Повече от чувство 18

Анджелика беше в автобуса и усещаше колко смесени чувства я
завладяват. Тя се плъзгаше по повърхността им и им се отдаваше. Пейзажа
за нея навън бе абсолютно невидим. В мислите й беше само Майкъл и
нищо друго. Деляха я само три седмици от последната им среща, а все
едно бяха минали месеци. За това време сякаш го бе опознала много добре.
Умееше да чете зад думите на хората и той със своите й бе казал толкова
много. Смеха му я беше заразявал, гласа му я бе галил с мекотата и
нежността си, въздишките му я бяха парвали дълбоко. Безпаметното й
влюбване се беше засилвало с всяка изминала секунда. Сега искаше най- после да го види и да се удави в очите му.
Беше попаднала на ДВД-то с концерт от последното му турне. Купи си го,
но не пожела да го гледа. Искаше първото й впечатление да бъде от
живото му изпълнение. Умишлено беше бягала от всички реклами за
концерта по испанските телевизии. Изгаряше от желание да го види, но
знаеше, че това пак ще и донесе мъка.
Сега пътуваше и си мислеше за предстоящата им среща. Преди да
тръгне за Сарагоса се бяха чули и той й каза, че няма да има никаква
възможност да я види преди концерта си. Беше й дал номера на телефона
в хотела и й беше поръчал веднага след концерта да отиде там и да му
се обади.
С тези мисли тя пристигна в Сарагоса. Беше близо 13 часа и си взе
такси, което я закара до стадиона. През целият път до там тя виждаше
билбордове рекламиращи концерта и изтръпваше когато срещнеше очите
му.
Пред стадиона вече беше изпълнено с чакащи фенове. Анджелика се поколеба дали да остане там, но усети, че има нужда от храна и тръгна да търси място, в което можеше да обядва. Не след дълго тя вече седеше в един ресторант и се наслаждаваше на вкусно приготвената храна, която я върна към детството й. Спомни си как всички се събираха на масата, казваха молитвата и докато се хранеха се шегуваха помежду си. Спомни си как тези шеги и закачки бяха изчезнали безследно, когато един ден позвъниха на вратата и съобщиха, че брат й е загинал във войната в Афганистан. Света им беше станал различен. Тъгата и скръбта се бяха настанили трайно в техният дом и Анджелика може би затова реши да избяга от там. Не можеше да понася сълзите в очите на майка си и тъгата и вината в тези на баща си.
Шум отвън ресторанта я извади от спомените. Покрай него минаваше
група от фенове на Майкъл, които скандираха името му. Всички бяха
облечени с тениски с лика на му. В този момент  Анджелика се почувства
много странно. Сякаш точно тогава тя започна истински да осъзнава в кого
беше влюбена.
Усещането й се усили и когато чакаше, за да влезе в стадиона и когато
усети борбата за всеки сантиметър предна позиция. Тя бе решена на
всичко, но да запази мястото си. Анджелика се бе вкопчила здраво в
оградата и нямаше намерение да се предава. Тълпата я блъскаше,
притискаше, мачкаше, но тя не отстъпваше. Искаше да види Майкъл от
възможно най- близко разстояние. Разбираше, че това бе егоистично от
нейна страна, защото след концерта тя щеше да разговаря с него на четири
очи, но в нея се бе породило много силно желание да се бори за
територията си. В един момент дори й стана смешно, защото се държеше
като обезумял фен- тинейджър, но не я засягаше. Това беше първият
концерт на Майкъл, който щеше да гледа и нямаше да се задоволи с нищо
друго освен с мястото, което бе заела сега, а това наистина й костваше
много усилия.
Времето се точеше бавно, но най- сетне дойде толкова чаканият от нея
момент. Беше си обещала, че ще се опита да гледа Майкъл не с очите на
влюбена в него, а като човек оценящ творчеството му. После чу гласа му и
виковете и писъците около нея я накараха да настръхне. Сякаш емоцията
на тълпата се предаде и върху нея. И той се появи. Анджелика го попи с
очите си и сърцето й заби в лудешки ритъм, а пеперудите запърхаха в
стомаха й. Той стоеше неподвижно, а стадиона вреше. Едно момиче до нея
неистово крещеше името му.
Малко след това Майкъл започна шоуто си. Въпреки виковете, крясъците и
писъците Анджелика успя да се абстрахира от заобикалящата я среда и да
се остави на Майкъл и онова, което се  случваше на сцената. Тя осъзна, че
той е велик. Беше ходила на много концерти през живота си. Много от тях я
бяха разтърсвали, но това, което носеше Майкъл на сетивата й бе

неизживявано от нея до сега.
Тя видя един друг Майкъл, когото не познаваше и който беше невероятен- страстен, парещ, изгарящ, титаничен,завладяващ... Много пъти сякаш усети погледа му. Нямаше представа дали я вижда сред океана от лица, но сякаш в очите му проблясваха искри и тя се чувстваше омаломощена пред силата им. Той стоеше пред нея с невероятният си талант и взривяваше публиката. За Анджелика концерта мина неусетно бързо и докато излизаше от стадиона тя се чувстваше разбита. После седна на един бордюр и се разплака неудържимо. Дори не знаеше защо плаче. След като се успокои тя стана и тръгна сред хората оглеждайки се за такси. След дълго търсене и борба тя успя да се качи в едно и то я откара до хотела на Майкъл. Приближавайки се към входа му я обзе паника, страх и вълнение, които се преплитаха с много други и различни чувства. На концерта беше разбрала и усетила кой наистина е той. Там тя видя пред очите си мега звездата Майкъл Джаксън. Величието му се бе изявило и тя бе разбрала защо милиони хора по целия свят полудяват по него.
Анджелика влезе в хотела и попита за телефон. Набра номера и с трепет
зачака да чуе гласа на Майкъл, но никой не отговаряше. Тя затвори и набра
отново. Последва безкраен свободен сигнал без отговор. Анджелика се
обърка. Разбираше, че този телефон беше единствената й връзка с Майкъл.
Не бе глупава да повярва, че би могла да получи номера на апартамента
му. Седна във фоайето и мисълта й запрепуска в желанието си да намери
верния път за справяне със ситуацията. След време, което тя си даде за
изчакване, защото бе предположила, че когато звъня първия път, Майкъл 
можеше да не е пристигнал в хотела, тя стана и пак се отправи към
телефона. Уви, никой не отговаряше. В този момент се почувства много
малка и нищожна. Тя не можеше да обясни защо изпитва точно тези
чувства. Сякаш беше излъгана. Отправи се към рецепцията решила да си
наеме стая, защото нямаше смисъл да се заблуждава- Майкъл я беше
забравил или бе объркал номера. Докато се регистрираше до нея застна
възрастна дама и попита дали има съобщения за нея. Анджелика се улови
за последната надежда и попита мъжа на рецепцията.:
-  Бихте ли проверили, дали някой не е оставил съобщение и за мен? Казвам се Анджелика Мендес.
Служителят провери , погледна я и каза:
-  Бихте ли изчакали само минутка, госпожице?- и влезе в помещението,
което се намираше зад рецепцията.
След малко от там излезе още един мъж , който усмихвайки й се вежливо я
попита:
-  Вие ли сте г- ца Мендес?
-  Да - отговори Анджелика.
Тя вече знаеше, че Майкъл не я беше забравил.