьори, съветници, PR организатори и всякакви
координатори, а сега нищо не смущаваше така нужната му тишина и той беше  благодарен за нея.
Той се отпусна и мисълта му се върна на събитията от преди малко. С пълна сила осъзна колко силно се бе влюбила в него Анджелика. Разбираше болката й но това, че не можеше да сподели щастието си с нея, го караше да се чувства некомфортно. Този абсолютен паралел в техните състояния днес го караше да се замисли, че ако връзката им продължава по този начин той не би бил в състояние да се справя с болката й. От друга страна цялото му същество се стремеше към нея. Анджелика беше отговор на въпросите му за любовта, за секса, за нуждата на мъжа да закриля любимата си. Вече беше спрял да си задава въпроса защо толкова бързо я
обикна. Разбираше, че е невъзможно човек да не я обикне след като я
опознае. Тя беше умна, талантлива, чувствителна и нежна, огнена, красива
и секси. Връзката им щеше да е трудна навярно, но Майкъл си обеща да я
застави да му повярва, че я обича безрезервно и че ще направи всичко, за
да е щастлива.
Обзет от непреодолимо желание да я прегърне той се върна в спалнята.
Когато Майкъл влезе почти съжали, че го е направил. Анджелика спеше,
обърнала се по гръб. Косата й се стелеше по възглавницата, завивката
покриваше само таза и част от бедрата й. Матовата й кожа сякаш сияеше
на фона на снежнобелите чаршафи, а лицето й бе върнало предишната си
свежест и беше прекрасно. Ръцете й бяха над главата й и му напомниха, че
така спят малките деца и той сякаш усети цялта нейна невинност.
Майкъл се облегна на рамката на вратата и не можеше да откъсне поглед
от нея. Усети как очите му се пълнят със сълзи и те започват да се стичат
по страните му. Не искаше да се разделят, не искаше да се лишава и за
секунда от присъствието й. Не искаше да й причинява болка. Искаше да
вижда само усмивката на лицето й и блясъка на щастието в очите й.